РЕШЕНИЕ
Гр. София, 11.11.2021
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 11.11.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдия Вълкова
ч.гр.д. № 5455 по описа на съда за 2021 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6
от ГПК.
С определение № 2498/28.09.2021 г. е отменено
определение № 270479/16.06.2021 г. по ч.гр.дело № 5455/2021 г. на СГС, І
отделение, като делото е върнато на първостепенния съд за произнасяне по
жалбата по същество.
С определение № 266296/06.04.2021 г. е
прекратено производството по ч.гр.д. № 2641//2021 г. на СГС и са изпратени жалби
вх. № 297556/02-12-2020 г. и жалба вх. № ЧСИ 85679/02-12-2020 г. на ЧСИ М.П.за
администрирането им по реда на чл. 463, ал. 3 ГПК чрез прилагане на копие от
изпълнителното дело. След изпълнение на указанията жалбите, ведно с постъпилото
копие на изпълнително дело, са образувани в гр. дело № 5455/2021 г.
Производството е образувано по частна жалба на Д.Ш.в
качеството му на постоянен синдик на “А.п.”
ЕООД срещу отказ на ЧСИ М.П.да прекрати изпълнението по изп. дело №
20188510402730 по отношение на недвижими имоти, част от масата на
несъстоятелността на “А.п.” ЕООД. Посочва се, че вземанията на “А.Д.Д.” ООД са
предявени и приети в списъци на кредиторите срещу друго несъстоятелно дружество
“Л.П.” ЕООД (н). “А.П.” ЕООД (н) не е трето лице на процеса изпълнителни дела.
Несъстоятелното дружество се явява ипотекарен длъжник. В изпълнителното
производство той е страна, защото търпи принудата и разполага с всички
средства, признати и за длъжника, за да се защити от незаконосъобразно
принудително изпълнение. Без значение е дали процесът е воден срещу него. По
същество посочва, че с решение № 111/29.08.2018 г. по т.д.№3/2018 г. на ОС В.„А.П.“
ЕООД е обявено в несъстоятелност и е постановена обща възбрана и запор върху
имуществото му. На основание чл. 614, ал. 1, т. 1 ТЗ процесните недвижими имоти
са включени в масата на несъстоятелността и подлежат на осребряване от
длъжника. Поддържа, че принудителното изпълнение върху имуществото, част от
масата на несъстоятелността на „А.П.“ ЕООД, може да бъде извършвано само от
синдика и не може да бъде предмет на индивидуално изпълнение. Взискателят е и
ипотекарен кридитор и във всички случаи ще се удовлетвори пръв по реда и на
основание чл. 717н ТЗ от стойността на ипотекираните имоти. Неговият интерес е
гарантиран от закона. Вземанията на „А.Д.Д.“ ООД са предявени и приети в
списъците на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Л.П.“ ЕООД
(н.), поради което са настъпили предпоставките по чл. 638, ал. 4 ТЗ.
По изложените съображения моли обжалваното
определение да бъде отменено. Прави се искане за спиране на изпълнителното
дело.
В отговор на частната жалба “Д.А.А.” ЕООД и “А.Д.Д.”
ООД излагат доводи за недопустимост на жалбата. Посочват, че “А.п.” ЕООД е
трето лице на изпълнителното дело в качеството му на собственик на ипотекирания
имот. Имотите са придобити на 01.03.2018 г. - една година след налагане на
възбраната по изпълнителното дело на 12.02.2017 г. Т.е. към деня на налагане на
възбраната вещта е била собственост на длъжника “Л.П.” ЕООД. Взискателите “Д.А.А.”
ЕООД и “А.Д.Д.” ООД не са с приети вземания в производството по несъстоятелност
на “А.п.” ЕООД и разпоредбата на чл. 638 ал. 4 ТЗ е неприложима. Твърди се
преюдициалност на търговско дело № 497/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.
В мотиви ЧСИ М.П.посочва, че възбранените в хода
на изпълнителното производство имоти са продадени от ипотекарния длъжник “Л.П.”
