Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр.Сливница 28 май 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание проведено на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова и в присъствието на прокурора.............като разгледа докладваното
от съдия Гергинска гр. дело № 77 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищeцът, С.Ц.Б.,*** иск, с който моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че наследниците на Цветан Б.
Томов, с ЕГН : **********, починал на 30.10.2016г. са собственици на дворно
място в гр.Драгоман, местност „15-ти кантон“, с площ от 750 кв.м., при граници
: от две страни Георги Петров, международен път София-Калотина и ж.п. линия
София-Драгоман, което дворно място представлява имот с кадастрален номер 801, кадастралния
план на гр.Драгоман и е идентичен с част от имот 000153 от КВС, респективно с
имот 23409.174.160 от КК на гр.Драгоман, както и с имот проектен номер 000157,
съгласно скица-проект № Ф12319/14.03.3016г. Представя доказателства, прави
доказателствени искания.
В исковата си молба, ищецът, твърди, че процесният
имот е бил наследствен на дядо му, Борис Томов Георгиев, който го владял от
1950г. до 1990г., непрекъснато, явно и безспорно. В имота се намирало
единственото му жилище, в което живял до смъртта си, както и стопански
постройки.Твърди се, че имотът, макар и извън строителните граници, към
масовизацията през 1958г. е бил в населената част на гр.Драгоман, поради което
дядо му запазил собствеността си върху него. Твърди, че с нот.акт.№24, том ІV,
дело 1322/1990г. дядо му, Борис Георгиев, дарява процесния имот на сина си ,
Цветан Б. Томов, баща на ищеца. Твърди, че баща му е владял имота до смъртта му
на 30.10.2016г. Твърди че от тогава до момента, процесният имот се владее от
наследниците на баща му – майка му, Дика Кирилова Томова, и от него и брат му,
Борис Ц.Б.. Твърди, че от времето на дядо му, имотът е ограден и не са местени
границите му.
Ответникът, община Драгоман, е подал по реда и в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор, с който признава иска. Не представя писмени доказателства не
прави доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на ищецът, прие за установено следното от
фактическа страна:
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника,
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение
на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение.
Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни.
От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да
доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото
на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/.При размяната
на книжата, след получаването на представеният от ответника писмен отговор, с
който признава иска, ищците са депозирали писмено , че предвид направеното от
ответника признаване на иска, молят да бъде прекратено съдебното дирене. В този
случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да
обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи,
че постановява решение си само въз основа на направеното
признание.
Съдът намира,
че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.
237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично изявление за
признание на иска по чл.124 от ГПК.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил
в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото,
които не са възразили.
С оглед
направеното признание на иска, съдът намира, че предявената искова претенция по
чл.124 от ГПК е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена. По
изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Предвид
направеното изявление от ищцовата страна, че не претендира направените
разноски, предвид направеното признание на иска от ответната страна, то
сторените по производството разноски следва да останат така както са направени.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Община Драгоман, че наследниците на Цветан Б. Томов,
с ЕГН : **********, починал на 30.10.2016г. са собственици на дворно място в
гр.Драгоман, местност „15-ти кантон“, с площ от 750 кв.м., при граници : от две
страни Георги Петров, международен път София-Калотина и ж.п. линия
София-Драгоман, което дворно място представлява имот с кадастрален номер 801,
кадастралния план на гр.Драгоман и е идентичен с част от имот 000153 от КВС,
респективно с имот 23409.174.160 от КК на гр.Драгоман, както и с имот проектен
номер 000157, съгласно скица-проект № Ф12319/14.03.3016г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Районен съдия: