Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1823 09.12.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6 състав
На 12 11 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен съдия: Д.
МАТЕЕВА
Секретар: Л Добрева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 04791 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба са предявени обективно съединени
искове от
Е.С.К. ЕГН **********
***,
Чрез адв.И.М. ***, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, ул.”Самоков“ 1,
както следва
-с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
осъждане на ответника да заплати на ищеца
Сумата 1759лв., представляваща дължимо
възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд в размер на 266 часа, за периода 01.08.2016-01.08.2019г.
обезщетение за забава върху главницата от
завеждане на ИМ20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата
В законоустановения срок ответната страна е депозирала
отговор, с който е оспорила пасивната си процесуална легитимация да отговаря по
така предявените искове.
При условията на евентуалност възразява, че на ищеца са изплатени всички
дължими се суми за положения от него труд.
Възразява, че е налице законова забрана за парична
компенсация на извънреден труд над 70 часа на тримесечие.
Възразява, че по приложимата за процесния период Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016г. няма изрична уредба и не е предвидена възможност за
преизчисляване на дължимото възнаграждение с коефициент, каквато възможност е
имало по Наредба от 11.08.2014г.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустомистта:
Не се спори по
делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът е работил
през процесния период като държавен служител в МВР – към РУ Брезник от
13.01.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.142 ЗМВР служителите на МВР са три вида:
- държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР,
-други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и
-служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.
В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директора на ОДМВР- гр.Перник.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация.
Съдът намира, че ОДМВР- гр.Перник е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период.
В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.
Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се извлекат и от ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно правоотношение.
По основателността:
Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът е работил през процесния период като държавен служител в МВР - в РУ Брезник.
Видно от заключението по съдебно-икономическата
експертиза на в.л.Р.Б. ищецът е работил съгласно
месечен график за дежурство, утвърден от началник РУ-ОД МВР
Работното
време се изчислява сумарно за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22.00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период.
Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира по следния
начин :
- допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни
- с възнаграждения за извънреден труд за работата
в почивни и празнични дни -за служителите на ненормиран работен ден;
-възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа за тримесечен период, за служителите работещи на смени;
- извънредния труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно.
За положения труд от служителите, работещи на смени се изготвят протоколи.
Положения нощен труд е изчислен, като нощните
часове са превърнати в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,установено за
подневно отчитане на работно време за съответното работно място съгл. чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР-гр. Перник.
Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с :
-допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;
-възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период (01.08.2016г.- 01.08.2019г.) са действали:
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г., и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г. и действала до 02.08.2018г.).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В горепосочените две наредби, приложим към процесния случай, обаче липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържала разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., и която е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи по служебно правоотношение по ЗДС.
Това тълкуване е в съответствие и с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ
и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд.
Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ.
Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв.
С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства и
приетата по делото СИЕ се установи, че: ищецът
е положил извънреден труд 1864 часа
/ 226ч. по време на официални празници и 2084ч. на разположение /
Положил е нощен труд общо 1864ч.
След преизчисление : дължи се сумата 1873.21лв.
незаплатен извънреден труд.
За същия период се дължат 1864 часа по 0.25лв.
като е изплатена сумата 466лв.
Предвид изложеното и в съответствие с диспозитивното начало искът следва да бъде уважен до пълния претендиран от ищеца размер / с допуснато увеличение на иска по чл.214 ГПК / за сумата 1873.21лв.
На основание чл.86 ЗЗД на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата 1873.21лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС.
Дължимата се от ответника държавна такса е 74.92 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата 150 лв.,разноски за експертиза.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 400лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР- гр.Перник, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ул.”Самоков“ 1,
да заплати на Е.С.К. ЕГН ********** ***,
Чрез адв.И.М. ПАК
Сумата 1873.21лв., представляваща дължимо
възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд в размер на 266 часа, за периода 01.08.2016-01.08.2019г.,
както и законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ 20.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА ОДМВР- гр.Перник, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ул.”Самоков“ 1, да заплати на„
Е.С.К. ЕГН ********** ***,
Чрез адв.И.М. ПАК
400лв. адвокатски разноски
ОСЪЖДА ОДМВР- гр.Перник да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата 74.92лв.,държавна такса и сумата 150лв., разноски за експертизи.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: