№ 3
гр. С., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Софка М. Д.а
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20225400900018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по предявените от Е. В. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Е.“ № 4, вх. В, ет. 4, ап. 35, чрез адв. Ф. Т. и адв. И. Г. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А искове при условията на обективно кумулативно
съединяване за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 377.88
лв., намалена в хода на производството на 1 324.52 лв. имуществени вреди, претърпени
вследствие процесното ПТП от 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от изтичане на 15-дневния срок за произнасяне по
претенцията до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., на ул. „Е.“ до
кръстовището на ул. „Е.“ в посока запад на изток при управление на лек автомобил
„Субару Форестър“, с рег. № СМ **** АМ водачът С. И. А. е нарушил правилата за
движение по пътищата и е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Е. В. И.
/ищца в настоящото производство/. На следващо място сочи, че във връзка с
произшествието е съставен Протокол за оглед на ПТП, образувано е досъдебно
производство № 64/2020 г. по описа на РУ на МВР – С., пр. пр. № 277/2020 г. по описа
на РП – С. и НАХД № 4/2022 г. по описа на РС – С., приключило с влязло в сила
Решение № 7/03.02.2022 г., с което подсъдимият С. А. е признат за виновен за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл.
78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., като по този начин е решен
въпросът за вината на извършителя.
Ищцата излага аргументи, че от удара при инцидента е паднала на пътя,
почувствала е силна болка в лявото рамо и десния крак, изобщо не е могла да се движи,
като на място е пристигнала линейка, която я е транспортирала до МБАЛ „Д-р Братан
Шукеров“ АД, гр. С., където е била приета за пролежаване и лечение. Посочено е, че от
1
рентгеновите снимки се установява, че лявото й рамо е счупено, поради което й е
направена репозиция на фрактурата в рамото, закупена е ортеза и й е поставена от
лекуващия лекар, като болките в коляното, на които лекарите не са обърнали
достатъчно сериозно внимание, са ограничили придвижването й, а това от своя страна
е наложило поставянето на катетър. Наведени са доводи, че след изписването от
болницата ищцата е останала в дома на дъщеря си и нейния съпруг, които месеци
наред са се грижили за нея – обслужване на катетър и лична хигиена, осигуряване и
приемане на лекарства, компреси, масажи и медицинска сестра, която е поставяла
предписаните инжекции, като за транспортирането от и до болницата за контролни
прегледи са ангажирали частна линейка, а обездвижването, за което лекарите са
изписвали единствено обезболяващи лекарства, е обусловило необходимостта от
закупуване на движещ се стол – тоалетна.
На следващо място ищцата сочи, че на 30.04.2020 г. й е била направена спешна
операция на коляното в болница в гр. Пловдив, след което е получила и жлъчна криза,
като на 31.05.2020 г. жлъчката й е била хирургически отстранена, а след изписването
от болницата ищцата е продължила да живее при семейството на дъщеря си, където са
й осигурявали специално приготвена храна, предвид наложителната диета, а след
възстановяването от операцията на жлъчката е започнала постепенно раздвижване с
бастун. Изложени са доводи, че предвид установяването на необходимостта от
извършването на трета операция, на 30.09.2020 г. такава й е била направена, като
заключението на лекарите е, че и в бъдеще периодично ще се налага извършването на
манипулации. Ищцата заявява, че движението й е силно затруднено, задължително с
бастун и почивки, като процесното ПТП е отключило поредица от неблагоприятни
последици – операция на рамото, хирургично отстраняване на жлъчката, три операции
на коляното, залежаване, ангажиране на трети лица, депресия, много висока
тревожност, остро посттравматично стресово разстройство, демотивация за
извършване на обичайните човешки дейности, липса на социална комуникация, трайни
нарушения в съня, тревожност, понижено настроение, нарушения на паметта и
вниманието, които представляват физически болки и страдания от получените телесни
увреждания и продължаващото болезнено възстановяване, както и претърпян
психически и емоционален стрес. Направен е извод, че предвид вида, интензитета и
продължителността на болките и страданията справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е в общ размер на 100 000 лв., а имуществените
вреди, изразяващи се в заплащане на операции, закупуване на лекарства и др., са в общ
размер на 1 377.88 лв.
Ищцата навежда доводи, че на 30.08.2021 г. е предявила застрахователна
претенция, във връзка с която са изискани допълнителни документи, като след влизане
в сила /19.02.2022 г./ на съдебното решение по НОХД № 4/2022 г. по описа на РС - С.
отново е поискала от застрахователя да заплати обезщетение, но отговори или плащане
не са направени, което е обусловило завеждане на настоящото дело.
В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт Л. С.ов,
е оспорило исковете по основание, вкл. твърденията на ищцата за механизма на
настъпване на процесното ПТП, за посочените увреждания в областта на коляното на
десния крак, предвид неотразяването в Епикриза № 22719, в която единствено е
констатирано наличие на остеофити, за болките и страданията вследствие травми от
дясното коляно, премахването на жлъчката и абсцес на черния дроб като увреждания
от пътния инцидент, както и за направените разходи, тъй като същите касаят
заболявания извън настъпилите от ПТП увреждания, за продължителността на
лечението и наложилата се операция на жлъчката като следствие на преживения стрес.
Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице /ищцата/ с
принос 40 %, изразяващ се в нарушение на правилата за движение, обективирани в чл.
113 от ЗДвП.
С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и
писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди
2
доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., на ул. „Е.“ до кръстовището й с ул. „Е.“
при управление на лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № СМ **** АМ С. И. А. е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
следствие на което е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Е. В. И. от гр. С.
и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на горния край на раменната кост на лявата ръка, в областта на хирургичната шийка,
довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник, което представлява
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и за което извършителят
е признат за виновен и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
лв., видно от Решение № 7/03.02.2022 г. по НАХД № 4/2022 г. по описа на РС – С.,
влязло в сила на 19.02.2022 г.
Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в настоящото
производство автотехническа експертиза, както и с приложения Протокол за оглед на
ПТП от 17.02.2020 г. В заключението е посочено, че процесното произшествие е било
предотвратимо за водача на автомобила, който се е движил със скорост от 6.33 м/сек. и
е имал пряка видимост от 33.52 м., т. е. времето му е било 5.30 сек., изчислено по
формулата S = v.t, където S = 33.52, а v = 6.33. Пострадалата е пресичала пътното
платно със скорост от 0.89 м/сек. /средната скорост за пешеходци от женски пол,
възрастова група над 70 г., при движение със спокоен ход/ и е изминала 5.30 м. до
мястото на сблъсъка, като нейното време е било 5.96 сек., също изчислено по
формулата S = v.t, където S = 5.30, а v = 0.89. Времето на придвижване на автомобила
от мястото на пряка видимост до мястото на процесното ПТП е по-малко в сравнение с
това на ищцата – 5.30 сек., респективно 5.96 секунди. Следователно за разликата от
0.66 сек. във времето ищцата е изминала 0.59 м., изчислено по формулата S = v.t,
където v = 0.89, а t = 0.66. От тук следва извода, че автомобилът е бил видим за Е. И.
едва след стъпването й на пътното платно с цел пресичането му и изминаване на 0.59
м.
От служебно направената справка в сайта на Гаранционния фонд
(http://guaranteefund. org) се установява, че процесният автомобил с ДКН СМ 2232 АТ е
имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 17.02.2020 г. в ЗК „Лев Инс“
АД по Застрахователна полица № GO/77585303, валидна за периода 30.11.2019 г. -
29.11.2020 г., за което между страните по делото не е налице спор.
Пострадалата Е. И. е релевирала пред застрахователното дружество претенция
за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 101 377.88 лв., но плащане не
е направено.
Водачът на процесното МПС – С. И. А., разпитан като свидетел по делото, е
признал, че е причинител на катастрофата, като е посочил, че първо ищцата се е
ударила в дясната част на капака на колата, след което е паднала на пътното платно, на
коляното си. Свидетелят обяснява, че е карал с 30 км./ч., като причината за инцидента
е намалената видимост, поради непочистеното стъкло на колата в дясната част и
възприемането на пешеходката в последния момент.
Свидетелката М.П., която е дъщеря на пострадалата, е заявила, че при
инцидента е видяла как майка й е прехвърчала, превъртяла се е във въздуха и е падна
на асфалта, тъй като е била блъсната от автомобил, който се е движил със силна
скорост.
В медицинската документация, изготвена във връзка с процесното ПТП, е
отразена фрактура на лявата раменна става, поради което е направена репозиция и
3
имобилизация с ортеза, като имобилизираният крайник е без сетивни и циркулаторни
смущения и окончателната диагноза е счупване на лявата раменна кост в областта на
хирургичната шийка. Впоследствие на пострадалата Е. И. са констатирани рентгенови
данни за остеохондропатия на дясна колянна става, съС.ие след извършена частична
остеотомия на бедрените кондили, което е наложило оперативни намеси, извършени на
30.04.2020 г., на 05.08.2020 г. и на 30.09.2020 г. в УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. Пловдив.
Междувременно на 01.06.2020 г. на ищцата е направена операция и е поставена
диагноза абсцес на черния дроб, камъни в жлъчния мехур с остър холецистит.
Според вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза счупването
на лявата раменна кост и трите операции на лявото коляно са в пряка и непосредствена
причинна връзка с процесното ПТП, за разлика от операцията по отстраняването на
жлъчката, като претърпените от ищцата болки и страдания са били от умерени на
моменти до значителни по сила и интензитет, които постепенно са затихвали до степен
на епизодичност, а оздравителният процес още не е приключил, тъй като пострадалата
все още няма пълен обем на движения. В заключението е посочено, че в резултат на
процесното ПТП и падането върху дясната колянна става намиращите се там
остеофити са се отчупили и това е довело до невъзможни движения в ставата и е
наложило извършването на трите операции. На следващо място е отразено, че повечето
от приложените по делото рецепти са във връзка с лечението на травмите, получени
при процесното ПТП.
В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че са възможни промени и в
двете посоки /оздравяване или влошаване/, като шансът за пълно възстановяване
вследствие на счупената колянна става е минимален, предвид възрастта на
пострадалата и периодът, който е минал и придвижването ще се осъществява с
помощта на помощни средства /бастун/. Сочи, че при прегледа на ищцата дясното й
коляно е било с оток по външната, вътрешната и предната повърхност, като се
установяват и няколко постоперативни белега. Също така пояснява, че в случая
отчупеното парче, което е малко, вътреставно и се движи, не е било забелязано при
първоначалния преглед след процесното ПТП, а едва по-късно, при по-насочено
търсене на болката и от лекар, който е профилиран в тази област /колена/.
В тази връзка свидетелката М. П. обяснява, че е останала в болницата да
придружи майка си – ищцата по делото, която е била със счупено рамо /ляво/ и силни
болки в коляното, за което лекарите не са установили нищо от направената снимка,
вкл. и от последващата снимка от контролния преглед. Свидетелката заявява, че след
изписването от болницата е взела Е. И. в дома си, тъй като последната не е можела да
ходи и не е имало кой да я обгрижва. Разказва, че на пострадалата И. е бил поставен
катетър и инжекции, вземала е обезболяващи и приспивателни, защото не е могла да
спи, сменила е много лекарства, тъй като не са й действали или са давали доста
странични ефекти. Свидетелката П. сочи, че през 5-те месеца, през които майка й е
била в дома й, се е грижила, като поС.но я е обръщала, за да не станат рани от
залежаването, придвижвали са я до болницата за прегледи и операции, правили са
раздвижване, вкл. с проходилка, приготвяли са й специална храна, предвид наложения
режим и диета, заради жлъчната криза и операцията, причинени в резултат на стреса.
Обяснява, че едва в болницата в Пловдив са открили причината за силните болки в
дясното коляно на ищцата и са пристъпили към трите операции. Свидетелката разказва
за трудностите, вкл. и поради ковид пандемията и преживените негативни емоции на
нейната майка, която е спряла разходките, станала е по-затворена, поС.но се оплаквала,
че й е прекалено трудно и я боли коляното. П. заявява, че е заплащала всички
лекарствата и консумативите, вкл. стол, ортеза, разходите за частна линейка, а
впоследствие ищцата не ги й е възстановявала.
4
Разпитаната по делото свидетелка Д.Б., която е комшийка на ищцата по делото,
сочи, че след катастрофата Е. И. е стояла 5 месеца при дъщеря си, а след прибирането
си в своя дом трудно се е движила, само с бастун, за разлика от преди, когато е била
добре и всичко е вършила сама. Свидетелката заявява, че помага на ищцата, пазарува
й, носи й дърва, подпомага я да слезе и да се качи по стълбите, тъй като не може сама,
макар и с бастун.
При така установената фактическа обстановка С.ският окръжен съд намира
исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и
активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са
насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със
сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят
неоснователност на иска за имуществени вреди и частична основателност на иска за
неимуществени вреди, а именно:
С чл. 432 от КЗ е признато в полза на пострадалото лице право на пряк иск
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, възникнало от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Също така пострадалият следва да е провел рекламационното
производство по чл. 380 от КЗ.
На следващо място е необходимо наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно: деяние /действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, вкл. вид и размер, причинна връзка между деянието и вредата, както и
вина. За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди, причинени на трето
лице извън автомобила е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Установен по делото, а и безспорен между страните е факта, че към датата на
процесното ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на делинквента. Установено е също така и че съгласно
изискванията на чл. 380 от КЗ ищцата е заявила извънсъдебна претенция пред
застрахователя, който не й е заплатил никакво обезщетение.
С. И. А. като водач на застрахования в ответното дружество автомобил на ул.
„Е.“ до кръстовището й с ул. „Е.“ на 17.02.2020 г. е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, следствие на което е блъснал пресичащата
пътното платно пешеходка Е. В. И. от гр. С. и по непредпазливост й е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост на лявата
ръка, в областта на хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движението
на горния ляв крайник. Това деяние /действие/ е противоправно и представлява
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което извършителят
е признат за виновен, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба с Решение № 7/03.02.2022 г. по НАХД № 4/2022 г.
по описа на РС – С., влязло в сила на 19.02.2022 г.
Настоящият съдебен състав не кредитира изводите на вещото лице по
5
назначената автотехническа експертиза в частта досежно констатацията, че ищцата е
изминала 4.70 м. до мястото на удара, тъй като това разС.ие е посочено като 5.30 м.
/във връзка със следа № 1/ както от същото вещо лице на фиг. 6 от допълнителното
заключение, така и в протокола за оглед на ПТП.
Съгласно определението, дадено в т. 54 от § 6 от ДР на ЗДвП, „пешеходната
пътека“ представлява част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите
и банкетите върху платното за движение.
Към момента на настъпване на процесното ПТП на мястото, където ищцата е
пресичала, както и в близост, не е имало обозначени пешеходни пътеки. Пострадалата
е предприела пресичане на кръстовището на ул. „Е.“ и ул. „Е.“ по посока магазина
„Здраве“, като в случая продължението на тротоара от западната страна на ул. „Е.“ се
явява немаркирана и несигнализирана пешеходна пътека.
Е. И. не е имала видимост към автомобила преди предприемане пресичане на
ул. „Е.“. Едва след стъпването на пътното платно и изминаване на разС.ието от 0.59 м.
автомобилът е бил видим. С това си поведение ищцата не е допринесла за настъпилото
ПТП, поради което не е налице съпричиняване от нейна страна, в какъвто смисъл е
възражението на ответната страна.
Вредите в конкретния случай също са доказани – счупване на лявата раменна
кост, станало на 17.02.2020 г., операции на дясната колянна става на 30.04.2020 г.,
05.08.2020 г. и 30.09.2020 г., както и оперативно отстраняване на жлъчката, извършено
на 01.06.2020 г., вкл. претърпените болки и страдания.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се
установява вида на претендираните вреди, наличието на причинна връзка между
счупването на лявата раменна кост и деянието, както и между трите операции на
дясната колянна става и деянието, вкл. и вината на деликвента. Причинната връзка
представлява зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. В
настоящия случай процесният инцидент е обусловил настъпването на описаните в
медицинската документация телесни повреди на ищцата, с изключение на
оперативното отстраняване на жлъчката, които обективно, необходимо и закономерно
произтичат от произшествието, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза, както и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
Освен това деликвентът е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт в
извършването на противоправното деяние, довело до тези вреди.
Като основание на предявената от ищцата претенция за имуществени вреди са
заявени направените разноски във връзка със закупени консумативи и заплатени
медицински разходи за лечение, т. е. касаещи претърпени загуби, за които са
приложени фактури и фискални бонове. Свидетелката М.П., която е дъщеря на ищцата,
изрично е заявила при разпита в проведеното на 28.09.2022 г. открито съдебно
заседание, че лично тя или някой от семейството й са купували всички лекарствата и
консумативите, вкл. стол, ортеза, разходите за частна линейка, като впоследствие
ищцата не е възстановявала сумите. Наличието на роднински връзки между Е. И. и
семейството на М.П. не обосновава извод за недължимост и липса на задължение за
възстановяване на сторените разходи. Заплащането на тези суми от семейството на
свидетелката в изпълнение на морален дълг не обуславя встъпване в правата на
пострадалата, а различна активна легитимация и правно основание. Затова настоящата
съдебна инстанция намира, че в случая разходите на ищцата, свързани с лечението на
6
последиците от претърпяното пътно транспортно произшествие, не са направени от
нея, поради което предявеният иск за имуществени вреди се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Претенцията за неимуществени вреди се отнася до болките и страданията,
следствие на процесното ПТП, вкл. и в периода на възстановяване, който дори не е
приключил, невъзможността за самостоятелно придвижване и необходимостта от
помощни средства /проходилка, бастун/, зависимостта от чужда помощ, ограниченията
и неудобствата, както и неколкократното оперативно лечение, и дългият
възстановителен период.
В чл. 52 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната, вкл. общественото възприемане на критерия за „справедливост“ към
съответния момент.
На следващо място следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 1 от
Протокол № 1 на ЕКПЧ, която не гарантира правото на обезщетение с определен
размер, а налага извършването на разумна преценка за пропорционалност и
съответствие с целта при определянето на обезщетението, което е елемент от
проверката за справедлив баланс. В този смисъл са и аргументите на ЕСПЧ в
решението по Case Broniowski v Poland – присъщата на върховенството на правото
необходимост да се поддържа основателно доверие на гражданите в държавата и
създадения от нея правен ред, което изисква властите да отстранят
нефункциониращите разпоредби на правната система и да коригират незаконните
практики.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди, съдът съобрази характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, в резултат на пътния
инцидент. В настоящия случай става въпрос за счупване на лявата раменна кост и
отчупване на остиофити в дясната колянна става, довело до невъзможни движения и
извършване на операции, обусловили ограничаване на физическата активност на
пострадалата за доста дълъг период. Със свидетелските показания, между които няма
противоречия и които съдът кредитира, са установени следните факти: физическа
болка /от много силна до затихваща интензивност/, обездвижване /от пълно до
зависимост от чужда помощ или от други подкрепящи средства/ и тежка емоционална
травма /от момента на инцидента и в продължение на целия период на лечение/.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че от датата на произшествието –
17.02.2020 г. до деня на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция –
21.12.2022 г. ищцата не се е възстановила напълно. Освен това, вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза сочи, че независимо от предприетото
лечение шансът за пълно възстановяване на Е. И. е минимален и всяка следваща
операция крие риск за здравето й, поради което тя ще изпитва болки и ще се
придвижва с помощни средства.
Факторът възраст /ищцата е била на 78 г. към момента на инцидента/ и
едновременното получаване на две травми – на рамото и на коляното също оказват
7
влияние върху начина на възприемане и изживяване на претендираните
неимуществени вреди. От друга страна загрижеността и предприетите от пострадалата
действия за възстановяване /оперативни интервенции, рехабилитации, прегледи и
болнични пролежавания/ следва да бъдат взети предвид при определянето на размера
на дължимото обезщетение.
Следователно при отчитане на физическите наранявания и медицинските
интервенции, ограничаване на активността и налагането на зависимост от чужда
помощ и средства, минималният шанс за възстановяване, възрастта на ищцата,
предприетите от нея мерки и медицински процедури, тежко преживения от нея факт на
загубата на пълната и свободна подвижност, както и обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените
вреди, вкл. наложените COVID мерки и повишаващата се инфлация, която не може да
бъде компенсирана с размера на съответната мораторна лихва, съдът намира, че
справедливото обезщетение за Е.А. следва да надхвърли традиционното за този вид
телесни увреждания обезщетение.
За сравнение в производството по гр. д. № 2947/2018 г. по описа на Софийски
градски съд I-15 състав, продължило по жалби в производство по в. гр. д. № 5274/2019
г. по описа на Софийски апелативен съд и впоследствие по т. д. № 606/2021 г. по описа
на ВКС, II т. о. в полза на ищцата е присъдено обезщетение за болките и страданията от
травмите, получени в резултат от пътно-транспортно произшествие, сходно с това в
настоящото дело, в размер на 30 000 лв., като решаващият съдебен състав е приел, че
ищцата е допринесла в равна степен за настъпването на удара, доколкото в нарушение
на правилата за движение се е придвижвала по пътното платно, независимо от
наличието на изграден в района тротоар. Такова съпричиняване в настоящото
производство обаче не е налице.
Оздравителният процес е откъснал ищцата от нормалния й начин на живот за
дълго време и с това е променил сериозно ежедневието й, като е наложил грижите за
нея и на други лица. Претърпените от ищцата стрес, болки, трудности и неудобства,
които ще останат още дълго време и след възстановителния период обуславят
спецификата и разликата между процесните неимуществени вреди и обичайните
такива при сходна ситуация. Затова настоящият съд намира, че доколкото може да
направи паричен еквивалент на базата на справедлив баланс и пропорционалност, то
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер от
50 000 лв., от които 10 000 лв. за счупената раменна кост и 40 000 лв. за травмите в
колянната става.
Предвид частичната основателност на главния иск за неимуществени вреди,
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението също се
явява основателна. Съгласно изричната разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ, началният
момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му
за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). В конкретния случай са представени доказателства,
неоспорени от застрахователя, за уведомяването му от ищцата на 03.09.2021 г. От
друга страна, в хода на делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни
доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил уведомен от самия
деликвент по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие.
Затова именно датата 03.09.2021 г. следва да бъде приета за дата на уведомяване по
смисъла на чл. 429, ал. 3 от КЗ, респективно за датата, от която за ответника настъпва
задължението за плащане и на лихви за забава. Следва да бъде взето предвид и
обстоятелството, че ищцата е заявила искане законната лихва върху обезщетението да
8
бъде от изтичане на 15-дневния срок за произнасяне по претенцията до окончателното
изплащане на сумата.
В настоящия случай застрахователят е изискал от ищцата допълнителни
документи, като същата твърди, че чрез адвоката си е отговорила на това искане, но
доказателства в този смисъл не са представени по делото, поради което не може да
бъде определен началният момент на този 15-дневен срок. В тази хипотеза законната
лихва се явява дължима от датата на връчване на ответника на препис от исковата
молба – 11.04.2022 г.
При съвкупната преценка и изложения по-горе анализ на доказателствата може
да се направи обоснован извод, че ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено на основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищцата
сумата в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, от които 10 000 лв. /десет хиляди
лева/ за счупената раменна кост и 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ за травмите в
колянната става, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., причинено
от С. И. А. при управление на лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № СМ ****
АМ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, съгласно Застрахователна полица № GO/77585303, валидна за периода
30.11.2019 г. - 29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като иска в частта за разликата над
присъдените 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ до претендираните 100 000 лв. /сто
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 15-дневния срок за
произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на сумата, се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази част.
Искът за обезщетение за имуществени вреди от описаното пътно-транспортно
произшествие за разходи, направени във връзка с лечение на ищцата в размер на
1 324.52 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15-дневния срок за
произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на сумата също се явява
неоснователен и недоказан, поради което също следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед изхода на
делото, както и направеното искане застрахователното дружество следва да заплати на
адв. Ф. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1 754.60 лв. /хиляди седемстотин
петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Дължимото възнаграждение на адв. Ф. Т. е определено на
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към 27.09.2022 г. – датата на сключване
на договора за правна помощ /с договорена безплатна защита/, т. е. в редакцията,
направена с ДВ, бр. 68/2020 г.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и
направеното искане за заплащане на разноски, ищцата следва да заплати на
застрахователното дружество направените от него разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 394.56 лв. /триста деветдесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки/, представляващи платени депозити за съдебни
експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователното
дружество следва да заплати по сметката на ОС – С. сумата от общо 2 202.72 лв. /две
хиляди двеста и два лева и седемдесет и две стотинки/, от които 2 000 лв.,
представляваща държавната такса, съразмерна на уважения размер на исковите
претенции и 202.72 лв. /двеста и два лева и седемдесет и две стотинки/, платени от
9
бюджета на съда за съдебни експертизи, съразмерни на уважения размер на исковите
претенции.
Водим от горното, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати
на Е. В. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.“ № 4, вх. В, ет. 4, ап. 35 на
основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на общо 50 000 лв.
/петдесет хиляди лева/, от които 10 000 лв. /десет хиляди лева/ за счупената раменна
кост и 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ за травмите в колянната става,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в
резултат на ПТП, настъпило на 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., причинено от С. И.
А. при управление на лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № СМ **** АМ,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, съгласно Застрахователна полица № GO/77585303, валидна за периода
30.11.2019 г. - 29.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в частта за разликата
над присъдените 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ до претендираните 100 000 лв. /сто
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази част, считано от 15-дневния срок за
произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.“
№ 4, вх. В, ет. 4, ап. 35, чрез адв. Ф. Т. и адв. И. Г. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 1 324.52 лв. /хиляда триста двадесет и четири лева и петдесет и две стотинки/
имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на
17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., причинено от С. И. А. при управление на лек
автомобил „Субару Форестър“, с рег. № СМ **** АМ, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно
Застрахователна полица № GO/77585303, валидна за периода 30.11.2019 г. - 29.11.2020
г., ведно със законната лихва върху тази част, считано от 15-дневния срок за
произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати
на адв. Ф. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1 754.60 лв. /хиляди седемстотин
петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА Е. В. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Е.“ № 4, вх. В, ет. 4,
ап. 35 да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
направените от него разноски в размер на 394.56 лв. /триста деветдесет и четири лева и
петдесет и шест стотинки/, съразмерни на отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати
по сметката на ОС – С. сумата от общо 2 202.72 лв. /две хиляди двеста и два лева и
10
седемдесет и две стотинки/, от които 2 000 лв., представляваща държавната такса,
съразмерна на уважения размер на исковите претенции и 202.72 лв. /двеста и два лева и
седемдесет и две стотинки/, платени от бюджета на съда за съдебни експертизи,
съразмерни на уважения размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
11