ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 07.10.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа гр.д. №
5151 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.Г.Н. в качеството
си на ликвидатор на „Е.1“ ООД (в ликвидация) – ЕИК – *****против С.Н.Й., М.Й.Й.,
„Е.1“ ООД (в ликвидация) – ЕИК – *****и А.Л.Л., с която са предявени
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108
от Закона за собствеността.
В исковата молба са
изложени твърдения, че „Е.1“ ООД (в ликвидация) – ЕИК – *****не е
пререгистрирано в срока по §4 от ПРЗ на Закона за търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ. Твърди се, обаче, че това дружество притежава недвижими
имоти – Офис № 1 в гр. София, район Лозенец, ул. „*****с идентификатор
68134.900.574.1.12 и Офис № 2, в гр. София, район Лозенец, ул. „*****с
идентификатор 68134.900.574.1.13. Поддържа се, че тези имоти са придобити по
силата на договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 13, т. LLXLVII,
д. № 29493/1994 г. на Нотариус Е.Д.при Нотариална служба при Софийски районен
съд. Твърди се, че тези офиси са използвани за дейността на дружеството до
преустановяване на дейността му в България. Периодично офисите били посещавани
от представители на съдружниците, като на 22.03.2019 г. било установено, че
ключалките са подменени и достъпът до тях е ограничен. Били извършени проверки,
при които се установило, че на 16.09.2019 г. С.Н.Й. се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на основание давностно владение на двата офиса – Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 182, т. III, рег. № 9947, д. № 520/2019 г. и
Нотариален акт № 183, т. III, рег. № 9984, д. № 521/2019 г. на Нотариус В.М..
Установено било, че на 18.11.2019 г. С.Н.Й. и съпругата му М.Й.Й. учредили
дружество с ограничена отговорност с наименование идентично с това на реалния
собственик на имотите – Е.1 ООД, като имотите били внесени като непарична
вноска в капитала на дружеството. На 10.02.2020 г. М.Й. продала дяловете от
дружеството на съпруга си С.Й., а на 20.02.2020 г. С.Н.Й. в качеството си на
управител на Е.*ЕООД е продало на А.Л.Л. Офис № 1. На 26.02.2020 г. е открито
производство по ликвидация на Е.*ЕООД със срок 7 месеца от вписване на
прекратяването на дружеството в Търговския регистър.
Направено е искане да
бъде признато за установено, че С.Н.Й. и М.Й.Й. не са собственици на основание
давностно владение, както и че Е.*ЕООД, ЕИК – *****не са собственици на
процесните имоти, както и да бъде признато за установено, че „Е.*“ ЕООД-*****е
собственик на тези имоти и Е.*ЕООД – *****и А.Л.Л. да бъдат осъдени да предадат
владението върху тях.
С молба вх.
№56483/19.06.2020 г. ответникът С.Н.Й. (преди връчване на препис от исковата
молба) е направил искане производството по делото да бъде прекратено, а
исковата молба върната като недопустима.
При проверка на
исковата молба съгласно чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е
недопустим по следните съображения:
Исковата молба е
подадена от Е.*ЕООД, ЕИК – *****, представлявана от ликвидатор Д.Г.Н.. В
исковата молба се твърди, а и при служебна справка в Търговски регистър при АВ
се установява, че дружеството
не е пререгистрирано по реда и условията предвидени в § 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно §4, ал. 1 от ПЗР на този закон търговците и клоновете на чуждестранни
търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при
окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират в срок до 31 декември 2011
г. След изтичане на този срок непререгистрираните търговци се считат за
заличени от 1 януари 2012 г. (§5, ал. 1), като считано от тази дата се счита
прекратена и тяхната дейност. В § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ тези търговци нямат право да
осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за
образуване на изпълнителни производства, освен молба за
откриване на производство по несъстоятелност, да извършват разпоредителни
сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и
служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични
задължения.
Съгласно §5г, ал. 5
от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, когато за заличен търговец бъде открито имущество, лицата
по § 5а, ал. 2 могат да подадат заявление за ликвидация и след този срок по реда на чл. 273, ал. 2 от Търговския закон,
но не по-късно от 31 декември 2022 г. В разпоредбата на чл. 273, ал. 2 от
Търговския закон е предвидено, че ликвидаторът извършва необходими по-нататъшни действия за ликвидацията.
Установява се от справка в Търговския регистър, че по заявление вх. №
20200408114115 е вписана ликвидация на Е.*, ЕИК – *****и като ликвидатор е
назначена Д.Г.Н.. Обявена е и покана до кредиторите, като срокът за ликвидация
е определен за 6 месеца.
След пререгистриране
на дружеството в ликвидация и в рамките на 6 – месечния срок ликвидаторът Д.Г.Н.
е подала искова молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 27 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по
материалното право. Търговско дружество, което е заличено от Търговския
регистър е загубило своята правосубектност и то не би могло да бъде страна в
исково производство. С вписване на ликвидация на заличеното дружество по реда
на §5 г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ не се възстановява правосубектността му, а
назначеният ликвидатор може да извършва само действия, свързани с
ликвидационното производство, а именно такива свързани с осребряване и
разпределение на имущество. В действията по ликвидация не е включено правото на
ликвидатора да предявява иск от името на заличеното дружество за защита правата
му на собственост, тъй като това дружество не притежава материална и
процесуална правоспособност. (В този
смисъл са Решение № 124/26.11.2009 г. по т.д. № 152/2009 г. І ТО, ВКС, Определение
№ 86/01.03.2010 г. по гр.д. № 53/2010 г. ІІ ГО ВКС, Определение №
547/12.07.2010 г. по т.д. № 318/2010 г. на ІІ ТО ВКС, Определение №
121/29.06.2018 г. по гр.д. № 1707/2018 г. на І ГО, ВКС, Определение №
177/03.04.2018 г. по гр.д. № 2939/2017 г. ІІ ГО, ВКС и други). В разпоредбата
на §5, ал. 2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ изрично е предвидено, че непререгистрираните в
срок дружества не могат да предявяват искове. Това правило не се изменя с
разпоредбата на §5г, доколкото не е предвидена възможност ликвидаторът в
рамките на производството по чл. 273, ал. 2 от Търговския закон да предявява
искове от името на дружеството.
Неоснователни са и
доводите на ликвидатора Д.Н., че тя действа и в самостоятелно качество от името
на заличеното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК никой не
може да предявява от свое име чужди права освен в предвидените в закона случаи.
Липсва изричен законов текст, който да предвижда възможност ликвидаторът да
действа като процесуален субституент на заличеното дружество или на
съдружниците в него.
Предвид на изложеното
съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на
основание чл. 130 от ГПК искова молба, подадена от „Д.Г.Н. в качеството си на
ликвидатор на „Е.1“ ООД (в ликвидация) – ЕИК – *****против С.Н.Й., М.Й.Й., „Е.*“
ООД (в ликвидация) – ЕИК – *****и А.Л.Л., с която са предявени кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от Закона
за собствеността и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5151/2020 г. по
описа на СГС, І-18 състав.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: