Решение по дело №1039/2009 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. С., 03.07.2012 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ 

 

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1039 по описа за 2009 г., взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.108 и чл.109 от ЗС.

Правото произтича от следните обстоятелства, твърдяни от ищеца „И.С.” ЕООД: 1. С договор за покупко-продажба от 28.05.2007 г. придобил право на собственост върху поземлен имот, гр. С. с площ 7300 кв.м., а по скица 7 226 кв.м., пл. № 38 /стар пл. № 27/, кв. 1, к.л. 640, 660 по неодобрения кадастрален план на кв. Б., м. Национален киноцентър при съседи - новопроектиран път, от изток УПИ V-44, от юг и запад ПИ пл. № 50, собственост на наследници на И.В.П., който попада в ЗРП Национален киноцентър Б., одобрен със заповеди №1230/13.7.1972 г, изменен със заповеди №№РД-09-50-405/2001 г. и РД-09-184/28.9.2006 г. на кмета на СО, район В.. 2. Още през 1995 г. след възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ, имотът бил нанесен в неодобрения кадастрален план на С. по съществуващите на терена стари реални граници на бивш имот пл. № 27 и бил отписан от актовите книги за държавна собственост, но поради обжалване от страна на ответника „Н. Б.ф.” АД заповедта за попълването на кадастралната основа била отменена. 3. Ответникът се легитимира с акт за частна държавна собственост от 2003 г., позоваващ се на разпореждане на МС № 9/2002 г. за намаляване на капитала му,  като собственик на ПИ пл. №189, за който е отреден УПИ VII с площ 178 792 кв.м., нанесен в неодобрения кадастрален план за местността к.л. № № 639, 640, 660, 661 със заповед № РД50-91/25.6.2007 г. на кмета на СО район В., при съседи по скица: ПИ № № 105, 41, УПИ И-43, УПИ Ш-42, УПИ ГУ144, УПИ У144. 4. УПИ VII-189 не се припокрива в никоя от частите на собствения им поземлен имот №38, но въпреки това ответникът претендирал, че е собственик на част от този имот, като се снабдил с нотариален акт № 17, т. VI рег. №14 605, д.1020/2006 г., поправен с нотариален акт. №153 т. II рег.№ 5311, д. 322/07 г. 5. Претендираната от ответника част от имот пл. №38 е с площ от около 2 387 кв.м при съседи: от югозапад - линия, получена при последователно свързване на координатни точки пор. № № 21, 22, 23, 24 съгласно скица на ГИС от 21.2.2006 г. от изток ПИ пл. № 44, от север ПИ 41 и 105, която част понастоящем е с идентификатор 68134.1945.38, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори 68134.1945.40, 68134.1945.189, 68134.1945.44 и 68134.1945.657. 6. Владял е имота от закупуването му до май 2009 г., като преди това от 1994 г. до 28.05.2007 г. този имот е владян от собствениците си спокойно и необезпокоявано, но при посещение на имота на 14.05.2009 г. установил, че в границите му от двете страни на пътя са поставени метални колони с още пресен бетон. 7. В края на май още два пъти опитал да стигне от към ул. Кумата, но не бил допуснат от охраната на ответника, а все пак когато успял, установил, че на колоните е поставена висока метална врата, която не е свързана с ограда, но прегражда черния горски път в югоизточната част на имота. 8. Достъпът до имота с кола по ул. Накрая, сега ул. Н.К., е затворен, поради преграждане на пътя със земна маса. Предвид изложеното иска от съда да го признае за собственик на процесния имот по силата на договора за покупко-продажба, евентуално по силата на изтекла придобивна давност, като осъди ответника да му предаде владението върху процесния имот, както и да го осъди да премахне изградената в имота метална врата, преграждаща черен /горски/ път в югоизточната част на имота

Ответникът „Ню Б.ф.” АД оспорва исковете, като посочва, че: 1. Е станал собственик по силата на Закона за кинематографията, като теренът е бил собственост на държавата по силата на заповед № 2139/19.4.1948 г., а впоследствие е станал собственост на Б. филм ЕАД, тъй като му е бил предоставен в собственост по силата на чл.17а от ЗППДОП /отм./. 2. Праводателите на ищеца не са били собственици, защото техният праводател не е бил собственик. 3. Решение на поземлена комисия № 5522 от 25.10.1994 г. не е валидно и законосъобразно, тъй като имотът, който се възстановява, няма земеделски характер - по силата на предвижданията в устройствения план, още през 1938 г. теренът е включен в урбанизираните територии. 4. Владее имота от 1948 г. до настоящия момент.

