Р
Е Ш Е Н И Е
№
477
гр.
Русе, 20.04.2017 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на десети април,
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря С.И.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5900 по описа за 2016
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.Д.Д.,
пълномощник на „УниКредит Булбанк" АД заявява, че на 19.08.2013г.
представляваното от него дружество сключило договор за банков потребителски
кредит №202-0112/22960229, при условията на който предоставил на
кредитополучателя И.С.С., при солидарната отговорност на трети задължени лица: Д.Г.И.
и "Завет Илиеви" ООД - солидарни длъжници; М.Л. Х., Д.Х.И. и Ц.С.И. -
поръчители заем в размер на 12 800 евро с цел рефинансиране и покупка на
движими вещи. Кредитополучателят се задължил да усвои, ползва целево и върне
кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси, комисионни и други
разходи, в сроковете и съобразно клаузите, предвидените в контракта и Общите
условия на банката. В т.6 от процесното съглашение, страните договорили начален
и краен срок на усвояване на кредита, съответно 19.08.2013г. и 19.09.2013г., а
в т.7 –период за погасяване на кредита - 19.08.2021г. Постигнали съгласие,
относно падежа на отделните анюитетни вноски; годишния лихвен процент на
олихвяване; годишния лихвен процент върху редовна главница, формиран от БЛП и
надбавка към него в размер на 10.25%; годишния лихвен процент върху просрочена
главница формиран от БЛП плюс надбавка в размер на 20.25%; годишния лихвен
процент на разходите, изчислен към момента на сключване на договора; дължимите
такси и комисионни. Вземането на банката било обезпечено с учредени в нейна
полза залози, надлежно индивидуализирани в т.8 от договора.
Молителят
поддържа, че кредитополучателят усвоил предоставените му по кредита парични
средства - 12 800 евро, преведени по открита на негово име сметка в
"УниКредит Булбанк" АД. До 15.12.2014г. погасявал своевременно
задълженията си, след което преустановил плащанията. Поради тази причина, на
основание т.17 от контракта, банката обявила цялото задължение за предсрочно
изискуемо и дължимо на 17.06.2015г., за което уведомила солидарно задължените
лица с нотариални покани, връчени на съответните адреси, посочени в договора.
За събиране на
вземането, на 20.05.2016г. кредиторът депозирал заявление и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417,
т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу: И.С.И. "Завет Илиеви" ООД, М.Л. Х.,
Д.Х.И. и Ц.С.И. за сумите: 11 347.32 евро - просрочена главница по договор за
банков потребителски кредит №202-0112/22960229 от 19.08.2013г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2016г. до окончателното й
изплащане; 212.80 евро -договорна лихва, начислена за периода 15.12.2014г. -
19.05.2016г.; 1689.17 евро - лихва върху просрочена главница, начислена за
периода 15.12.2014г. - 19.05.2016г.; 518.27 лева - платена държавна такса и
1102.44 лева - адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
изрично волеизявление на банката - кредитор, обективирано в молба с
вх.№08315/17.06.2016г., Георги Стоянов - ЧСИ с рег.№912, с район ОС - Разград
образувал изпълнително дело №20169120401925, по което в процедурата по връчване
заповедта за незабавно изпълнение, Д.Х.И. подала възражение по смисъла на чл.419,
ал.2 ГПК.
С оглед
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Д.Х.И., ЕГН ********** дължи на "УниКредит Булбанк"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, площад "Света
Неделя"№7, представлявано от Л.Х. и А.К. - изпълнителни директори
сумите:11 347.32 евро - просрочена главница по договор за банков потребителски
кредит №202-0112/22960229 от 19.08.2013г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.05.2016г. до окончателното й изплащане; 212.80 евро
-договорна лихва, начислена за периода 15.12.2014г. - 19.05.2016г.; 1689.17
евро - лихва върху просрочена главница, начислена за периода 15.12.2014г. -
19.05.2016г., предмет на заповед №103/31.05.2016г.за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ЧГД №234/2016г. по
описа на Районен съд - Кубрат.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК Д.Х.И. е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита,
че не дължи изпълнение по издадената срещу нея заповед, тъй като кредиторът е
пропуснал да предяви в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД иск срещу поръчителя.
Поддържа, че съгласно договорните клаузи, поръчителят отговаря за погасяване на
кредита при условията на чл.138 - 148 от ЗЗД. Сочи, че предсрочната изискуемост
на целия остатък на кредита е настъпила на 17.06.2015г., а 6 месечния преклузивен
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД спрямо поръчителя е изтекъл на 17.12.2015г. С оглед
факта, че заявлението е депозирано на 20.05.2016г. намира претенцията за
неоснователна.
Отделно
от това оспорва иска по размер с мотива, че част от вземането е погасено в
рамките на изпълнителното производство.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните
в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Безспорно е, чена
19.08.2013г. ищцовото дружество сключило договор за потребителски кредит
№202-0112/22960229, при условията на който предоставило на кредитополучателя И.С.С.,
при солидарната отговорност на трети задължени лица: Д.Г.И. и "Завет Илиеви"
ООД - солидарни длъжници; М.Л. Х., Д.Х.И. и Ц.С.И. - поръчители заем в размер
на 12 800 евро с цел рефинансиране и покупка на движими вещи. Съобразно
договореното, кредитополучателят се задължил да усвои, ползва целево и връща
кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси, комисионни и други
разходи, в съответствие с клаузите и сроковете, предвидени в контракта. В т.6
от процесното съглашение, страните уговорили период за усвояване на заемната
сума - от 19.08.2013г. до 19.09.2013г., а в т.7 - срок за погасяване на кредита
- 19.08.2021г. Постигнали съгласие, относно падежа на отделните анюитетни
вноски; годишния лихвен процент на олихвяване; годишния лихвен процент върху
редовна главница, формиран от БЛП и надбавка към него в размер на 10.25%;
годишния лихвен процент върху просрочена главница формиран от БЛП плюс надбавка
в размер на 20.25%; годишния лихвен процент на разходите, изчислен към момента
на сключване на договора; дължимите такси и комисионни. Вземането на банката е
обезпечено чрез поръчителството на ответника.
В хода на
производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно -
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и
обективно дадено. След извършена справка в счетоводството на банката, вещото
лице е констатирало, че Илиян Станчев Илиев е усвоил заемната сума (24 960 лева
или 12 761.18 евро) в периода 26.08.2013г. - 09.09.2013г. За времето от
26.08.2013г. до 31.12.2015г. заплатил 5402.87 лева, с които погасил: 2426.10
лева - главница; 2961.15 лева - договорна лихва и 15.62 лева - наказателна
лихва. В табличен вид са визирани падежиралите, но неплатени: главница (в общ
размер 11 347.32 евро), договорни лихви (в общ размер 212.80 евро) и лихва върху просрочена главница (в общ
размер 1689.17 евро), както и периодите на просрочие. Установено е, че
последното плащане на главницата е извършено на 28.01.2015г.; на договорната
лихва и лихвата върху просрочената главница - на 08.06.2015г.Вземането на банката
е отнесено като предсрочно изискуемо на 17.06.2015г. След посочената дата са
извършени плащания, с които са погасени: 22 223.71 лева - главница; 416.77 лева
- редовна лихва и 1559.61 лева - лихва просрочена главница. При справка, по
изпълнително дело, образувано въз основа изпълнителен лист, издаден по ЧГД
№234/2016г. по описа на Районен съд - Кубрат, експертът е установил
задължението, чиито общ размер възлиза на 27 533.87 лева (14 077.85 евро), от
които: 11 347.22 евро - главница; 212.80 евро - договорна лихва; 1689.17 евро -
просрочена лихва; 518.27 лева - държавна такса и 1102.44 лева - адвокатско
възнаграждение. В хода на изпълнителното производство са заплатени 32 553.44
лева (16 644.32 евро), като част от тази сума - 24 531.05 лева е постъпила от
запорирана сметка на ответницата. В периода 19.08.2016г. –27.02.2017г.,
съдебния изпълнител извършил разпределение на събраните суми. Констатирано е,
че с покана за доброволно изпълнение от 26.11.2015г., получена на 02.12.2015г.,
банката уведомила Д.Х.И. за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението.
Във връзка с
депозирано от ищцовото дружество заявление, по гражданско дело №234/2016г. по
описа на Кубратски районен съд, в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, солидарно срещу И.С.И. Д.Г.И., „Завет
Илиеви“ ООД, М.Л. Х., Д.Х.И. и Ц.С.И. за сумите: 11 347.32 евро - просрочена
главница по договор за банков потребителски кредит №202-0112/22960229 от
19.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2016г. до
окончателното й изплащане; 212.80 евро - договорна лихва, начислена за периода
15.12.2014г. - 19.05.2016г.; 1689.17 евро - лихва върху просрочена главница,
начислена за периода 15.12.2014г. - 19.05.2016г.; 518.27 лева – платена
държавна такса и 1102.44 лева – адвокатско възнаграждение.
На 05.08.2016г.,
в законоустановения срок, ответникът е депозирал възражение за недължимост на
визираните в заповедта за изпълнение суми.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 11
347.32 евро - просрочена главница по договор за банков потребителски кредит
№202-0112/22960229 от 19.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от
20.05.2016г. до окончателното й изплащане; 212.80 евро -договорна лихва,
начислена за периода 15.12.2014г. - 19.05.2016г.; 1689.17 евро - лихва върху
просрочена главница, начислена за периода 15.12.2014г. - 19.05.2016г., предмет
на заповед №103/31.05.2016г.за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК по ЧГД №234/2016г. по описа на Районен съд -
Кубрат.
От
приложеното заповедно производство е видно, че длъжника е оспорил дължимостта
на сумата, визирана в заповедта за изпълнение. На 18.08.2016г. заявителят е
уведомен за постъпилото възражение и възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът
намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок – на 15.09.2016г., при наличие на правен интерес, с
оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.
Разгледана
по същество, претенцията се явява неоснователна.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие
на спорното право, а ответника - обстоятелствата, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Въз основа на
приетото за установено по фактите, съдът счита, че страните са били обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на процесния договор за потребителски
кредит №202-0112/22960229, сключен с И.С.С., обезпечен с поръчителството М.Л. Х.,
Д.Х.И. и Ц.С.И.. Не спори, че сумата по кредита е усвоена, както и липсата на
редовно извършвани плащания, в размерите и сроковете уговорени между страните.
Тъй като
паричното задължение на ответницата произтича от договор за
поръчителство,инкорпориран в договора за банков кредит, сключен между ищеца и
трето лице, следва да се обсъди възражението, относнопрекратителното основание
по чл.147, ал.1 ЗЗД. Правната норма регламентира своеобразна защита на
поръчителя, чието задължение има акцесорен характер и осъществяването му е
поставено в зависимост от бездействие на кредитора по отношение на главния
длъжник за определен период от време - "поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца." Шестмесечния срок започва да тече "от
падежа" на главното задължение, т.е. от момента на неговата изискуемост.
Падежът на главното задължение, като начален момент на шестмесечния срок,
уреден в чл.147, ал.1 ЗЗД не съвпада с падежите на отделните вноски по договора
за кредит, а е свързан с настъпване падежа на цялото задължение по договора, а
именно - датата на последната вноска или
датата на обявяване предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора от
страна на кредитора при наличие на определени предпоставки и обективиране
волята на банката пред длъжника.Съобразно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т.18 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г., в хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. С оглед разрешенията
в цитираното тълкувателно решение, следва да се приеме, че срокът по чл.147,
ал.1 ГПК започва да тече от датата, на която банката - кредитор е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случая, ищецът е обявил на
кредитополучателя и поръчителя договорът за предсрочно изискуем, като
уведомлението е получено от ответника на 02.12.2015г. На 20.05.2016г.банката е
депозирала заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл.417 и чл.418 ГПК за солидарно осъждане на кредитополучателя и
поръчителите, като по този начин е упражнила правото си срещу длъжника в
6-месечен срок, считано от обявяване кредита за предсрочно изискуем.В този
смисъл, правоизключващото възражение на поръчителя е неоснователно.
Според
заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза и
поясненията дадени от вещото лице в о.с.з., в хода на изпълнителното
производство, образувано, въз основа изпълнителен лист, издаден по ЧГД
№234/2016г. по описа на Районен съд - Кубрат са постъпили плащания в общ размер
32 553.44 лева, от които 2525.17 лева – такси, събрани от ЧСИ. Съдът
счита, че остатъкът от 29 728.27 лева покрива изцяло задълженията,
визирани в заповедта за изпълнение(27 533.87
лева). Погасяването на дълга е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен при
решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че претенцията, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно т.12
от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид
неоснователността на иска, в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски в размер на 1525 лева – възнаграждение за процесуално представителство
и депозит за вещо лице.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от
"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, площад "Света Неделя"№7, представлявано от Л. Х.
и А.К. против Д.Х.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите:11 347.32 евро -
просрочена главница по договор за банков потребителски кредит
№202-0112/22960229 от 19.08.2013г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.05.2016г. до окончателното й изплащане; 212.80 евро - договорна
лихва, начислена за периода 15.12.2014г. - 19.05.2016г.; 1689.17 евро - лихва
върху просрочена главница, начислена за периода 15.12.2014г. - 19.05.2016г.,
предмет на заповед №103/31.05.2016г.за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ЧГД №234/2016г. по описа на Районен
съд - Кубрат.
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК
********* да заплати на Д.Х.И., ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 1525 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: