Р Е Ш Е
Н И Е №
Номер № 02.04.2021 г. град Стара Загора
Районен съд – Стара Загора ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 15 март Година: 2021
в публично заседание в следния
състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от
съдия БОЗОВА
административно наказателно
дело № 178 по описа за 2021 година, приема за установено следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 20-1228-001287 от 19.05.2020 г. издадено от началник
група към ОД МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с което на С.И. *** е
наложено административно наказание по: чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП - Глоба в размер
на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец; чл.183 ал.1 т.1 пр.1
от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лв.; чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лв.; чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП -
Глоба в размер на 10 лв.; чл.185 от ЗДвП - Глоба в размер на 20 лв.
Жалбоподателят
С.И.К. в жалбата си счита, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. Претендира за направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят изпраща упълномощен представител, който моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи подробни съображения.
Въззиваемата
страна ОД МВР - Стара Загора е редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Ако жалбата бъде уважена, в случай, че жалбоподателят ползва услуги на адвокат,
да се присъди минималното законоустановено възнаграждение.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема следното:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез
право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното
обвинение и съответната административно – наказателна санкция.
Жалбата
е неоснователна.
С обжалваното
наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на
29.04.2020 г., около 15:30 часа, в град Стара Загора на ул.“Иван Вазов“, на
изхода за град Казанлък в посока север, управлявал собствения си лек автомобил
„Пежо“ с рег.№ ..., като:
1) не спира плавно на посоченото място, или в
най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП;
2) не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория /СУМПС/, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;
3) не носи контролния талон от свидетелството за
управление, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;
4) не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП;
5) ограничена е видимостта през челното, задното
или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя, с което виновно е нарушил чл.105 ал.1 от ЗДвП.
На
На
мястото на КПП е изпратен за съдействие свидетелят Г., оторизиран да съставя
актове по ЗДвП. В хода на проверката свидетелите констатирали, че водач на
автомобила е жалбоподателят, че същият не носи свидетелството за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него,
не
носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, ограничена е
видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя.
На
място свидетелят Г., в присъствието на свидетелите Я. и И., съставил и предявил
на жалбоподателя акт /АУАН/ бланков номер 0353074, за установяване на
административни нарушения по - чл.103 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП; чл.105 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
вписал възраженията си в акта за нарушение.
Не е
подал писмени възражения по АУАН в тридневния срок.
Видно от
справката за нарушител от региона, жалбоподателят е наказван многократно за
различни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Въз основа
на АУАН, в законоустановения срок и от компетентен орган е издадено атакуваното
НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен и категоричен начин
от приетите писмени доказателства с определение от 15.03.2020 г. и показанията
на свидетелите Я., И. и Г., които кредитира с доверие. Свидетелите Я. и И. са очевидци
на поведението на жалбоподателя като лице управляващо горепосочения лек
автомобил и извършило нарушенията описани в АУАН и НП. Това, че нямат ясен
спомен как точно са изглеждали стъклата на процесното моторно превозно средство
е обяснимо и житейски логично с оглед немалкия времеви период изминал от
процесното събитие. Това, че нямат спомен от визията на стъклата по никакъв
начин не може да се приеме, че оборва презумпцията по чл.189 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното.
В
случая констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от
всички събрани по делото доказателства.
Свидетелят
Я.И.Я. установи, че на 29.04.2020 г. бил дежурен на КПП на изхода на Стара
Загора по пътя за Казанлък. Следобед, около 15.30 часа покрай него се задал лек
автомобил „Пежо 208“. Водачът нямал никакво намерение да спре. Свидетелят
вдигнал лявата си ръка и с дясната подал на водача знак къде да спре. Водачът
увеличил скоростта и отминал свидетеля. Свидетелят установи, че след като подал
знак, водачът ускорил и продължил направо. Платното, през което минал не се
използвало за КПП, а за „Бърза помощ“ или аварийни автомобили. След проверка в
системата се свързал по телефона с брата на жалбоподателя. Я. обяснил, че
търсят жалбоподателя. Братът обещал, че ще му предаде. Жалбоподателят, като
разбрал, че го търсят, се върнал на КПП-то, половин час по късно. На въпрос на
свидетеля Янев, „защо не спря на подадения сигнал?“, жалбоподателят казал, че
„имал разстройство“. Жалбоподателят не носил и не могъл да представи на проверяващите СУМПС, контролен талон към
СУМПС и свидетелството за регистрация на МПС, което управлявал.
Свидетелят
И.М.И. установи, че през месец април 2020 г., във връзка с пандемията, по
разпореждане на ОД на МВР – Стара Загора се намирал на КПП „Загорка“ по пътя на
изхода за Казанлък. С колегата си Я.Я. и други трима полицаи били дневна смяна.
