Р Е Ш Е Н И Е
№ 461/13.7.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 345
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
З.З.Б.,*** против Писмо рег. № 367000-2471 от 16.03.2023 г. на Главен инспектор
С.К. ВПД Началник на РУ – Велинград, с което на жалбоподателя било отказано
„прекратяване на производството и връщане на СУМПС“.
Писмото е оспорено като незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и като издадено
при липса на компетентност.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Жалбата се
поддържа със Становище вх. № 4571/30.05.2023 г. Претендират се разноски по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - ВПД Началник РУ – Велинград към
ОДМВР – Пазарджик – редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не
изразява становище по жалбата.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
15.02.2023 г. около 13:50 часа в гр. Велинград на ул. „Кристал“, като водач на
МПС - БМВ 525 Д X ДРАЙВ с peг. № ***, Държава България, до СОУ „Васил Левски“ в посока за бул. „Съединение“
жалбоподателят е управлявал посоченото МПС, като е спрян за проверка от
контролните органи на МВР. Лицето, в качеството му на водач на автомобила е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с
фабричен номер ARNA0197, като уреда отчита 0 промила алкохол в 13:58 часа.
Отказва обаче да бъде тестван за употреба на Наркотични вещества и техните
аналози с техническо средство Дрегер DRUG TEST 5000 с № ARME-0072 в сградата на
РУ Велинград в 14:20 часа, за което му е издаден талон за медицински изследване
№ 125987.
Предвид
горните е издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
GA571238 /15.02.2023 г. против жалбоподателя.
Въз основа на посочения АУАН е издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 23-0367-000024 от 15.02.2023 г. от Б. О. С. на длъжност мл.
автоконтрольор към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с която на З.З.Б. е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл.171, т.1, б.б от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Съответно със съставяне на посочените АУАН и ЗППАМ на
жалбоподателя е отнето СУМПС № *********.
Издадено
било и Наказателно постановление № 23-0367-00008/01.03.2023 г. на ВПД Началник
РУ-Велинград в ОД на МВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено
наказание по чл.174 ал. 3, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца.
Съобразно
събраните по делото доказателства се установява, че цитираната ЗППАМ от
15.02.2023 г. не е оспорена, като същата е влязла в законна сила. Оспорено по
съдебен ред е Наказателно постановление № 23-0367-00008/01.03.2023 г., по което
е налично висящо дело.
Със
Заявление № 367000-2201 от 07.03.2023г., по описа на РУ Велинград
жалбоподателят е поискал да му бъде върнато отнетото СУМПС. В отговор е
издадено процесното писмо от 16.03.2023 г., с което на жалбоподателя е указано,
че не се намират основания за прекратяване на производството. Жалба срещу
писмото е подадена на 21.03.2023 г.
При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна,
за която е налице и интерес от обжалването. Жалбата е подадена в срока по чл. 296, ал. 1 АПК. Предвид посочените, подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От представените по делото доказателства
се установява, че СУМПС на молителя Б. е отнето със съставяне на АУАН на 15.02.2023
г., като към датата на молбата за връщането му – 07.03.2023 г., СУМПС не е
връщано от ответника, с оглед претендирана от последния влязла в законна сила ЗППАМ
№ 23-0367-000024 от 15.02.2023 г., с която се установява, че е наложена ПАМ временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В практиката си ВАС се е произнасял (Решение № 7738 от 29.06.2021 г. по адм. д. №
4697/2021 г. и Решение №
9810 от 17.07.2018 по адм. д. № 7505/2017 г. по описа на ВАС), че влязлото в
сила наказателно постановление представлява изпълнително основание относно
наложените с него административни наказания глоба и временно лишаване от право
да се упражнява определена дейност. В случая липсва влязло в законна сила
наказателно постановление, но е налице влязла в законна сила ЗППАМ, по силата
на която е отнето СУМПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. „б“ от Закона за движение по пътищата - за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ
да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
Принудителните административни мерки са
форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не
може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и
да се прилагат по реда и начина, предвидени там, като издаването им трябва да е
в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и
чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата.
