Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр. Карлово, 06.02.2020 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 632 по описа на Карловски районен съд за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „И.– Т.“
ООД, срещу наказателно постановление № **от 30.08.2019г. на директора на ДСП-
П.„” /ДИТ/ гр.П., с което на жалбоподателя на основание чл.79, ал.4, във връзка
с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата М. и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за
нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Т.С. излага, че НП е издадено в нарушение
на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Сочи, че твърдяното нарушение не е доказано по
безспорен начин. Развива подробни съображения и акцентира върху наличието на
нарушения на чл.40, чл.42 и чл.43 от ЗАНН при издаването на АУАН. Оспорва
попълнената в хода на проверката декларация, като сочи, че същата е попълнена
от чужд гражданин без преводач. Навежда, че по време на проверката не е търсен
законен представител на дружеството. Твърди, че субективната оценка на актосъставителя не е достатъчна за определяне на правоотношението
като трудово. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответната страна в производството – ДСП-
П. – П., чрез процесуалния си представител - Н.К. - Началник Отдел АИПО в ДИТ П.,
оспорва жалбата. Намира, че е реализиран фактическият състав на нарушението по чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ. Излага, че в административното производството управителят на
дружеството - жалбоподател е бил представляван от надлежно упълномощено лице.
Счита, че не е допуснато нарушение при попълване на декларацията. С тези доводи
моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
По повод постъпил сигнал в ДИТ П. за
това, че в „И.– Т.“ ООД ***, незаконно работят чужденци, на ***
г. св.П.Т. и св. Б.Д. и двамата служители на ДИТ П. и св.Д.М.И. от Сектор „М.“
към ОД на МВР П., извършили проверка на „И.– Т.“ ООД ***. Когато пристигнали на
място установили, че в имота се извършват и строително-монтажни работи. Когато
се легитимирали повечето строителни работниците избягали. Останали двама или
трима работника, български граждани, които били проверени и попълнили декларации
по чл.402 от КТ. В сграда, находяща се в двора на
производствената база установили, че двама работници в работно облекло полагат
труд, като извършват ремонтни дейности по селскостопанска машина. Проверили и
тях и установили, че единият е молдовски гражданин,
тъй като представил М.. паспорт и така била установена самоличността му - А.Т..
Била извършена проверка от служителя на МВР при която се установило, че за това
лице - А.Т.
няма регистрация и разрешение за пребиваване в РБ. Служителите на ДИТ
предоставили на работника Т.. декларация по чл.68, ал.1, т.3 от
ЗТМТМ с
реквизити на молдовски и украински
език.
Той избрал и попълнил тази на украински език, като собственоръчно вписал, че
работи в „И.– Т.“ ООД, като монтьор, със съответно работно време /от 8.00ч. до
17.00ч./, почивка в работния ден /от 12.00ч. до 13.00ч./, почивен ден /неделя/,
възнаграждение /40лв. на ден/, трудов договор – не, заповед за командироване в
Б..- не. Това е видно и от изготвения превод на попълнената декларация приложен
на л.49 от делото. Управителя на дружеството – И.Т. присъствал на проверката и
му била връчена призовка с която било изискано на ... в ДИТ П. да бъдат
представени нотариално заверени копия на документите на молдовския
гражданин, както и копие на разрешение или решение за регистрация на чужденеца
в А.З.. Т. приел призовката. На ... в ДИТ П. се явил упълномощен представител
на Т. – св.К... Тогава не бил съставен АУАН, а отново били изискани документи
от
които да е видно, че Т. има разрешение за работа или регистрация в А..з... Такива
не били представени, а от изпратено писмо с изх. № **от **. от Агенция по
заетостта до ДИТ П. (на л.10 от делото) се установило, че за Т. не е давано
разрешение за достъп до пазара на труда и „И.– Т.“ ООД не е подавало декларации
за регистрация на краткосрочна заетост.
На **. в ДИТ П. се явил св. С.К.упълномощен
с пълномощно №.., заверено на ... от Кмета на с.В. обл.П..
При тези данни от свидетелката П.Т. бил съставен АУАН № **от **. срещу „И.– Т.“
ООД за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Като част от приложенията на акта
изрично било вписано пълномощното под №.. от ..., като в разписката за връчване на АУАН се
записало, че същият се връчва на С.К.– пълномощник, съобразно посоченото
пълномощно. Въз основа на АУАН е издадено и процесното
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се
установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива - АУАН № **от **.,
наказателно
постановление № **от 30.08.2019г., писма от ДИТ П. до ОДМВР П. и до А.З.,
писма
от ОДМВР П. и от А.З. до ДИТ П., призовка, декларация по чл.68, ал.1, т.3 от
ЗТМТМ на украински и български език, заповед № **от **. на Изпълнителния
директор на ИА ГИТ, пълномощното с №.. от ...,
известия за доставяне. Фактическата обстановка се потвърждава и от показанията
на свидетелите П.Т., Б.Д. и Д.И.. Съдът не ползва показанията на св.Ц.Ц., разпитан по почин на процесуалният представител на
жалбоподателя в които твърди, че Т. не е работил във фирма „И.– Т.“ ООД, тъй
като при разпита му заяви пред съда, че на датата на проверката извършена от
служители на ДИТ П.-**. не е бил при тях, но пък Т. е бил там.
Относно показанията на св.К., също
разпитан
по почин на процесуалният представител на жалбоподателя, то съдът ги кредитира
доколкото същият не отрича, че е представлявал „И.– Т.“ ООД ***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, оправомощен да издава НП със заповед № **от **.
на Изпълнителния директор на ИА ГИТ.
Съдът намира, че НП е издадено в срока
по чл.34, ал.3 от ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При връчването на АУАН не са допуснати сочените от жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила. От жалбоподателя се твърди, че управителят
на дружеството не е канен в това си качество да му бъде съставен и връчен АУАН.
Настоящият съдебен състав намира, че няма пречка АУАН да бъде съставен и в
присъствието на упълномощено да представлява съответното дружество лице. Според
чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, АУАН се подписва от нарушителя и препис от него му
се връчва. Когато нарушител е юридическо лице, АУАН следва да бъде предявен на
негов представител. Това може да е законният представител на дружеството
(управител) или надлежно упълномощено лице. В случая, АУАН е връчен на св.К.,
за когото в него изрично е вписано, че е упълномощен с пълномощно с №.. от ... Актосъставителят
е извършил справка с представено пред него пълномощно и е вписал това
обстоятелство в текста на АУАН. Видно от самото пълномощното, св.К. е
упълномощен да представлява дружеството жалбоподател специално пред ДИТ, като
подава, получава и подписва всякакъв вид документи, което включва и АУАН. Ето
защо се установява надлежната и представителна власт. Налага се извод, че АУАН
е връчен на надлежен представител на дружеството. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, че АУАН може да се връчи единствено на управителя на съответното
дружество. Управителят на дружеството жалбоподател, в качеството си на законен
представител на това дружество, се е възползвал от дадената му възможност да
упълномощи трето лице с определен кръг права, сред които и такива по получаване
на АУАН от ДИТ. Ето защо няма как да се приеме, че нормите на чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗАНН ограничават тази свобода на сключване на едностранни сделки. Вярно е,
че актът следва да се състави в присъствието на нарушителя, но когато на място
се е явило надлежно упълномощено с пасивната представителна власт да получава
актове лице, то изводът е, че актът е съставен в присъствието на надлежен
представител на нарушителя и липсват нарушения на процесуалните правила. Още
повече, че управителя на „И.– Т.“ ООД – И.Т. е присъствал по време на
проверката на ДИТ и лично на него, в деня на проверката - ***. е връчена
призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК /л.11-12 от
делото/ да се яви на ... в ДИТ П., където да представи описаните в призовката
документи.
От съществено значение за надлежното
развитие на административно-наказателното производство е съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя или упълномощен негов представител. Данните, събрани
от контролните органи при проверката на място са предявени надлежно на упълномощения
представител на дружеството при съставянето на АУАН, като той е имал възможност
в пълнота да се защитава както в хода на производството пред наказващия орган,
така и в хода на производството пред съда. Ето защо правото му на защита не е
нарушено по никакъв начин. Още повече, че липсва изискване контролните органи
да извършват проверките си на място единствено в присъствието на законен
представител на съответното юридическо лице, стопанисващо обекта.
Съдът намира, че обжалваното НП е и
материално законосъобразно, като съображенията за този извод са следните:
На жалбоподателя е наложено наказание на
основание чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата М. и трудовата мобилност, според която
разпоредба: на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя
работна сила, без съответното разрешение или регистрация в А.., се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен
ако не подлежи на по-тежко наказание. Т.е. за реализиране на нарушението е
необходимо чужденец да предоставя работна сила за съответния работодател, без
този работодателят да е поискал разрешение или регистрация за това в А.З.. Според жалбоподателя в случая липсва
извършено нарушение, тъй като същото не е доказано по безспорен начин. Съдът
намира възражението за неоснователно. В тази връзка не се констатират
посочените от жалбоподателя нередности при попълване на декларацията от страна
на Т.. Съгласно чл.67, ал.2 от ЗТМТМ специализираната контролна дейност по този
закон се осъществява от Изпълнителна агенция "Г.И.Т" към министъра на
труда и социалната политика. Според чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ контролните
органи по чл.67, ал.2 от закона имат право да се осведомяват пряко от
работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на
контрола, да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства,
свързани с осъществяваната трудова дейност, включително данни за заплащането на
труда, както и основанието за пребиваване на чужденците. Ето защо в рамките на
правомощията на контролните органи е било да изискат от провереното лице
писмено да декларира конкретни факти и обстоятелства. Наред с това, на чуждият
гражданин Т. е предоставена за попълване декларация на избран от него език – в
случая украински език. Следователно Т. е разбрал напълно съдържанието на
декларацията и попълването й е коректно. Впоследствие, попълнената от него
декларация е преведена на български език и по този начин е приобщена надлежно
към материалите по преписката. Предварителното посочване на определени
реквизити в декларация не представлява нарушение, тъй като по арг. от чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ контролните органи са
тези, които определят кои факти и обстоятелства имат значение за тяхната
проверка. Няма пречка на лицето да бъде предоставена декларация, в която да
фигурират изисквания за отговори, свързани именно с тези факти и обстоятелства.
По този начин се събира относимата според
проверяващите органи информация, като следва да се има предвид, че в нея
предварително са зададени единствено въпросите, но не и отговорите, поради
което самата декларация като доказателствено средство
по никакъв начин не може да бъде дискредитирана.
Освен
това, съдът счита, че е доказано и предоставянето на работна сила от чужденец. В
тази връзка за осъществяване на нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е
необходимо да се установи не трудово правоотношение, а предоставянето на
работна сила от чужденец. В правната теория е прието, че „трудовото
правоотношение” е уредено от трудовоправните норми
правоотношение. То възниква при и по повод предоставянето на работна сила от
работника или служителя на работодателя, определя условията за нейното
използване и съдържа произтичащите от това права и задължения, както и тяхната
индивидуална и колективна защита и самозащита и саморегулиране в определени от
закона рамки (Васил Мръчков „Трудово право”, Шесто
издание, „Сиби” 2008г. – стр. 154). Т.е.
предоставянето на работна сила е само един от елементите на трудовото
правоотношение и на практика представлява предметът на това отношение. Както е
посочено в чл.405а, ал.1 от КТ съществуването на трудовото правоотношение може
да се установява с всички доказателствени средства.
Т.е. именно контролните органи, при проверка дали в предприятието на даден
работодател се предоставя работна сила могат да събират всички доказателствени средства. Безспорно сред тези доказателствени средства попадат и гласните доказателствени средства. Няма пречка контролните органи,
които са извършили проверка на място и са възприели релевантни факти, да дадат
свидетелски показания относно тези факти с цел разкриване на обективната истина
– арг. от чл.117 от НПК. В случая св. П.Т.
и св. Б.Д. са възприели Т., който с друг работник ремонтирал селскостопанска
машина в стопанисвания от жалбоподателя обект. Безспорно това са конкретни
действия, които влизат в обхвата на понятието „предоставяне на работна сила” по
смисъла на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ. Ето защо съдът намира това обстоятелство за
доказано по делото, тъй като полагането на труд може да се доказва с всички доказателствени средства. По делото са събрани и достатъчно
данни, че Т. е полагал труд именно за дружеството жалбоподател, като самият той
собственоръчно е попълнил това обстоятелство в предоставената му декларация.
При това положение съдът намира за доказано в настоящото производство, че Т.,
като чужденец е предоставял работна сила за работодателя „И.– Т.“ ООД, без „И.– Т.“ ООД да има съответното разрешение или
регистрация в А.З., поради което съставът на нарушението на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ е осъществен. Т.е. в случая работодателят „И.– Т.“ ООД няма съответното
разрешение, нито е извършил регистрация в А.З., с което е
осъществил съставът на нарушението на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Санкцията по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е
наложена в предвидения минимум от 2000 лв., поради което съдът намира, че
наказанието е съобразено с чл.12 от ЗАНН и не следва да бъде изменяно.
С оглед всичко изложено до тук съдът
достигна до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане от
представителят на въззиваемата страна за присъждане
на разноски.
При този изход на спора на основание чл.63,
ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр.
с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна. Съдът, като съобрази предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че справедливият
размерът, който следва да се присъди е 80 лв. На основание параграф 1, т.6 от
ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице в
чиято структура е включен наказващия орган, тоест в полза на Изпълнителна
агенция „Г.И.Т“ гр.С.., бул. „К..А.. Д..“
№..
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **от
***. на директора на ДСП- П.„” /ДИТ/ гр.П., с което на „И.– Т.“ ООД с ЕИК **
със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.79, ал.4, във връзка с
чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата М. и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за
нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА „И.– Т.“ ООД с ЕИК ** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на И.. а… „Г.И.Т“ със седалище и
адрес на управление *** направените по делото разноски в размер на 80.00 (осемдесет)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.