Решение по дело №571/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 391
Дата: 19 юли 2023 г. (в сила от 19 юли 2023 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20235510100571
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. К., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100571 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М. Д. Д. с ЕГН
********** с адрес, за получаване на съдебни книжа: гр. К. , ул.
“**********” № *** против М. В. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. Г. ул.
“******“ ***; гр. К. ул.“****“ *****, месторабота гр.С.З. ОД ма МВР с
правно основание: чл. 422 от ГПК и цена на иска: 5000,00 лв. – главница и
1397,24 лв. – лихва за забава.
Ищцата сочи, че на 25.09.2019г. в гр. К. между нея,в качеството й на
заемодател и от ответника в качеството на заемател бил сключен устен
договор за заем, като тя предоставила на ответника в заем сумата от 5000лв.,
като същият се задължил да й върне изцяло сумата в брой до *******. Заемът
бил предаден от ищеца на ответника на 25.09.2019г., за което ответникът
подписал разходен касов ордер. Сумата била предадена от ищеца на
ответника в присъствието на свидетел, който освен, че видял лично
предаването на процесната сума, чул, че сумата се давала в заем и трябвало
да се върне от М. В. Х. на М. Д. Д. в срок до *******.
Сочи, че настъпил крайният срок за връщане на сумата по договора -
*******. ,но и тогава ответникът не й върнал парите - нито цялата сума, нито
част от нея. След тази дата продължили контактите й с ответника, молила го
да върне парите, но въпреки това и до сега ответникът не е върнала сумата.
Във връзка с претенцията си към ответника, ищцата депозирала в PC-К.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,въз основа на
което съдът образувал ч.гр.дело № ****/2022г.на КРС и издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № ****/2022г. на КРС била
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
1
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по отношение на М. В. Х. с ЕГН **********,че дължи на ищеца
М. Д. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 5000,00 лв. ведно с лихвата за
забава в размер на 1397.24лв. за периода от 26.10.2019г. до 27.07.2022г.
/датата на която е депозирано заявлението по ч.гр.дело № ****/2022г.на КРС/,
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането в
КРС на заявлението по ч.гр.дело № ****/2022г.на КРС.
Претендира за разноски по делото, както и за разноски в заповедното
производство.
Посочена е банкова сметка за заплащане на сумите: IBAN -
************, c титуляр„******“ ЕООД гр.К..
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не взима становище
по исковата молба.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
Към исковата молба е приложен разходен касов ордер от 25.09.2019г.
за сумата от 5000лв.
Към кориците на делото е приложено ч.гр.д. ****/2022 г. по описа на
РС-К..
С протоколно определение от ****** г., съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
2
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения
установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното
производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2022 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 777,95 лв., от
които: 127,95 лв. държавна такса и 650,00 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 ответникът следва за
заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски в размер на 127,95 лева - държавна такса.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Г., община Г., ул. „Проходна“ *** и
настоящ адрес: гр. К., община К., ул. „****“ *****, че дължи на М. Д. Д.,
ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „**********“ № 1, ет. 2 по Заповед за
изпълнение № ****/***** г. по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-К.
следните суми: 5 000,00 лева (пет хиляди лева) – главница; 1397,24 лева –
лихва за периода от 26.10.2019 г. до 27.07.2022 г., както и законна лихва от
28.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. В. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г.,
община Г., ул. „Проходна“ *** и настоящ адрес: гр. К., община К., ул. „****“
*****, да заплати на М. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул.
„**********“ № 1, ет. 2 сумата от 905,90 лв. /деветстотин и пет лева и 90 ст./
за направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2022 г. и по
настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа
на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3
4