ЕООД на третото лице „А.П.” ЕООД след възбраняването им за обезпечаване на
вземанията на взискателите. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение подлежи на обжалване само от длъжника. Това обуславя
жалбите като недопустими. По същество сочи, че разпоредбата на чл. 638 ал. 4 ТЗ
предвижда прекратяване на изпълнителните производства, в случай, че вземанията
на взискателите са приети. Взискателите не са кредитори на „А.П.“ ЕООД и
не са с приети вземания в производството по несъстоятелност.
Жалбата е допустима. По същество е
неоснователна.
Изпълнително дело № 20177800400314 по описа на
ЧСИ В. Л. е прехвърлено по молба на взискателя „А.Д.Д.“ ООД за продължаване на
изпълните действия и е образувано в кантората на ЧСИ П. под № 20188510402730
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.06.2017 г. от СРС на основание
Заповед за незабавно изпълнение (чл.417), на основа на запис на заповед по ч.гр.дело
№ 38436 от 2017 г., 64 с-в и изпълнителен лист издаден на 16.03.2018 г. от СРС на
основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15889 от 2018 г. на 35
с-в, по силата на които длъжниците „А.2000“ ООД, „Л.П.“ ООД и А.С.А.са осъдени
за заплатят парични задължения.
Изпълнително дело №: 20187900400512 по описа на
ЧСИ Р.М.е прехвърлено по молба на взискателя „Д.А.А.“ ЕООД за продължаване на
изпълните действия и е образувано в кантората на ЧСИ П. под № 20188510402754
въз основа на Изпълнителен лист издаден на 19.03.2018 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ
на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.дело № 15884 от
2018 г. на СРС, 53 с-в, изпълнителен лист издаден на 16.03.2018 г. на основание
Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15887 от 2018 г. на СРС, 32 с-в, изпълнителен
лист издаден на 05.04.2018 г. от на основание Заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д. № 15879 от 2018 г. на СРС, 59 с-в и изпълнителен лист издаден на
11.04.2018 г. на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15882
от 2018 г. на СРС, 50 с-в, по силата на които длъжниците „А.2000“ ООД, „Л.П.“
ООД и А.С.А.са осъдени за заплатят парични задължения.
Изпълнително дело № 20188510402754 е
присъединено към изпълнително дело № 20188510402730.
Производството по описа на ЧСИ Л. е образувано по молба от 11.07.2017 г. на „А.Д.АДВ“
ООД срещу „Л.П.“ ЕООД. Взискателят се легитимира с изпълнителен лист, издаден
на 23.06.2017 г. по гр. дело № 38436/2017 г. на СРС, 64 с-в, в който е
отразено, че „Л.П.“ ЕООД е осъден да заплати на „А.Д.АДВ“ ООД сумата от
100 997,26 лв. – вземане по запис на заповед от 04.01.2017 г. с падеж
10.04.2017 г., обезпечаващ договор за заем, ведно със законната лихва за
периода 13.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и 3819,95 лв. –
разноски.
Взискателят е поискал налагане на запор на
банкови сметки на длъжника и възбрана на недвижими имоти.
На 12.07.2017
г. е вписана възбраната, вкл. и по отношение на недвижимите имоти:
- УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVI-949, 950 от
квартал 11 по плана на град София, местност „НПЗ Орион и съседни Жилищни
територии
- 1.2. СГРАДА
с идентификатор № 68134.2821.949.1 разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 68134.2821.949.
На 17.07.2017 г. на длъжника е връчена призовка
за доброволно изпълнение.
На 01.03.2018
г. с нотариален акт № 83, том 1, рег. № 3294, дело 79/2018 г. на нотариус
Симеонова „Л.П.“ ЕООД е продал на „А.П.“
ЕООД възбранените недвижими имоти:
С решение
№ 14/06.03.2018 г. по т.д. 3/2018 г. на ОС В.е обявена
неплатежоспособността на „А.П.“ ЕООД с начална дата 10.12.2017 г. Открито е производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност и свръхзадълженост.
На 13.11.2020 г. „А.п.“ ЕООД (н.) е подало молба
за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на недвижимите
имоти собственост на молителя, част от масата на несъстоятелността.
На 16.11.2020 г. е постановен отказ от ЧСИ П. с
аргументи, поддържани и в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 638 ал. 1 ТЗ повелява спиране на
изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на
несъстоятелност, а четвъртата алинея определя, че изпълнителното производство
се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. Тези текстове отразяват еднозначно волята на законодателя, че имуществото
на несъстоятелен длъжник следва да послужи за справедливо удовлетворяване на неговите кредитори (чл. 607 ал. 1 ТЗ).
Израз на критерия справедливост е и концентрацията на изпълнителните действия
под контрола на синдика – определен от събранието на кредиторите и отчитащ се
пред тях самостоятелен орган по управление на производството по
несъстоятелност. Законът изключва предпочитание на кредитор, основано на
проявена от него инициатива за принудително удовлетворяване на притезания преди
откриване на производството по несъстоятелност при гарантирана възможност да
получи следващия му се дял от наличното имуществото. Затова и паралелното
съществуване на изпълнителното производство остава безпредметно, обуславящо
прекратяването му на основание чл. 638 ал. 4 ТЗ.
В случая обаче взискателите в оспорваното
изпълнително производство не са кредитори на „А.п.“ ЕООД, а на неговия
праводател. Това им качество препятства удовлетворяването им в рамките на
производството по несъстоятелност на „А.п.“ ЕООД, поради което и приложението
на чл. 638 ал. 4 ТЗ е изключено.
Производството по несъстоятелност не създава
привилегия за кредиторите на несъстоятелността, а ги овластява да се възползват
от неговото имущество, за да удовлетворят притезанията си. Поради тази причина
и правомощието на синдика на „А.п.“ ЕООД не го овластява да пренебрегне
противопоставими на приобретателя права на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД – неговия
праводател. Съгласно чл. 452 ал. 2 вр. ал. 1 ГПК недействителни спрямо
взискателите и присъединилите се в изпълнителното производство кредитори са разпорежданията
с недвижим имот, извършени след вписване на възбраната. Това ще рече, че
кредиторите на праводателя са в правото си да считат възбранените имоти за
принадлежащ на техния длъжник и да се удовлетворят от стойността им при все, че
длъжникът им се е разпоредил с имотите в полза на „А.п.“ ЕООД.
Обстоятелството дали висящото понастоящем
индивидуално изпълнение е възможно предвид откритото производство по
несъстоятелност и спрямо „Л.П.“ ЕООД е без правно значение. Въпросът дали
прогласената от закона относителна недействителност се запазва и в рамките на
производството по универсално принудително изпълнение предпоставя преценка за
съществуване на право, каквато не се включва в обема от правомощия на съдебния
изпълнител. Предметът на настоящото производство е ограничен до осигуряване на
законосъобразност при упражняване на предоставените на съдебния изпълнител
правомощия. Следователно, очертаният въпрос не може да бъде разрешен и в
настоящото производство.
За пълнота следва да се посочи, че ипотекарен
кредитор (каквото качество се установява да има единствено взискателят „А.Д.Д.“,
предприел действие по реализация на обезпечението преди откриване на
производството, е овластен да поиска от съда по несъстоятелността разрешение да
го продължи. Тази хипотеза предпоставя висящо изпълнително производство, а
реализацията й предполага паралелното му развитие с производството по несъстоятелност.
Следователно, нормата на чл. 638 ал. 3 ТЗ утвърждава изключение от правилото за
концентриране на индивидуалните изпълнителни производства, откривайки
възможност за ипотекарния кредитор да реализира обезпеченото си вземане и в
индивидуално изпълнително производство. От него зависи дали и кога да се
възползва от тази възможност, дори и когато не е кредитор на несъстоятелността.
Следователно, чл. 638 ал. 3 ТЗ утвърждава изключение, дерогиращо общото правило
на чл. 638 ал. 4 ТЗ. В тази насока и нормата на чл. 717н ТЗ не предписва
основание за прекратяване на висящо изпълнително производство с предмет удовлетворяване
на права на ипотекарен кредитор, който не е кредитор на несъстоятелността, а
регламентира ред за реализация на принципно признатото му и зачетено в
производството по несъстоятелност основание за предпочтително удовлетворяване.
По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 297556/02.12.2020 г. на СГС и вх. № 85679/02-12-2020
г., подадени от „А.П.“ ЕООД (н) срещу отказ на ЧСИ П. да прекрати изпълнително
дело № 20188510402730 и присъединеното към него изпълнително дело №
20188510402754 по отношение на „А.П.“ ЕООД (н).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.