Свидетелят И. бил отговорник на наряда, а свидетелят Я. регулирал движението за
платното, което е посока юг-север, отбивката за околовръстен път. Свидетелят И.
заяви, че с периферното си зрение видял, че колегата му Я. е подал знак с ръка
на някакъв автомобил. След това Я. се обърнал към И. и му казал „автомобилът не
спря“. И. го попитал дали е запомнил регистрационния номер и му казал да
направи справка за собственост на автомобила. Направили справка и Я. се свързал
по телефона с брата на жалбоподателя. Казал му да предаде на брат си да се яви на КПП-то, „да
видят каква е причината да не спре“. Свидетелят И. установи, че жалбоподателят
се върнал на мястото на КПП. Междувременно се обадили на дежурната група.
Свидетелят Г.Г. бил оторизиран за съставяне на актове по ЗДвП, за да не се
откъсват Я. и И. от своите задължения. Г. съставил на жалбоподателя акт за
нарушение, а И. и Я. освен свидетели на
нарушението станали и свидетели на съставяне на акта.
Свидетелят
И. установи, че той и Я. не разполагали със стоп-палки. В случая на
жалбоподателя е подаден сигнал да спре - с ръка, а не със стоп-палка по
образец. Свидетелят изясни, че за да премине някой през процесния участък,
трябва да спре и да каже причината и след това да си потегли. В случая
жалбоподателят въобще не спрял, ускорил скоростта и продължи движението си с
автомобила.
Свидетелят
Г.Г.Г. установи, че бил дежурен в Първо РУ – Стара Загора. Получил разпореждане
от ръководителя си да отиде за съдействие относно нарушение по ЗДвП. Нарушителят,
който не спрял на подаден от свидетеля Я. сигнал с ръка, бил там на място. Г. му
съставил акт за нарушение, който предявил на нарушителя.
При съставяне на
акта за нарушение и издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП,
включая сочените в писмената защита за неясно място на нарушение. Обжалваното
наказателно постановление е издадено в срок и от компетентен
орган,
като същото съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Отказът
на нарушителя да подпише АУАН е удостоверен съобразно изискванията на ЗАНН.
АУАН е
предявен надлежно на нарушителя, който е вписал собственоръчни възражения в
него.
Неоснователни
са възраженията, че са нямали право да спират за проверка жалбоподателят.
Свидетелите Я. и И. са униформени полицейски служители, по време на работната
си смяна в извънредна епидемиологична обстановка изпълнявали служебните си
правомощия. След като е подаден от свидетеля Я. /който е контролен орган по
време на процесното събитие/ сигнал на жалбоподателя да спре, то той е трябвало
да отбие и изпълни това разпореждане. Възражението, че е бързал, защото „му се ходи
до тоалетна“ е защитна позиция, не оправдава и не извинява поведението на жалбоподателя.
С оглед
възприетата и описана по – горе фактическа обстановка, съдът приема за
установено по категоричен начин, че на процесните време и място, отразени в АУАН
и възпроизведени в атакуваното НП, жалбоподателят като
управляващ МПС е извършил нарушение по: - първо: не спира плавно на посоченото
място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за
спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил
чл.103
от ЗДвП; - второ: не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; - трето:
не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е
нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; - четвърто: не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП; - пето: ограничена
е видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, с което виновно е нарушил чл.105
ал.1 от ЗДвП.
При определяне
вида и размера на наказанията наказващият орган се е
съобразил изцяло със санкционната разпоредба за всяко
от горните нарушения. Не са налице
основания за изменение на НП в частта на определените наказания, нито за
прилагане на по – благоприятен закон.
Ето
защо, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Въззиваемата
страна в постъпилото по делото писмено становище претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по посочената банкова сметка.
***.63
ал.3 от ЗАНН - В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно
чл.63 ал.5 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ.
С оглед
на тази разпоредба и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
/съгласно която възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до
120 лева/, предвид изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат разноски за юрисконсулт – сума в размер на 80.00 лева. Проведено е
едно заседание, без присъствие процесуален представител на въззиваемия, като по
делото е изпратено писмено становище от такъв представител.
Ето
защо, следва да се присъди възнаграждение в минималния законоустановен размер. На
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ жалбоподателят следва да заплати на ОД МВР - Стара Загора сума в размер
на 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение по посочената на лист 20 от делото
банкова сметка.
***.63
ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-001287 от 19.05.2020
г. издадено от началник група към ОД МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“,
с което на С.И. *** е наложено административно наказание по: чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един
месец; чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП - глоба
в размер на 10 лв.; чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.; чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП - глоба в размер
на 10 лв.; чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв.
На
основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ ОСЪЖДА С.И. *** да заплати на ОД МВР - Стара Загора сума в размер на 80.00
лева юрисконсултско възнаграждение по посочената на лист 20 от делото банкова
сметка.
***не
чрез Районен съд - Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора на
основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: