Р Е
Ш Е Н
И Е № 260167
гр. Пловдив, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Гинка Големанска и прокурор Светлозар Чераджийски, след
като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 458/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. П.Б., в качеството му на защитник на подс.Д.А.,
срещу присъда № 260014 от 10.09.2020г по НОХД №2888/2020г на Районен съд –
Пловдив. С присъдата първоинстанционния съд е признал подс.Д.А. за виновен в
извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 като на основание чл. 373,
ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК го е осъдил на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 1000лв. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определено наказанието да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК
първоинстанционният съд е определил изцяло и отделно изтърпяване на наказание,
наложено на подсъдимия по НОХД8139/2019г по описа на РС-Пловдив в размер на
четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим. Разноските са
били присъдени в тежест на подсъдимия.
В жалбата се твърди, че постановената присъда е неправилна. Излагат се съображения за това, че
доказателствата по делото сочат правна квалификация на деянието като маловажен
случай по чл.354а, ал.5 от НК. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия
да бъде оправдан. Към жалбата е приложена писмена медицинска документация –
документ от неврологична консултация от 07.10.2020г и амбулаторен лист от
30.09.2020г.
Съдебното производство е проведено в отсъствието на подсъдимия, на
основание чл.269, ал.3, т.3 от НПК Прокурорът поддържа становище, че случаят не
е маловажен. Защитникът поддържа жалбата със същите доводи, изложени в нея,
като изтъква съдействието на подсъдимия още на досъдебното производство и
ниското количество на предмета на престъплението.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери
изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок.
По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Установената фактическа обстановка по делото е следната:
На 06.05.2020 г., около 19.40 ч., свидетелите *** и *** –
полицейски служители в Сектор „ОП“ при Трето РУ при ОД на МВР Пловдив изпълнявали
задълженията си като автопатрул като извършвали обход в гр. Пловдив на бул. „България“. По
време на обхода те забелязали подс. Д.А. да върви сам по тротоара. Лицето им се сторило съмнително и
те решили да го проверят. Спрели го за проверка на булеварда срещу административен
адрес до № 45. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия
след поискване на документ и при проверката разбрали, че той е криминално проявен и осъждан. Подсъдимият
изглеждал изнервен и напрегнат. На въпрос от страна на проверяващите дали държи
в себе си забранени от закона вещества подсъдимият признал, че във вътрешния джоб
на якето си има около 5 /пет/ грама марихуана. Полицейските служители отвели А.
***, където бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 19.40
ч. При условията на неотложност спрямо подсъдимото лице били извършени за
времето от 20.50 ч. до 21.00 ч. на 06.05.2020 г. обиск и последвало изземване
на намерено във вътрешен
ляв джоб на шушлеково яке, с което бил облечен Д.А., полиетиленово пликче,
съдържащо суха зелено-кафява тревиста маса на главички. Намерената у Д.А. при обиска суха
зелено-кафява тревиста маса на главички била високорисково наркотично вещество марихуана, с общо нето тегло 5,316 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,8 тегловни %. Съгласно Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Списък І от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, марихуаната е
включена като растение с висока степен на риск за общественото здраве. Стойността на това наркотично вещество съгласно Приложение № 2 от Постановление на Министерски съвет №
23/29.01.1998 г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството била 31,89 лева – при единична цена за грам от 6 лв. За държането
на високорисковото наркотично вещество марихуана подсъдимият А. нямал надлежно
разрешително.
Не се спори от
страните относно правилното установяване на фактическите обстоятелства по
делото. Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, при проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,
т.1 от НПК. Доказателствата по делото, приобщени по този ред, установяващи
авторството и вината на подсъдимия са еднопосочни и безпротиворечиви.
Наркотичното вещество е установено по вид и количество, чрез изготвената
експертиза. Същото е било намерено у подсъдимият и иззето от него чрез годен процесуален способ
за това. Самият подсъдим в хода на проверката, извършвана от полицейските
служители, е посочил, че държи марихуана. Тези факти се установяват от
приложеният по делото протокол за обиск и изземване, от показанията на
свидетелите * и * и от заключението на изготвената химическа експертиза. На
досъдебното производство подсъдимият не е дал обяснения, но е безспорно, че сам
е посочил на полицейските служители какво по вид и количество наркотично
вещество държи в себе си.
От справката за
съдимост е видно, че подс. Д.А. е осъждан веднъж за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. Това
престъпление е било извършено на 09.12.2019 г., и с определение по
НОХД № 8139/2019 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 14.01.2020 г., на подсъдимия му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на
четири месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Представени са пред въззивния съд и писмени доказателства
за здравословното състояние на подсъдимия. Същите няма пречка да бъдат
кредитирани, но следва да се посочи, че датират след датата на извършване на
деянието по настоящото дело. За предходни медицински прегледи и консултации,
които да потвърждават твърденията на подсъдимият и защитника му за дълготрайни
здравословни проблеми, свързани с главоболие поради астигматизъм, доказателства
не са представени. Такава информация е била съобщена от подсъдимия при
прегледите, за които представя документи.
Предвид посочените
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че правилно първостепенният
съд е приел че е било осъществено умишлено при пряк умисъл, държане на високорисково
наркотично вещество от подсъдимия без надлежно разрешително- престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Доказателствата обаче, оценени в тяхната съвкупност,
обосновават извод за маловажен случай на това престъпление. Дали едно деяние представлява маловажен случай се
определя от фактите по делото и е резултат на тяхната комплексна и индивидуална оценка, съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК /Решение № 45 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 657/2010 г., I н. о, Решение
№ 44 от 23.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 72/2018 г., III н. о, Решение № 107 от 26.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 483/2020 г., II н. о.
Решение № 112 от 16.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 460/2019 г., I н. о/. Съгласно Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71
г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) маловажността на случая се
определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима
както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца /личността на извършителя,
подбудите, начина на извършване на деянието/, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка.
Видно от установените
по делото факти, подсъдимият е държал наркотично вещество с общо нето тегло 5,316 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,8 тегловни %., на обща стойност 31,89 лева. Касае се за малко количество наркотично вещество, със
сравнително нисък процент на установеният активен компонент в него и на ниска
стойност. Самото наркотично вещество по
вид е марихуана и е било предназначено за лично ползване. Механизмът на осъществяване на
деянието не разкрива висока обществена опасност на деянието. От страна на
подсъдимия е била осъществената за кратко време фактическа власт спрямо този
предмет на престъпление, като той е държал предмета на престъплението за себе
си. Престъплението е на формално извършване, обективната действителност се
изменя със самото извършване на деянието и в случая са били поставени в
опасност на охранените обществени отношения, а именно опазването на народното
здраве. Личността на извършителя също се отличава с ниска степен на обществена
опасност. Той е осъждан веднъж, за различно по вид престъпление, което е било
реализирано до фазата на опита. Също така самият подсъдим е съдействал при
извършената му проверка от полицейските органи, като им е посочил притежаваното
от него наркотично вещество и това е дало повод за последвалото му задържане и
извършване на обиск. Следва да се отчетат и подбудите, с които е действал
подсъдимия. Той е държал веществото за собствена употреба, без да е утвърдил
зловредни навици от ползване на подобни субстанции, с единствена цел да спомага
облекчаване на главоболие, от което старада. За стореното подсъдимият изразил
съжаление пред първостепенният съд.
Съвкупната преценка на обстоятелствата,
свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост на стореното, сочи по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид /Решение
№ 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о., НК/. Този извод на настоящия съдебен състав, определящ извършеното
престъпление като „маловажен случай“, субсумира деятелността на подс.А. в
по-леко наказуемо престъпление. Налице са основания, съобразно чл.337, ал.1,
т.2 от НПК, съдът да измени първоинстанционната присъда, като приложи закон за
по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието в престъпление по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. За това престъпление законът предвижда
наказание „Глоба“ в размер до 1000лв. Не са налице основания за приложение на
чл.78а от НК, поради предходното осъждане на подсъдимия за престъпление от общ
характер.
Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК, правилата по
чл.58а, ал.1-4 от НК не се прилагат при предвиденото в чл.354а, ал.5 от НК
наказание глоба. Съдът намери, че същото следва да се определи при условията на
чл.54 от НК., тъй като отчетените смекчаващи вината обстоятелства вече бяха взети
предвид при преценката за правна квалификация на деянието, а предвиденото за
него наказание не се явява несъразмерно тежко. При определяне на размера на
наказанието „Глоба“ настоящият съдебен състав отчете наличното отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно съдебното му минало. Настоящият
случай се явява втора по ред противоправна негова проява и извършена в
изпитателният срок на предходното осъждане. Това обстоятелство води до извод за
нужда от по-висок размер на наказанието. По тези съображения съдът счита, че
глоба в размер на 1000лв се явява съобразена с личността на подсъдимия и
стореното от него. Този размер на наказание е съобразен с целите на наказанието
по чл.36 от НК и би способствало успешно за реализиране на индивидуалната и
генерална превенция.
С оглед вида на наложеното наказание не са налице
основанията на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наказание
лишаване от свобода по предходното осъждане на подс.А.. Приложението на тази
разпоредба от страна на първостепенният съд следва да бъде отменено.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на защитника е
основателна и следва да бъде уважена, а актът на първостепенният съд се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде изменен на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1,
т.2 от НПК.
По тези съображения,
Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 260014 от 10.09.2020г по НОХД №2888/2020г на Районен съд – Пловдив, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпното деяние, за което подсъдимият Д.А.А. е признат за
виновен в престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и му НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер на
1000лв.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която на основание чл.68,
ал.1 от НК е постановено изтърпяване на наказание по НОХД 8139/2019г по описа
на Районен съд Пловдив в размер на четири месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.