Решение по дело №4015/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261099
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20203110104015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

по

чл.238 и сл. от ГПК

 

№261099/9.11.2020г.

гр.Варна 9.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

            при участието на секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4015/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът „Б.“ ЕООД твърди, че е в търговски взаимоотношения с ответното дружество „Д.И.Г." ООД, произтичащи от сключен между тях неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за които ищцовото  дружество е издало на ответното, а последното е приело фактура № **********/14.03.2018г. за 3276лв. с вкл. ДДС. Твърди, че  „Б." ЕООД е изпълнил стриктно и точно задълженията си, като е продавал периодично на ответника материали, по негови заявки. За доставените материали, ищецът е издал данъчна фактура, която е предал на ответното дружество, като предаването на фактурата се удостоверява с приложеното към молбата електронно писмо. Сочи, че основанието за предоставяне на стоките е видно от приложени към молбата клиентски поръчки №7907 от 09.11.2017г., 7915 от 10.11.2017г., 7953 от 14.11.2017г., 7957 от 14.11.2017г., 8140 от 30.11.2017г., 8195 от 05.12.2017г., но въпреки постигнатите между тях договорености и уговорки за плащане, от страна на ответното дружество е налице неизпълнение на задължението му да плати дължимите суми по издадената и предоставена фактура. Претендира заплащане на мораторна лихва за забава по неплатената фактура, считано от датата на падеж до датата на депозиране на настоящата искова молба пред Районен Съд-гр.Варна-09.04.2020г., по фактура №**********/14.03.2018г., с падеж 14.03.2018г. на стойност 3276 лв. с вкл. ДДС, лихва за периода от 14.03.2018г. до 09.04.2020г. се равнява на 689.84 лв.

Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да което да ОСЪДИ „Д.И.Г." ООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Д.И.г.“ ЕООД следните суми: 3276лв. - главница, представляваща незаплатено задължение по описаната фактура, ведно с мораторната лихва за забава върху същата, считано от 14.03.2018г. до датата на входиране на исковата молба в съда, която лихва се равнява на сумата от 689.84 лв., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, както и всички направени разноски по настоящото производство, в това число и адвокатско възнаграждение, както и всички разноски, направени по обезпечителното производство - гр.д.№3307/2020г. на 40-ти състав на Районен Съд - гр.Варна, в т.ч. държавни такси, адвокатски хонорар и такси за образуване на изп.дело пред ЧСИ и налагане на запори.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не   е подал писмен отговор на исковата молба.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

            Процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

            Съдът, като взе предвид че ответника е бил уведомен за последиците от личното му неявяване по надлежния ред, че не е подал възражение в законовия срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице данни за наличие на обективни причини за отсъствие на представител и представените доказателства намира, че би следвало да се постанови неприсъствено решение по делото, като се уважи предявеният иск и се присъдят сторените по делото разноски в размер на 2 521.04лв.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА «Д.и.г. ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** сумите от

3276лв.- главница, представляваща незаплатено задължение по фактура №**********/14.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 13.04.2020г. до окончателното плащане на сумата, 689.84 лв. мораторната лихва за забава върху същата, считано от 14.03.2018г. до 12.04.2020г. на осн. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и 2 521.04лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.

Решението не полежи на обжалване.

Страната срещу която е постановено решението може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: