РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря К.Д. и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. в.гр.д. № 114 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 2319/20.11.2019 г. по гр.д.№ 5131/2019 г. по описа на ПлРС е отхвърлен
предявеният от “Топлофикация - Плевен” ЕАД със седалище гр.Плевен, иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника Д.К.С., че дължи на ищеца
обща сума в размер на 912.29 лв. за консумирана топлинна енергия, от които
889.43 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 22.86 лв., представляващи
лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 06.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, като неоснователни и недоказани.Осъдена е „Топлофикация
Плевен“ ЕАД със седалище
гр.Плевен да заплати на Д.К.С. сумата от 300 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от „Топлофикация-Плевен“ЕАД със седалище гр.Плевен, чрез
пълномощник, срещу решение № 2319/20.11.2019 г. по гр.д.№ 5131/2019 г. по описа
на ПлРС.Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да
се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго такова, с
което да се уважат исковите претенции на „Топлофикация - Плевен“ЕАД, предявени
пред първоинстанционния съд.
За въззиваемата страна – Д.К.С. процесуалният представител
изразява становище да се остави без уважение въззивната жалба.Решението на ПлРС
е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, а по същество e частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
На първо място във
въззивната жалба е налице позоваване на чл.153, ал.1 от ЗЕ.Според същата всички
собственици ( няма спор между страните, че
въззиваемият има това качество ) в
сграда-етажна собственост, присъединени към сграда или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2
( средства за дялово разпределение за отопление -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти,
или индивидуални топломери) на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
На следващо място
във въззивната жалба е посочено, че притежаването на правото на собственост
върху апартамент, намиращ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, прави
тези лица клиенти на топлоенергия за битови нужди, като договорното
правоотношение възниква по силата на самия закон –чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗЕ.
В случая се касае
за доставка на топлинна енергия за битови нужди, поради което облигационното
правоотношение възниква по силата на закона въз основа на публично оповестените
общи условия, пораждащ за всяка от страните права и задължения.Топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията Общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване.Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Въззивникът се
позовава и на тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2/2016 г.,
ОСГК.В него е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на
ЗЗП.
Във въззивната
жалба е посочено също така, че Общите условия са публикувани във вестник”Нощен
труд”-13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007 г., което не е
спорно в настоящето производство.
Раздел VІІ от Общите условия, на който се
позовава въззивникът, регламентира заплащането на топлинна енергия и услугата
дялово разпределение.Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно ал.6 на чл.31, при неизпълнение в срок на задълженията по
ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия.
На следващо място е посочено, че първоинстанционният
съд е приел за безспорно, че въззиваемият Д.С. е собственик на процесния
имот.Приел е, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен”ЕАД, поради което е констатирал,
че въззиваемият е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Въззиваемият е
направил възражение пред настоящата инстанция, че
разпределението на топлинна енергия е невярно изчислено.Въззивникът е бил
уведомен от фирмата топлинен счетоводител „Техем” Плевен, че на 10.11.2016 г. с
констативен протокол на „Техем” Плевен са демонтирани радиатори и подово
отопление в спалня, кухня и коридор, като е оставено отопление под формата на
подово само в хола на въззиваемия.
В представения по
делото констативен протокол от 10.11.2016 г. от „Техем” е видно, че в кухнята и
спалнята е демонтирано подово отопление и радиатори, а в хол остава подово
отопление и радиатор.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение.Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139-145 от ЗЕ и в
действалата за процесния период Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имоти в сграда-етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Имотът на въззиваемия
е част от етажна собственост на посочения адрес.През процесния период абонатна
станция № 712 е работила и доставяла енергия до етажната собственост, видно от
заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, изготвена от ВЛ инж.П.,
инж.А. и инж.И., което съдът възприема като обективно и компетентно.
Въз основа на
гореизложеното настоящата инстанция приема, че предявените от въззивника срещу
въззиваемия установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД са доказани по основание ( решение № 159/10.06.2020 г. на ОС-Перник по в.гр.д.№
101/2020 г.).
Относно доказаността на размера на
предявените два обективно съединени установителни иска, настоящата инстанция
приема следното.
От изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема
като обективна и компетентна, се установява, че плащания за процесния период не
са извършвани.
От заключението на
тройната съдебно-техническа експертиза, изготвена от ВЛ инж.П., инж.А. и инж.И.
е видно, че в АС712 е извършвано дялово
разпределение съгласно методиката.Нормативната уредба е спазена.Сумите са
начислявани в съответствие с нея.Посочено е, че
общо до имота в процесния период 2018/2019 г. е начислена енергия в
размер на 9,225459 MWh, което възлиза на сумата
889.43 лв. с включен ДДС.Посочени са мощностите на работещите отоплителни тела:
радиатор хол, подова серпентина хол и щранг-лира баня.Според ВЛ при определяне
на мощността на отоплителните тела на
въззиваемия е направена неправилна интерпретация на горепосочения протокол, в
резултат на което е пресмятана допълнително енергия за отопление на коридор,
като при определянето на мощността също е допусната неточност.Поради изложеното
вещите лица са посочили, че при обявена цена от 80,15 лв. за MWh, задължението за доставена топлинна енергия е 753.12
лв. с ДДС.
Въззиваемият е
направил възражение, че извършените изчисления в заключението на
съдебно-техническата експертиза са направени по изходни данни на фирмата за
дялово разпределение „Техем сървиз”ЕООД, които необяснимо защо се приемат за
верни, а цитираните в заключението стойности за топлина от сградна инсталация
не отговарят на изчисленията по формулата по
т.6.1.1 от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия
сгради етажна собственост”, която е приложение към чл.61, ал.1 от Наредба
№16-334 от 2007 г.
Възражението е
неоснователно.
ВЛ са посочили, че
отчета на показанията на потребителите за абонатна станция № 712 е ежемесечен -
дистанционен.По отчетените показания се изготвят ежемесечно сметки от топлинен
счетоводител „Техем сървисис”ЕООД, въз основа на които се издават фактури от
„Топлофикация-Плевен”ЕАД, като нормативната уредба за начисление на
количеството енергия за отопление е спазена.ВЛ са посочили начина на
изчисляване на топлинната енергия по отношение на щранг-лирата в банята,
подовото отопление в хола, радиатор в хола, както и това, че наличният
разпределител не е в съответствие с чл.140, ал.2 ЗЕ, поради което енергията за
отопление, отдадена от отоплителното тяло, се изчислява като отоплително тяло
без уред съгласно т.6.5 от методиката.
ВЛ са посочили също
така, че нормативната уредба за начисление на количеството енергия за сградна
инсталация е спазена и възлиза на 111.65 лв.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното
решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
въззиваемия иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за признаване за установено спрямо въззиваемия, че дължи на въззивника обща
сума в размер на 140.17 лв. за консумирана топлинна енергия, от която 136.31
лв. - главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 3.86 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 06.06.2019 г. (определена съгласно чл.162 ГПК при липса на заключение), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, като неоснователни и недоказани,
както и в частта му, в която е осъден въззивникът да заплати на въззиваемия
разноски по делото в размер на 46.09 лв.
Следва да бъде отменено решението в
обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу
въззиваемия иск с правно основание чл.422, ал. 1,
вр. чл.415, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за признаване за установено спрямо въззиваемия, че дължи на въззивника обща сума за разликата над 140.17 лв. до
пълния претендиран размер от 912.29 лв., т.е. за сумата от 772.12 лв. за
консумирана топлинна енергия, от които
за разликата над 136.31 лв. до пълния претендиран размер от 889.43 лв.,
т.е. за сумата от 753.12 лв. - главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., както и за
разликата над 3.86 лв. до пълния претендиран размер от 22.86 лв., т.е. за
сумата от 19 лв., представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до
06.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, като неоснователни и недоказани,
както и в частта му, в която е осъден
въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК за разликата над 46.09 лв. до 300 лв., т.е. за сумата от 253.91 лв.,
като вместо него в тази му част следва да бъде постановено ново по съществото
на спора в тази му част.
С оглед на
гореизложеното следва да бъде признато за установено по предявените от
въззивника срещу въззиваемия искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86
ЗЗД, че въззиваемият дължи на въззивника обща сума от 772.12 лв. (разликата над 140.17 лв. до пълния претендиран размер
от 912.29 лв.) за консумирана топлинна енергия,
от която сумата от 753.12 лв. - главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. (разликата над 136.31 лв. до пълния претендиран размер
от 889.43 лв.), сумата от 19 лв.,
представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 06.06.2019 г. (разликата над 3.86 лв. до пълния претендиран размер от
22.86 лв.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 12.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед а изпълнение на парично задължение по чл.410 ПК на 13.06.2019
г.
При този изход на процеса следва да бъде
осъден въззиваемият да заплати на въззивника разноски по делото за заповедното
производство, както следва: 21.15 лв. за държавна такса и 42.31 лв. за
юристконсулстско възнаграждение.
При този изход на процеса следва да бъде
осъден въззиваемият да заплати на въззивника разноски по делото по компенсация
за двете инстанции в размер на 1 110.09 лв.
Водим от
горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2319/20.11.2019 г. по гр.д.№ 5131/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е отхвърлен
предявеният от „Топлофикация Плевен”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна
индустриална зона”№ 128, иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за признаване за установено спрямо ответника Д.К.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, че дължи на ищеца
обща сума в размер на 140.17 лв. за консумирана топлинна енергия, от
които 136.31 лв. - главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., както и 3.86 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 06.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, като неоснователни и недоказани,
както и в частта, в която е осъдена „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№ 128, да заплати на Д.К.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 46.09 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОТМЕНЯ решение №
2319/20.11.2019 г. по гр.д.№ 5131/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е отхвърлен
предявеният от „Топлофикация Плевен”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна
индустриална зона”№ 128, иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД,
за признаване за установено спрямо ответника Д.К.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, че дължи на ищеца
обща сума за разликата над 140.17 лв. до пълния претендиран размер от
912.29 лв., т.е. за сумата от 772.12 лв., за консумирана топлинна енергия, от
които за разликата над 136.31 лв. до
пълния претендиран размер от 889.43 лв., т.е. за сумата от 753.12 лв. -
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., както и за разликата над 3.86 лв. до пълния
претендиран размер от 22.86 лв., т.е. за сумата от 19 лв., представляващи лихва
за забава за периода от 03.01.2019 г. до 06.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, като неоснователни и недоказани, в
частта, в която е осъдена „Топлофикация
Плевен” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”№ 128, да заплати на Д.К.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, разликата над 46.09 лв. до 300 лв., т.е. сумата от 253.91
лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ МУ
ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
Плевен” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”№ 128, срещу Д.К.С., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Д.К.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, дължи на „Топлофикация
Плевен” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”№ 128, обща сума от 772.12 лв. (разликата над 140.17 лв. до пълния претендиран размер
от 912.29 лв.) за консумирана топлинна енергия,
от която сумата от 753.12 лв. - главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. (разликата над 136.31 лв. до пълния претендиран размер
от 889.43 лв.), сумата от 19 лв.,
представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 06.06.2019 г. (разликата над 3.86 лв. до пълния претендиран размер от
22.86 лв.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 13.06.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е
издадена заповед № 2151 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 13.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 3905/2019 г. по описа на Плевенски районен
съд.
Осъжда Д.К.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплати на „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№ 128, разноски по делото
за заповедното производство за държавна такса в размер на 21.15 лв. и за
юристконсултско възнаграждение в размер на 42.31 лв.
Осъжда Д.К.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, да заплати на „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№ 128, разноски по делото
по компенсация за двете инстанции в размер на 1 110.09 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.