№ 15911
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110171336 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е искова молба, назована "частна жалба" от ищеца. В нея е
направено искане за освобождаване от държава такса. Към нея и
впоследствие депозирана молба се представя декларация за гражданско и
материално състояние и други писмени доказателства в подкрепа на искането
на ищеца. В исковата молба е направено искане за назначаване на преводач и
предоставяне на правна помощ.
Съгласно посочената законова разпоредба по молбата за освобождаване
съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство,
имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други
констатирани обстоятелства.
След като се запозна с приложените към молбата с вх. №
113804/05.04.2024 г. и писмо с вх. № 119678/10.04.2024 г. от Затвора - гр.
София документи и актове съдът приема, че не е налице основание за
освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата по производството
държавна такса. Видно от приложеното към молбата решение от 15.02.2017
г., постановено по гр.д.№ 54849/2016 г. по описа на СРС, влязло в законна
сила на 02.03.2017 г., е, че в производството по чл. 49 от СК, делът на иещца в
притежаваните в съсобственост с бившата му съпруга недвижими имоти е
уравнен, т.е. получил е паричната им равностойност. Видно от оценката на
имотите е, че някой от тях са на значителна стойност. С оглед предходното,
1
дори към настоящия момент ищецът да декларира, че не получава доходи, то
с оглед паричната равностойност на уравнените имоти, съдът приема, че той
разполага със средства за заплащане на държавна такса.
Съдът счита, че назначаване на преводач в настоящото производство не
е необходимо, доколкото в подадената по делото декларация, ищецът под
страх от наказателна отговорност декларира, че е със статут на постоянно
пребиваващ на територията на страната. Отделно от предходното,
подписаните от него документи са на български език. В други производства
пред съда е налице обективиране на положението, че ищецът владее
български език. Вписаното в книжата до съда, че други лица са направили
превод от руски език, не означава, че лицето не владее писмено и говоримо
български език, още повече, че видно от текста на исковата молба и молбата
от 05.04.2024 г., почерците в съдържанието им и в изписаните инициали на
подписващия се са със сходни белези. Няма данни ищецът да е ползвал
преводач и в производството за развод по исков ред. Единствено нежеланието
на ищеца да се ползва от знанията си по български език не обуславя
основателността на искането му.
Що се отнася до искането за правна помощ, съдът счита, че и това
искане е неоснователно. Разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Закона за правната
помощ предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя,
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или
недопустима. Съдът намира, че настоящият случай е именно такъв, предвид
зададените параметри на претенцията към настоящия момент. В исковата
молба са наведени твърдения за извършени процесуални действия от
магистрат, по водено административно производство с участието на ищеца,
като по делото не са налице данни дали производството е приключило, а
съгласно Определение № 43/29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 805/2018 г.,
III г. о., ГК, искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и
бездействия в това им качество, респ. срещу държавата чрез съдебния орган, в
който упражняват служебните си правомощия, са допустими, само при
условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е
умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за
търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях
действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения,
изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената
2
хипотеза, при извършено умишлено престъпление. В този смисъл от
твърденията в исковата молба, съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 24,
т. 2 от Закона за правната помощ, което от своя страна не би могло да
оправдае предоставянето на правна помощ на ищеца. Следва да се има
предвид, че правната помощ е институт, предоставен на гражданите, които
нямат средства за адвокат и искат да защитят нарушени свои права и законни
интереси, а в случая от твърденията на исковата молба не би могло да се
изведе конкретно защитимо право на ищеца, което се налага да бъде защитено
посредством предявения иск. Отделно от това и както се посочи по-горе, не
може да се изведе материално положение на ищеца, възпрепятстващо го да
заплати адвокатски хонорар, само на основание, че същият се намира в
Затвора - гр. София.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г. В. К. за освобождаване
от дължимата по искова молба, назована "частна жалба" с вх. №
375961/29.12.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г. В. К. за назначаване на
преводач.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г. В. К. за предоставяне
на правна помощ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от исковата молба съобразно
искането в молба с вх. № 375961/29.12.2023 г.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото за даване на последна възможност на ищеца
за привеждане на исковата молба в редовен вид, след влизане в сила на
настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3