„К.е.” ЕООД – трето лице помагач на страната на ищеца, не заявява становище по исковете.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, прие  следното:

Основателността на предявените иск по чл.108 от ЗС предполага кумулативната даденост на следните предпоставки : 1. Ищецът да е собственик на претендирания имот, на посочените основания 2. Процесният имот да се владее или държи от ответника и 3. Ответникът да владее или държи имота без правно основание.

Ищецът претендира, че по силата на договор покупко-продажба от 28.05.2007 г. е носител на право на собственост върху процесния имот, с идентификатор 68134.1945.38, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори 68134.1945.40, 68134.1945.189, 68134.1945.44 и 68134.1945.657, който е част от имот, находящ се гр. С. с площ 7300 кв.м., а по скица 7 226 кв.м., стар пл. № 27, кв. 1, к.л. 640, 660 по неодобрения кадастрален план на кв. Б., м. Национален киноцентър при съседи - новопроектиран път, от изток УПИ V-44, от юг и запад ПИ пл. № 50, попадащ в ЗРП Национален киноцентър Б., одобрен със заповеди №1230/13.07.1972 г, изменен със заповеди №№РД-09-50-405/2001 г. и РД-09-184/28.09.2006 г. на кмета на СО, район В., като визираният имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ и впоследствие закупен от праводателя на ищеца. Евентуално твърди, че придобил собствеността по силата на изтекла в негова и в полза на праводателите му давност.

С оглед твърденията на ищеца, в негова тежест е да установи, че е собственик на процесния имот, по силата на договора за покупко-продажба, евентуално по силата на изтекла придобивна давност, респективно, че праводателят му и предходните праводатели са били собственици на имота, включително, че са били налице всички предпоставки за извършване на земеделска реституция, включително, че имотът е бил земеделска земя, притежавана от наследодателя на праводателите, преди образуването на ТКЗС.  

Установява се, че с договор за покупко-продажба от 28.05.2007 г., обективиран в нотариален акт №89, д.№22594/07 г., ищецът е закупил описания по-горе имот от „К.Е.” ЕООД, като се установява от приложените по делото нотариални актове и удостоверения за наследници, че праводателят на ищеца е закупил собствеността от наследници на З.М., които от своя страна са се легитимирали като собственици по силата на извършена по реда на ЗСПЗЗ, с решение №5522/25.10.1994 г. на ПК В., реституция. С визираното решение на наследниците на З. А. М. и В.И.Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 7.300 дка, находяща се в м.Г., имот пл.№27 от кад.лист №640/660 от кадастралния план от 1946 г., попадащ „в регулационния план на Националния киноцентър”.

Предпоставките за реституция следва да се преценяват при анализ на разпоредбите, които уреждат възстановяването на собствеността върху земеделски земи. Принципът, регламентиран в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, е възстановяване на правата на всички собственици /респективно техните наследници/ на земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС или ДЗС, т. е. правнорелевантните факти са притежание на земеделска земя, преди нейната колективизация.

От приетото по делото основно заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено, се установява, че процесният имот, попада в терена по скицата озаглавена „градоустройствен план”, утвърден с Указ № 973/20.12.1949 г., както и в терена, отреден за Национален киноцентър съгласно АДС №4613/13.04.1970 г. Т.е. установява се, че още преди колективизацията, процесният имот е бил включен в строителните граници на гр.С., респективно не е бил земеделска земя, а като част от терена по АДС 4613/1970г.  и този, утвърден с Указ № 973/49г на МС, е бил отчужден по реда на Закона за приложението на общия градоустройствен план на гр.С./ ДВ бр. 76/41г./. Съгласно чл.77, ал.3 от този закон, отчуждаването на имотите с оглед осъществяването на предвидени по плана мероприятия, се счита осъществено по силата на самите подробни регулационни планове. С издаването на Указ № 973/20.12.1949 г. на МС за одобряване на взетото от градоустройствения съвет при СГО решение за изменение на общия градоустройствен план, настъпва вещнотранслативния ефект на извършеното отчуждаване по реда на ЗПОГП. При това положение приложимият за реституция на процесния имот закон е ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. закони, а не ЗСПЗЗ.

В този смисъл и по реда на косвения съдебен контрол, който в хипотезите на наличие положителни административни актове на органа на поземлената собственост се осъществява не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност, направено от лица, които не са били страни в административното производство, съдът намира, че решение №5522/25.10.1994 г. на ПК В. не легитимира ищеца като собственик на процесния имот, доколкото не са били налице материално правните предпоставки за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, неприложим в процесния случай. В тази връзка съдът намира, че само на това основание ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договора за покупко-продажба от 28.05.2007 г.

За пълнота следва да се посочи и следното:

Дори и да се приеме, че процесният имот е бил земеделска земя към момента на колективизацията, по делото не бяха представени каквито и да е било доказателства за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към този момент, респективно, че З. А. М. и В.И.Б. са били собственици на имота, поради и което не се доказа, че праводателят на ищеца и предходните праводатели са били носители на правото на собственост върху процесния имот.  

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът във връзка с носената от него и указана му от съда доказателствена тежест не установи обстоятелството, че е придобил собствеността по силата на договора за покупко-продажба от 28.05.2007 г.

От друга страна ищецът не представи и каквито и да е било доказателства, че е придобил имота, по силата на изтекла в негова и в полза на праводателите му придобивна давност, поради и което предявените искове по чл.108 от ЗС следва да бъдат отхвърлени без да се обсъждат останалите доводи на страните и събрани по делото доказателства.

Предвид изложеното и тъй като ищецът не е собственик на процесния имот, неоснователен се явява и искът по чл.109 от ЗС, поради и което същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на правния спор ищецът дължи на ответника направени разноски в размер на 1700 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.С.” ЕООД ЕИК********* срещу „Н. Б.ф.” ЕИК ********* искове: по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху поземлен имот, находящ се в гр.С., с площ от 2387 кв.м., с идентификатор 68134.1945.38, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи по скица №6798/29.03.2011 г.: поземлени имоти с идентификатори 68134.1945.40, 68134.1945.189, 68134.1945.44 и 68134.1945.657, който имот е част от поземлен имот, находящ се в гр.С., с площ 7300 кв.м., а по скица 7 226 кв.м., стар пл. № 27, кв.1, к.л. 640, 660 по неодобрения кадастрален план на кв. Б., м. Национален киноцентър при съседи - новопроектиран път, от изток УПИ V-44, от юг и запад ПИ, пл. № 50 и който попада в ЗРП Национален киноцентър Б., одобрен със заповеди №1230/13.7.1972 г, изменен със заповеди №№РД-09-50-405/2001 г. и РД-09-184/28.9.2006 г. на кмета на СО, район В., на твърдяни правни основания - договор за покупко-продажба от 28.05.2007 г., обективиран в нотариален акт №89, д.№22594/07 г., евентуално - изтекла придобивна давност; по чл.109 от ЗС за осъждане на „Ню Б.ф.” ЕИК ********* да премахне изградена в описания имот метална врата, преграждаща черен /горски/ път в югоизточната част на имота.

ОСЪЖДА „И.С.” ЕООД ЕИК********* да заплати на „Н. Б.ф.” ЕИК********* на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1700 лв., разноски.

Решението е постановено при участието на „К.е.” ЕООД ЕИК175259231 като трето лице помагач на страната на „И.С.” ЕООД ЕИК*********.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

  СЪДИЯ: