МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 263/19.10.2017г. по НОХД № 3644/2016г.
по описа на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Г.И. за това, че в периода от средата на
месец септември 2015г. до 15.10.2015г. в с. Калековец, обл. Пловдив, в условията
на продължавано престъпление, в немаловажен случай, повторно – извършил е престъплението,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел
чужди движими вещи, както следва: - на неустановена дата от средата на месец септември
2015 г. до 15.10.2015 г. е отнел чужда движима вещ – 37 литра домашна ягодова ракия,
реколта 2014 г., на стойност 296 лева; - на
15.10.2015 г. е направил опит да отнеме чужда движима вещ – 11 литра домашна ягода
ракия, реколта 2015 г., на стойност 88 лева, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини или всичко на обща стойност 384 лева
от владението на М.А.Н. ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 28, ал.
1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно
„лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно реално.
Подсъдимият И.Г.И. не се признава
за виновен, дава обяснения по случая.
Граждански иск не е предявен.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Подсъдимият И.Г.И. е роден на ***г***, б., български гражданин,
неженен, осъждан, неграмотен, живущ ***, ЕГН:**********.
До настоящия момент подс. И. е осъждан общо три пъти. От
значение за квалификацията на обвинението по настоящото дело, като такова за
престъпление, извършено при условията на повторност има значение Протоколно
определение № 96/12.06.2015г. по НОХД № 370/2015г. по описа на Районен съд гр.
Асеновград, І състав, влязло в сила на 12.06.2015г., с което е бил признат за
виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 8 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било
отложено с изпитателен срок от 3 години.
Свидетелката М.Н. ***, в къща, към която имало
стопанска постройка. На втория етаж на къщата тя съхранявала туба с надпис
„Горна баня“ с вместимост 11 литра, в която била наляла до горе домашна ракия
/ягодова, реколта 2014г./. В стопанската постройка свидетелката М.Н. била
поставила бидон с вместимост 70 литра, който бил пълен с домашна ракия /ягодова,
реколта 2015г./.
От средата на
месец септември 2015г. подсъдимият И.И. започнал да посещава дома на
свидетелката М.Н. и да й помага за извършване на дейности, които тя му
възлагала. На неустановена дата от средата на месец септември 2015г. до
15.10.2015г. И. незабелязано от свидетелката М.Н. влязъл в стопанската
постройка в имота й и източил от бидона, който се намирал там 37 литра домашна
ракия /ягодова, реколта 2015г./, която поставил в туби. После изнесъл тубите с
домашната ракия от дома на свидетелката Н. и ги продал на непознато му лице в
гр. Пловдив.
На
15.10.2015г., подсъдимият И.И. отново се намирал в дома на свидетелката М.Н.. Около
16,00 часа на същата дата той решил да си тръгва от там, при което забелязал,
че свидетелката не била в къщата си. Качил се на втория етаж на къщата и взел
от там тубата с надпис „Горна баня“ с вместимост 11 литра, в която имало налята
до горе домашна ракия /ягодова, реколта 2014г. /. След това излязъл с тубата
през входната врата на къщата на Н. на пътя. По същото време, обаче, последната
излязла на пътя пред къщата си и видяла, че И. носел туба в ръката си, а когато
дошъл в дома й нямал нищо в себе си. Свидетелката М.Н. го извикала и той се
върнал от пътя до входната врата на къщата й. При това И. й признал, че бил
взел тубата с ракия от дома й с намерение да я продаде. Признал и за отнетото
от него по – рано друго количество ракия от бидона й в стопанската постройка
към къщата й. Свидетел на техния разговор станал свидетелят А.Я.. Н. взела от
ръката на подсъдимия отнетата от него от дома й туба с 11 литра домашна ракия.
После подала сигнал в РУ на МВР с. Труд за случая. С протокол за доброволно
предаване тя предала за нуждите на разследването 1 бр. туба от минерална вода с
вместимост 11 литра, пълна с ягодова ракия, която в последствие й била върната
срещу разписка. Свидетелите П.Т., И.К. и Й.С., всички полицейски служител в РУ
на МВР с. Труд, провели оперативно – издирвателни мероприятия във връзка с
извършените от И. деяния. При проведена с него беседа, той им признал за
стореното от него.
По делото е изготвена стоковооценъчна
експертиза, според която стойността на домашна ракия /ягодова, реколта 2014г./
– 1 литър била 8 лв., на 11 литра от нея – 88 лв., на домашна ракия /ягодова,
реколта 2015г./ - 1 литър – 8 лв., на 37 литра от нея – 296 лв., или общата
стойност на инкриминираните вещи възлизала на сумата от 384.00 лева.
В хода на съдебното производство са допуснати и
разпитани в качеството насвидетели Г.И.А. и В.В.М. – роднини на подсъдимия,
като и двамата заявяват, че били уговаряни от подс. И. да дадат неверни
показания, заявявайки, че самият той няма нищо общо с изчезването на ракията на
пострадалата, а същата е била открадната от свид. Г.А.. Същевременно и двамата
свидетели са категорични, че пред тях подсъдимият е признал извършената от него
кражба от свид. Н. и в последствие продажбата на част от отнетото.
При разглеждане на делото е представена и приета
разписка, съгласно която пострадалата получила сумата от 297лв., представляваща
стойността на причинените й имуществени вреди по делото.
Така
очертаната фактическа обстановка се установява, според съда, по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели М.А.Н., П.Г.Т., И.Р.К., Й.Г.С., Г.И.А. и В.В.М., от показанията на свидетеля А.В.Я., депозирани в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото на основание
чл.281 ал.5 вр. ал.1 от НПК. Възприетото по-горе се подкрепя и от приетите и
приложени по делото писмени доказателства – заключение на стоково-оценъчна експертиза, протокол за доброволно
предаване, разписка, свидетелства за съдимост, характеристични справка,
находящи се по дознанието и съдебното дело.
Съдът кредитира и изцяло дава вяра на показанията на гореизброените
свидетели, които възприема като логични, безпротиворечиви, последователни и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно
се доверява и на заключението на стоково-оценъчната
експертиза, което намира за обосновано, незаинтересовано,
компетентно изготвено, с необходимите знания и опит, в съответствие с
материалите по делото.
Всички свидетели по
идентичен начин описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали преки
очевидци. Така не съществува противоречие в цитираните гласни доказателства
относно описаните в началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за
това какви действия е извършвал подсъдимият И., за да отнеме инкриминираните
вещи. Освен това и не съществува съмнение относно начина, по който същият е бил
заловен от пострадалата в момента на опита си да отнеме част от инкриминираното
количество ракия, както и факта на последващото възстановяване на причинените
от действията на подсъдимия вреди на пострадалата.
Във връзка с
гореизложеното съдът не кредитира обясненията на подс. И., в които същият
изцяло отрича да е отнел каквото и да било количество ракия от свид. Н.. В тази
им част същите пряко противоречат на всички останали гласни доказателства по
делото, включително на показанията на очевидците на част от деянието –
свидетелите Н. и Я., а пред останалите свидетели подс. И. сам е признал времето
и начина на извършване на кражбата. От друга страна напълно се опровергаха
твърденията му, че е набеден от пострадалата и е бил бит от полицейските
служители, тъй като от адна страна представеният договор за кредит по никакъв
начин не може да бъде свързан със самата Н.. От друга страна същата е
категорична, че няма нищо общо със задълженията на подсъдимия към която ида било институция и никога не е имала
уговорка с него той да изтегли кредит в нейна полза. Не на последно място и
тримата полицейски служители последователно и непротиворечиво описват
обстоятелствата, при които подсъдимият пред тях е признал вината си и категорично
потвърждават, че спрямо него не е оказвано каквото и да било насилие в тази
насока.
При
така установената фактическа обстановка, съдът счита за доказан по несъмнен
начин факта, че подсъдимият
И.Г.И. е реализирал от обективна и субективна страна състава на деяние по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл.26
ал.1 от НК от НК, тъй като в периода от средата на месец септември 2015г. до
15.10.2015г. в с. Калековец, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление,
в немаловажен случай, повторно – извършил е престъплението, след като е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи,
както следва: - на неустановена дата от средата на месец септември 2015 г. до
15.10.2015 г. е отнел чужда движима вещ – 37 литра домашна ягодова ракия, реколта
2014 г., на стойност 296 лева; - на
15.10.2015 г. е направил опит да отнеме чужда движима вещ – 11 литра домашна ягода
ракия, реколта 2015 г., на стойност 88 лева, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини или всичко на обща стойност 384 лева
от владението на М.А.Н. ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл. И. ясно е съзнавал, че отнетите от него вещи принадлежат на свид. Н.,
но въпреки това ги е отнел, желаейки директно настъпването на противоправните
последици от извършеното. Пряко доказателство за това са целенасочеността на
действията му и приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед така установената
правна квалификация на извършеното от И.Г.И. престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в
конкретния казус на същия следва да бъде определено и наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия
състав именно с това наказание ще бъдат постигнати целите на горепосочената
норма като се
подейства превъзпитателно спрямо подсъдимия и същевременно предупредително по
отношение на останалите членове на обществото. При индивидуализация размера на
така определеното по вид наказание, съдът отчита всички обстоятелства по
делото, а именно превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
такива се отчитат оказаното съдействие при разследването във фазата на
досъдебното производство, невисоката стойност на отнетото имущество,
възстановяване на причинените имуществени вреди, тежкото имотно и социално
положение на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват
предходните осъждания на дееца. С оглед на изложеното съдът намира, че
най-справедливо е на И.Г.И.
да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед наличието на предходни
осъждания на подсъдимия, за поправянето и превъзпитанието му, настоящият състав
е на становище, че така наложеното наказание десет месеца „лишаване от свобода”
Е необходимо да бъде изтърпяно от същия РЕАЛНО. Макар наказанието по вид и
размер да съответства на изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият е осъждан, а освен това съдът намира, че не е
налице третата предпоставка за отлагане на наказанието. Както се посочи и
по-горе разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и
именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото
поправяне и превъзпитание, съдът преценява, че с условното осъждане тази цел
може да бъде постигната. Освен това е необходимо да бъде направена и преценка
за общия превантивен ефект от наказанието, изразяваща негативната обществена
оценка за престъпното деяние. Поради всичко изложено и на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, наложеното на подсъдимия И.Г.И. наказание от една година „лишаване от свобода”,
следва да бъде ИЗТЪРПЯНО от същия РЕАЛНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Видно от приложеното по
делото свидетелство за съдимост, а и както беше посочено в началото на
настоящите мотиви, подс. И. е осъждан до настоящия момент три пъти, като с Протоколно определение № 96/12.06.2015г. по НОХД №
370/2015г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, І състав, влязло в сила на
12.06.2015г., с което е бил признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 2, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Същевременно деянието по настоящото дело е реализирано в периода от средата на месец
септември 2015 г. до 15.10.2015 г. не на последно място същото се явява
умишлено престъпление от общ характер и за него на подсъдимия беше наложено
наказание „лишаване от свобода”. Предвид изложеното и на основание чл.68 ал.1
от НК подсъдимият И.Г.И. следва да бъде ОСЪДЕН да изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от
наказанието, наложено му по настоящото дело, това, определено му по НОХД №
370/2015г. по описа на Районен съд гр. Асеновград в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС,
наложеното на подсъдимия И.Г.И.
наказание от
осем месеца „лишаване от свобода”, следва да бъде ИЗТЪРПЯНО от същия РЕАЛНО при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
По делото не са налице
иззети и приложени веществени доказателства.
В хода
на досъдебното производство са били направени разноски за стоково-оценъчна експертиза в размер на 43.70лв., а в съдебната фаза на процеса са
направени разноски във връзка със същата експертиза в размер на 60лв. Предвид
признаването на подсъдимия И.Г.И. за виновен по повдигнатото му обвинение и на
основание чл.189 ал.3 от НПК същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОДМВР гр. Пловдив първата посочена сума, както и да заплати по сметка на ПРС
втората такава.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, незачитане на
установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
ВЯРНО, СЕКРЕТАР
Н.Т.