РЕШЕНИЕ
№ ……………../22.03.2023 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря
Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 11688 по описа за 2020 г.
по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Д.Е.“
ЕООД срещу „Е.Е.Б.“ ООД, с която е предявен иск с
правно основание чл.90, ал. 1, пр.1 вр. чл. 88 от ЗКИР, за приемане на установено, че в Служба по вписванията
при Районен съд – * е вписано несъществуващо обстоятелство – договор за безвъзмездно
учредяване на сервитут от 18.03.2009 г. с вх.рег. №*, акт №* заличаване на това вписване,
евентуално за установяване на основание чл.90, ал. 1, пр.3 вр. чл. 88
от ЗКИР на
недопустимо вписване договор за безвъзмездно учредяване на сервитут
от 18.03.2009 г., с вх.рег. №*, акт №*, поради
неспазване на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в землището на с. *, общ. *, обл. *, представляващ ПИ * от КВС на землището на селото , в местността „Кавалък дере с
площ от 3,667дка., придобит от него с нотариален акт за покупко-
продажба №* г. Излага
се, че в периода 2011-2012 г. ответникът е прокарал неправомерно кабелни линии
от УПИ *,
собственост на *“ ЕООД и
ищеца, за осъществяване на достъп до БКТП, обслужващо соларна централа на
ответника, без изявено съгласие от ищеца. Сочи се, че във връзка с
неправомерното прекратяване на кабелните линии е образувано гр.д. № 98/2019 г.
по описа на РС – * с правно
основание чл. 59 ЗЗД. Твърди се, че в хода на посоченото производство е
представен договор за безвъзмездно учредяване на сервитут
– право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура от 18.03.2009 г., вписан от ответника едва на 27.06.2019 г. Сочи
се, че към датата на сключване на договора страните по него - „Д.Е.“ ЕООД и „Е.Е.Б.“
ООД са били свързани лица, като притежателите на дружествени дялове към момента
били различни. Излага се,
че посоченият договор е сключен на основание чл. 193 от ЗУТ, което било в
противоречие с чл. 64 и сл. от ЗЕ, която изисква да има влязъл в сила ПУП и да
е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е
възникнал сервитута, при спазване на административна
процедура по чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ. Излага се, че чрез учредяването му по
реда на чл. 193 от ЗУТ се заобикаля специалния закон, поради което договорът е
нищожен. Предвид на това намира, че процесното
вписване в СВ- Елхово е извършено на база на нищожен договор, поради което
намира, че е вписано несъществуващо обстоятелство. Подчертaва,
че ЗЕ не допуска безвъзмездно учредяване на сервитут,
а определяне на обезщетение по реда на ЗУТ или по взаимно съгласие след оценка
на лицензиран оценител. Уточнява, че нищожността на договора не е прогласена в
друго производство, както и че ищецът не е бил страна в охранителното
производство, с което обосновава интерес от предявяване на иска и моли за
уважаването му. В условие на евентуалност навежда, че е налице недопустимо вписване,
поради неспазване на изискванията на чл. 6 от ПВ, тъй като в договора не били
посочени данните на лицата – три имена и ЕГН, които са представлявали
дружеството. По тези съображения се настоява за уважаване на така
предявения иск. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание искът се поддържа чрез процесуален представител и се моли за
уважаването му. Претендират се разноски, Представена е писмена защита, в която
са изложени подробни съображения по същество на спора. Подчертава се, че следва
да се установи в производството по чл.90 ЗКИР дали вписания акт е действителен.
Посочва се, че от ангажираните по делото доказателства за процесния
имот няма процедиран ПУП , в който да е посочен как е
ситуирана сервитутната
ивица и от къде ще бъде прокаран. Позовавайки се на изготвената експертиза се
настоява, че няма процедиран ПУП, който да отговаря
на закона на енергетиката. Сочи се отделно, че нотариусът не е изготвял препис,
който да бъде вписан и не е представян
оригинала на акта за вписване в СВ. Настоява се, че процедурата по вписване е
опорочена и се моли за уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, в който излага становище за недопустимост,евентуално
неоснователност на иска. Поддържа се, че съдията по вписванията няма задължение
да извършва косвен контрол за законосъобразност на представения за вписване
акт. Настоява се, че предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР е само вписването и дали
са спазени правилата за вписване, като установяването на нищожност или унищожаемост на сделката не е предмет на спора, тъй като
вписването не е елемент от фактическия състав по сключването ѝ. Настоява,
че производството е недопустимо и моли за прекратяването му. Евентуално сочи, че
производството по вписване е едностранно охранително производство и не са
допуснати нарушения при извършването му. Подчертава,че съдията по вписванията е
спазил всички изисквания на чл. 6 ПВ при вписване на акта. Сочи се, че
изложените в исковата молба твърдения досежно
договора за сервитут са неотносими към спора, както и
че ищецът е изразил воля за предоставяне на безвъзмезден сервитут
и че не желае да получи обезщетение. Отделно, намира изложените аргументи
от ищеца за нищожност на сделката за
неоснователни. Подчертава, че страните по спора са енергийни предприятия, като
изискванията на ЗУТ и чл. 64 от ЗЕ са спазени и чл. 64а, ал. 2 от ЗЕ. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален
представител оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Претендират се
разноски. Настоява се,че по иска по чл. 90 ЗКИР се изследва единствено дали са
спазени правилата за вписване, като не се установява нищожност или унищожаемост на сделката. Настоява се, че ответникът няма касателство с линия от 20 Кв,
като изграждането на трафопост и линия от 20 кв се
отнасят до трето неучастващо в спора лице – „*“ ООД, което не било спазило
изискванията на ЗЕ, а точката на присъединяване на ответника и мястото на
монтиране на електромера били в самото БКТП. Настоява се, че ищецът е изразил
волята си, че не желае да получи обезщетение при учредяване на сервитута с нотариално заверения договор и намира за неотносимо твърдението за недопустимост на безвъзмездно
учредяване на сервитут. Намира, че съдията по
вписванията е извършил необходимата проверка и законосъобразно е вписал акта.
Оспорват се и предявените в евентуалност искове.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото нотариален
акт №* г. се установява, че ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в землището на с. *, община *, област *, ЕКАТТЕ *, представляващ
Поземлен имот * от КВС
на землище на селото, в местността „*", с площ 3.667
дка, , с начин на трайно ползване - производство на
ел.енергия, при граници: ПИ *.
Видно
от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №* ,нот.дело №* год. на Нотариус * №*, ответникът е собственик на недвижим
имот, находящ
се в землището на с. *,
ЕКАТТЕ *, представляващ Поземлен имот 026101 от
КВС на землище на селото, в
местността „Ковалък
дере", с площ 3.667 дка, с начин на трайно ползване - производство на ел.енергия,
при граници: ПИ *.
От
постъпилото писмо с вх. № */23.12.2021
г. от Община *
се установява, че към 18.03.2009 г. в община * няма започнато производство по
процедиране на ПУП на основание чл.64 от ЗЕ, за имот, находящ
се в землището на с. *,
ЕКАТТЕ *, представляващ Поземлен имот 026101 от КВС на землище на селото, в местността „*", с площ 3.667 дка, с начин на
трайно ползване - производство на ел.енергия. съгласно
писмото няма извършена процедура по чл.210 и чл. 211 ЗУТ за процесния
имот. Идентичен отговор е получен и с писмо от 08.04.2022 г. за периода от
18.03.2009 г. до 2022 г.
От
служба по вписванията с писмо с вх. №*/29.11.2021 г е представената цялата
преписката по вписване на процесния договор.
Към
делото е приложен Договор за безвъзмездно учредяване на сервитут
- право на прокарване отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата
инфраструктура от дата 18.03.2009 г., нотариално заверен от Нотариус * рег.№*, с район на действие Районен съд * ,с нотариално удостоверени подписи
о.р.№*/18.03.2009
год. по отношение на който е извършено вписване с вх. рег.№* извършено на 27.06.2019 г. в Сл. по
вписванията при Районен съд * по отношение на имот с
местонахождение в землището на с. * ЕКАТТЕ *, и представляващ Поземлен имот 026101
от
КВС на землище на
селото, в местността „*", с площ 3.667 дка, , с начин на трайно ползване - производство на ел.енергия,
при граници: ПИ *.
Видно
от писмо с вх. № */26.11.2021
г. на нотариус *,
с район на действие РС *, в архива на нотариуса не се установява
удостоверяване на подписи или други действия, касаещи извършване на договор за
безвъзмездно учредяване на сервитут или такъв акт за
вписване акт №* извършено на 27.06.2019 г. в Сл. по
вписванията при Районен съд *.
Съгласно разрешение за ползване от
22.05.2012 г. е разрешено ползване на «фотоволтаична
електроцентрала с * находяща се в
УПИ * землището на с. *.
От приетата по делото СТЕ се установява,
че при учредяване на процесния сервитут досежно имот,
представляващ поземлен имот 026100 от КВС на землище на село *, в местността „*", с площ
3,667дка, от които 1,811 дка - шеста категория, а 1,856 дка - пета категория, с
начин на трайно ползване - производство на ел. енергия, при граници: ПИ *, придобит съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *, нотариално дело № *. не
е проведена предвидената в Закона за енергетиката процедура. В
конкретния случай процедурата е проведена в съответствие с изискванията на ЗУТ
/Приложение 1/, без да е съобразена с изискванията на ЗЕ. Има съответно и
издадена заповед № РД - */03.06.2009г. на кмета на община Елхово с
която се учредява право да се прокара електропровод съобразно одобрения ПУП /парцеларен план/. Тази заповед е издадена на основание чл.
193 от ЗУТ. Изградения електропровод се явява част от електроенергийната
система на страната, свързана с производството и преноса на електрическа
енергия и представлява част от техническата инфраструктура. Самия поземлен имот
*,
за който се учредява процесния сервитут,
е с начин на трайно ползване - производство на ел. енергия. Изграденият
електропровод служи да пренесе (транспортира) генерираната от соларна
електроцентрала електрическа енергия до електропреносната
мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се
прилага ЗЕ. Вещото лице констатира, че в конкретния случай няма еднократно
изплатено обезщетение, а е посочен Договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите
мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура.
Въз основа на изложеното съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.
88 от ЗКИР във връзка с чл. 90 ЗКИР вр. чл. 537, ал.
2 от ГПК и чл. 124 от ГПК, с които се иска да се установи недействителност
/нищожност/, а при условията на евентуалност – недопустимост на вписването на договор за безвъзмездно учредяване
на сервитут от 18.03.2009 г. с вх.рег. №*, акт №*. Като
последица от това се иска извършеното вписване да бъде заличено, на осн. чл. 90 ЗКИР.
Съгласно разпоредбата на чл.88 ЗКИР, всяко вписване в имотния
регистър може да бъде оспорено по реда на чл.537 ал.2 и ал.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.90 ЗКИР предвижда, че
заличаването на вписването се извършва в три хипотези - когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на
вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство, т.е. заличаването на
вписването предполага уважаване на предявен иск по чл.537 ал.2 ГПК вр. чл.88 и чл.90 ЗКИР /в този смисъл решение №*/04.02.2016 г. по т.д.
№247/2015 г. на ІІ ТО на ВКС и определение №154/20.03.2015 г. по ч.т.д.
№119/2015 г. на ІІ ТО на ВКС/.
Предмет
на тези искове е установяване на фактите, сочещи на недопустимост или
недействителност на вписването или на несъществуване на вписаното
обстоятелство.
Всеки
един от трите иска по чл.90 ал.1 ЗКИР е установителен,
поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен
интерес. Такъв е налице, ако с вписването са засегнати права на ищеца или той
не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато
незаконосъобразно вписване на други права. Целта на уредените в тази разпоредба
искове е в случай на уважаването им съдебното решение по тях да легитимира
ищеца като заинтересовано лице, което да може да иска заличаването на
вписването, като самото заличаване ще се извърши по реда на чл.90
ал.2 и ал.3 и чл.91 ЗКИР от съдията по
вписванията /в този смисъл определение №304/27.06.2013 г. по ч.гр.д.
№2821/2013 г. на І ГО на ВКС и определение №37/20.01.2016 г. по ч.гр.д.
№6168/2015 г. на ІV ГО на ВКС/.
Предявеният в
рамките на настоящето производство иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК вр. чл.88 вр.
чл.90 ал.1 пр.1 ЗКИР е допустим, тъй като за ищеца безспорно е
налице правен интерес от предявяването му, доколкото с процесното
вписване на безвъзмездно преминаване на технически съоръжения са засегнати
негови права.
За успешното провеждане на иска по чл. 90 ЗКИР в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване твърденията, с които обосновава правния си интерес от
търсената защита, като установи наличието на свое защитимо право, като докаже
изложените в исковата молба твърдения, че е заинтересовано лице, засегнато от
извършеното вписване. В тежест на ответника е да се установи,
че е вписано съществуващо в обстоятелство в Служба вписвания – *- наличието на валиден договор за
безвъзмездно учредяване на сервитут – право на
прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура от 18.03.2009 г., както и че спазени изискванията на ПВ за
вписване на акта.
За да е налице несъществуващо обстоятелство, вписано в
службата по вписванията следва да изследва въпроса относно действителността на
вписания акт, подлежащ на вписване. С иска по чл. 90 ЗКИР не се разрешава материалноправен спор досежно
разпоредителната сделка, но в мотивите на съдебния акт преюдициално
подлежи на разглеждане нейната действителност, тъй като ако такава не е налице,
не може да се приеме, че е вписано съществуващо обстоятелство в Службата по
вписванията.
В случая ищецът се позовава на нищожност на вписания
акт, поради липсата на спазване на специалните изисквания на Закона за
енергетиката за учредяване на сервитут - право на
прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура.
От анализа на ангажираните по делото доказателства се
установява, че в процесния имот е изграден
електропровод, който е част от електроенергийната система на страната, свързана
с производството и преноса на електрическа енергия и която представлява част от
техническата инфраструктура. Представеният нотариален акт за покупко-продажба и
представената по делото скица, удостоверяват, че поземлен имот 026100, за който
се учредява процесния сервитут,
е с начин на трайно ползване - производство на ел. енергия. Ето защо следва да
се заключи, че изграденият електропровод служи да пренесе генерираната от
соларна електроцентрала електрическа енергия до електропреносната
мрежа, поради което това е електроенергиен обект, както е заключило и вещото
лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза и чието заключение съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено. Следователно, съдът намира, че спрямо процесния поземлен имот следва да се прилага ЗЕ. Законът за
енергетиката е специален спрямо ЗУТ и следва да се прилага преди него.
Разпоредбата на чл.
64 от ЗЕ предпоставя две изисквания: да има влязъл в
сила ПУП и да бъде изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота,
върху който е възникнал сервитута.
Видно от
представените по делото писма от Община Елхово до 2022 г. по отношение на процесния имот няма започнала процедура по ПУП. Последното
се установява и от заключението по допуснатата СТЕ, както и че на собственика
не е изплатено еднократно обезщетение. Съдът намира, че правната норма
предполага кумулативното наличие на двете предпоставки и предвид липсата само
на първата, е достатъчно основание да се приеме, че договорът за безвъзмездно учредяване
на сервитут от 18.03.2009 г. с вх.рег. №1016, акт
№79, том IV, е сключен в противоречие със закона, поради което се явява
нищожен.
Вписването на нищожен акт съставлява по същността си
вписване на несъществуващо обстоятелство, поради което предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи. Следва да се постанови заличаване на
вписването на несъществуващото обстоятелство, на
основание чл. 90 от ЗКИР.
Предвид уважаване на главния иск, не следва да се
разглежда предявения в условие на евентуалност иск.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и
съобразно изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените
от ищеца разноски по делото в размер на 1932 лв., от които 50 лв. - заплатена
държавна такса, 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 682 лв. за
депозит за вещо лице.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Д.Е.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес с. *,
срещу „Е.Е.Б.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.90, ал. 1, пр.1 вр.
чл. 88 от ЗКИР, че в Служба по вписванията при Районен съд – *, е вписано несъществуващо
обстоятелство – договор за
безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г.
с вх.рег. №* и ОТМЕНЯ на осн.
чл. 532 ал. 2 ГПК, извършеното от Агенция по вписванията, Служба по вписванията при Районен
съд – Елхово, вписано несъществуващо
обстоятелство – договор за безвъзмездно учредяване на сервитут
от * г. с
вх.рег. №*, акт №*
ОСЪЖДА „Е.Е.Б.“
ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на „Д.Е.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес с. *, сумата
1932 лв. /хиляда деветстотин
тридесет и два лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Препис от
решението след влизането му в сила да се изпрати на Агенция по вписванията –
Служба по вписванията – Елхово, за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: