№ 103241
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
като разгледа докладваното от Г К Частно гражданско дело №
20241110138540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс (
ГПК ).
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за паричните суми за главница по
договор за кредит,договорна лихва и лихва за забава.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки да бъде отхвърлено заявлението
в частта за сумите от 199,13 лева възнаграждение по договор за поръчителство и 17,92 лева
лихва за забава за периода 21.11.2023 г. до 07.06.2024 г. върху възнаграждение по договор за
поръчителство.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК регламентира,че съдът отхвърля заявлението,ако е
подадено срещу потребител и ако са претендирани парични суми,основани на
неравноправни клаузи или клаузи,за които съществува вероятност да са неравноправни.
Цитираната разпоредба поражда служебно задължение за съда да следи относно наличието
на неравноправни клаузи и ако констатира такива съдът е длъжен да отхвърли заявлението.
С оглед това,че със заявлението са претендирани парични суми спрямо физическо лице по
договор за потребителски кредит,длъжникът Н. е потребител.
Софийският районен съд приема,че в частта,в която са претендирани възнаграждение по
договор за поръчителство,съответно лихва за забава върху възнаграждение по договор за
поръчителство заявлението подлежи на отхвърляне. Законът за потребителския кредит
регламентира максимума,до който могат да бъдат разходите по кредита съгласно чл.19,ал.4
от ЗПК. Цитираната разпоредба има императивен характер и урежда максималния размер
над размера на главницата,до който може да нараства задължението и всяка друга уговорка
се явява недействителна. Съдът счита,че чрез уговаряне дължимост на
възнаграждение,макар и по друг договор,се достига до хипотеза,при която общият размер на
задължението за заемополучателя нараства,а и същевременно е възможно при съобразяване
дължимото възнаграждение по този договор да се достига до нарушаване разпоредбата на
1
чл.19,ал.4 от ЗПК. Отделно от това,съдът намира,че уговарянето дължимост на
възнаграждение на поръчител,независимо от това дали поръчителят ще изпълни точно
договорните си задължения по договор за заем или ще допусне неточно
изпълнение,представлява нарушение на закона и на добрите нрави.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението,подадено от "А Т"ЕООД срещу Р. Х. Н. в частта за сумите от
199,13 лева възнаграждение по договор за поръчителство и 17,92 лева законна лихва върху
възнаграждение по договор за поръчителство за периода 21.11.2023 г. до 07.06.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Делото да се докладва след влизане в сила на настоящото разпореждане с оглед даване на
указания за предявяване на осъдителни искове съгласно чл.415,ал.1,т.3 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2