РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Петрич, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230101565 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава тринадесета от ГПК
(„Основно производство“) и се провежда от Районен съд – гр. Петрич, на
основание чл. 23, ал. 3 от същия кодекс.
То е образувано във връзка с искова молба, подадена от С. П. В., ЕГН
********** и М. М. В., ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес в с. О., общ.
Г., против В. Р. С., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН ********** – и двамата с
постоянен адрес в гр. Г., ул. „Б. Ч.“ № 7.
Ищците твърдят, че са съпрузи и в условията на съпружеска имуществена
общност притежават самостоятелен обект в сграда с идентификатор
17395.501.3267.1.3, както и 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 17395.501.3267.1.6, намиращи се в гр. Г.. Уточняват, че по действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри на това населено място, одобрени по ЗКИР,
първият имот е „жилище (апартамент)“, а вторият – „друг вид самостоятелен обект в
сграда“. Поясняват, че собствеността им спрямо жилището произтича от договор за
покупко-продажба (материализиран в нотариален акт № 142/12.08.2016 г. по нот. д. №
307/16 г. на нотариус с № 137 на Нотариалната камара), а в условията на евентуалност
– от добросъвестно давностно владение (от 12.08.2016 г. до 12.08.2021 г.) и обикновено
давностно владение (от 12.08.2011 г. до 12.08.2021 г.), включително чрез
1
присъединяване на владение (от 12.08.2011 г. до 11.08.2016 г.) на праводателите по
продажбата. Поддържат, че правата им върху другия имот се базират на договор за
дарение (обективиран в нотариален акт № 143/12.08.2016 г. по нот. д. № 308/16 г. на
нотариус с № 137 на Нотариалната камара). Изтъкват, че ответниците, които са в
граждански брак, оспорват собственическите им права, тъй като за първия имот
разполагат с констативен нотариален акт по документи (с № 191/06.11.2006 г. по нот. д.
№ 361/06 г. на нотариус с № 102 на Нотариалната камара), а по отношение на втория
имот са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствената проверка (с №
2/21.06.2022 г. по нот. д. № 565/22 г. на нотариус с № 507 на Нотариалната камара) за
72,22/101,59 идеални части от него. Искат правата им относно жилището да бъдат
признати, както и да бъдат отречени правата на ответниците спрямо 21,425/101,59
идеални части от другия имот, които накърняват техните собственически права.
Претендират и съдебни разноски.
Ответниците признават собствеността на ищците по отношение на недвижимия
имот с идентификатор 17395.501.3267.1.3, макар да смятат, че тук не става въпрос за
самостоятелен обект в сграда, а за принадлежност към втория жилищен етаж от
сградата, който е собственост на ищците по силата на продажбата от 12.08.2016 г.
Намират за неоснователни ищцовите претенции, свързани с имота с идентификатор
17395.501.3267.1.6, излагайки доводи, че: неговата площ е 101,59 кв. м.; той е
ситуиран на таванския етаж от жилищната сграда; още от завършването на сградата
през 1997 г./1998 г. те двамата владеят обособена част от таванския етаж с площ от
72,22 кв. м.; така надлежно са придобили по давност правата, за които им е бил
издаден нотариалният акт по обстоятелствена проверка от 2022 г. Настояват за
присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
1.1.) В принципен порядък всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това (чл.
124, ал. 1 ГПК).
1.1.1.) Типичен пример в тази насока са положителният и отрицателният
установителен иск за собственост на лице, което претендира да е собственик на даден
имот, предявен срещу друг субект, който също релевира собственически права към
имота (вж. проф. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 377 и сл., както и мотивите
към Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС).
1.1.2.) В една такава ситуация правилата за разпределението на
доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1
ГПК) възлагат на всяка от страните в спора да докаже фактите, от които произтича
заявеното титулярство спрямо имота, съобразно релевирания придобивен способ.
2
1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по конкретния спор,
поставен за решаване, се изяснява от анализа на относимите доказателства, както
следва:
1.2.1.) С нотариален акт № 126/05.06.1995 г., издаден по нот. д. № 537/95 г.
на Районен съд – гр. Г., ответникът В. С. и лицето Р. С. С. са закупили дворно място от
180 кв. м., съставляващо парцел V в кв. 153 по действащия към този момент план на
гр. Г..
1.2.2.) С разрешение за строеж № 46/22.04.1996 г. на главния архитект на
Община Г. е било разрешено на ответника С. и на Р. С. С. да построят в така закупения
парцел жилищна сграда.
1.2.3.) С договор за доброволна делба от 13.09.2002 г., с нотариална заверка
на подписите с рег. № 4808/02 г. на нотариус с № 137 на Нотариалната камара, е била
извършена подялба на обектите в сградата, построена в парцела, съгласно което:
- ответникът С. получава в дял самостоятелно жилище на кота 0,
гараж № 1 и първия жилищен етаж, ведно с прилежащото мазе № 2, ведно с 1/2
идеална част от общите части на сграда и ведно с 1/2 идеална част от таванския й
етаж;
- Р. С. и съпругата му С. М. В.-С. получават в дял самостоятелно
жилище на нивото на гаражния етаж, гараж № 2 и втория жилищен етаж, ведно с
прилежащото мазе № 1, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и ведно
с 1/2 идеална част от таванския й етаж.
1.2.4.) Съгласно удостоверение № 267976/23.02.2003 г. на Кметството в с.
Х., общ. Г., двамата ответници са сключили граждански брак на *** г.
1.2.5.) С констативен нотариален акт № 90/30.09.2004 г. по нот. д. № 445/04
г. на нотариус с № 102 на Нотариалната камара, съставен въз основа на документи,
ответникът В. С. е бил признат за собственик на вещните права, които е получил в дял
по силата на доброволната делба от 13.09.2002 г.
1.2.6.) С нотариален акт за покупко-продажба № 159/04.11.2004 г. по нот. д.
№ 513/04 г. на нотариус № 102 на Нотариалната камара ответникът В. С. е продал на
свидетеля С.К. (брат на ответницата С. К.) самостоятелното жилище на кота 0 в
жилищната сграда, ведно с мазе № 2, а с нотариален акт за покупко-продажба №
131/06.10.2006 г. по нот. д. № 308/06 г. на същия нотариус свидетелят К. обратно е
продал тези имоти на ответника С..
1.2.7.) С констативен нотариален акт № 191/06.11.2006 г. по нот. д. №
361/06 г. на нотариус с № 102 на Нотариалната камара, издаден въз основа на
документи, двамата ответници са били признати за собственици на самостоятелното
жилище на кота 0, ведно с мазе № 2, на основание „доброволна делба и покупко-
продажба“ и в режим на съпружеска имуществена общност.
1.2.8.) От съвкупната преценка на писмен отговор на искова молба от
3
05.08.2009 г., определение от 01.09.2009 г., призовка от 04.09.2009 г. и определение от
11.09.2009 г., касаещи гр. д. № 558/09 г. на Районен съд – гр. Г., е видно, че:
- Цитираното дело е било образувано по искова молба на Р. С. С. и на
С. М. В.-С., подадена срещу настоящите ответници, с искане да се извърши съдебно
разпределение на ползването на поземления имот, в който е позиционирана
жилищната сграда, поделена с делбата от 2002 г., както и на нейния тавански етаж.
- В отговора от 05.08.2009 г. на исковата молба по това дело
ответниците С. и В. С.и са направили възражения, сред които е и такова, че ползването
на таванския етаж от сградата вече е било доброволно разпределено между етажните й
собственици, както и че той представлявал обща част на жилищната сграда.
- Впоследствие делото е било прекратено поради оттегляне на
исковете.
1.2.9.) С констативен нотариален акт № 175/08.10.2009 г. по нот. д. №
349/09 г. на нотариус с № 137 на Нотариалната камара, изготвен по документи, Р. и С.
С. са били признати за собственици, на основание „приращение и доброволна делба“ и
в режим на съпружеска имуществена общност, на обектите в жилищната сграда,
предоставени им в дял при делбата от 2002 г., с уточнението, че жилището, находящо
се на гаражния етаж от сградата, всъщност е ситуирано на нейната кота 0.
1.2.10.) С нотариален акт за покупко-продажба № 142/12.08.2016 г. по нот.
д. № 307/16 г. на нотариус с № 137 на Нотариалната камара Р. и С. С. са продали на
двамата сегашни ищци вещните права, до които се отнасят делбата от 2002 г. и
констативният нотариален акт от 08.10.2009 г., в това число и жилището на гаражния
етаж (на кота 0) от жилищната сграда, с площ, отразена в нотариалния акт – 64,86 кв.
м. В обхвата на тази продажба не са били включени единствено правата върху
таванския етаж.
1.2.11.) Разпореждането с правата на Р. и Св. С.и от таванския етаж е било
извършено в полза на ищците В.и с нотариален акт за дарение № 143/12.08.2016 г. по
нот. д. № 308/16 г. на нотариус с № 137 на Нотариалната камара, съгласно който е било
направено дарение на 1/2 идеална част от този тавански етаж.
1.2.12.) От схема № 15-773323-12.07.2022 г. и схема № 15-773326-
12.07.2022 г., издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.
Благоевград, се потвърждава, че процесните два недвижими имоти се намират в
жилищната сграда, за която е било издадено разрешението за строеж от 22.04.1996 г.,
като пълната им актуална индивидуализация по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Г., одобрени по ЗКИР, със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е
следната:
- за обекта на гаражния етаж – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 17395.501.3267.1.3, с адрес – гр. Г., ул. „Б. Ч.“ № 7, ет. 0, с
4
предназначение – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с брой нива – 1, с площ – 70 кв. м., без данни за прилежащи
части, при съседи – на същия стаж: няма, под обекта: няма, над обекта: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.1;
- за таванския етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
17395.501.3267.1.6, с адрес – гр. Г., ул. „Б. Ч.“ № 7, ет. 3, с предназначение – друг вид
самостоятелен обект в сграда; с брой нива – 1, с площ – 101,59 кв. м., без данни за
прилежащи части, при съседи – на същия стаж: няма, над обекта: няма, под обекта:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.2.
1.2.13.) С нотариален акт № 2/21.06.2022 г. по нот. д. № 565/22 г. на
нотариус с № 507 на Нотариалната камара, изготвен след извършена обстоятелствена
проверка, ответниците С.и са били признати за собственици по давностно владение и в
режим на съпружеска имуществена общност на 72,22/101,59 идеални части от
таванския етаж.
1.2.14.) От уведомление с изх. № 24-20689/14.07.2022 г. на началника на
Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Благоевград, изпратено до
ищците, ведно с приложена към него схема-проект, се установява, че:
- На 07.07.2022 г. ответниците са поискали изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени по ЗКИР за гр. Г..
- Заявеното изменение се състои в коригиране на границата на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.6 и обособяване на
нов самостоятелен обект в сградата – с идентификатор 17395.501.3267.1.8, с площ от
72,22 кв. м., разположен в южната част на таванския етаж от жилищната сграда.
1.2.15.) Няма спор между страните, че към датата (12.08.2016 г.), на която
са извършени продажбата и дарението от Р. и Св. С.и в полза на ищците, последните са
имали сключен граждански брак, в който се намират и понастоящем.
1.2.16.) В рамките на сегашното съдебно производство нито са излагани
доводи, нито са ангажирани доказателства към брака на ищците и към този на
ответниците да е бил приложим имуществен режим, различен от режима на общност.
1.2.17.) От разпечатка на електронна кореспонденция, за която не се спори,
че е била проведена на 12.06.2023 г. между ответника С. и ищеца В., е видно, че
първият е изпратил на втория снимка на врата, на която се вижда табела „Продава се
гаражен етаж“, както и писмено изявление, че му дава възможност за лична среща, за
да решат „проблема“ помежду им, иначе С. ще продаде „гаражния етаж“, за който има
и нотариален акт.
1.2.18.) В хода на съдебното дирене е проведен разпит на шестима
свидетели – М.В., С. В. и Т. Г. (доведени от ищците), както и М. Х., П. Д. и С. К.
(осигурени от ответниците).
1.2.18.1.) От съвкупната преценка на свидетелските показания се
5
констатира, че:
- Строителството на жилищната сграда, в която се намират
процесните обекти, е започнало през 1996 г. и е завършило на следващата година,
когато е бил направен и покривът на сградата.
- Самата сграда практически се състои от пет етажа, а именно:
първи (полуподземен) етаж – разположен на равнището на двора и под нивото на
улицата, като в него се намират един жилищен обект и двете мазета; втори (гаражен)
етаж – ситуиран на нивото на улицата, в който са позиционирани един жилищен обект
и двата гаража; трети (първи жилищен) етаж; четвърти (втори жилищен) етаж; пети
(тавански) етаж, който е разделен чрез стена на две половини – южна (откъм двора),
състояща се от коридор, две стаи и тераса, и северна (откъм улицата), включваща само
едно общо помещение, като всяка от двете половини е с отделна врата откъм
стълбищната клетка.
- Изграждането на полуподземния и на гаражния етаж е било
финансирано и организирано от свидетеля В. (баща на С. В.-С. и тъст на Р. С.), след
което половината сума му е била възстановена от ответника В. С..
- След като плочата на гаражния етаж е била завършена (към
месец юни на 1996 г.), ответниците, както и С. и Р. С., се събрали в дома на свидетеля
В., за да изтеглят жребий относно разпределението на обектите в сградата. Тегленето
на жребия е определило, че ответниците ще получат жилището на полуподземния
етаж, едното мазе, единия гараж и първия жилищен етаж, а Св. и Р. С.и – жилището на
гаражния етаж, другото мазе, другия гараж и втория жилищен етаж.
- С оглед на това разпределение, ответниците за започнали
изграждането на първия жилищен етаж, което е приключило към месец ноември на
1996 г., а впоследствие свидетелят В. е продължил направата на втория жилищен етаж,
завършвайки го на 01.04.1997 г.
- След завършването на втория жилищен етаж, ответникът С. и Р.
С., подпомаган от свидетеля В., са започнали изграждането на таванския етаж, както и
на покрива на сградата, който е бил положен през лятото на 1997 г.
- Организацията на строителните дейности в южната част от
тавана, включително и по покрива над тази част, е била поета от ответника С., докато
изграждането на северната част и на покрива над нея е било реализирано от Р. С. и от
свидетеля В.. По тази причина и покривът е бил направен от два различни вида
керемиди, като няколко години по-късно се е появил теч в южната му част, който е бил
поправен от ответниците, за което те не са искали възстановяване на разходи от Р. и от
С. С.и.
- До 2022 г. южната част от таванския етаж е била без вътрешна
мазилка на надзида, без вътрешни врати на двете стаи, с под на бетонна плоча и с
видима дървена конструкция на покрива. През 2022 г. ответниците са извършили
6
ремонтни дейности в тази част на тавана, при които вътрешните стени са били
измазани, поставени са били плочки и ламинат на пода, а на дървената конструкция на
покрива – гипсокартон, като е била подменена и входната врата.
- При нужда достъпът до покрива на сградата се осъществява
откъм терасата в южната половина на тавана, посредством поставянето на подвижна
стълба.
1.2.18.2.) В обсъдените части свидетелските показания заслужават
кредит на доверие, тъй като не съдържат никакви сериозни противоречия по
релевантните факти, които да имат практическо значение, а по-скоро взаимно се
допълват. Наблюдават се само несъществени разминавания, които се дължат на
дистанцията на времето, и то по обстоятелства, които не са меродавни за предмета на
доказване. От друга страна, впечатленията на свидетелите за описаните факти са
резултат от лични възприятия и са създадени във времето, в което са се случвали
събитията, за които се свидетелства.
1.2.18.3.) След събирането на гласните доказателствени средства
неизяснени с категоричност остават следните въпроси:
- В обхвата на жребия, теглен за разпределението на обектите в
жилищната сграда, бил ли е включен и таванският етаж?
- Независимо дали при жребия е бил решен визираният проблем,
имало ли е установен начин на ползване на таванския етаж между собствениците на
сградата или ползването му е било общо?
1.2.18.4.) Относно така маркираните проблеми се съдържа
противоречива информация в показанията на свидетелите, ангажирани от насрещните
страни, тъй като:
- Свидетелите М. и С. В. изрично сочат, че при жребия не е било
разпределяно ползването на тавана, както и че до 2016 г. ползването му между
ответниците и Р. и Св. С.и е било общо, въпреки обособените два дяла в него, чийто
входни врати дотогава даже не се заключвали. Свидетелят Т. Г. също съобщава, че през
2017 г. е посетил таванския етаж и е забелязал, че вратите и на двете му части не са
заключени.
- Свидетелите М. Х., П. Д. и С. К. пък заявяват, че:
разпределянето на тавана от сградата също е било част от тегления жребии; южната
половина от таванския етаж, която е по-голяма, е била поставена в дела, в който е било
и жилището на полуподземния етаж; това е било направено като своеобразна
компенсация за този дял, доколкото в полуподземния етаж е имало влага; още от
завършването на сградата само ответниците са ползвали южната част от тавана,
където са складирали различни вещи, а ответникът С. си обособил и място за спортни
тренировки; още оттогава входната врата на южната част на таванския етаж се е
заключвала от ответниците, като ключ е бил предоставен и на свидетеля К., но не и на
7
Р. и С. С..
1.2.18.5.) По повод решаването на така поставените дискусионни
въпроси е нужно да се съобрази, че:
- Не може са се приеме, че при тегленето на жребия за
разпределяне на обектите в жилищната сграда е било решено и разпределянето на
таванския етаж. Тук кредит на доверие заслужава казаното от свидетелите В., които са
преки очевидци, докато свидетелите Х., Д. и К. единствено пресъздават онова, което
им е било разказвано от самите ответници. Да се приеме обратното, означава да се
допусне приоритет на производни пред първични доказателствени източници, за която
в случая няма основание.
- Въпреки че при жребия не е било третирано разпределянето на
таванския етаж между етажните собственици на сградата, налице са достатъчно
фактически данни, че още след завършването на сградата между ответниците и Р. и
Св. С.и е имало неформално установен начин на ползването му. По този повод
показанията на свидетелите Х., Д. и К. подлежат на кредитиране, защото се базират
изцяло на непосредствени лични възприятия, формирани през един продължителен
период от време. Не са опора за друг извод сведенията, дадени от свидетелите В. и Г.,
че към 2016 г. и 2017 г. южната част от тавана е била с отключена входна врата, тъй
като се касае за впечатления с епизодичен характер. От друга страна, свидетелите В.
също признават, че двете половини от тавана са били обособени с вътрешна стена и с
отделни врати, а ответниците са поели изграждането на покрива над южната част.
Последните обстоятелства също подкрепят заключението за установен начин на
ползване на таванския етаж между семейството на ответниците и онова на Р. и Св. С.и,
при което първите са ползвали южната половина, а вторите – северната.
1.2.19.) В хода на съдебното дирене е назначена и съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Х. Г. (със специалност „строителен
инженер по промишлено и гражданско строителство“).
1.2.19.1.) От писменото заключение на експерта, както и от
проведения му разпит в открито заседание, става ясно, че:
- Жилищната сграда, в която се намират обектите, до които се
отнасят предявените искове, е била построена по архитектурен проект от 1996 г.,
чертеж „таван“ от който към момента не е наличен в Техническата служба на Община
Г..
- На 06.08.1998 г. главният архитект на Община Г. е направил
корекции в архитектурния проект от 1996 г., одобрявайки „Проект за узаконяване на
ЖС на В. С.“, при което са били променени котите на етажите в сградата, както
следва:
= за полуподземния етаж – от -2,40 м. на -2,80 м., като
промяната е в дълбочина;
8
= за гаражния етаж се запазва кота 0 м.;
= за първия жилищен етаж – от +2,40 м. на +2,80 м.;
= за втория жилищен етаж – +5,20 м. на +5,60 м.;
= за таванския етаж – +8 м. на +8,40 м.;
= за кота било – от +11,07 м. на +12,24 м.
- По този начин височината на сградата, включително и на
таванския етаж, е била завишена с 0,77 м., което представлява съществено отклонение
от одобрения архитектурен проект, тъй като засяга техническите изисквания за
носимоспособност на сградата.
- Други отклонения от техническите изисквания, приложими към
строителството, не се констатират.
- Изменението на архитектурния проект, одобрено през
м.08.1998 г., по отношение на таванския етаж предвижда изграждане на:
= в северната част – едно таванско помещение с площ от
22,80 кв. м., с наклонен таван с височина от 1,04 м. при северната фасада и до 3,04 м.
при срещуположната преградна стена;
= в южната част – югоизточна стая с площ от 22,40 кв. м. и
с височина от 1,10 м. до 2,50 м., югозападна стая с площ от 15,93 кв. м. и с височина
2,50 м., балкон към югозападната стая с площ от 10,70 кв.м., коридор с площ от 10,72
кв. м. и височина 2,50 м. и килер с площ от 2,04 кв. м. и с височина 2,50 м.;
= отделни входове и за двете части на тавана, които да са
откъм стълбищната площадка.
- Южната част от таванския етаж отговаря на техническите
изисквания за стаи за ателие или за стаи за творческа, научна или друга подобна
дейност, както и за жилище, но след провеждане на процедура по промяна
предназначението.
- В северното таванско помещение технически е възможно да се
изпълни капандура, която да позволява достъп до покрива.
1.2.19.2.) Описаната доказателствена информация, верифицирана чрез
техническата експертиза, подлежи на цялостно възприемане. Констатациите на вещото
лице се базират на непосредствен оглед на място, на подробна преценка на
съответните технически особености на изследвания обект и на приетите по делото
писмени доказателства. Изводите, направени на тази основа, са ясни, мотивирани са в
нужната степен и не се опровергават от другите доказателства.
1.2.20.) Към доказателствената съвкупност са приобщени и документи, за
които е открито производство по чл. 193 – чл. 193 ГПК.
1.2.20.1.) Тук се включват:
- удостоверение с изх. № УТ-25171-11-001/04.12.2023 г. на кмета
на Община Г., което ответниците оспорват в частта, че в Община Г. не се съхраняват
9
строителни книжа и документи по административната преписка, в рамките на която е
било извършено одобрение на 06.08.1998 г. за изменението на архитектурния проект за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.3267.6 и Акт за узаконяване;
- оспорваното от ищците удостоверително изявление „вярно с
оригинала“, извършено от Емин Иса – специалист „Устройство на територията“ към
Община Г., върху копия на технически документи, представени с молба с вх. №
2288/14.03.2024 г. на пълномощника на ответниците;
- удостоверение с изх. № УТ-2119-153-001/26.07.2022 г. на кмета
на Община Г., което ищците оспорват в частта, че процесната жилищна сграда
включва тавански етаж на кота +8,40 м.
1.2.20.2.) Тъй като цитираните документи са официални
свидетелстващи такива, а оспорването на истинността им е по отношение на тяхната
вярност, доказателствената тежест в тази насока се носи от оспорващата страна (чл.
193, ал. 3, изр. 1 ГПК).
1.2.20.3.) Никоя от оспорващите страни обаче не проведе пълно
доказване, което да опровергава верността на оспорените документи. Както беше
изяснено от заключението на техническата експертиза, в Община Г. действително
понастоящем не се съхраняват строителни книжа, касаещи изменение на
архитектурния проект на сградата в частта за тавана, нито пък е наличен акт за
узаконяване на такова изменение. От експертното заключение се потвърждава и това,
че таванският етаж на сградата наистина е построен на кота +8,40 м., което отговаря на
изменението в архитектурния проект, одобрено през 1998 г. Що се отнася до
заверките, извършени от Емин Иса на част от техническата документация, ангажирана
от ответниците, при условията на чл. 186, изр. 2, предл. 2 ГПК беше събрана
информация от Община Г., обективирана в писмен доклад на същото лице. Според
този доклад, обсъжданите заверки са били извършени през 2022 г. върху копия на
документи, представени от ответницата К., след сверяване с документацията,
съхранявана в общинския архив, при което не са били установени разлики. Фактът, че
понастоящем част от оригиналите на сверените документи вече не се откриват в
архива на Община Г. сам по себе си не е достатъчен да обоснове извод, че
удостоверителните изявления са неверни.
1.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за юридическите заключения, че:
1.3.1.) Главният положителен установителен иск за собствеността върху
жилището, разположено на гаражния етаж от сградата, базиран на продажбата от
12.08.2016 г., е основателен.
1.3.1.1.) Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба,
материализирана в съответен нотариален акт, е надлежен способ за възникване на
собствеността в правната сфера на купувача (чл. 77 ЗС във вр. с чл. 183, ал. 1 във вр. с
10
чл. 18 ЗЗД). А и в конкретния случай ответниците изрично признават, че обсъжданата
сделка легитимира двамата ищци като собственици на този имот, доколкото при
делбата от 2002 г. е била допусната техническа грешка, че ответникът С. получава в
дял и жилищния обект на гаражния етаж, а всъщност той е получил жилището на
полуподземния етаж.
1.3.1.2.) Недоказано остана виждането на ответниците, че процесният
обект, разположен на гаражния етаж, не представлява самостоятелно жилище, а е
принадлежност към жилището на втория жилищен етаж.
1.3.1.3.) Основателността на главния положителен установителен иск
води до несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, при което на разглеждане по
същество биха подлежали и евентуалните такива, основани на добросъвестно и на
обикновено давностно владение, поради което те не подлежат на разглеждане по
същество.
1.3.2.) Основателен е и отрицателният установителен иск, свързан с
таванския етаж от сградата.
1.3.2.1.) Тук релевантните правни проблеми са два. Първият е дали
таванският етаж има характера на обща част на самата сграда, при което той изначално
не би могъл да бъде обект нито на придобивна давност, нито на самостоятелно
прехвърляне чрез сделка (по аргумент от чл. 38, ал. 3 ЗС). Вторият проблем е дали, ако
таванът не е обща част и съответно носи спецификите на самостоятелен обект в
сграда, ответниците действително са придобили по давност идеалните части от него,
за които им е бил издаден нотариалният акт по обстоятелствена проверка от 21.06.2022
г.
1.3.2.2.) Изяснените технически особености на тавана в процесната
жилищна сграда, след промените в него, извършени според изменението на
архитектурния проект от 1998 г., го определят като самостоятелен обект в сградата, а
не като нейна обща част по предназначение, още по-малко пък по естество, тъй като не
покрива изискванията на чл. 38, ал. 1 ЗС. Затова и по аргумент от постановките,
възприети в Тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК на
ВС, този тавански етаж не е обща част на сградата и съответно може да бъде годен
обект както на давностно владение, така и на прехвърлителни сделки.
1.3.2.3.) Не могат да бъдат споделени възраженията на ищците, че
промените в таванския етаж по проекта от 1998 г. представляват незаконно
строителство, тъй като за тях не е издаден акт за узаконяване. Съгласно чл. 229а, изр. 1
ППЗТСУ (в приложимата му редакция – към бр. 6/16.01.1998 г. на ДВ), екзекутивната
документация отразява извършените при изпълнението на строежа отклонения от
одобрените (съгласуваните) проекти, допустими по строителните правила, норми и
нормативи, за които по преценка на одобряващия орган не е необходима процедура по
узаконяване. Посредством заключението на техническата експертиза беше категорично
11
изяснено, че при построяването на самата сграда, в това число и на тавана, са били
допуснати съществени отклонения от първоначалния архитектурен проект, изразяващи
се в увеличаване на височината, което води до натоварване на носимоспособността на
сградната конструкция. Проектът за узаконяване, одобрен на 06.08.1998 г., обаче има
значението точно на екзекутивна документация, върху която е обективирана и
положителната преценка в тази връзка на одобряващия орган – главният архитект на
Община Г., че направените отклонения са допустими от строителните правила и
норми, като не е отразено, че е нужно провеждане на процедура по узаконяване. А
това е достатъчно, за да се приеме, че извършеното строителство е прието за законно
от компетентния одобряващ орган. Разпоредбата на чл. 229а, ал. 2 ППЗТСУ, на която
се позовават ищците, не е приложима към казуса в темпорален аспект, защото е приета
по-късно (с изменения на ППЗТСУ, обнародвани в бр. 140/27.11.1998 г.).
1.3.2.4.) Въпреки че изясненият статут на таванския етаж позволява
придобиването му по давност, ответниците не са станали титуляри на спорните
21,425/101,59 идеални части от него, чрез давностно владение.
1.3.2.5.) Придобиването на недвижим имот при условията на общата
давност (чл. 79, ал. 1 ЗС) е правна последица на сложен юридически факт, обхващащ:
1/ упражняване на фактическа власт с намерение за своене; 2/ владението да бъде явно,
спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ то да е продължило за срок от 10
години (вж. Решение № 23/20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/15 г., II г. о. на ВКС и
Решение № 50121/16.03.2023 г. по гр. д. № 4519/21 г., I г. о. на ВКС).
1.3.2.6.) Когато се касае за хипотеза, при която съсобственик
придобива по давност чужди идеални части от съсобствен имот, съществуват известни
особености, които задължително трябва да бъдат отчитани, а именно:
- При съсобственост, независимо от основанието, от което тя
произтича, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако той се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си (съобр. Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12 г., ОСГК на
ВКС).
- Затова, когато един съсобственик упражнява фактическа власт
върху съсобствен имот, той поначало се счита за владелец на своята част и за
държател на частите на останалите сътитуляри на вещното право (вж. и Решение №
109/27.06.2017 г. по гр. д. № 3973/16 г., I г. о. на ВКС).
- От друга страна, основанието, на което един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху общия имот, е от
съществено значение при позоваването му на придобивна давност, защото ако
12
фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на
останалите съсобственици, намерението за своене на първия се предполага (вж.
Решение № 3/16.01.2016 г. по гр. д. № 3973/15 г., I г. о. на ВКС и Решение №
32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/15 г., I г. о. на ВКС).
- При всички положения поведението на съсобственика владелец
спрямо останалите съсобственици трябва да е несъмнено, иначе не може да доведе до
придобиване на техните идеални части от имота по давност (вж. Решение №
73/03.08.2018 г. по гр. д. № 2244/17 г., I г. о. на ВКС).
- Когато правото на собственост е удостоверено в констативен
нотариален акт, важат разрешенията за неговия правен ефект, дадени в Тълкувателно
решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/12 г., ОСГК на ВКС и в съдебната
практика, създадена след неговото приемане (вж. Решение № 153/10.07.2013 г. по гр. д.
№ 889/12 г., I г. о. на ВКС, Решение № 208/24.09.2013 г. по гр. д. № 1961/13 г., I г. о. на
ВКС, Решение № 108/28.10.2015 г. по гр. д. № 1854/15 г., II г. о. на ВКС и Решение №
184/11.10.2016 г. по гр. д. № 1147/16 г., I г. о. на ВКС). В тях е утвърдено разбирането,
че: нотариалният акт, с който по реда на чл. 587 ГПК (чл. 483 ГПК-отм.) се признава
право на собственост върху недвижим имот не притежава материалната
доказателствена сила по чл. 179 ГПК, а има легитимиращо действие за лицето, в чиято
полза е издаден; тази легитимация е обвързваща за третите лица и за съда досежно
удостовереното в акта право на собственост; доказателствената сила на нотариалния
акт обаче може да бъде оспорена от всеки субект, който има правен интерес да твърди,
че титулярят на акта в действителност не е носител на спорното вещно право; при
такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение специалният процесуален режим, регламентиран в чл. 193 – чл. 194 ГПК;
тогава оспорващият трябва да опровергае констатациите на нотариуса било като
докаже свои права, противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
1.3.2.7.) Установените данни, свързани с начина на ползване на
таванския етаж от жилищната сграда между ответниците и праводателите на ищците,
с доброволната делба от 13.09.2002 г. и с признанието на ответниците в отговора им от
2009 г. по гр. д. № 558/09 г. на Районен съд – гр. Г., сериозно компрометират
несъмнеността на давностното владението, на което последните се позовават в
сегашното съдебно производство. Договорът за доброволна делба от 2002 г., който
ясно предвижда, че ответникът С. и праводателите на ищците притежават по 1/2
идеална част от таванския етаж на сградата, закрепва по абсолютно задължителен
характер това положение между сключилите го субекти (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД).
Същевременно през 2009 г. и двамата сегашни ответници са заявили, че
разпределението на ползването на таванския етаж е било направено доброволно между
тях и праводателите на ищците, тъй като той бил обща част на сградата, което от своя
13
страна показва липса на намерение за своене на частта му, която ползват. А начинът на
ползването на тавана от тяхна страна на практика е бил един и същи от завършването
на сградата до 2022 г., едва когато те едностранно са предприети значителни ремонтни
работи в южната му половина. Следователно от 1997 г. до 2022 г. липсват
правнорелевантни обстоятелства, които могат да се приемат за поведение, показващо
намерение за своене от страна на ответниците С.и на южната таванска част.
1.3.2.8.) В този смисъл опроверган се явява и легитимационният
ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден през 2022 г. в полза на
ответниците, в частта му за 21,425/101,59 идеални части, засягаща правата на ищците
от таванския етаж (1/2 идеална част или 50,795/101,59 идеални части), които те са
придобили чрез дарението от 12.08.2016 г.
1.3.3.) Уважаването на разгледаните петиторни (собственически) искове
налага констативният нотариален акт по документи от 2006 г. и нотариалният акт по
обстоятелствена проверка от 2022 г., издадени в полза на ответниците, да бъдат
отменени, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, в частите им, накърняващи правата
на ищците. Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК, която е аналогична на чл. 431, ал. 2
ГПК-отм., не урежда самостоятелен иск за защита на накърнено материално право, а
предвижда задължителна законова последица, при уважаване на вещен иск относно
материално право, засегнато от издадения охранителен акт, в това число и констативен
нотариален акт, включително и по обстоятелствена проверка. Такава отмяна се
постановява от съда при уважаване на съответния петиторен вещен иск, дори и да
няма изрично искане от страните по делото. В този смисъл е Тълкувателно решение №
178/30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК на ВС, както и съдебната практика,
създадена след неговото приемане, в каквато насока например са Решение №
138/21.05.2015 г. по гр. д. № 799/12 г., ІІ г. о. на ВКС и Решение № 49/18.05.2018 г. по
гр. д. № 1957/17 г., II г. о. на ВКС.
2. По съдебните разноски:
2.1.) Резултатът от проведения исков процес предоставя право на съдебни
разноски само на ищците (чл. 78, ал. 1 ГПК).
2.2.) Техният общ размер, съобразно депозирания списък на разноските и
приложените доказателства за реално извършени съдебно-деловодни разходи, възлиза
на 4 150,11 лв.
2.3.) Не са изпълнени предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за изключване на
отговорността на ответниците за разноски по уважените положителни установителни
искове. Изискванията на последния цитиран нормативен текст предвиждат ответникът
да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждането му, като
преценката за наличието им се прави въз основа на конкретните данни по делото,
отнасящи се до извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответната страна
14
(вж. Определение № 60110/07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2853/21 г., II г. о. на ВКС ).
Налице са категорични факти, че поводът за завеждането на тези искови претенции се
корени в поведението на двамата ответници. Такова значение имат обстоятелствата, че
за жилището на гаражния етаж от сградата ответникът С. се е снабдил с констативен
нотариален акт, след което между него и свидетеля К. са били извършени
прехвърляния на този обект, впоследствие за същия имот е бил издаден констативен
нотариален акт на името на двамата ответници, а ответникът С. е изпратил до ищеца
В. и електронно съобщение, че ще го продаде, ако не постигнат разбирателство,
защото има нотариален акт за него.
2.4.) Не може да бъде възприето и оплакването на ответниците по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на разноските, направени от ищците за платен адвокатски
хонорар (общо 3 000 лв.). Величината им не е непропорционална спрямо материалния
интерес от делото, наличието на обективно и субективно съединяване на искове,
разкриващи разгледаните по горе сериозни специфики от фактическо и правно
естество, и осъществените от адвоката процесуални действия (изготвяне на искова
молба, участие в шест открити заседания, в едно от които е проведен разпит на
шестима свидетели, а в друго – разпит на вещото лице, представяне на значителни по
обем писмени доказателства, изразяване на становище по писмените доказателства на
насрещната страна, представяне на подробна писмена защита).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на В. Р. С., ЕГН ********** и на С. К. К., ЕГН ********** – и двамата с
постоянен адрес в гр. Г., ул. „Б. Ч.“ № 7, че С. П. В., ЕГН ********** и М. М. В., ЕГН
********** – и двамата с постоянен адрес в с. О., общ. Г., са собственици, при
условията на съпружеска имуществена общност и на основание договор за покупко-
продажба, за който е бил съставен нотариален акт № 142/12.08.2016 г. по нот. д. №
307/16 г. на нотариус с № 137 на Нотариалната камара, на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Г., одобрени по ЗКИР, с адрес – гр. Г., ул. „Б. Ч.“ № 7, ет. 0, с
предназначение – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, с брой нива – 1, с площ – 70 кв. м. по схема и 64,86 кв. м. по
нотариален акт, без данни за прилежащи части, при съседи – на същия стаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
17395.501.3267.1.1.
15
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, нотариален акт по
документи с № 191/06.11.2006 г. по нот. д. № 361/06 г. на нотариус с № 102 на
Нотариалната камара, издаден в полза на В. Р. С. и на С. К. К., в частта му, касаеща
посочения имот, който имот в този нотариален акт е описан като самостоятелно
жилище на кота 0, със застроена площ от 70 кв. м., в 4-етажна жилищна сграда,
находяща се в гр. Г., ул. „Б. Ч.“ № 7.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по субективно (активно и пасивно)
съединените отрицателни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, предявени от С. П. В., ЕГН ********** и М. М. В., ЕГН ********** – и
двамата с постоянен адрес в с. О., общ. Г., против В. Р. С., ЕГН ********** и С. К. К.,
ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес в гр. Г., ул. „Б. Ч.“ № 7, че последните
двама не са собственици на 21,425/101,59 идеални части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 17395.501.3267.1.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Г., одобрени по ЗКИР, с адрес – гр. Г., ул. „Борис Ч.“ № 7, ет. 3, с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда; с брой нива – 1, с площ по
схема – 101,59 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи – на същия стаж:
няма, над обекта: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
17395.501.3267.1.2.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, нотариален акт по
обстоятелствена проверка с № 2/21.06.2022 г. по нот. д. № 565/22 г. на нотариус с №
507 на Нотариалната камара, издаден в полза на В. Р. С. и на С. К. К., в частта му за
посочените 21,425/101,59 идеални части от визирания недвижим имот, за които са
уважени разгледаните отрицателни установителни искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Р. С., ЕГН ********** и С. К. К.,
ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес в гр. Г., ул. „Б. Ч.“ № 7, да заплатят
поравно на С. П. В., ЕГН ********** и на М. М. В., ЕГН ********** – и двамата с
постоянен адрес в с. О., общ. Г., сумата от 4 150,11 лв. – съдебни разноски, дължими
за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
16
17