МОТИВИ: Против подс.Г.С.С.
е предявено обвинение по чл.195ал.1т.7 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.28ал.1 от НК.
Делото
бе проведено по реда на съкратеното съд.следствие, съгл. чл.371т.2 от НПК.
В с.з.
прокурора поддържа обвинението против подсъдимият, като счита,че следва да му се
наложи наказание при усл.на чл.58а ал.1 НК.
Адв.Е.С.-защитник на подс.С.,взема
становище,че наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства
и при усл.на чл.58а ал.1 от НК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и от заключението на изготвената експертиза се установява следната фактическа обстановка :
Подс.Г.С. бил осъждан
многократно за престъпления от общ
характер.Така на осн.чл.25ал.1вр.с
чл.23ал.1 от НК ,на същия било
определено общо наказание от 1 година
лишаване от свобода,при строг режим, по пр. по н.о.х.д.№ 1134/11г., н.ох.д.№1015/11г.
и н.о.х.д.№ 206/12г. по описа на КРС за
престъпление-кражба,извършени като непълнолетен,като е изтърпял наказанието на
02.01.13г.Настоящата му престъпна дейност
е извършена в условията на повторност съгл. чл.28ал.1 от НК.
На 29.07.2013г. през
деня,св.Х.Х. *** бил в района на
яз.”Копринка”,общ.Казанлък с автомобила си
м.”Дайхацу Териос” с рег.№ ***. Същият заключил вратите ,но оставил стъклото на шофьорската врата наполовина отворено,като оставил на предната дясна седалка малката си черна
чанта от плат със следните вещи в нея : пари–сумата от 180лв.,кожен калъф от
изкуствена кожа за документи, лична карта, свидетелство за управление на МПС, риболовен
билет,очила с диоптър 1.5, калъф от
велур за очила ,инхалатор „Фостер”100/6мкгр./доза, блистер”Аналгин”,блистер”Хлофадон”,блистер”Коренитек”.
След това св.Х. се отдалечил на около 30метра.
Междувременно в района на
язовира се намирал и подс.Г.С.,който видял автомобила на св.Х. с полуотвореното стъкло,както и
чантичката на предната седалка ,пресегнал се през прозореца,взел чантичката и
се скрил с нея в гората.Там видял какво
има в нея,взел само парите и я изхвърлил
,след което отишъл с автобус до
гр.Казанлък и похарчил парите.
Впоследствие св.Х. се
върнал до колата си и установил кражбата на чантичката и вещите в нея.Наблизо
същият видял св. А. С. с приятели,попитал
ги дали са намерили чантичката му и след
като му отговорили отрицателно си
оставил телефонния номер да му позвънят , ако я намерят.
Около две седмици след
кражбата ,св.А. С. видял подс.Г.С. ,като
последният му казал,че е взел чантичката
с пари и други вещи от кола на язовира ,както и че е взел само парите , а
чантичката изхвърлил до бунгалата
на язовира. Св.А. С. отишъл до
бунгалата и намерил чантичката,но тъй
като загубил телефонния номер на Х. я оставил в дома си ,а по-късно я
предал с вещите в нея на полицаите с протокол за доброволно
предаване /л.16 от ДП/,като с разписка /л.17/ вещите били предадени на св.Х..
По делото е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза ,от чието заключение се установява,че общата стойност на отнетите вещи към момента
на извършване на деянието от страна на подс.С. възлиза на сумата от 353.20лв.
Съгл.
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК,съдът напълно приема за установени
обстоятелствата изложени в обв.акт,които
се припокриват с горната фактическа
обстановка и които напълно кореспондират
със самопризнанията направени от подс.С..
Същият не оспорва изложената фактическа
обстановка, като самопризнанията му кореспондират със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства- показанията на св.А. С. и Х.Х..
Горната
фактическа обстановка се подкрепя и от приложените
по делото писмени доказателства-протокол за доброволно предаване от 23.08.13г.
и разписка от 26.08.13г.
От данните по делото
не се установява подс.С. да е възстановял част от паричната сума на
пострадалия.
С оглед на гореизложените
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът
намира,че се установи по безспорен и несъмнен начин, че както от обективна,
така и от субективна страна подс.Г.С.С. е осъществил престъпния състав на чл.195ал.1т.7
вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.28ал.1 НК. Същият
е извършил престъпното деяние “кражба”,като
е прекъснал фактическата власт на
собственика върху отнетите вещи и е
установил своя трайна фактическа власт. С. е действал в условията на повторност
по см.на чл.28ал.1 от НК.
От
субективна страна подс.С. е действал при форма на вина пряк умисъл- съзнавал е
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното
настъпване,поради което ще следва да бъде признат за виновен и наказан.
Съдебното производство бе проведено по реда на
чл.371т.2 НПК и на осн.чл.373ал.2 НПК съдът следва да приложи по отношение на подсъдимият
разпоредбата на чл.58а НК .
При определяне вида и размера на наказанието
на подс. Г.С.С. за престъплението
по чл.195ал.1т.7 вр. с чл.194ал.1 вр. с чл.28ал.1 НК, съдът съобрази следното :
Като отегчаващи вината обстоятелства отчита предходните осъждания на подсъдимия
и лошите му характеристични данни.Като смекчаващи вината обстоятелства цени-направените
самопризнания,проявеното критично отношение,тежкото му материално положение.При
това положение намира ,че наказанието му следва да се наложи при превес на смекчаващи вината обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода. На
осн.чл.58а ал.1 от НК съдът следва да
намали с 1/3 така определеното наказание,поради което го ОСЪЖДА на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,при първоначален СТРОГ режим в Затвор.
Видно от
актуализираната му справка за съдимост, подс.С. изтърпява наказание в Затвора
гр.Стара Загора по пр. по н.о.х.д.№ 1265/13г. на РС-гр.Казанлък от една година
и десет месеца лишаване от свобода,при първоначален строг режим в затвор.Деянието
е извършил на 21.08.13г.,като присъдата е влязла в законна сила на 31.12.2013г.
При това положение
деянието,предмет на настоящото дело и това по
н.ох.д.№ 1265/13г. по описа на РС гр.Казанлък се намират в съотношение
на съвкупност помежду си т.е. са извършени от подсъдимия преди да има влязла в
сила присъда за което и да е от тях,поради което ще следва на осн.чл.25ал.1 вр.
с чл.23ал.1 от НК съдът да кумулира двете наказания до размера на по-тежкото от
тях и му определи едно общо наказание за изтърпяване от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим в
Затвор.
На осн.чл.25ал.2 от НК съдът следва да приспадне изцяло изтърпяното от подс.С. наказание по горното
осъждане.
На осн.чл.189ал.3 от НПК направените по делото
съд.разноски в размер на 40лв. остават в тежест на подсъдимият Г.С.С.,които следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС-гр.Казанлък.
В този
смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :