№ 195
гр. Благоевград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Христина Далева
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600523 по описа за 2024 година
ОС е сезиран с частна жалба от името на М. А. К. против определение №
231/21.02.2024 г. по н.ч.х.д. № 472/2021 г. на РСР, с което на основание чл.24,
ал.5, т.5 от НПК е прекратено наказателното производство по делото заради
неявяването му в съдебно заседание. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен, тъй като К. навременно е представил пред съда
медицински документ за невъзможността да се яви и по тази причина липсва
основание за прекратяване на наказателното производство. Ето защо се иска
определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РС за
разглеждане от друг състав.
Писмени възражения срещу подадената жалба не са депозирани от
подсъдимия и защитника му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител не се
явява. Повереникът на същия – адв. Б., поддържа жалбата по съображенията,
изложени в нея.
Въззиваемият Б. Б., редовно призован, не се явява пред БлОС. Неговият
защитник оспорва жалбата срещу атакуваното определение, което счита за
правилно и законосъобразно. Изразява несъгласие с изложените съображения
1
в жалбата, акцентирайки върху некоректно процесуално поведение на частния
тъжител, насочено единствено към поддържане висящността на
производството, без активност от негова страна. В този смисъл прави
изявление за изтичане на абсолютна давност, както в наказателната част, така
и в гражданската, поради което моли атакуваното определението на РСР да
бъде потвърдено.
ОС, след като се запозна с материалите по делото, изложените доводи в
жалбата и становищата на страните в хода на съдебните прения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Правното основание на депозираната частна жалба се съдържа в
нормата на чл.289, ал.4 от НПК, която препраща към процедурата по глава
XXI от НПК. Същата е депозирана в законния срок от правоимащо лице и
поради това се явява допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Жалбоподателят М. К. с подадена пред РСРчастна тъжба е инициирал
наказателно производство от частен характер против лицето Б. С. Б. с
обвинение за извършено на 17.12.2014 г. престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от
НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК, по повод на която е образувано н.ч.х.д. №
372/2015 г. по описа на РСР С частната тъжба К. е предявил и граждански иск
срещу Б. за нанесени му от обидата неимуществени вреди в размер на 5000
лв., който е приет от първоинстанционния съд за съвместно разглеждане в
наказателния процес. С присъда по н.ч.х.д. № 372/2015 г. по описа на
РСРподсъдимият Б. е оправдан, като е отхвърлен и предявеният срещу него
граждански иск. Същата присъда е била отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав.
При повторното разглеждане на делото в образуваното н.ч.х.д. №
337/2018 г. по описа на РСРотново е приет за разглеждане предявеният преди
това граждански иск. С влязло в сила определение № 610/03.02.2020 г.,
постановено по н.ч.х.д. № 337/2018 г. по описа на РРС наказателното
производство по делото в наказателната му част е било прекратено, поради
изтекла давност. Съдебният процес е продължил относно вземането на
пострадалия за обезвреда на вредите от деянието. С определение №
501255/11.03.2021 г. тогавашния състав на РРС е прекратил наказателното
производство по н.ч.х.д. № 337/2018 г. и в гражданската му част. С Решение №
2
178/23.09.2021 г.. постановено по в.ч.н.д. № 526/2021 г. по описа на ОСБ,
горецитираното определение е било отменено и делото върнато на РСРза
продължаване на разглеждането му от друг съдебен състав.
Образувано е н.ч.х.д. № 472/2021 г. по описа на РСР С Определение №
101/31.01.2023 г., постановено по същото дело, РРС е оставил без разглеждане
предявения от тъжителя М. К. против подсъдимия Б. Б. граждански иск за
сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на противоправното деяние, квалифицирано
като такова по чл.146, ал.1, вр. с чл.148, ал.1 от НК. С Определение №
164/22.03.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 264/2023 г. по описа на ОСБ е
отменено протоколно определение № 101 от 31.01.2023 г., постановено по
н.ч.х.д. № 472/2021 г. по описа на РСРи делото е върнато на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Последвали са няколко съдебни заседания, в които тъжителят не се е
явявал поради влошено здравословно състояние, но е бил надлежно
представляван от адвокат, който неизменно е поемал задължение да представи
доказателства за здравословното състояние на доверителя си.
На 21.02.2024 г. по делото се провежда съдебно заседание, в което не се
явяват, редовно призовани, нито частният тъжител, нито неговият повереник.
С жалбата, предмет на настоящата проверка, като причина за неявяването на
частния тъжител отново е посочено внезапно влошаване на здравословното му
състояние, което е наложило посещение на лекар за преглед на 20.02.2024 г.,
като се твърди, че неразположението му е продължило и на следващия ден.
Представените пред РРС писмени доказателства /копие на електронен
документ в НЗИС от 20.02.2024 г. и амбулаторен лист от същата дата/
действително обективират извършен преглед на частния тъжител, но както
правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, не представляват
извинителна причина за неявяването в съдебно заседание на самия тъжител.
Респективно РРС е постановил обжалваният пред настоящата инстанция
съдебен акт, с което е прекратил производството по н.ч.х.д. № 472/2021 г. по
описа на РСР поради наличие на предпоставките по чл. 24, ал.5, т.5 от НПК –
неявяване на частния тъжител в съдебно заседание и не посочване на
уважителни причини за това. Този правен извод на контролирания съд се
споделя и от настоящия състав по следните съображения:
3
Частният тъжител встъпва в процеса, за да отстоява своите права и
законни интереси. От неговата воля зависи дали да повдигне и поддържа
обвинението пред съда, като за разлика от държавния обвинител, може да
предизвика прекратяване на производството, като един от способите е
оттегляне на тъжбата – изрично или мълчаливо. Последното е налице при
предпоставките, визирани в чл.24, ал.5, т.5 от НПК. Неявяването на частния
тъжител в съдебното заседание на първоинстанционния съд, без уважителни
причини, съставлява процесуално основание за прекратяване на наказателното
производство, възникнало като резултат от поведението на лицето, по чиято
воля е образуван наказателния процес. Без значение за този изход на делото,
кога е възникнало основанието, в кое по ред заседание. При установяване на
предпоставките по горната разпоредба, съдът задължително прекратява
наказателното производство и това не зависи от волята на подсъдимия,
каквото условие се поставя при наличието на други основания за
прекратяване. Явяването на повереник изключва прекратяването на
наказателното производство при предпоставките на чл.24, ал.5, т.5 от НПК, но
законът изисква явяването на повереник винаги, когато частният тъжител не
се явява без уважителни причини. В случаите, когато частният тъжител не се
явява, без да посочи уважителни причини за това, не се явява и неговия
повереник, както е в настоящия казус, производството следва да бъде
прекратено.
Въпреки че в случая наказателното производство по делото е било
прекратено по давност, то по аргумент от чл.307 НПК делото е останало
висящо по гражданската претенция. И това е така, доколкото предмет на
гражданския иск в наказателния процес не е самото престъпление, а деянието,
по отношение на което съдът следва да прецени налице ли е деликт по
смисъла на чл.45 ЗЗД. Съгласно мотивите на ТР № 1/2013 ОСНК на ВКС
правната природа на гражданския иск в наказателния процес го определя като
институт на наказателното процесуално право, като нормите на ГПК намират
субсидиарно приложение в случаите, когато липсват специални предписания
по НПК /чл.88, ал.1 НПК/. От обстоятелството, че гражданският ищец встъпва
в наказателния процес, за да отстоява своето искане за обезщетение за
причинените с престъплението вреди, той трябва да съобразява цялата своя
процесуална активност с разпоредбите на НПК. Т.е. доколкото в случая е
налице правен спор, който третира престъпление, което се преследва по тъжба
4
на пострадалия, то в случая приложима е разпоредбата на чл.24, ал.5 от НПК,
съгласно която, освен в случаите по ал.1, не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява и когато: т.5 – частният тъжител не е намерен на
посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на
първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се
прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.
Пред първата инстанция са били представени копие на електронен
документ в НЗИС и амбулаторен лист, издадени на К., удостоверяващи
преглед на частния тъжител от д-р Н.Я. на 20.02.2024 г. със снета анамнеза,
обективно състояние и поставена диагноза „...“. От тези доказателства
правилно РРС е приел, че действително на 20.02.2024 г. частният тъжител е
бил на консултация при д-р Н.Я., но не и че състоянието му е пречело да се
яви пред съдебните органи. Съобразно чл.18, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза в случай на заболяване, което препятства явяване
пред органите на съдебната власт, следва да се представи „Медицинско
удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и
министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето
не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на
съдебната власт. Поради това настоящият състав също приема, че
здравословното състояние на частния тъжител на 21.02.2024 г. е позволявало
явяването му пред съда по н.ч.х.д. № 472/2021 г. по описа на РСР
При това положение въззивният съд се солидизира с извода на РРС за
наличие на предпоставките по чл.24, ал.5, т.5 от НПК за прекратяване на
наказателното производство. Тази възможност е предвидена от законодателя,
за да се преустанови висящността на всяко наказателно дело от частен
характер, при което тъжителят, който по правило е инициатор на
производството, поддържа обвинението и носи доказателствената тежест за
него, е демонстрирал незаинтересованост към воденето му чрез неявяване
пред съда без уважителни причини.
Предвид на гореизложеното, въззивният съд е на мнение, че нито пред
първата, нито пред настоящата инстанция частният тъжител е ангажирал
доказателства, касаещи неявяването му в съдебно заседание на 21.02.2024 г.,
което да е поради такава обективна причина, която изключва участието му по
5
делото.
На база изложеното ОС намира наведените оплаквания в частната жалба
за неоснователни, поради което определението на първата съдебна инстанция
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.289, ал.4 във вр. с чл.341, ал.1 във
вр. с чл.338 от НПК ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 232 от 21.02.2024 г. по
н.ч.х.д. № 472/2021 г. по описа на РСР, с което е прекратено производството по
делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6