Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.06.2022 година Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.03. 2022 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: АНТОНИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията ТАНЕВА
т.д. № 1231 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове – главен с правно основание чл.432, ал.1,
вр. чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата
молба ищците Д.Г.Д. и Т.Х.С. –наследници на починалата в хода на
производството Д.Г.Д. твърдят, че на
15.01.2019 г., около 9 часа, в гр. Р., водачът Ф.Д.Г., управлявал таксиметров
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с per. № ***, собственост на „В.“ ЕООД-
гр. Нова Загора, като извършвал таксиметров превоз на клиент до МБАЛ „Д-р Димитър
Чакмаков“ - гр. Р.. Г. оставил клиента си - трудноподвижна жена, точно до
тротоара, в близост до главния вход на болницата и след като клиентката слязла,
той дал автомобила назад, след което предприел маневрата извършване на обратен
завой. В същото време, ищцата Д.Г.Д. се била спряла с лице на юг, на малкия
служебен паркинг, намиращ се северно пред лекарските кабинети на поликлиниката,
като изчаквала съпруга си, да докара техния автомобил, който бил паркиран
по-далеч, за да я качи. В този момент, автомобилът, управляван от водача Ф.Д.Г.
извършвайки маневра и идвайки от юг, завивайки надясно, навлязъл в паркинга
северно пред лекарските кабинети на поликлиниката, като с предната част на
левия преден калник, ударил в десния долен крайник пострадалата Д., при което
тя паднала на земята, под предния му ляв калник и предното му ляво колело.
Вследствие на удара и последвалото падане, ищцата получила телесни увреждания.
Първа помощ й била оказана от медицински лица от болницата в гр.Р., след което
пострадалата била откарана с линейка до болница „Тракия“ гр.Стара Загора,
където били диагностицирани причинените й телесни увреждания. ПТП било посетено
от дежурен ПТП при Районно управление - гр.Р. и бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 15.01.2019 г. с per. № 327р - 445 /
15.01.2019 г. По случая било образувано досъдебно производство № 3273М-12 /
2019 г. по описа на Районно управление - гр.Р..
По този
начин на 15.01.2019 г. в гр.Р., при управление на МПС - лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с per. № ***, водачът Ф.Д.Г. нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на Д.Г.Д. телесни увреждания - счупване
на дясното бедро в долната трета и счупване на лявата подбедрица в горната
трета. Причинените на доверителката ми вреди са пряк резултат от
противоправното поведение на водача на МПС Ф.Д.Г., който не е изпълнил
задълженията си, вменени му със ЗДвП.
С Решение №
3 от 13.01.2020 г., постановено по АНД № 334 / 2019 г. по описа на Районен съд
- гр.Р., виновният водач Ф.Д.Г., с ЕГН ********** е признат за виновен, в това,
че на 15.01.2019 г., в гр.Р., обл.Стара Загора, на паркинг до МБАЛ „Д-р Димитър
Чакмаков“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а
именно :
- чл.
20,ал.2 - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението;
-чл. 25.
ал.1, (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) - Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Д.Г.Д. ***, изразяваща се в счупване на
дясното бедро в долната трета и счупване на лявата подбедрица в горната трета,
което причинило трайно затруднение на движенията на десния крак и трайно
затруднение на движенията на левия крак -престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 и във вр.чл.25, ал.1 от ЗДвП, за
което престъпление на посоченото основание и на основание чл.78 А от НК
Радневският районен съд го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 / хиляда/ лева.
На основание
чл.343г от НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил Ф.Д.Г. от правото да
управлява МПС за срок от десет месеца, след влизане в сила на решението считано
от отнемане на свидетелството за правоуправление. Решението на съда е влязло в
сила на 29.01.2020 г.
Посочва се,
че съгласно императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда
/в случая Решение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата,
установени с решението, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на
МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка са безспорно установени.
Т.е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно Ф.Д.Г., с ЕГН **********
е извършителят на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е
управлявал именно процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***,
с който е нарушил правилата на движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Твърди се,
че в резултат на противоправното си деяние, водачът Ф.Д.Г. е причинил на ищцата
Д.Г.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените й телесни повреди. При настъпилото ПТП ищцата получила
счупване на дясното бедро в долната трета и счупване на лявата подбедрица в
горната трета, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния и
на левия й крак. Непосредствено след ПТП - на 15.01.2019 г. ищцата била приета
по спешност в Травматологията на МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора със силни
болки и оток в дясно бедро, лява колянна става и лява подбедрица и била
хоспитализирана за оперативно лечение на долните крайници. След направени
рентгенови снимки били установени счупване на долния край на бедрената кост,
множество счупвания на подбедрицата, счупване на дясно тибиално плато. Видно от
приложената към исковата молба Епикриза към ИЗ № 750 / 2019 на Отделение по
Травматология при МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора, с Оперативни протоколи
№ 82/18.01.2019 г., № 84/18.01.2019 г. и № 85/18.01.2019 г. с обща анестезия е
било извършено: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на дясно
бедро - открита репозиция и вътрешна фиксация с LCP - плака; открито наместване
с вътрешна фиксация на дясна тибия - открита репозиция и приложена остеопастика
с апофилизирана кост, като зоната се фиксира с LCP - плака с винтове; открито
наместване с вътрешна фиксация на лява подбедрица - открита репозиция на лява
тибия и фиксиране на фрагментите със заключен интрамедуларен пирон. На
23.01.2019 г. ищцата била изписана от МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора,
като конците на оперираните крайници все още не били свалени. Било невъзможно
да извършва движения с двата крака, изпитвала силни болки в тях. Състоянието й
след операциите не позволявало да бъде транспортирана в седнало положение на
тялото, което наложило транспортирането от болницата до дома й да се извърши
със специализиран превоз, за който ищцата и съпругът й заплатили с лични
средства. Твърди се, че в продължение на около 2 месеца след операциите ищцата
продължавала да изпитва силни болки и ограничени движения и в двата долни
крайника, което наложило през месец март 2019 г. отново да бъде
хоспитализирана. На 11.03.2019 г. Д. постъпила отново в Отделение по
Травматология при МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора, където видно от
приложената Епикриза към ИЗ № 3594 / 2019 на Отделение по Травматология при
МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора, с Оперативен протокол № 333 / 12.03.2019
г. с венозна анестезия било извършено отстраняване от костта на имплантирани
уреди - отстраняване на статичните винтове и динамизиране на тибиалния пирон.
На 14.03.2019 г. ищцата била изписана от МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора,
като конците на оперирания ляв крайник все още не били свалени. Тъй като Д.
била с болезнени и ограничени активни движения на двата долни крайника, с
невъзможност за ходене, със силно затруднени ежедневни действия се наложило да
бъде подложена на процедури за възстановяване, рехабилитация и раздвижване,
поради което на 14.03.2019 г. постъпила в Отделение по физикална и
рехабилитационна медицина при МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора. Видно от
Епикриза към ИЗ № 3838 / 2019 г. на Отделение Физикална и рехабилитационна
медицина при МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора била проведена
рехабилитационна програма и на 21.03.2019 г. Д. била изписана. След изписването
й от болницата, въпреки болничния престой, пострадалата продължавала да бъде с
много болезнени и ограничени движения, не можела да се придвижва и се нуждаела
от постоянни чужди грижи, тъй като не можела да се обслужва сама. В продължение
на около пет месеца след ПТП ищцата продължавала да изпитва постоянни силни
болки и болезненост в двата крака, болезнени и ограничени движения на долните
крайници, силно затруднена походка. Това наложило на 19.06.2019 г. Д. отново да
постъпи в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ „Тракия“
ЕООД - гр.Стара Загора. Видно от Епикриза към ИЗ № 8601 / 2019 г. на Отделение
Физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора
била проведена рехабилитационна програма и на 26.06.2019 г. Д. била изписана.
Едва при този й пореден болничен престой, близо половин година след ПТП,
започнала да ходи с канадки /подлакътни патерици за ходене/. Имала затруднения
в движенията на долните крайници. Сядала и ставала с помощта на съпруга си. Не
можела да кляка. Всяко движение с долните крайници било болезнено и я
натоварвало. Раздвижването станало постепенно, а оздравителният процес протичал
дълго и бил съпроводен с болки и в двата долни крайника, което налагало прием
на обезболяващи лекарства.
Освен
горепосочените телесни увреждания, причинени й от ПТП, ищцата изпитвала вследствие
на болките от същите и ред неудобства, изразяващи се в невъзможност в първите
пет месеца да се придвижва - била на легло, което налагало да ползва памперси,
не можела да спи нормално, да се грижи за домакинството и за личната си
хигиена, да води типичен за възрастта си социален живот, разредили се и се
прекъснали социалните й контакти, а всичко това дало отражение и на психичното
й състояние.
Твърди се,
че от датата на ПТП и до сега, въпреки проведеното лечение, ищцата продължава
да усеща болки в двата долни крайника, като и към настоящия момент същата
продължава да се придвижва с помощни средства - канадки /подлакътни патерици/.
Не може да кляка без да бъде придържана. Към настоящия момент, дори когато ходи
до тоалетна, за да седне на гърнето и да се изправи и помага нейният съпруг. Той
й облича панталоните, обува й чорапи, чорапогащник, както и обувките. Ищцата не
може да се къпе сама. След нанесените й травматични увреждания, вследствие на
ПТП-то не може дори и да излезе навън сама - винаги я придружава нейният
съпруг. Вследствие на претърпяното ПТП, ищцата изпитала и силен стрес, а към
настоящият момент последната продължава да изпитва страх от коли, които минават
покрай нея. На пешеходна пътека без помощта на съпруга си не може да пресече,
тъй като я е страх от автомобилите, които са спрели или на които им предстои да
спрат.
Въпреки
проведеното лечение, в резултат на получените при ПТП телесни увреждания,
ищцата е с ограничени движения и подвижност и на двата долни крайника - в тежка
степен, което е довело до нейното освидетелстване от ТЕЛК. С Експертно решение
№ 2093 / 090 от 13.06.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД -
гр.Стара Загора, Д. е освидетелствана и са й определени 89 % пожизнена степен
на увреда. Твърди се, че към настоящия момент, близо две години след ПТП,
същата не може да се придвижва самостоятелно - придвижва се трудно с помощни
средства и придружител. Според ортопеди специалисти не се очаква пълно
възстановяване на доверителката ми - същата ще продължи и занапред да се
придвижва с помощни средства и движенията й ще продължат да бъдат ограничени.
Претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания от непозволеното увреждане на
15.01.2019 г., представляващо ПТП ищцата оценява на сумата от 90 000 лв. /
деветдесет хиляди лева/.
Освен
претърпените болки и страдания вследствие на причинените й здравословни
увреждания, ищцата претърпяла и значителни имуществени вреди, свързани с
лечението й. Сама е заплатила цялото си лечение до настоящия момент, за което
разполага и със съответните разходни документи, копия от които прилагам към
настоящата искова молба. Д. заплатила с лични средства за престоя си в болница
потребителски такси в размер на общо 58 лева, за анестезиологична консултация -
50 лева, за специализиран медицински транспорт - общо в размер на 155,50 лева,
заплатила е за избор на лекарски екип - общо в размер на 390 лева, заплатила е
за тъканен алографт, плака и пирон - общо сумата в размер на 4 706,70 лева,
сама закупувала предписаните й лекарства и консумативи - на обща стойност 284
лева, заплатила два броя ортези на обща стойност 306 лева, както и проходилка
на стойност 72 лева. За лечението си до настоящия момент ищцата е заплатила
общо сумата от 6 022,20 лв. /шест хиляди двадесет и два лева и двадесет
стотинки/, съгласно приложените към настоящата искова молба разходни документи.
Видно от
представената с настоящата искова молба справка от интернет страницата на
Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите за управляваното от виновния водач Ф.Д.Г., с ЕГН ********** и
собственост на „В.“ ЕООД- гр. Нова Загора, с ЕИК *******МПС - лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с per. № ***, към датата на ПТП - 15.01.2019 г., е
била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
при ответното застрахователно дружество „ЗК“ АД, по застрахователна полица №
BG/22/118000450700, издадена със срок на валидност за периода от 01.02.2018 г.
до 01.02.2019 г.
С
уведомление с вх. № 0005/21.01.2019 г. и приложени към него документи, с които
е разполагала - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.01.2019 г.
с peг. № 327р - 445/15.01.2019 г., „ЗК“ АД била уведомена от пострадалата за
настъпилото на 15.01.2019 г. ПТП. С влязло в сила на 29.01.2020г. Решение № 3
от 13.01.2020 г., постановено по АНД № 334 / 2019 г. по описа на Районен съд -
гр.Р., по безспорен начин е установено настъпилото ПТП, виновността на водача
на МПС, претърпените вреди и причинно- следствената връзка. Предвид което на
28.06.2020 г., била отправена от ищцата писмена застрахователна претенция вх. №
L-145 / 08.06.2020 г. по описа на ЗК „**“ АД до ответното дружество за
изплащане на претендираното от доверителната ми застрахователно обезщетение за
причинените й с ПТП неимуществени и имуществени вреди. Въпреки визираните в
чл.496, ал.1 и ал.2, т.1 от КЗ задължения на застрахователя - да се произнесе
по претенцията до три месеца от нейното представяне, да определи и изплати
размера на обезщетението, до настоящия момент ответното дружество не е
изплатило обезщетението. С писмо изх. №895013.08.2020 г. ЗК „**“ АД уведомило Д.,
че застрахователната комисия на дружеството е определила размер на обезщетение
за неимуществени вреди - 65 000 лв. /шестдесет и пет хиляди лева/ и размер на
обезщетение за имуществени вреди - 6 022,21 лв. /шест хиляди и двадесет и два
лева и двадесет и една стотинки/. Ищцата не е съгласна с размера на така
определеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди. Счита
размера на същото за силно занижен и не е съобразен с действително търпяните от
пострадалата Д.Г.Д. болки и страдания в резултат на причинените й телесни
увреждания, както и същото не е съобразено с изплащаните в подобни случаи
обезщетения.
С оглед на
това, че увреденото лице Д.Г.Д. е изпълнила визираните в чл. 498, ал.1 и ал.2
от КЗ свои задължения - отправила е към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ и е представила на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния
водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди, а застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ и Д. не е съгласна с размера на определеното й обезщетение, за пострадалата
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Поради
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗК“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район
Студентски, бул. “***, представлявано от МСМГ, ПВД, ГНГи СНА, заедно от двама
от петимата изпълнителни директори да заплати на Д.Г.Д., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***,
- сумата от
90 000 /деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 15.01.2019 г., причинено от противоправното
поведение на Ф.Д. Г еоргиев, при управление на лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с per. № ***, както и
- сумата от
6 022,20 лв. /шест хиляди двадесет и два лева и двадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - извършени разходи
за лечение и възстановяване, претърпени вследствие на пътнотранспортно
произшествие от 15.01.2019 г., причинено от противоправното поведение на Ф.Д.Г.,
при управление на лек автомобил „***“, модел „***“ с per. № ***, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 15.01.2019
г., до окончателното изплащане на сумите.
Претендират
се направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.
С оглед
разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК, представя банкова сметка *** Д.Г.Д., а
именно по сметка: *** при банка „П“ АД.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло
предявените срещу застрахователното дружество искове по основание по следните
съображения:
1. Оспорва
твърденията за причинно-следствената връзка между ПТП от дата 15.01.2019 г. и
описаните в исковата молба телесни увреждания на ищцата. Оспорва твърдението,
че е настъпил удар между ищцата и л.а. „*** ***“ с per. № ***, по автомобила
няма видими следи от удар. Навежда доводи, че произшствието е настъпило, поради
невнимание проявено от ищцата Д.Г.Д., хлъзгава пътна настилка, на която тя се е
подхлъзнала и паднала в непосредствена близост до автомобила, маневриращ на
паркинг. Навежда доводи, че водачът Федерико Д.Г. не е могъл да възприеме
пешеходката, защото е бил заслепен от слънчева светлина и не е допускал, че по
средата на паркаинг може да стои жена с патерици, която не е извикала, за да
предопреди водача, нито е направила нещо, за да се предпази. Твърди, че
представените Епикризи нямат доказателствена тежест. Видно от представеното
Решение № 3 от 13.01.2020 г. от РС-Радомир на Федерико Г. е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лв. и го лишава от право да управлява МПС за 10 м.
Посочва, че такава присъда се постановява при множество смегчаващи вината
обстоятелства, поради което счита, че за произшествието висок принос има
ищцата. С исковата молба се претендира обезщетение за множество увреждания,
докато в представеното Решение е записано, че Д.Г.Д. е получила средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясното бедро в долна трета и счупване на
лява подбедрица в горна трета, като не е посочен механизма на увреждане. В
представените с исковата молба доказателства се сочи, че ищцата преди инцидента
е била с патерици, което показва, че е имала проблеми с краката от преди
процесното събитие. От представената Епикриза от травматологията на Болница
Тракия, гр. Стара Загора за болничен престой от 15.01.2019 г. в сектор Анамнеза
е описно предхождащо събитието оперативно лечение на глезен и пръсти в дясно,
затворени оперативни катрикс от оперативна намеса. По тялото на ищцата няма
следи от прегазване и премачкване, а травма, получена от падане на пътното
платно, като тежестта на увреждането зависи не от скоростта на автомобила, а от
обстоятелството, че ищцата е била в общо увредено състояние, с лесно чупливи
кости и лесно е загубила равновесие, не е проявила критичност, а е паднала, без
да се предпази.
2. Навеждат
твърдения за съпричиняване на неблагоприятните последици от ищцата Д.Г.Д..
Същата била длъжна да изчака на безопасно място, автомобилът със съпруга й, на
тротоар, а не да ходи в произволна посока по паркинга. Като пешеходец, ищцата
имала добра възможност, за да възприеме опасността, преминаващ първо напред,
оставящ пътник и връщащ се назад автомобил с включени светлинни сигнали и е
можела лесно да я избегне, ако беше проявила необходимото внимание, като изчака
и не се приближава в опасно близост до автомобила. Докато водачът не е очаквал,
че там от където преди секунди е преминал ще се появи пешеходец. Посочва се, че
водачът твърди, че не е видял пешеходката и в нейната посока го е заслепявало слънцето.
Водачът не е бил длъжен да предположи, че по средата на паркинг ще има
пешеходец. Пешеходката извършила нарушение на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата и Правилника за прилагането му. Твърди, че същата не е
изпълнил задълженията си на пешеходец, предвидени в императивните разпоредби на
чл. 108 от ЗДВП; чл. 113, ал. 1 от ЗДвП; чл. 114 от ЗДвП; чл. 165 от ПрПрЗДвП п
чл.166 от ПрПрЗДвП. Посочва се, че пешеходецът по закон е длъжен да избере да
пресече пътното платно на пешеходна пътека, като се съобрази с останалите
участници в движението и не предизвиква конфликтни ситуации.
Твърди се че
пешеходката е причинила вредите, за които претендира обезщетение. Ищцата сама
си причинила твърдените в исковата молба увреждания, като се е подхлъзнала и е
паднала на пътното платно. Ответникът счита, че твърдените увреждания не са
причинени от сблъсък с автомобил, а от падане върху твърда повърхност, каквато
е пътната настилка, това се доказва от обстоятелството че по автомобил „*** ***“
с peг. № *** няма реципрочни увреждания, няма констатирани следи от удар в
предната му част. Ударът се твръди, че е нанесен с левия преден калник, че Д.
паднала на земята под предния му ляв калник и предното му ляво колело. Тоест
ищцата не се е намирала нито пред, него след автомобила, а от страни на него.
Което доказва, че не автомобилът е ударил пешеходката, а пешеходката загубила
равновесие и се ударила странично в автомобила, като се е подхлъзнала и въпреки
това, автомобилът не я е премачкал.
3. Оспорва се
твърдението, че в резултат от настъпването на пътно - транспортно произшествие
от 15.01.2019 г, за ищцата са настъпили всички описани в исковата молба, като
вид и характер увреждания и здравословни състояния, като се оспорват
твърденията относно медико - биологичния им характер, относно характеристиките
на лечебния процес и на здравословното състояние на ищцата, както и за
продължителността на лечението.
Посочва се,
че в констативния протокол не е описана диагнозата на Д.Г.Д., нито увредата й.
В Решението на РС-Радомир била описана една средна телесна повреда, докато в
исковата млолба са наведени доводи за множество операции, импланти и винтове.
Оспорва се
твърдението, наведено с исковата молба, че има причинно следствена връзка между
пътен инцидент от дата 15.01.2019г. и търпени от ищцата неблагоприятни
последици, като постоянно главоболие, световъртеж, придружен със загуба на
концентрация и памет. Оспорва се изобщо твърдението, че ищцата 3 месеца е била
трудно подвижна от описания лек инцидент. Оспорва се твърдението, че се е
наложило близките й да се грижат за Д.Г.Д.. Оспорват се твърденията, че ищцата
още продължава да изпитва болки и че не може да извършва физически
труд.Посочва, че няма данни на ищцата да е назначавано каквото и да било
лечение за нарушение на съня, тревожност, страх и притеснение. Това, че ищцата
сега по-внимателно пресича улиците се счита, че има градивен и позитивен
характер.
Оспорва се
претенцията за неимуществени вреди и по размер.
В случай, че
предявените искове за неимуществени вреди бъдат уважени, ответникът моли същите
да бъдат приети за изключително завишени и неотговарящи на вида на травмите, на
принципите на справедливостта и на обществената практика за определяне на
обезщетения при подобни случаи.
Оспорва
размера на предявения по чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като
твърди, че предявения размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за тяхното
естество и проявление, че същите са настъпили в резултат от осъществяване
механизма на транспортния инцидент, както и твърденията за периода, през който
са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера
на исковата претенция.
Твърди, че е
налице висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата по аргумент от разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП и
и чл. 114, ал. 1, т.1, тя не се е намирала на тротоар или пешеходна пътека и не
се е съобразила с приближаващите се превозни средства, поради което следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите и застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено.
Посочва се,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът
следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т.
8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента на настъпването й,
когато претенцията е станала изискуема. С оглед твърденията по основанието на
предявената претенция поддържа, че претендираната от ищцата, като обезщетение
парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.
Ответникът
намира претенцията за завишена с оглед минималната заплата за страната, към
момента на настъпване на събитието (която е 560 лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018
г.) и периода на нетрудоспособност на ищцата. Посочва, че обезщетението цели да
възстанови вредите на пострадалите, а няма за цел неоснователно обогатяване и
реализиране на печалба. Претенцията била завишена и с оглед на получената от
застрахователя-ответник премия по застраховка Гражданска отговорност.
Посочва се,
че застрахователят е предложил високо обезщетение, като не е съобразил високият
процент на съпричиняване от ищцата. Неправилно адвокатът насочил ищцата към
съдебно определяне на обезщетението, което при обсъждане подробно на всички
факти и обстоятелства ще доведе до по-нисък размер на обезщетение, определено
по справедливост от съда.
Застрахователят
счита, че размерът не е съобразен и със степента на телесната повреда и срока
за възстановяване. Съгласно чл. 493А, ал. 2 от КЗ и Проект на Методика за
определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди
вследствие телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие
смъртта на пострадало лице в максимален размер, съобразно описаните в
представените доказателства телесни увреждания от Д.Г.Д. обезщетението за две
средни телесни увреди, лекувани оперативно на дясно бедро и лява подбедрица по
30+25 точка = 55 по 560 лв. + 6 022.20 лв. имущ.вреди = 36822.20 лв. Този
размер на обезщетение е без да се отчете процент на съпричиняване, при отчитане
на 50 % съпричиняване е 18 411.10 лв. или общо до 20 000 лв.
Посочва се,
че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ
на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
По отношение
на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви: Ответникът оспорва дължимостта на
претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като недължими. Оспорва
претенцията за лихви и с оглед на посочения период твърди, че с исковата молба
се претендира присъждане на изтекла лихва от датата на настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Претендират се неимуществени вреди, които нямат
конкретен паричен еквивалент от момента на събитието и не може да се определи в
кой момент са се натрупали болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени
с 90 000.00 лв. Не са представени данни застрахователят да е изпаднал в забава,
напротив застрахователят отговорил на ищцата, като е предложил високо обезщетение.
Посочва се,
че изплащането на обезщетение не е незабавен акт, за да претендира ищецът лихва
от дата на събитие. Застрахователят, за да определи обезщетение първо трябвало
да разполага с данни за настъпило застрахователно събитие, за което да е
отговорен, застрахован при него водач, да има представени документи, които да
посочват увреди, които да имат връзка с ПТП. Постаравалият следвало да
представи данни за банковата си сметка, за да може ищецът да изплати
обезщетение, за това законодателят е дал 3 месечен срок на застрахователя за
определяне и изплащане на обезщетение. Ответникът счита, че не дължи лихва,
преди депозирането на исковата молба.
С допълнителната искова молба се оспорва твърдението за липса на
деликт. Посочва се, че с решение №3 от 13.01.2020 г., постановено по АНД
№334/2019 г. по описа на PC гр.Р., Ф.Д.Г., ЕГН ********** е признат за виновен,
в това, че на 15.01.2019 г. в гр.Р., област Стара Загора, на паркинг на МБАЛ
„Д-р Димитър Чакмаков”, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „***”, модел „***” с per. № ***, нарушил правилата за движение,
установени в ЗДвП, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Г.Д., изразяваща се в
счупване на дясното бедро в долната трета и счупване на дясната подбедрица в
горната трета, което е причинило трайно затруднение на движенията на десния
крак и трайно затруднение на движенията на левия крак. В хода на досъдебното
производство, безспорно е установен механизма на ПТП, въз основа на събраните
свидетелски показания, писмените доказателства, свързани с огледа на
местопроизшествието и заключението на назначената АТЕ и СМЕ . Действително, на
водача с горепосоченото решение е наложена глоба от 1000 лв., и лишаване от
право да управлява МПС за 10 месеца, но не на основание съпричиняване от страна
на доверителката ми на вредоносния резултат, а поради наличие на предпоставките
на чл.78а от НК.
Оспорва се
твърдението на ответната страна, че било налице съпричиняване от страна на
ищцата. Посочва се, че в приложените АТЕ и СМЕ е описан механизма на увреждане.
От събраните
в хода на досъдебното производство доказателства е видно, че Д.Д. е била
блъсната от процесното такси с предната си лява част. Според автотехническият
експерт, скоростта на лекия автомобил в момента на удара е била 13,4 + 14,4
км./ час. След удара, ищцата е паднала върху асфалта, като патерицата й е
паднала на два-три метра от нея /стр. 7 от АТЕ/. За настъпване на вредоносния
резултат вина имал изцяло шофьора на автомобила.
Оспорват се
твърденията на ответника, че ищцата е нарушила цитираните в отговора на
исковата молба разпоредби на ЗДвП.
Поддържа се
твърдението си, че в резултат на настъпването на пътнотранспортното
произшествие от 15.01.2019 г. за ищцата са настъпили всички описани в исковата
молба увреждания — вида и характера им, както и продължителния процес на възстановяване.
От приложените медицински документи се
установявало какви оперативни интервенции е претърпяла ищцата, вследствие
уврежданията на двата й крака от процесното ПТП, продължителността на
болничното и извънболничното й лечение. Поддържа се твърдението, че ищцата не
се е възстановила от получените травми и още се предвижва трудно и с помощта на
подлакътници „канадки”. Не може да се обслужва сама при ходене до тоалетна и
при къпане. Продължава и рехабилитационното й лечение. Претендираните суми за
обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди били в съответствие с
принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Предложеното от ответника
за изплащане обезщетение за неимуществени вреди с писмо изх. № 8950/03.08.2020
г. не съответствало на интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания.
Застрахователната
комисия, определила обезщетението, не определила процент на съпричиняване от
страна на ищцата, което означавало, че след като е разгледала представените по
преписката документи е стигнала до извода, че ищцата няма вина за настъпване на
вредоносния резултат в следствие на претърпяното от нея ПТП. Поддържа се, че
цитираната методика и направените изчисления драстично се разминават с
решението на Застрахователната комисия определила обезщетението. Оспорват се
изцяло направените изчисления за дължимо според ответника обезщетение за
неимуществени вреди, както и твърдението за съпричиняване от страна на
доверителката ми.
Поддържа се
акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за лихви върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., считано от датата на уведомяване за
настъпилото ПТП, а именно от получаване на уведомлението от ЗД „**” на
21.01.2019 г.
Оспорва се
твърдението на ответника, че претендираната с исковата молба
сума,представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв.
била „силно завишена” .
Ищцата
счита, че предявеният иск е основателен и доказан и размерът му съответства на
трайно установената практика на съдилищата и не противоречи на принципа на
справедливостта.
С отговора на допълнителната искова молба се
поддържа отговора на исковата молба, ведно с направените оспорвания и
възражения. Поддържа възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от
страна на пострадалата.
Ответникът
намира допълнителната искова молба /ДИМ/ за противоречива, тъй като от една
страна се твърди, че л.а. „***“ се е движел с превишена скорост и допуснал
нарушение по чл. 25 от ЗДВП, а от друга страна се твърди, че вещо лице е
установила, че тази скорост е била около 14 км./ч. Тази изключително ниска
скорост не можела да обоснове твърденията на ищеца, че водачът е допуснал
нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 25 от ЗДВП, управлявайки с несъобразена и
превишена скорост. Скоростта при потегляне е 20 км./ч., но автомобилът се е
движел с по-ниска скорост, на първа предавка.
В ДИМ се
твърди, че водачът противоправно се е движел в пространството между два реда
автомобили, спрели в същата посока. Тоест водачът на автомобилът е нямал
видимост към пешеходката, защото той се е движел между спрели автомобили, а тя
е пресякла траекторията му на движение, без да се огледа. Това потвърждавало
твърдението, че произшествието е можело да бъде предотвратено от пешеходката,
която е била длъжна да се огледа, когато заобикаля спрели автомобили и пресича
платно за движение на автомобили, било то и да е част от паркинг.
За
противоречиво счита твърдението, че и двата крака на ищцата са увредени в
процесното произшествие, като се описва дясно бедро в долната трета и счупване
на дясна подбедрица в горната трета. Може би се имало предвид лявата подбедрица в горната трета.
Тоест увредата била двете колена на ищцата, която е паднала на колене. Подобен
механизъм е описан в ДИМ, след удара с автомобила ищцата е паднала върху
асфалта, като патерицата й е паднала на 2-3 м. от нея.
Поддържат
възраженията си за принос от ищцата, както и че претенцията е прекомерна по
размер.
Ответникът
счита, че не дължи лихви, искът за лихви е акцесорен на главния.
Застрахователят не дължал незабавно плащане след уведомяване, както счита
ищеца.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Страните не
спорят, че на 15.01.2019 г. в гр.Р., при
управление на МПС - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, водачът Ф.Д.Г. нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Д.Г.Д.
телесни увреждания.
С Решение № 3 от 13.01.2020 г., постановено по АНД № 334 / 2019 г. по описа
на Районен съд - гр.Р., водачът Ф.Д.Г., с ЕГН ********** е признат за виновен,
в това, че на 15.01.2019 г., в гр.Р., обл.Стара Загора, на паркинг до МБАЛ „Д-р
Димитър Чакмаков“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с per. № ***, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно:
- чл. 20,ал.2 - Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;
-чл. 25. ал.1, (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) -
Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.Г.Д. ***,
изразяваща се в счупване на дясното бедро в долната трета и счупване на лявата
подбедрица в горната трета, което причинило трайно затруднение на движенията на
десния крак и трайно затруднение на движенията на левия крак -престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 и във
вр.чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което престъпление на посоченото основание и на
основание чл.78 А от НК Радневският районен съд го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /
хиляда/ лева.
На основание чл.343г от НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил Ф.Д.Г.
от правото да управлява МПС за срок от десет месеца, след влизане в сила на
решението считано от отнемане на свидетелството за правоуправление. Решението
на съда е влязло в сила на 29.01.2020 г.
Като безспорно следва да се определи
и обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. № ***, управляван от Ф.Д.Г. е
застрахована при ответното „ЗАД **” АД -застрахователна полица №
BG/22/118000450700 със срок на валидност
за периода 01.02.2018 г. – 01.02.2019 г.
С оглед
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди с писмена застрахователна претенция вх. № L-145 / 08.06.2020 г. по описа на ЗК „**“ АД Д.Г.Д. отправила
молба до застрахователя на отговорния за ПТП водач – „ЗАД **“ АД, с искане да
бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. С Писмо Изх. №
8950/13.08.2020 г., „ЗК **“ АД я уведомило, че
застрахователната комисия на дружеството е определила размер на обезщетение за
неимуществени вреди - 65 000 лв. /шестдесет и пет хиляди лева/ и размер на
обезщетение за имуществени вреди - 6 022,21 лв. /шест хиляди и двадесет и два
лева и двадесет и една стотинки/. Поради несъгласие с така определеното от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди Д.Г.Д. предявява и настоящия
осъдителен иск.
По делото са представени Автотехническа експертиза; Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 176/2019 г.; Епикриза към ИЗ № 750 / 2019 на Отделение по Травматология при МБАЛ
„Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора; Епикриза към ИЗ № 3594
/ 2019 на Отделение по Травматология при МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора; Епикриза към ИЗ № 3838 / 2019 г. на Отделение Физикална и рехабилитационна
медицина при МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора; Епикриза към ИЗ № 8601 / 2019 г. на Отделение Физикална и рехабилитационна
медицина при МБАЛ „Тракия“ ЕООД - гр.Стара Загора; Експертно решение № 2093 / 090 от 13.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.
Д-р Стоян Киркович“ АД - гр.Стара Загора.
Представени са и Фактура
№ ********** /23.01.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** /
14.03.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** / 16.01.2019 г., ведно с
касов бон; Фактура № ********** / 23.01.2019 г., ведно с касов бон; Фактура №
********** / 11.03.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** /
21.03.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** / 26.06.2019 г., ведно с
касов бон; Фактура № ********** / 23.01.2019 г., ведно с касов бон; Фактура №
********** / 23.01.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** /
25.01.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** / 30.01.2019 г., ведно с
касов бон; Фактура № ********** / 05.02.2019 г., ведно с касов бон; Фактура №
********** / 21.02.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** /
27.02.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** / 22.03.2019 г., ведно с
касов бон; Фискален бон - 2 бр.- от 22.01.2019 г. и от 14.02.2019 г.; Фактура №
********** / 15.03.2019 г., ведно с касов бон; Фактура № ********** / 20.03.2019
г„ ведно с касов бон.
От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие
на удара и последвалото падане Д.Г.Д. получила травми на
дясното бедро в долната трета и на лявата подбедрица в горната трета. След уточняване
на състоянието и транспортиране до МБАЛ “Тракия“ са диагностицирани няколко
увреждания:
-счупване на дясното
бедро в долната половина -счупване на латералния тибиален кондил на дясна тибия
с депресия -счупване на лява тибия в горната трета -счупване на главичката на
фибулата на лявата подбедрица Счупването на дясното бедро в долната трета е
причинило трайно затруднение на движенията на десния крак, които при правилно
протичане на оздравителния процес ще се възстановят за срок от около 10 месеца.
Счупването на лявата подбедрица в горната трета е от характер да затрудни
движенията на левия крак, което при правилно протичане на оздравителния процес
ще се възстанови за срок от около 8 месеца. Счупването на латералния тибиален
кондил на дясната тибия, съчетано с депресия на същия, което е наложили кръвна
репозиция, остеопластика и метална синтеза е с характер да затрудни движенията
на десния крак за около 8 месеца при правилно протичане на оздравителния
процес.
На 18.01.2019 г. са
извършени оперативните интервенции на дясно бедро, на дясна проксимална тибия -
плато, и на лява подбедрица. Извършени са открити кръвни намествания на
фрактурите и фиксацията им с остеосинтезни средства. Дясното бедро след
осъществянане на открита кръвна репозиция на фрактурите е синтезирано с
анатомично контурирана плака. По отношение на фрактурата на латералния тибиален
кондил на дясната тибия, съчетано с депресия се е наложило да се извърши и остеопластика,
след което е била осъществена металната синтеза с плака. Лявата тибия е
синтезирана с интрамедуларен пирон, заключващ се проксимално и дистално. По
време на оперативните лечения и в най - ранния следоперативен период са
извършени кръвопреливания. Предвид множеството оперативни интервенции в
различни области е била използвана антибиотична комбинация. След оперативния
период е протекъл без усложнения с периодично контролиране на оперативните рани
и извършване на стерилни превръзки. Към момента на ПТП, Д.Д. е била на 74г.
Тази възраст е рискова при продължително залежаване и това е наложило
оперативното лечение с цел анатомично възстановяване на дългите кости на двата
крака и относително по-бързо изправяне, рехабилитиране и прохождане.
От 15.01.2019 г. деня
на ПТП, е хоспитализирана в МБАЛ“Тракия“за оперативно лечение. Следващите 50
дни е била на домашно лечение с изпълняване на леглови режим и рехабилитация на
движенията на ставите на долните крайници. На 11.03.19 г. е хоспитализирана в
същото отделение за премахване на 2 статични винта, заключващи тибиалния пирон
на лявата тибия. Веднага след дехоспитализацията на 14.03.19 г. е приета в ОФРМ
на МБАЛ “Тракия“ за специализирани активни мускулно - скелетни упражнения, за
приучване да ходи с помощни средства, за крио-терапия, механо терапия. След
изписването на 21.03.19 г. е продължила самостоятелното лечение в домашни
условия. На 19.06.19 г. отново е хоспитализирана в ОФРМ на МБАЛ “Тракия“ за
задълбочаване на рехабилитацията и засилване на активното участие на
пострадалата. Тогава тя все още не е била с постигнати задоволителни движения
на ставите на двата крака и със самостоятелна стабилна походка. След м.06.19 г.
няма повече медицинска документация показваща стационарни лечения.
Предвид възрастта на
ищцата и множеството травматични увреждания, получени при процесното ПТП може
да се счита, че реалният процес на възстановяване при нея се е очаквал да
продължи до 18 месеца. В конкретния случай пълна консолидация може да се очаква
за този период/18 месеца/, но пълен обем на движения на ставите на двата крака
и гладка балансирана походка не би следвало да се очаква. Придвижването ще се
извършва с помощно средство до живот.
Предвид настъпилата смърт на ищцата Д.Д.
на 06.09.2021 г., преглед на същата не може да бъде извършен. Предвид възрастта на ищцата
към момента на ПТП и на периода на възстановяване, експертизата счита, че при
нея възстановяването би се осъществявало твърде забавено и дори след костно
срастване на фрактурите, в ставите се очакват множество дефицити. Походката при
нея не би могла да бъде напълно балансирана и винаги би се извършвала с помощни
средства.
В исковата си молба
ищцата е представила финансови документи за извършени разходи във връзка с
лечебния процес. Всяка от представените фактури бе разгледана и преценена
прецизно. Експертизата установи, че финансовите документи, представящи разходи,
са във връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания.
От съдебните и
медицинските документи се добива представа, че ищцата Д.Д. е имала страдание на
десния долен крайник (съдов флебитен проблем), за което е оперирана преди една
година. В следствие е останало ограничение в движенията на десния глезен и
липсата на екстензия на пръстите на същия крак. Това е налагало да ползва
помощни средства(за сигурност). Този дефект е имал отношение към гладкостта на
походката, тя е била куцаща и клатеща се. Но тази походка не е следствие от
нарушения в равновесието.
От Епикриза към ИЗ
№750/19г се чете: „Придружаващи заболявания: Хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност. Хронична исхемична болест на сърцето, неуточнена. От
Епикриза към ИЗ № 3594/19г се чете: „Придружаващи заболявания: Хипертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Други видове стенокардия. Флебит и
тромбофлебит с неуточнена локализация. Невротично разстройство, неуточнено. В
последващите Епикризи към ИЗ са вписани същите придружаващи заболявания. В
медицинската документация няма данни за изследвана костна плътност. Това не е
задължително изследване. Няма данни и за нарушена концентрация, нито за
проблеми в равновесието. Изброените по-горе придружаващи заболявания нямат
отношение към причиняването на травмите на ищцата, не предизвикват забавяне на
възстановителния процес, нито са пречка за оздравяването.
Травматичните
увреждания, получени от Д.Г.Д. не са резултат от
прегазване, нито само от падане върху/на твърдо асфалтово покритие. Те са
резултат от директен, енергиен удар от лек автомобил.
Експертизата не счита,
че придружаващите заболявания, които е имала ищцата са причина за забавяне на
възстановителния процес. По-скоро напредналата възраст и от там забавяне на
всички жизнени функции са относителна причина за по-бавното възстановяване. От
друга страна в конкретния случай се касае не за една травма(фрактура), а за
множество травми. Този факт, сам по себе си е условие, забавящо
възстановяването на пострадалата.
Счупването на бедрена
кост, на кости на подбедрицата и вътреставни фрактури са силно болезнени
травми. Болковата симптоматика започва от момента на получаването на
фрактурите, продължава до оперативната интервенция и първите 24-36 часа след
нея. До тогава тя е все твърде силна. След това започва бавно да отслабва и
това продължава през първите 2 -2,5 месеца. Това е легловия период, тъй като
увредени са и двата крака. След това, при започване на рехабилитационните
мероприятия, болковият симптом отново се засилва за около 15-20 дни, и след
този връх на болката започва отслабването/снижаването и с бавен темп.
Болковата симптоматика
от момента на получаването на травмите до 24 - 36 часа след оперативната
интервенция е твърде силна. За нейното купиране/преодоляване се налага
използване на аналгетици.
Травматичните поражения
в конкретния случай, при ищцата Д.Д., са засягали и двата долни крайника. Това
е наложило първия двумесечен период след операциите да бъде на легло, в домашни
условия. Това е така, защото какъвто и вид помощно средство да се използва е
нужно поне единия крак да е здрав(опорен). В случая са били увредени и двата
крака и то с тежки фрактури. По тази причина Д. е била прикована към леглото.
Тя е била хранена, обслужвана за тоалет в леглото. Физиологичните нужди са
осъществявани на подлога и в памперси също в леглото в дома. За самостоятелно
придвижване, дори и в стаята също не може да се говори. Единствено е можело с
чужда помощ да се вдигне и постави на стол или фотьойл, за кратко време и след
това отново да се положи на легло.
При множеството травми,
които е получила Д.Д. при ПТП на
5.01.2019 г. през възстановителния период, не само, че има нарушение във
нормалния и ежедневен живот, но и тя е била изцяло зависима от чужда помощ.
Предвид множеството
травматични увреждания - фрактури, които е получила Д.Д., и съобразено с
нейната възраст е обичайно болковият синдром да продължи и след 1-1,5 години от
травматичния момент, а при студено и влажно време - дори и 3-4 години след
това. Дори и след продължителния възстановителен период движенията в коленните
стави няма да се възстановят до нормалната, предтравматична амплитуда. Много
трудно и с болка ще се осъществява клякането, а изправянето от клек ще става
винаги с чужда помощ. Освен това счупването на латералния тибиален кондил,
съчетано с депресия на същия и смачкване на костна субстанция, лекувано
оперативно, винаги води след себе си ускорено износване на съответното
(дясното) коляно - бързо напредваща артроза. Това е съчетано с хронифициране на
болката и постепенно намаляване на обема на движение на ставата.
Общото здравословно
състояние не се влияе от получените травматични увреждания. Изброените в
разгърнатия отговор на този въпрос посттравматични увреждания и следствия от
получените при процесното ПТП фрактури, не само могат да се получат, но са и
естествен завършек на лечението на травмите.
Предхождащите
заболявания към датата на ПТП-то са с хроничен характер. Д.Д. ги е имала като
диагностицирани преди ПТП- то, имала е назначена терапия, която е приемала, те
са съществували по времето на процесния инцидент.
Хроничните, предхождащи
и придружаващи заболявания на ищцата не са рефлектирали (не са забавяли) върху
възстановителния процес. Предвид възрастта на ищцата и множеството травматични
увреждания, получени при процесното ПТП може да се счита, че реалният процес на
възстановяване при нея се е очаквал да продължи до 18 месеца. В конкретния
случай пълна консолидация може да се очаква за този период /18 месеца/, но
пълен обем на движения на ставите на двата крака и гладка балансирана походка
не би следвало да се очаква. Придвижването би трябвало да се извършва с помощно
средство до живот.
От заключението на
назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че механизмът на
ПТП е следния: На 15.01.2019 г. около 9:00 ч, в гр. Р., Федерико Г. е
управлявал л.а. *** ***, с peг.
№ *** - таксиметров автомобил, собственост на „ВИЛ ТАКС-ДБ“ ЕООД - гр. Р..
Оставил е клиент до тротоара, в близост до главния вход на МБАЛ „Д-р Д.
Чакмаков“ и е предприел първо маневра „движение назад“, а след това движейки се
напред е предприел завиване надясно, навлязъл е в паркинга, намиращ се северно
от лекарските кабинети на поликлиниката с намерението да обърне посоката си на
движение. В същото време, пешеходката Димитрина Д. е стояла в средата на
западната половина на същия паркинг, по-близо до колите, паркирани в северната
му част. Пострадалата е изчаквала съпруга си, да докара техния автомобил, който
бил паркиран в близост, тъй като тя била трудно подвижна — с патерици.
Настъпил е удар с
предната част на преден ляв калник на МПС, в десния долен крайник на ищцата Д..
В резултат на удара пешеходката е паднала на терена, в близост до преден ляв
калник и предно ляво колело на МПС. Получила е счупване на дясното бедро в
долна трета и счупване на лявата подбедрица в горната трета.
Няма данни в
материалите, приложени към делото пешеходката да се е спънала или подхлъзнала в
момента на удара и преди него. В този момент, пешеходката е била в покой,
обърната с лице на юг.
В материалите по делото
няма данни, водачът на МПС да е имал ограничена видимост към мястото, където е
стояла пешеходката.
Технически правилно е,
водачът на л.а. *** преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението и да извърши маневрата,
съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Технически правилно е
водачът непрекъснато да наблюдава пътната обстановка пред МПС и да намали
скоростта на движение, а при необходимост и да спре, когато възникне опасност
за движението.
Водачът е имал
техническата възможност да възприеме стоящата на паркинга пешеходка и да спре
преди да настъпи удара.
ПТП не е запазено. Има
данни, че след удара тялото на пешеходката се е установила в близост до преден
ляв калник и предно ляво колело на МПС.
Тъй като водачът не е
задействал спирачната уредба преди удара, скоростта на МПС преди удара е същата
както в момента на удара.
Скоростта на автомобила в момента на удара и непосредствено преди ПТП е
била около 13 км/ч.
Пешеходката е била в покой в момента на удара. Нямала е техническата
възможност да предотврати ПТП.
Мястото на удара е настъпил в северозападната част на паркинг на МБАЛ „Д-р
Д. Чакмаков“ в гр. Р..
За л.а. Дания с peг. № *** удара е в предната част на преден ляв калник, а
за пострадалата Д.Г.Д. е в десния долен крайник.
Водачът е имал техническата възможност да възприеме стоящата на паркинга
пешеходка и да спре преди да настъпи удара.
Налице е причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.а. ***
*** с per. № *** и причинените на ищцата Д.Г.Д. телесни увреждания.
Техническата причина за възникване на ПТП са субективните действия на
водача на л.а. ***, който не е възприел своевременно намиращата се в
северозападната част паркинга пешеходка и не е предприел своевременно спиране
От допълнително заключение на автотехническата експертиза се установява, че
след оглед на мястото на ПТП и извършване необходимите измервания е налице
тротоар северозападно от паркинга, където е възникнало ПТП, разположен от
южната част на еднопосочно локално платно за движение в посока от запад на
изток, но с висок бордюр - около 0,30 м. На същия тротоар има стълби от южната
и от северната му страна. В материалите по делото има данни, че пешеходката е
била трудно подвижна, ползвала е патерици. Предвид този факт, би било трудно за
нея да преодолее изкачване и слизане на стълбите или на тротоара.
Освен този тротоар, в района няма обособени пешеходни зони, площади или др.
места на които с категоричност да се твърди, че е безопасно пешеходката да
изчака да бъде взета. Това се вижда от мащабната скица и от снимковия материал,
направен в района където е възникнало ПТП.
От показанията на свидетеля Ф.Д.Г. – причинител на ПТП се установява, че при
маневра паркиране с ляв завой е ударил пострадалата и тя е паднала на земята.
Опитал се е да окаже помощ. Посочва, че
ПТП е станали на паркинг със знак ,,Забранено паркирането‘‘ на входа на
болницата в гр. Р.. Твърди, че няма тротоар, а пострадалата е била в северната
част на паркинга и не я е възприел при паркиране, а чак след настъпване на ПТП.
От показанията на свидетелите Д.Г.Д. и Минчо Г.Д. се установява,
че ПТП е настъпило на паркинга на болницата в гр. Р.. Д.Д. е оставил там
пострадалата в северната част и е отишъл за автомобила си. Връщайки се е
настъпило ПТП. След преглед в болницата в гр. Р., Д.Г.Д. е насочена към болница в гр. Стара Загора, където е
извършена операция. Същата е била неподвижна за период от четири месеца след
дехоспитализацията, като се нуждаела от помощ за обслужване и е била с
памперси. След това е започнала да се придвижва с проходилка, като се е
нуждаела от помощ. След проходилката е започнала придвижване с канати, като за
тоалет и баня е била нужна отново помощ. Не е можела да стои права и да се
придвижва сама. Твърди, че пострадалата
е преживяла стрес и изпитвала силни болки месеци след операцията. Използвала е
аналгетици. Косата й започнала да капе. Изпитвала е страх да пресича улици и да
излиза сама. Твърдят, че не е имала съпътстващи заболявания, освен хипертония.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Налице е гражданската отговорност на
водача на лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с peг. № ***, управляван от Ф.Д.Г. е застрахована при ответното „ЗАД **”
АД -застрахователна полица № BG/22/118000450700
със срок на валидност за периода 01.02.2018 г. – 01.02.2019 г.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните
увреждания на ищцата се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Ф.Д.Г., което е
установено с влязло в сила решение № 3 от 13.01.2020 г., постановено
по АНД № 334 / 2019 г. по описа на Районен съд - гр.Раднев, което се ползва със задължителна сила за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по
основание.
Относно размера на
исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от Д.Г.Д.
вреди от следните травматични увреждания, а именно: счупване на дясното
бедро в долната половина -счупване на латералния тибиален кондил на дясна тибия
с депресия -счупване на лява тибия в горната трета -счупване на главичката на
фибулата на лявата подбедрица Счупването на дясното бедро в долната трета е
причинило трайно затруднение на движенията на десния крак, които при правилно
протичане на оздравителния процес ще се възстановят за срок от около 10 месеца.
Счупването на лявата подбедрица в горната трета е от характер да затрудни
движенията на левия крак, което при правилно протичане на оздравителния процес
ще се възстанови за срок от около 8 месеца. Счупването на латералния тибиален
кондил на дясната тибия, съчетано с депресия на същия, което е наложили кръвна
репозиция, остеопластика и метална синтеза е с характер да затрудни движенията
на десния крак за около 8 месеца при правилно протичане на оздравителния
процес.
На 18.01.2019 г. са извършени оперативните
интервенции на дясно бедро, на дясна проксимална тибия - плато, и на лява
подбедрица.
Хроничните, предхождащи
и придружаващи заболявания на ищцата не са рефлектирали (не са забавяли) върху
възстановителния процес. Предвид възрастта на ищцата и множеството травматични
увреждания, получени при процесното ПТП реалният процес на възстановяване при
нея се е очаквал да продължи до 18 месеца. В конкретния случай пълна
консолидация може да се очаква за този период /18 месеца/, но пълен обем на
движения на ставите на двата крака и гладка балансирана походка не би следвало
да се очаква.
Предвид
гореизложеното съдът взема предвид вида и тежкия характер на уврежданията,
претърпените от Д.Г.Д. травми, обстоятелството,
че възстановителният период е продължил 18 месеца, а придвижването би
трябвало да се извършва с помощно средство до живот.
Следва да бъде
отчетен и фактът, че ищцата е имала нужда от помощ при обслужването и грижи от
близки хора по време възстановителния период.
Не на последно място следва
да бъде отчетен и факта, че ищцата е била във възраст, в която оздравителните
процеси при фрактури протичат по – бавно.
Инцидента е довел до негативни емоционални
преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с повишено чувство на
страх, повишена тревожност, депресивни изживявания и чувство на безпомощност по
отношение както на пълноценното себеобслужване, така и за поддържане на
контакти с близкия кръг на общуване.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от Д.Г.Д. остра стресова
реакция, която е довела до негативна промяна в психо – емоционалното и
състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП
представлява значителен стресогенен фактор.
Предвид обстоятелството, че увреденото благо - здраве
е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени - не подлежат на точна
парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по
справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото възмездяване на
неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП, следва да
бъде престирана сума в размер 90 000 лева, която би била адекватна на
претърпените вреди.
Ответното дружество е направило възражение за
съпричиняване от страна на вредоносния резултат от
пострадалата.
Съобразно с въведеното с т.
7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че техническата причина за
възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. ***, който не е
възприел своевременно намиращата се в северозападната част паркинга пешеходка и
не е предприел своевременно спиране
Технически правилно е, водачът на л.а. *** преди да започне маневрата, да
се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да
извърши маневрата, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Технически правилно е водачът непрекъснато да наблюдава пътната обстановка
пред МПС и да намали скоростта на движение, а при необходимост и да спре, когато
възникне опасност за движението.
Водачът е имал техническата възможност да възприеме стоящата на паркинга
пешеходка и да спре преди да настъпи удар.
От допълнително заключение на автотехническата експертиза се установява, че
след оглед на мястото на ПТП и извършване необходимите измервания е налице
тротоар северозападно от паркинга, където е възникнало ПТП, разположен от
южната част на еднопосочно локално платно за движение в посока от запад на
изток, но с висок бордюр - около 0,30 м. На същия тротоар има стълби от южната
и от северната му страна. В материалите по делото има данни, че пешеходката е
била трудно подвижна, ползвала е патерици. Предвид този факт, би било трудно за
нея да преодолее изкачване и слизане на стълбите или на тротоара.
С поведението водачът на л.а „***“ виновно
е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди, както и чл. 2, ал. 1- водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.
Ето защо, съдът приема, че ищцата не
е допринесла с каквото и да е за настъпване на фаталния удар, а вината за това
е изцяло във водача на автомобила. Съдът намира, че приносът на пострадалата
следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение, какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Такива доказателства в рамките на настоящото производство не се събраха.
Поради това съдът
приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
От представените по делото 18 броя
фактури и фискални бонове се установява, че
във връзка с лечението си следствие настъпило на 15.01.2019 г. ПТП в,
ищцата е извършила разходи в общ размер на 6 022,20 лева, които е направила
във връзка с лечението, вследствие на нанесените и телесни повреди от
процесното ПТП и следва да бъдат репарирани.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т.
2 и чл. 493, ал. 1, т.
5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за
лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ.
В случая
ищците претендират лихва за забава от датата на увреждането – 15.01.2019 г. От
представените доказателства се установява, че на 21.01.2019 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие, видно уведомеление
вх. № 0005/21.01.2019 г. Следователно
съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че 21.01.2019 г. е датата, на която застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да
се начислява лихва за забава, като за периода от 15.01.2019 г. до 20.01.2019 г. искът за
законна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на
процеса Д.Г.Д. е починала и съдът на
06.10.2021г. е конституирал като ищци по делото правоприемниците й Д.Г.Д. и Т.Х.С.
По
отговорността за разноски:
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 850 лева за всеки един от тях.
Относно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от ищеца, съдът счита
същото за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, последното е в размер
на 3 410,67 лева, като в настоящия случай заплатеното от ищците е под
предвидения в наредбата минимум.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 3 840,89
лв. за държавна такса.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, община Столична, район *, бул. “***, да заплати на Д.Г.Д., с ЕГН **********,*** и Т.Х.С., с ЕГН **********,*** сумата от 90 000 /деветдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания
причинени на Д.Г.Д., ЕГН **********, починала
на 06.09.2021г., претърпени
вследствие на пътнотранспортно произшествие от 15.01.2019 г., причинено от
противоправното поведение на Ф.Д.Г., при управление на лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с peг. № ***, както и сумата
от 6 022,20 лв. /шест хиляди двадесет и два лева и двадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени от Д.Г.Д., ЕГН **********,
починала на 06.09.2021г. имуществени
вреди - извършени разходи за лечение и възстановяване, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 15.01.2019 г., причинено от противоправното
поведение на Ф.Д.Г., при управление на лек автомобил „***“, модел „***“ с per.
№ ***, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
иска за законна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 20.01.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗК“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, община Столична, район Студентски, бул. “***, да заплати на Д.Г.Д., с ЕГН **********,*** разноски в размер на 2 850 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗК“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, община Столична, район Студентски, бул. “***, да
заплати на Т.Х.С., с ЕГН **********,*** разноски в
размер на 2 850 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗК“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, община Столична, район Студентски, бул. “*** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 3 840,89
лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :