ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11008
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110150808 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. И. Я.
срещу М. Д. К- А, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че претендираната сума от 1000,00 лева
неимуществени вреди, представлява обезщетение в полза на ищеца за неимуществени
вреди, причинени му от ответницата при извършените от нея действия като съдия –
докладчик по н.о.х.д.№ 986/2019г. по описа на Специализиран наказателен съд- закрит,
Наказателно отделение, IX състав.
При служебна проверката на допустимостта на исковете съгласно чл. 130 от
ГПК съдът намира, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД е недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България,
„при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не
носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ
характер“.
В исковата молба като обстоятелства, на които се основава исковата претенция,
ищцовата страна е посочила действия на ответницата в качеството й на съдия –
докладчик по определено наказателно дело от общ характер. Тези действия, без
настоящият съдебен състав да може да обсъжда тяхната законосъобразност,
представляват осъществяване на съдебната власт по смисъла на чл. 132 от КРБ.
Безспорно е, че описаните в исковата молба действия са служебния действия и се
1
обхващат от хипотезата на чл. 132 от КРБ. Поради това не са налице предпоставките на
конституционната норма, при които ответната страна да носи гражданска отговорност
за описаните в исковата молба – действия, тъй като обстоятелствата, посочени като
основание на иска, се включват в предвидения в чл. 132 от КРБ функционален
имунитет на магистратите. Конституционно предвиденият имунитет, независимо от
неговата форма – наказателна или гражданска неотговорност и/или неприкосновеност
(Решение № 10/1992г. на Конституционния съд), винаги представлява процесуална
пречка за развитието на делото чрез неговото образуване и разглеждане.
Поради това функционалният имунитет е абсолютна процесуална пречка
спрямо ответната страна да се провежда съдебно производство за реализиране на
гражданска отговорност (в този смисъл e константната съдебна практика на
Върховния касационен съд: Определение № 100/05.03.2009 г. по ч.гр.д. № 2308/2008г.
на ВКС- II г.о., Определение № 373/09.07.2009 г. по ч.гр.д. № 310/2009г. на ВКС- I г.о.,
Определение № 307/18.06.2010г. по ч.гр. д. № 324/2010г. на ВКС- III г.о., Определение
№ 671/ 25.11.2010г. по ч.гр.д.№ 598/2010г. на ВКС, Определение № 146/17.03.2011г. по
ч.гр.д. № 40/2011г. на ВКС – IV г.о., Определение № 348/ 06.06.2011г. по ч.гр.д. №
433/2010г. на ВКС – IV г.о.)
При наличието на така констатираната абсолютна процесуална пречка съдът
намира предявеният иск за недопустим като производството по делото следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 194182/19.09.2022 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 50808/2022 г. на СРС, ГО, 154
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2