Решение по дело №327/2021 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 37
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 16 април 2022 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20213430200327
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. гр. Тутракан, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200327 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Ц.Д., с ЕГН **********, от ***, срещу
Електронен фиш серия К № 4678661, издаден от ОД на МВР гр. Силистра. С
този Електронен фиш (ЕФ), на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 800.00 /осемстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във
връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш, жалбоподателят Д. го
обжалва в срок. Моли съдът да отмени ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – Директора на ОД на МВР гр. Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.
Районна прокуратура гр. Силистра, редовно призована, не се
представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните, прие за установено
следното:
1
Свидетелят мл. автоконтрольор З.Г.С. е служител в РУ на МВР гр.
Тутракан.
На 27.03.2021 г. св. С. бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си
задължения, като осъществявал контрол на скоростта на движение на
преминаващи моторни превозни средства в с. Нова Черна, обл. Силистра, по
ул. „Черно море“, до двора на бившето ТКЗС, с автоматизирано техническо
средство TFR1-М с № 593.
В 14:16 часа техническото средство заснело лек автомобил „Опел
Комбо Ц“ с рег. № ***, движещ се със 81 км/ч, при максимално допустима
скорост за този участък от пътя 50 км/ч. Нарушението е заснето от АТСС,
което е видно от приложената разпечатка на клип № 15851. От последния е
видно регистрационния номер на автомобила, неговата марка, скоростта му на
движение, участъка от пътя, по която се движи автомобилът, координатите на
мястото, на което е позициониран АТСС, дата и часа на извършване на
нарушението, посоката му на движение, типа и индивидуалния номер на
АТСС.
При извършената проверка в централната база на „Пътна полиция“ при
МВР, е било установено, че собственик на автомобила е Ц.С. Д. ЕГН
********** от ***.
На 09.04.2021 г. е бил издаден ЕФ серия К № 4678661 на жалбоподателя
С.Ц.Д. с ЕГН **********.В същия е било посочено,че на 27.03.2021г. в
14.16ч. в с.Нова Черна обл.Силистра ул.Черно море,до бившето ТКЗС,в
посока гр.Силистра-Русе,при максимално допустима скорост 50 км/ч за
населено място,въведена с ПЗ Д 11,заснет клип с АТСС TFR1-М с № 593 и
отчетен толеранс -3 км/ч от измерената скорост,с лек автомобил „Опел Комбо
Ц“ с регистрационен номер *** е установено,че автомобила се е движил с 81
км/ч т.е. движението е било с 31 км/ч над максимално допустимата.За
допуснато нарушение на чл.21 ал. 2 във връзка с чл.21 ал. 1 от ЗДвП,на
основание чл.182 ал. 4 от ЗДвП, с ЕФ е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 800.00 /осемстотин/ лв.
Жалбоподателя не е подал декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП в
предвидения в закона срок. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 07.10.2021
г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
2
правни изводи:
С жалбата, с която е инициирано настоящото производство се оспорва
извършването на административното нарушение и се твърди, че при
издаването на ЕФ са допуснати особено съществени процесуални нарушения,
обуславящи неговата отмяна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР Силистра е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост надвишаваща
максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ТFR1-М. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е с
ограничение на максимално допустимата скорост за движение на МПС до 50
км/ч.
Наказващия орган, при комплектоване на преписката за съда е
приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за
измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за
последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано
за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя.
3
Образеца на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложено по делото както и копие от
одобрения образец.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи да изготвят протокол за
всяко използване на автоматизирано техническо средство или система. Такъв
е бил изготвен и копие от него е приложено към
административнонаказателната преписка.
АНО е приложил и справка картон на жалбоподателя, от който е видно,
че с влязъл в сила на 02.10. 2020 г. ЕФ серия К № 3774147, издаден от ОД на
МВР гр. Шумен, за допуснато нарушение на чл.21 ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 182 ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Цитираната норма предвижда налагане
на наказанието при превишение на максимално разрешената скорост за
движение извън населено место от 11 до 20 км/ч. Съгласно разпоредбата на §
6, т. 33 от ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишния срок от
влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание
за същото по вид нарушение, а когато е наложено наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“, от датата на неговото изтърпяване. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлия в сила ЕФ се смята за влязло
в сила наказателно постановление. Наложеното с ЕФ серия К № 3774147,
наказание е за извършено от жалбоподателя също по вид административно
нарушение - превишение на максимално допустимата скорост за движение на
управляваното от него МПС. Ето защо съдът намира, че извършеното от него
деяние е в условията на повторност.
Въпреки горното, при издаването на атакувания ЕФ са допуснати
процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и съдът намира възраженията му за незаконосъобразност на
ЕФ в тази насока, за основателни.
Описаното по-горе административно нарушение действително е
извършено в условията на повторност и жалбоподателя е санкциониран на
основание чл. 182 ал. 4 от ЗДвП. В обстоятелствената част на ЕФ, при
описание на нарушението, не е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, съгласно правилото на § 6 т. 33 от ЗДвП. Не са
4
описани и доказателствата, от които произтича този извод. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, посочваща задължителните реквизити,
които следва да съдържа един ЕФ, е и описание на административното
нарушение. Това описание следва да е достатъчно пълно и изчерпателно, за
да може нарушителят правилно да организира своята защита в необходимата
възможна достатъчност. Недопустимо е в описателната част да не се посочи,
че деянието е извършено в условията на повторност, след като това е
квалифициращ елемент, обуславящ налагането на много по-тежко наказание,
а в определени случаи и второ такова. Нарушителят следва да е наясно откъде
произтича по-тежката наказуемост на деянието му. Описанието в
обстоятелствената част на ЕФ следва да съдържа индивидуализация на НП,
ЕФ или съдебното решение, с което нарушителят е бил санкциониран в
рамките на една година преди извършване на деянието, предмет на спорния
фиш, кога е влязъл в сила, а когато е било наложено наказание лишаване от
право да се управлява МПС, кога е изтърпял последното.
На следващо место жалбоподателят е санкциониран на основание чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, който предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т.1-5, ал.
2 и ал. 3, т. 1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение в двоен размер и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от три месеца. В атакувания ЕФ обаче не
е посочено конкретно по коя от изброените хипотези е извършено повторно
нарушението, за да може жалбоподателят да узнае в какво се обвинява,
респективно за какво точно е санкциониран. Нарушените законови
разпоредби трябва да бъдат посочени конкретно, каквото е изискването на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, пр. 8 от ЗДвП. Те не могат да бъдат извличани
по пътя на формалната или правна логика, тъй като се създава сериозна
неопределеност, засягаща правото на защита на нарушителя. Отделно от това
нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП изрично и недвусмислено препраща към
предходните три алинеи, поставяйки допълнителен съставомерен елемент, а
именно повторност на деянието, който изисква съответно описание, както в
обстоятелствената част на ЕФ, така и описание на конкретната нарушена
норма. В конкретния случай нормата е следвало да бъде описана като „чл.
182, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП“.
Като не е посочил в необходимата пълнота задължителните, съгласно
5
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, пр. 7 и 8 от ЗДвП реквизити в съдържанието на
електронния фиш, АНО е нарушил правото на защита на санкционираното
лице, като по този начин се ограничава и възможността на съда да упражни
адекватен съдебен контрол.
Допуснато е и друго особено съществено процесуално нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал. 1 от ЗДвП,собственикът или на този на
когото е предоставено моторното превозно средство,отговаря за извършеното
с него нарушение.Собственикът се наказва с наказанието,предвидено за
извършеното нарушение,ако не посочи на кого е предоставил
МПС.Разпоредбата на чл.189 ал. 4 изр. 2 от ЗДвП, изброяваща какво следва да
съдържа един ЕФ,издаден за нарушение заснето с автоматизирано техническо
средство или система,изисква да бъде посочен собственика на МПС,с което е
допуснато нарушението. Разпоредбата на алинея 5 на същия член дава
възможност,след връчване на ЕФ на лицето по чл.188 ал. 1 от ЗДвП
четиринадесет дневен срок от получаването на ЕФ,да предостави в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето,извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС.На лицето,посочено в декларацията се издава и изпраща ЕФ по ал. 4
за извършеното нарушение, а първоначално издадения фиш се анулира.В
конкретния случай,видно от приложената по делото справка по история на
превозното средство /л.11-12/,собственик на лек автомобил „Опел комбо Ц“ с
регистрационен № ***,е Ц.С. Д. ЕГН ********** от ***. Жалбоподателя
С.Ц.Д. е само получател на издаденото при промяната на регистрацията
свидетелство за регистрация на МПС. По делото няма приложени
доказателства,от които да се направи обоснован правен извод за това,че
собственикът на автомобила го е предоставил за ползване от
жалбоподателя.Липсват и доказателства за издаден ЕФ на собственика на
МПС Ц.С. Д. и попълнена от него декларация по чл.189 ал. 5 от ЗДвП,
посочваща жалбоподателя като ползвател на автомобила и която декларация
би предоставила възможността наказващия орган на основание чл.189 ал. 5
изречение 3 от ЗДвП да издаде ЕФ на посоченото в декларацията лице. Това
право на наказващия орган се поражда едва след депозирана по
съответния,описан от закона ред, писмена декларация,но не и без той да е
спазен в посочената последователност.
6
С оглед на гореизложеното, обжалвания електронен фиш се явява
незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на процесуалния закон и
следва да бъде отменен.
Предвид горното съдът намира,че не следва да обсъжда подробно
изложените в жалбата възражения. Достатъчно е да се посочи,че всички те са
неоснователни.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 4678661, издаден от ОД на
МВР гр. Силистра, с който на С.Ц.Д., с ЕГН **********, от ***, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 800.00 /осемстотин/ лв., като незаконосъобразен.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7