№ 1195
гр. Пазарджик, 06.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
СъдебниЕкатерина Ив. Палешникова
заседатели:Станимир В. Тонев
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Р. Г. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20215220200948 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Подсъдимият Р. Ж. М. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.л. м., надлежно
упълномощен.
За гражданския ищец „Б.“ ЕООД – редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, се явява пълномощникът адв.И. Б., надлежно
упълномощен.
Явява се свидетелят Д. Г. Б. – редовно призован.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. м.: Няма пречка. Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
1
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Д. Г. Б. – на 48 години, от гр.София, българин, български гражданин,
женен, със средно образование, работещ, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. Б..
Преди започване на разпита на свидетеля в негово присъствие и
присъствие на страните съдът предяви отново вещественото доказателство 1
брой компакт диск, съдържащ видеозапис от репортаж, излъчен в
„Телемедиа“ ЕООД, озаглавен Тодоровден в Калугерово. Отново в
присъствие на страните и свидетеля Б. се пристъпи към оглед на
вещественото доказателство посредством възпроизвеждане на съдържанието
в горепосочения диск.
СВ. Б.: Разпознах се в този репортаж. Аз говоря за младo конче и което
за първи път участва в състезанието. Казвам, че това конче е придобито от
организатора на празника. Р. М. беше организатор. Казвам, че от негов кон и
кобила е роден конят. Кончето го купих към 2016-2017 година. Беше на 4
месеца, като го купих. Не си спомням колко съм заплатил за него. Може би
500 лв. Платих парите на Р.. Не ми е даван документ. Аз съм участвал и
предишни и следващи години с коне. Чух, че Р. казва, че тази година
умишлено негови коне не участват. Когато са провеждани събори, сигурно е
имало и случаи да има негови коне, но дали са били негови конете или не аз
не знам. Имаше в Калугерово той коне в самото село. Поне аз знам, че там ги
гледаше. Чувал съм за вилно селище „Прабългари“. Минавал съм от там.
Имам къща в селото. Канил ме е Р. на рожден ден там в това вилно селище.
Не мога да си спомня да е имало тогава коне. Когато купих кончето от Р., не
сме водили преговори за цената. Колкото поиска, толкова съм му дал.
Нямам представа чии са били конете - дали са били негови или на
2
фирма. То е недвижимо имущество, за да има някакви доказателства. Нямат
никакви документи. Той не ми е представил документи дали са негови. Аз го
купих без документ и не мога да кажа дали са били на фирмата, негови, на
брат му или на майка му. Казвам с него какво съм имал. В. Б. го познавам.
Заедно работеха с Р.. Не знам кой на кой е бил шеф.
ДОКЛАДВА СЕ обстоятелството, че по разпореждане на съда след
проведеното предходно съдебно заседание, а именно на 14.07.2022г.
съдебният секретар е изпратил на ел.поща на електронното издание
„ezdapress.com“ запитването на съда, съобразно определението от
предходното съдебно заседание, но до момента отговор не е постъпил.
ПРОКУРОРЪТ: Не държа, господин председател, на въпросния отговор.
Ако прецените, че сме извършили всички други процесуално-следствени
действия, да се приключи делото.
АДВ. Б.: Аз също не държа.
АДВ. м.: Аз също не държа.
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам да се приключва делото.
Съдът счита, че към настоящия момент бяха събрани достатъчно по
обем доказателства, които позволяват разкрИ.ето на обективната истина,
поради което не е необходимо да се отправя поредно запитване до
електронното издание на „ezdapress.com”, с оглед на което съдебното
следствие ще следва да бъде обявено за приключено.
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото, както
следва: протокол за предупреждение по ЗМВР, констативен протокол - л.14-
15 с приложени към него 3 броя фотоси - л.16, фактури, извадки от карти на
Държавен фонд „Земеделие“, констативен протокол - л.47-48, скица за
поземлен имот, удостоверение за регистрация на животновъден обект, жалба
от В. Р. до кмета на Община Лесичово, жалба от същия до областния
3
управител на Община Пазарджик с копие до директора на ОДБХ, отговор от
директора на ОДБХ до кмета на Община Лесичово с копие до В. Р.,
констативен протокол - л.57 с известие с доставка, уведомително писмо до
директора на РИОСВ от кмета на Община Лесичово, констативен протокол -
л.60-62, нотариален акт със скици на поземлен имот - л.63-64, уведомително
писмо от кмета на Община Лесичово до областния управител на Община
Пазарджик, жалба от В. Р. - л.67-69, уведомително писмо от РЗИ до кмета на
Община Лесичово, уведомително писмо от кмета на Община Лесичово до
ОДБХ с копие до РЗИ и РИОСВ, уведомително писмо от кмета на Община
Лесичово до Р. М., разписка за препоръчана пощенска доставка на същото с
отбелязване, че пратката е непотърсена, констативен протокол - л.77-78,
жалба от Н. К. до кмета на Община Лесичово, констативен протокол - л.80-82,
жалба от В. Р. - л.83-85, регистрационна карта на земеделски производител,
удостоверение за регистрация на животновъден обект - пчелин,
удостоверение за вписване на пчелни семейства в Регистъра за подвижно
пчеларство при Община Лесичово, договор за изпълнение на мерки по
държавна профилактична програма за ликвидиране на болести по животните,
констативен протокол - л.90-91, жалба от „Б.“ ЕООД до кмета на Община
Лесичово с приложени карти на земеделски земи от Държавен фонд
„Земеделие“, констативен протокол - л.105, уведомително писмо от ОДБХ до
СДВР, характеристична справка за подсъдимия, справка за съдимост за
същия и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
за подсъдимия.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, аз първо бих искал да
благодаря на съда за усилията, които положи по настоящото дело и за това, че
действително според мен към настоящия момент бяха извършени всички
възможни процесуално-следствени действия, които да дадат възможност,
4
както на страните, така и на съда, да възприеме една определена фактическа
обстановка, на базата на която следва да бъдат направени определени правни
изводи. Първо бих исках да изложа фактическата обстановка по делото,
каквато според мен е установена, след което да разгледаме и юридическата
страна на казуса. Безспорно по делото беше установено, че свидетелят Ю. З. е
била управител на „Б.“ ЕООД в края на м.февруари 2015 година и за в
бъдеше, като свидетелят Т. П., с който живее на съпружески начала, бил
собственик и организатор на стопанската дейност. Дружеството се
занимавало със земеделие и стопанисвало доста земи в землището на
с.Калугерово, част от които са се намирали в местността „Зад Змейовец –
Кръстопът“, като 73,5 декара от въпросните земи към инкриминирания
период от време са били засети със сорго. Както в своите показания изложи
свидетелят З. и както по делото беше установено, фирмата за пръв път е
посяла въпросната култура, която е доста специфична по характера си. Не е
била разпространена много на територията на страната и дружеството е
решило да изпробва съответно дали земите са подходящи и какъв добив би се
получил, като от заключението на експертизата, която беше приета, стана
ясно, че тази култура не изисква особени грижи и на преценката на самия
производител се предоставят съответните мероприятия, които да се
извършват по отглеждането на културата. Установено е, че реколтата от сорго
е следвало да се прибере на 05.10.2017г., като на тази дата, както свидетелят
Т. П., така и свидетелите К. П. и Ю. З., са заявили, че са били направени
няколко проверки и било установено, че соргото се развивало добре и
дружеството очаквало едни доста задоволителни добиви. На
инкриминираната дата 05.10.2017г., с цел прибирането на реколтата,
свидетелите Т. П. и Ц. Ц. - служител към „Б.“, към онзи момент са отишли на
блока, където било засято соргото с трактор с цел да ожънат реколтата.
Присъствал е и свидетелят К. П. - баща на свидетеля Т. П.. При пристигането
си на място и тримата свидетели са установили, че по техни показания над 90
процента от реколтата от сорго била унищожена, като преимуществено
същата била отъпкана и част от класовете са били опасани, като в нивите със
сорго свидетелите са забелязали 8 броя свободно движещи се коне, които са
пасели и са си играели в нивите на свидетели и около тях е нямало нито
пастир, нито човек, да ги наглежда. Стана ясно по делото, че свидетелите П.и
са сигнализирани в Община Лесичово Била сформирала комисия да оцени
5
щетите и бил съставен приложения по делото в ДП констативен протокол №
2/05.10.2017г., като в него са били отразени въпросните 8 броя коне, движещи
се свободно и комисията установила унищожаването на 95 процента от
насажденията със сорго в следствие поведението на животните. По делото
свидетелите П.и и Ц. са заявили, че на място са разпознали свободно
движещите се коне, че животните са собственост на подсъдимия Р. М., който
те съответно познават от години, живее в с.Калугерово същият и се
занимавал към онзи момент с изкупуване и преработване на плодове и
зеленчуци в цех в селото, а пък в намиращото се покрайнините на селото
процесно известно селище „Прабългари“ там също пребивавал в намиращите
се жилищни постройки и отглеждал редица други животни – коне, прасета,
кокошки и други. Както свидетелите са заявили, освен с всичко останало Р.
М. бил известен с организирания от него празник на Тодоровден и
събирането на много хора, организиране на конни надбягвания – празник,
който се установил като традиция. Свидетелите заявили, че преди време от
страна на подсъдимия бил поставен електропастир да ограничава свободното
движение на отглежданите от него животни, но същият просъществувал
кратко време, след което тръгнали свободно да се разхождат и са нанесли не
само в имотите на дружеството, а и на други хора и са нанесени доста щети,
като един от тези хора е и пострадалият Н. К.. За установеното в следствие
съставения констативен протокол е била подадена жалба и образувана
преписка, довело до образуване на ДП и настоящия процес.
На следващо място, по делото според мен безспорно е установено, че
пострадалият Н. К. от дълги години отглеждал животни в с.Калугерово и в
тази връзка той имал нива с люцерна в местността „Слатина“, като имотът му
бил в съседство със засетите със сорго ниви на дружеството „Б.“. Имотът на
свидетеля бил ограден с ограда, циментови колове, камери, като след 2016
година подсъдимият М. е започнал отглеждането на споменатите вече
животни от най-различни видове и породи, които започнали да нанасят
огромни щети на люцерната на К. и той не е могъл да прибира, каквато му е
било необходимо за отглеждане на животните. Така, на 10.10.2017г.
пострадалият за пореден път установил, че конете на подсъдимия са навлезли
в имота му и К. е сигнализирал в общината с жалба. Отново била сформирана
комисия, която е установила нанесените щети с издаване на констативен
протокол № 4/10.10.2017г., с което е било отразено, че по границите на имота
6
имало поставени колове, мрежа, която била скъсана, с осигурен свободен
достъп и комисията установила освен това, че люцерната била помачкана и
унищожена от свободно движещи се коне в района. И този свидетел е заявил,
че познава животните на Р. М., че няколкократно е сигнализирал на
подсъдимия по телефона за това, че животните му нанасят щети. От страна на
М. К. е бил успокояван, че ще се вземат мерки, но това така и не се случило.
Освен пострадалите „Б.“ и Н. К. щети по делото е установено, че е претърпял
В. Р., занимаващ се с пчели и по делото има данни, че има регистриран
пчелин в землището на с.Калугерово. Бидейки пострадал от действията на
животните на Р. М. и неговото бездействие, свидетелят Р. е подал жалба до
кмета на Община Лесичово на 06.10.2017г., която довела до сформиране на
комисия и същата установила, че намиращият се в съседство със селище
„Прабългари“ пчелин на В. Р. е пострадал, тъй като в селището са отглеждани
коне, прасета, гъски, кучета и всички животни били пуснати свободно и са
унищожили чрез смазване и намачкване насажденията и са нанесли щети на
пчелина на В. Р.. Подробно е описано в протокола как на пчелина била
съборена дървена ограда, били унищожени насажденията от фиданки и т.н.,
като комисията констатирала наличие на частичен електропастир, който по
делото беше безспорно установено, че бил поставен неправомерно, тъй като
ограничавал достъпа до редица имоти на собствениците на съответните земи.
Тъй като след извършване на проверката и издаване на посочения протокол от
Р. М. не са били взети съответните мерки, е установено, че свидетелят В. Р. е
подал жалба до областния управител на Община Пазарджик и в тази връзка на
кмета на Община Лесичово и ОДБХ е било разпоредено да се извърши
проверка. Областният управител е уведомен. Оказало се, че този обект, за
който стана въпрос – селището „Прабългари“, не е регистриран по никакъв
начин със съответното разрешително и документи. Животните са без
съответни регистрации, марки, причинявали са огромни замърсявания, което
в един последващ момент, тъй като са се намесили редица органи, довело до
премахване на животните, както по делото бе установено. Въз основа на
изготвената по делото експертиза е установено, че в следствие
противоправните действия или по-точно бездействие на подсъдимия, на
пострадалото дружество „Б.“ и на свидетеля К. била нанесена щета в общ
размер на 9626 лв. Накратко, това е общо взето казусът от обективна страна.
Въпросът е дали в настоящия случай се касае за осъществяване на престъпния
7
състав на престъпление по чл.216 от НК, както е формулирано според ОА и
повдигнато обвинение на подсъдимия М. за унищожаване на собствеността на
пострадалото дружество и свидетеля К. в съответно големите размери чрез
осъществено от него бездействие по отношение стопанисваните от него
животни. Считам, че от обективна страна положителният отговор не подлежи
на никакво съмнение, тъй като унищожаването на продукцията на
пострадалото дружество е констатирано по един несъмнен и категоричен
начин чрез проверката от комисията и съставения от нея протокол.
Прокрадна се една линия от страна на защитата за това, че едва ли не
въпросното сорго не е било достатъчно пораснало и добивите надали са били,
каквито пострадалите П.и и З. са заявили и че нанесената щета не отговаря на
приетата и изготвената агро-техническа експертиза, но според мен една
такава защитна теза не би следвало да бъде кредитирана, тъй като на първо
място самата комисия е установила, че 95 процента от насажденията са били
унищожени именно в следствие действията на въпросните движещи се
свободно коне, стопанисвани от подсъдимия М.. За въпросното сорго с
изключение на един свидетел, който по негови думи и субективна преценка
говори, че не било достатъчно добре пораснало и надали добивите би
следвало да бъдат, каквито сме приели при повдигане на обвинението. От
друга страна, оценката на комисията и заключението на експертизата са в
полза на обвинителната теза, като вещото лице аргументирано и подробно
изложи и подкрепи заключението си, като с оглед изминалия период от време
и липса на статистически данни няма как изложеното от свидетелите и
експертизата да бъде оборено за това какви добиви трябвало да бъдат
получени точно на конкретното място, като вещото лице е разгледала, за да
приеме заключението си, данните, които са били налични за територията на
страната към инкриминираната дата, така че според мен от обективна страна,
с оглед състава на престъпление по чл.216, което е унищожаване и
нарушаване субстанцията или структурата на вещта безусловно. Както
соргото, така и люцерната на К., са били унищожени без възможност да
бъдат използвани по предназначение в следствие свободното движение на
животните на подсъдимия М., за които е отговарял и стопанисвал и следвало
да положи необходимата грижа и да възпрепятства нанасянето на подобни
щети.
На следващо място, трябва да се даде отговор на въпроса за
8
осъществяването на престъпния състав и ангажирането на наказателна
отговорност на подсъдимия дали е налице субективната страна на деянието, а
именно виновно ли е извършено от подсъдимия М. и каква е формата на
вината, ако това така. Считам, че на този въпрос отговорът е положителен,
т.е. изправени сме пред един престъпен резултат, който е осъществен именно
в следствие на бездействието и противоправното поведение на подсъдимия
М.. Действително по делото чрез съответни документи, независимо от
положените усилия от съда и органите на ДП, не е станало възможно
доказването по несъмнен и категоричен начин и оформено със съответните
протоколи и марки, че конете, за които се води настоящото дело, са
регистрирани по някакъв начин и са собственост на М.. От друга страна,
огромната част на свидетелските показания и събраните други материали,
включително изгледания в днешното съдебно заседание видеозапис,
подкрепят именно тезата, че М. е бил собственик към инкриминираната дата
и преди това на въпросните коне. Бил е организатор на празника в Калугерово
и по тази логика е следвало да възпрепятства своите животни да не нанасят
вреди на насажденията на имотите на съселяните. Организирането на
празника по своята същност не е нито престъпно, нито лошо и съм далеч да
бъде обвиняван подсъдимият за нещо подобно. Това дори е похвална
инициатива, защото сплотява общността и се стимулира отглеждането на
коне и следва да бъде адмириран, но това е различно от обстоятелството, че
отглеждането на животни следва да става по законосъобразен и
регламентиран начин и да не носят щета на останалите членове на
обществото, което се е случило. Както казах, близо 90 процента от
свидетелите, разпитани в хода на ДП съдебната фаза, говорят за това, че
въпросните коне са собственост на подсъдимия М.. Никой не спори, че
първоначално са се отглеждали в ТКЗС в Калугерово. Там имало коне и на
други хора, вкл. свидетеля Д., но в един момент тези коне, сред които, както
стана ясно, има и т.нар. тежковози – коне, които са много големи по ръст и
копита, са били изведени и са се отглеждали в селището „Прабългари“, без да
бъдат регистрирани, по какъвто и да било начин, без да бъдат надзиравани по
подходящ ред, независимо че за тях са се полагали определени грижи от
пастир – покойникът Л. В., но самите животни не са били достатъчно
ограничавани в действията си, за да не им се позволи да нанасят щети и вреди
на съседните имоти на селището. Безспорно беше установено, че конете са
9
отглеждани във въпросното селище, тъй като длъжностните лица от
общината, които са посещавали имота, са установили наличието там, както на
навеси, така на хранилки. Животните са били забелязани и в селището и в
околностите му, като според мен не следва да бъде кредитирана в тази връзка
защитната версия на подсъдимия, че видите ли той бил обикновен служител
на „П.“, което по документи се води собственост на В. Б. и че въпросните
коне и останалите животни били на това дружество и свидетелят Б. следвало
да носи отговорност и задължения за законосъобразното и правилно
отглеждане на животните и процеса по стопанисването им. Категорично в
показанията си Б. и при предишния съдебен състав и пред Вас заяви, че той
също е имал два коня, но с тези коне е приключил той отношенията си до
около 2015 година, като единият продал на Д., а единият беше май починал,
така че свидетелят Б. много преди инкриминираната дата е престанал да има,
каквото и да било с каквито и да било коне. Той в показанията си категорично
заяви, че дружеството „П.“ по документи не е имало регистрирани коне. Той
лично не се е занимавал нито с купуване, нито с продаване на такива
животни, нито е участвал в организиране на празника Тодоровден, нито се
занимавал с отглеждането и лекуването на конете, независимо, че в тази
насока подсъдимият се опита да насочи обвинението именно към Б., а и
свидетелят С. не беше особено категоричен, което е разбираемо от неговата
позиция, като това е ветеринарният лекар, който се е грижил за животните на
М. и в своите показания именно този свидетел говори, че бил викан за
лекуването по всяко време денем и нощем за тези коне, които са били доста
ценни, за да се повика именно такъв специалист, защото обърнете внимание,
че свидетелят С. е капацитет във ветеринарната област и е преподавател във
Ветеринарно-медицинския университет в Стара Загора и свидетелят е бил
викан от подсъдимия М., именно за да се грижи за животни, които са
представлявали сериозна ценност и не гласувано доверие на ветеринарен
лекар в пазарджишка област, което също е похвално и не може да бъде
атакувано и тези действия могат да бъдат само адмирирани, но пак води на
извод, че подсъдимият М. стопанисва и се грижи за въпросните, коне вкл. за
осигуряването на високо квалифицирана медицинска помощ. В тази връзка,
има още доста свидетели – свидетелят Л., който е кмет на селото,
полицейските служител К. и колегите му, които на инкриминираната дата са
реагирали на подадения от свидетелите П.и сигнали. Специално Л., който е
10
кмет на селото, е категоричен в показанията, които бяха прочетени от ДП и
приобщени, че познавал подсъдимия М., за който знае, че отглежда коне в
базата на края на селото и намиращата се извън неговата територия.
Съответно Л. казва, че е ходил на място във връзка с подадена от В. Р. жалба
с унищожените кошери. Той е забелязал, че конете, отглеждани от
подсъдимия, се движели там свободно в близост до имотите на пострадалия и
дружеството „Б.“, като в противовес на целия този близо 90 процента
доказателствен материал са тезата на подсъдимия М. и показанията на
починалия свидетел Л. В., който се опитва да оневини подсъдимия и насочва
обвинението към свидетеля Б. едва ли не, че са били негова собственост, но
както стана ясно, Б. има отношение само към отглеждането на овце. Той
категорично е завил, че в един момент с М. са закупили към 50 овце. Това е, с
което дружеството „П.“ се е занимавало, а той самият от сутрин до вечер,
както е заявил в показанията си, се намирал на полето и той е бил работник на
дружеството „П.“, което е било регистрирано по документи на негово име по
изрично настояване на подсъдимия, като за причините можем само да гадаем,
но може би те не са далеч от логическата мисъл да носи някой друг
евентуално отговорност за състоянието на дружеството и както по делото бе
изяснено, то е било прехвърлено от Б. на М., а както свидетелят Д. е заявил в
показанията си, в един последващ момент се стигнало до обявяване на някои
от имотите и на вилното селище на продан чрез ЧСИ, т.е. е имало неуредици
във връзка с функционирането на дружеството „П.“. За това, че М. е
собственик на въпросните животни също индикация дават и изложените
обстоятелства от свидетелите П.и и З. за това, че след като се стигнало до
въпросното унищожаване на продукцията М. обещал възстановяване на
нанесените вреди от неговите животни, тъй като безспорно с Т. П. не само са
се познавали, но са имали и делови отношения, доколкото Т. П. му е помагал
при организиране на въпросния празник с техника за осъществяване
подготовка на терени за провеждане на конните състезания, така че във
връзка с тези техни отношения М. поел отговорността да възстанови
причинените от неговите животни щети, но такова нещо така или иначе не се
стигнало. Н. К. от своя страна е категоричен, че най-малко 5-6 пъти е
сигнализирал на подсъдимия за това, че животните му са унищожавали
неговата люцерна. М. се отзовавал, минавал и виждал, че конете са били
изведени, но на следващия ден отново са се връщали, тъй като очевидно
11
подсъдимият не е положил достатъчно грижи за тяхното правилно
отглеждане и възпрепятстване да не нанасят щети на съседните имоти. Това
води до извод, че субективният елемент по отношение посочения състав е
налице и той именно обвързва подсъдимия със съответната наказателна
отговорност и следва да се приеме, че той е осъществил въпросното деяние
под формата на евентуален умисъл, тъй като е съзнавал възможността, че
неговите животни могат да причинят въпросните щети, но се е съгласил с
настъпването на престъпния резултат и не е взел, каквито и да било,
ограничителни мерки спрямо тях.
Считам, че така, макар и накратко без да отегчавам съда и останалите
страни, повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия на база на
цялата доказателствена съвкупност се явява доказано по един несъмнен и
категоричен начин. Ето защо, ще Ви моля да признаете подсъдимия М. за
виновен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение с ОА и
съответно да му наложите наказание лишаване от свобода в един определен
от Вас размер, отчитайки, както мотивите и причините за извършване на
инкриминираното деяние, така и личността на подсъдимия, причинените
щети на пострадалото дружество и К., като с оглед съдебното минало на
подсъдимия няма пречка да определите наказание лишаване от свобода в
справедлив размер, като приложите разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и
отложите изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.
Моля, да уважите предявения граждански иск изцяло в предявения размер
като доказан, а на подсъдимия при евентуален такъв изход да възложите да
заплати направените по делото разноски. В този смисъл, моля, за Вашия
съдебен акт.
АДВ. Б.: Уважаеми господин председател, поддържам изцяло
становището, изразено от представителя на държавното обвинение, като ще
Ви моля и считам, че гражданският иск е доказан по размер и основание въз
основа на извършената, приета и неоспорена агро-икономическа експертиза.
В тази връзка, моля, да уважите изцяло иска в размер на 9076 лв., ведно със
законните лихви от датата на деянието 10.10.2017г. до окончателното й
изплащане, както и да ни бъде присъден заплатения адвокатски хонорар по
делото.
12
АДВ. м.: Уважаеми господин съдия, считам, че фактическата
обстановка, изложена от представителя на държавното обвинение, не е
такава, както беше изложена. По делото не се установи авторството на
деянието, за което на подзащитния ми е повдигнато обвинение по чл.216 ал.5,
във вр. с ал.1 от НК, доколкото показанията на свидетелите Н. К., Т. П., Ц. Ц.,
В. Р., И. Б. и К. П. са неубедителни и противоречиви. Налице са косвени
доказателства, които си противоречат. От разпита на свидетелите по делото
не се установи подзащитният ми да е собственик или да отговаря по някакъв
начин за свободно движещите се коне, които са причинили материални щети
на чужди движими - посеви от сорго, собственост на „Биолоим 2015“ и
посеви от люцерна, собственост на свидетеля К.. Напротив - по делото се
установи от приетото писмо от ОДБХ – Пазарджик, че фирмата, в която М. е
работил, има регистрация като обект с рег.№ 4462-0101, намиращ се в
с.Калугерово. Това, че фирма „П.“ е отглеждала животни, се установи от
разпита на всички свидетели и подкрепя обясненията на подзащитния ми, че
фирмата се занимавал с отглеждане на животни. Свидетелят В. К. заяви, че не
знае кой е собственик на конете. Той казва: „На Р. ли са, на фирмата ли са, на
кой точно са се водили не знам“. Това по никакъв начин не вменява
задължение на М. животните да са под негов надзор. Не се установи той да ги
е пасъл. Свидетелят каза, че имало коняр на име Л.. Свидетелят С. също каза:
„Чии са конете честно казано идея си нямам“. Конете, за които го викал
подзащитният ми, били в бившето ТКЗС. Свидетелят е категоричен, че е
лекувал само там и никъде другаде и казва, че с него се разплащала възрастна
жена. Свидетелят Д. установи, че са гледани в селскостопанския двор до 2018
година. Казва, че са били качвани за рожден ден в селището за атракция, но
основно са били долу в ТКЗС-то. Свидетелят Д. установи, че друг път освен
за рождения ден не е виждал конете горе, а той е ходил преди това на оглед.
Свидетелят Д. разказа, че конете, с които Р. М. е участвал в надбягвания на
Тодоровден, били на фирмата „П.“, а дори големият спортен кон се казва
„П.“. От прочетените показания на В. се установи, че конете са били на В.,
имайки предвид свидетеля В. Б., който бил собственик и управител на „П.“ и
че той му е плащал. Свидетелят Б. също установи, че горе на вилното селище
никога не е имало коне. Те са се отглеждали в бившето ТКЗС. Моля, да не
кредитирате показанията в частта, че не е имало кон „П.“ и коне на фирмата.
13
Той каза, че не е имало кон на име „П.“, но това категорично се опроверга от
свидетелите Д., И. Б. и В. К., като това наименование на коня и показанията
на свидетелите подкрепят тезата на подсъдимия, че конете са били на „П.“, а
не негови. Това, че са били на фирмата установи В. Р., който казва, че Р. и В.
са били собственици на конете. Свидетелите Т. П., К. П. и З. разказаха, че
подзащитния ми организирал надбягвания с коне, което той потвърди в
обясненията си. Именно заради организиране на надбягването тези
свидетелите свързват М., като го посочват като собственик на конете.
Свидетелят Р. Ч. обясни, че за конете се е грижил гледач. Свидетелят В. К.
потвърди това, като поясни, че конярят се казвал Л.. Свидетелят В. К. заяви,
че не знае кой е собственик на конете. Свидетелят К. П. установи, че имало
двама работници Л. и К.. Свидетелят К. също установи, че за конете се
грижил пастир на име Л.. Свидетелят К. П. установи, че имало поставен
електропастир и този електропастир бил поставен от подзащитния ми в
базата, където се отглеждали животни във вилното селище. За този
електропастир потвърдиха Д. и В. К.. Единствено свидетелите, които твърдят,
че конете са били в нивата със сорго на инкриминираната дата, са свидетелят
К. П., който е пряко заинтересован и свидетелят Б.. В тази връзка показанията
на свидетелката И. бяха неубедителни и противоречиви. Тя каза, че конете са
били в далечината, а не били във въпросната нива. Слее като й бе предявен
констативния протокол каза, че каквото пишело в него, това било вярно. За
липсата на коне в нивата разказаха и свидетелите С., Н. и К., които са
посетили мястото. Тези свидетели не са видели на място свидетеля Б..
Посочиха, че единствено свидетелят К. П. е бил там. Това, че конете не са
били в нивата на инкриминираната дата постави под съмнение дали деянието
е станало на тази дата. Считам, че по делото не е установено по безспорен и
категоричен начин състоянието на нивата и засятото сорго. В тази връзка са
показанията на свидетеля К. П., Т. П., Ю. З., които са пряко заинтересовани от
изхода на делото. Свидетелят И. Б. заяви, че не може да каже кога за последно
е ходил на въпросната нива. Свидетелят В. К. установи, че соргото не е било в
добро състояние на въпросната нива. Тези ниви били слаби. Също заяви, че
също е сял сорго и най-много е получил 250 кг. добив. Освен това, от
извършената агро-икономическа експертиза не може да се установи
категоричен добив на сорго за 2017 година за Община Лесичово, тъй като
липсват такива данни от Областна дирекция „Земеделие“, както обясни
14
вещото лице в съдебно заседание. По делото липсват, каквито и да било,
данни за унищожаване на люцерна. Никой от свидетелите не посочи на място
на люцерната да са били заварени да пасат коне.
На база на показанията на всички свидетелите може да се направи
извод, че М. е работил във фирмата „П.“, която отглеждала коне в стопанския
двор на с.Калугерово, като подзащитният ми организирал надбягвания я един
предходен период, но липсват категорични и безспорни доказателства за
неговата грижа и отглеждане на коне през следващия период 2017 година,
когато са причинени увреждания на пострадалите. Няма данни за
организирани надбягвания с коне на М. през 2017 година. Подзащитният ми
не е бил ангажиран с непосредствена грижа по отглеждане на конете, не ги е
пасъл, не ги е хранил, а единствено е организирал надбягвания като
мениджър на фирмата. Присъдата не може почива на предположения, а
обвинението следва да е установено по безспорен начин, за да се търси лична
наказателна отговорност, а по делото няма данни подзащитният ми да е имал
отношение към отглеждане на конете. От субективна страна не е налице
евентуален умисъл, а именно М. да е бил наясно с противоправните
последици, като да е допускал и се съгласявал с настъпването им. Всички
свидетели казаха, че има поставен електропастир от подсъдимия. Свидетелят
В. Р. установи, че може през 2017 година да е имало действащ електропастир.
Свидетелят Б. установи, че електропастирът е премахнат пред декември 2017
година. Свидетелят Т. П. разказва, че след като видял, че е повреден
електропастирът не е разговарял с М.. Преди това са били взети
ограничителни мерки и не е възможно подсъдимият да е предвидил
престъпния резултат, още повече да се съгласи с него, тъй като подзащитният
ми е взел всички охранителни мерки с отглеждане на коне. Дори да приемем,
че са били негови, е налице институцията на случайно деяние и не е допускал
унищожаване на посеви на „Б.“ и Н. К. и не се е съгласявал с тяхното
настъпване. Моля, да имате предвид при оценка на доказателствата, че
свидетелите П.и, Н. К., В. Р. и Ю. З. са пряко и непосредствено засегнати от
увреждания от животните и да оцените показанията им, съпоставяйки ги с
тези на другите свидетели и доказателствата по делото. Статията в “pzdnes” и
приетият диск от „Телемедиа“ не установяват също М. да е собственик на
коне, а единствено потвърждават че е бил ангажиран по провеждане на конни
надбягвания на Тодоровден. Тези материали не описват документи за
15
собственост и необосновано е да се направи извод, че подсъдимият е
собственик на конете. Материалите са направени за популяризиране на
празника и медийна реклама. Считам, че подзащитният ми М. следва да бъде
оправдан, тъй като наказателната отговорност е лична, а по делото не се
установи да е собственик на коне или да ги е пасял и полагал непосредствени
грижи за тях. Не би могло да се обсъди отговорността при посредствено
извършителство, тъй като липсват данни да е разпоредил на Л. В., който е бил
пастир в „П.“, да извърши инкриминираното деяние - навлизане в чужд имот.
С оглед на всичко казано, моля, да постановите оправдателна присъда. Ако
постановите такава, моля, да ни бъдат присъдени направените разноски по
делото.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Присъединявам се към
казаното от адвоката. В това дело се видяха три неща. Първо, че има договор
за наем на „П.“ за наем на животновъден обект. Следващото, че вилното
селище не съществува по никаква документи в общината и че постройките са
собственост на фирма „П. 2014“, където се твърди, че са отглеждани коне. Аз
твърдя, че не са отглеждани и това не ме уличава мен в някакво деяние. Не
разбирам толкова време защо съм обвинен. Моля, за Вашата обективна
преценка.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Смятам, че неправилно съм
обвинен. Обвинението няколко пъти доказа, че е пристрастно и има
отношение. Обвинен съм от свидетелски показания на три лица, които са
наистина заинтересовани от това нещо и няма доказателства, че аз съм
извършител и съм извършил това, Моля, да бъда оправдан.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване и протестиране, както и че мотивите ще бъдат
изготвени в срок до 60 дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16,12 ч.
16
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17