Имено предвид специфичния характер на
предвидените в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителни административни мерки, е
уреден и специален ред за защита от същите. Тоест възможността да бъдат
оспорени по съдебен ред, където в най- пълна степен може да се реализира
защитата на правата и интересите на лицата. В настоящия случай обаче не се
установява жалбоподателят да се е възползвал от правото си на защита срещу
издадената ЗППАМ от 15.02.2023 г. Предвиденото в заповедта време за налагане на
ПАМ е аналогично на посоченото в разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква б от ЗДвП и като не се е възползвал от правото си на защита срещу издадената ПАМ,
жалбоподателят е допуснал влизане в законна сила на същата, като нейното правно
действие ще следва до решаване на въпроса за отговорността му по повод
издаденото № 23-0367-00008/01.03.2023 г., но не повече от 18 месеца от
издаването ѝ.
По отношение на наказанието „лишаване от
право да се управлява МПС“ следва да се има предвид и следното: Съгласно чл.
81, ал. 1 от ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е
постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност се изпълнява от органите които признават това право и контролират
упражняването му. В съответствие с чл. 82, ал. 1, б. „б“ ЗАНН,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли шест месеца, когато
наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност, а съгласно ал. 3, независимо от спирането или
прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. В разпоредбата на
чл. 81, ал. 1 ЗАНН законодателят се е ограничил да посочи кой изпълнява
наказанието, но не и да създаде ред за защита на административнонаказаното лице
в хода на изпълнението на наказанието лишаване от права. Действията по изпълнение
на влязло в сила наказателно постановление се основават на влязъл в сила
административен акт. Този акт е административно-наказателен, но смисъла, който
законодателят е вложил в израза не дава основание понятието „административен
акт“ да се тълкува стеснително и да се отнася само до индивидуален, общ или
нормативен административен акт. Понятието „административен акт“ следва да се
разбира като всеки акт на административен орган, тъй като действия в изпълнение
на влязъл в сила акт на администрацията са такива, извършени на законно
основание. Наказателните постановления, макар и правораздавателни актове, се
налагат от административен орган и подлежат на съдебен контрол, като
касационната проверка е по реда на АПК и последната съдебна инстанция е
административният съд. От изложеното следва, че изпълнението на влезли в сила
наказателни постановления, при липса на друг изрично посочен ред в ЗАНН, следва
да се извърши по реда на Дял пети от АПК (в този смисъл Решение №
9395/10.07.2018 г. по адм. д. № 3575/2018 г. по описа на ВАС, седмо отделение,
Определение № 7787 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6310/2013 г., VII о.).
От горните следва, че в случай че НП №
23-0367-00008/01.03.2023 г. бъде потвърдено от съда с влязъл в сила окончателен
акт, то изпълнението му, при липса на друг изрично посочен ред в ЗАНН, ще
следва да се извърши по реда на Дял пети от АПК.
В случая обаче се установява, че СУМПС е отнето
съгласно АУАН и ЗППАМ от 15.02.2023 г., съобразно годно правно основание, което
е посочено и в оспореното писмо.
С оглед посоченото следва да се приеме,
че издаденият акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 22, ал. 1
от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, доколкото отнетите български национални свидетелства за
управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до
настъпването на правно основание за връщането им. От изложените в акта
съображения стават видни основанията, поради които СУМПС не е върнато, както и
че същото е издадено след извършване на съответните проверки с цел установяване
на относимите факти и обстоятелства. Предвид горните не се установяват
основания за отмяна на оспореното писмо като незаконосъобразно, поради което ще
следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, разноски биха
се дължали в полза на ответника, но при липса на валидно сезиране с такова
искане, съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 298 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.З.Б.,*** против
Писмо рег. № 367000-2471 от 16.03.2023 г. на Главен инспектор С.К. ВПД Началник
на РУ – Велинград, с което на жалбоподателя било отказано „прекратяване на
производството и връщане на СУМПС“.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:
/п/