Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр.Габрово, 13.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Радина Церовска и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 330 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по жалба
на “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от И.
С. П. - управител, депозирана чрез адвокат А.С.В. от САК, със съдебен адрес ***,
срещу Решение № РЗМ-5800-559/32-299932 от 14.10.2020г., издадено от *** – с.д.
Директор на Териториална дирекция Югозападна, Агенция „Митници“.
В жалбата, в становищата изразени в
проведените съдебни заседания и в представената писмена защита се твърди
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска отмяната му. Развиват
се подробни съображения, сочещи основания за отмяната му. Претендират се
разноски.
Ответникът – Директорът на Териториална
дирекция Югозападна, Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – надлежно
упълномощен юрисконсулт, пледира неоснователност на жалбата, правилно административният
орган бил определил нова митническа стойност на стоките, а оттам и нов размер
на дължими държавни вземания. Претендира деловодни разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение. Представя допълнителни писмени бележки
Съдът съобрази следното:
Дружеството жалбоподател е осъществило
внос на стоки. За нуждите на настоящото произнасяне съдът ще се спре в
решението си по-долу само на стоките засегнати от индивидуалния административен
акт, предмет на съдебна проверка.
С митническата декларация MRN № 19BG005107001055R0
от 24.09.2019г. дружеството е поставило под режим „допускане за свободно
обръщение” 5 групи стоки. За стоките предмет на проверката са посочени данни
както следва:
-Стока № 1 в кл.6/8 - Описание на
стоките - „БЛУЗИ ЗА ЖЕНИ И МОМИЧЕТА ОТ СИНТЕТИЧНА МАТЕРИЯ - 949 БРОЯ“, в
кл.6/14 -Тарифен код-**********, кл.6/1- нето тегло 295 кг., кл.8/6 -
Статистическа стойност - 6229, 17 лв., Митническа стойност - 6313,63 лв., в
кл.4/14 - Цена на стоката - 3584,50 USD, в кл.4/16 - Метод за определяне на
стойността – 1 - Договорната стойност на стоката (чл.70 от Митническия кодекс
на съюза /МКС/).
-Стока № 4 в кл.6/8- Описание на стоките
- „ЖИЛЕТКИ ОТ ИЗКУСТВЕНА МАТЕРИЯ ЗА ЖЕНИ И МОМИЧЕТА - 263 БРОЯ“ , в кл.6/14
-Тарифен код-**********, кл.6/1- нето тегло 481 кг., кл.8/6 - Статистическа
стойност 5686,25 лв., Митническа стойност - 5823,97 лв., в кл.4/14 - Цена на
стоката - 3306,50 USD, в кл.4/16 - Метод за определяне на стойността – 1 - Договорната
стойност на стоката (чл.70 от МКС).
С митническата декларация MRN № 19BG005107001640R3 от 11.11.2019г. дружеството е поставило под режим
„допускане за свободно обръщение” 7 бр. стоки, три които, посочени по-долу, са засегнати
от решението, като за тях са посочени следните данни:
-Стока № 1 в кл.6/8- Описание на стоките
- „БЛУЗИ ЗА ЖЕНИ И МОМИЧЕТА ОТ СИНТЕТИЧНА МАТЕРИЯ- 966 БРОЯ”, в кл.6/4 -
Тарифен код **********, кл.6/1- нето тегло 310 кг., кл.8/6 - Статистическа
стойност - 6426,28 лв., Митническа стойност - 6482,69 лв., в кл.4/14 - Цена на
стоката - 3686,76 USD, в кл.4/16 – Метод за определяне на стойността – 1 - Договорната
стойност на стоката (чл.70 от МКС).
-Стока № 5 в кл.6/8- Описание на стоките
- „ЯКЕТА ЗА ЖЕНИ И МОМИЧЕТА ОТ СИНТЕТИЧНА МАТЕРИЯ- 203 БРОЯ", в кл.6/14
-Тарифен код - 62029300000, кл.6/1- Нето тегло 280 кг., кл.8/6 - Статистическа
стойност - 4755,94 лв., Митническа стойност - 4806,24 лв., в кл.4/14 - Цена на
стоката - 2733,35 USD, в кл. 4/16 - Метод за определяне на стойността - 1 - Договорната
стойност на стоката (чл.70 от Кодекса).
-Стока № 6 в кл. 6/8- Описание на
стоките - „ПОЛИ ЗА ЖЕНИ И МОМИЧЕТА ОТ ИЗКУСТВЕНА МАТЕРИЯ- 20 БРОЯ”, в кл.6/14 -Тарефен
код-620640000О(), кл.6/1- Нето тегло 6 кг., кл.8/6 - Статистическа стойност - 130,92
лв., Митническа стойност – 132.- лв., в кл.4/14 - Цена на стоката – 75,07 USD,
в кл.4/16 - Метод за определяне на стойността - 1 - Договорната стойност на
стоката (чл.70 от кодекса).
Стоките и по двете МДВ са с един и същ
доставчик - PRIMERA (Н.К) INTERNNATIONAL СО.LТD - Китай.
С обжалваното решение е прието, че
поради наличие на съмнения, в посочената в декларациите стойност, митническата
стойност на посочените пет групи стоки не е възможно да бъде определена по реда
на чл.70, § 1 от Регламент № 952/2013, според който „базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост“.
Митническите органи са приели, че са налице
необичайно ниски цени на стоките декларирани от „***” ЕООД. Констатациите на
проверяващия екип са следните:
Декларираната договорна стойност за
стоките с №№ 1 и 4 по МД с MRN № 19BG005107001055R0/24.09.2019 г. била по-ниска
от „определения
рисков праг“ както следва:
за стока № 1- „блузи за жени и момичета
от синтетична материя“, договорената стойност в размер на 21,40 лева е по-ниска
от определения рисков праг 29,87 лева за килограм нето тегло. Следователно за
един килограм нето тегло при цена равна на рисковия праг, получената стойност
следвало да е в размер на 29,87 лева, която стойност е по-висока с 8,47 лева от
декларираната.
за стока № 4 с описание „жилетки от
изкуствена материя за жени и момичета”, договорената стойност в размер на 12,11
лева е по-ниска от определения рисков праг 17,76 лева за килограм нето тегло. Следователно
за един килограм нето тегло при цена равна на рисковия праг, получената
стойност следвало да е в размер на 17,76 лева, която стойност е по-висока с
5,65 лева от декларираната.
Декларираната договорна стойност за
стоките с №№ 1, 5 и 6 по MRN №19BG005107001640R3 от 11.11.2019 г. също била по-ниска
от „определения
рисков праг“ както следва:
за стока № 1 с описание „блузи за жени и
момичета от синтетична материя”, договорената стойност в размер на 20,91 лева е
по-ниска от определения рисков праг 31,08 лева за килограм нето тегло. Следователно
за един килограм нето тегло при цена равна на рисковия праг, получената
стойност следвало да е в размер на 31,08 лева, която стойност е по-висока с
10,17 лева от декларираната.
за стока 5 с описание „якета за жени и
момичета от изкуствена материя”, договорената стойност в размер на 17,17 лева е
по-ниска от определения рисков праг 18,77 лева за килограм нето тегло. Следователно
за един килограм нето тегло при цена равна на рисковия праг, получената
стойност следвало да е в размер на 18,77 лева, която стойност е по-висока с
1,60 лева от декларираната.
за стока № 6 с описание „поли за жени и
момичета от изкуствена материя”, договорената стойност в размер на 22,00 лева е
по-ниска от определения рисков праг 23,31 лева за килограм нето тегло. Следователно
за един килограм нето тегло при цена равна на рисковия праг, получената
стойност следвало да е в размер на 23,31 лева. която стойност е по-висока с 1
лева от декларираната.
В доклада предхождащ обжалваното решение
е предложена нова митническа стойност на стоките, чието следствие е определяне
на възникналите държавни вземания за досъбиране. За да възприеме, предложението
на проверяващия екип, административният орган е приел, че е невъзможно
определяне на митническата стойност на стоките по реда на чл.70 от МКС, тъй
като посочените в декларациите цени на стоките били необичайно ниски. Извършил е
следния анализ за възможното приложение на хипотезите по §2, на чл.74 от МКС:
По отношение на първият метод
регламентиран в чл.74, параграф 2, буква а) от МКС – определяне на митническата
стойност на внесените стоки посредством „договорната стойност на идентични стоки” е достигнат извода, че
в конкретния случай този метод е неприложим, тъй като описанието на стоката е
недостатъчно – същото не включвало качеството на изделията, изчерпателното
описание на артикулите, съставките на материала и т.н.
Вторият вторичен метод за определяне на
митническата стойност на стоките „договорната стойност на сходни стоки” регламентиран в чл.74, параграф 2, буква б) също е
намерен за неприложим по същата причина, поради която не е приложим и първия
метод /по б.“а“/ - в описанието на стоките липсвала подробна информация за изделието.
Третият вторичен метод за определяне на митническата
стойност, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква в) от МКС изискващ
сравнение на единичната цена, по която се продава на митническата територия на
Съюза, най-голямото сборно количество на внасяните стоки включително на
идентични и сходни стоки, също бил неприложим според административния орган. За
определяне на митническата стойност на декларираните стоки по този метод е
необходима информация за цената, на която внесените стоки или внесените
идентични или сходни стоки се продават в състоянието, в което са внесени по
време или почти по време на внасяне на стоките, чиято стойност се определя, а в
ТД „Дунавска“ липсвала база данни за единична цена на която се продава на
митническата територия на Съюза, най-голямото количество от внасяните стоки,
включително идентични и сходни стоки.
По отношение приложимостта на четвъртия
вторичен метод регламентиран в разпоредбата на в чл.74, параграф 2, буква г) от
МКС също са изложени съображения защо е намерен за неприложим и те са основно
поради липсата данни за разходите и стойността на материалите, разходите за
производство, както и на допълнителните елементи, липсвала информация за размер
на обичайната печалба и размер на общи разходи.
След като били изчерпани възможностите по
чл.74, § 2 от МКС, административният орган е пристъпил към определяне на
митническата стойност на внесените стоки по реда на последния резервен метод –
този по чл.74, § 3 от МКС. Според посочената разпоредба когато митническата
стойност на внасяните стоки не може да се определи по вторични методи по §2, същата
се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза,
като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на всяко едно от Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за мита и
търговия и Глава трета „Стойност на стоките за митнически цели” от МКС.
С твърдения за „извършен сравнителен анализ между декларираните от жалбоподателя стоки с
митнически стойности на всички стоки, попадащи в същите кодове по КН на ЕС и
със същата държава на произход и при направена подробна оценка на
обстоятелствата, като са отчетени всички елементи на стоките, които могат да
окажат влияние върху тяхната икономическа стойност, като физическите,
функционалните и качествените им характеристики. материалите за производство, доброто
име на остойностяваните стоки и други“, Директорът на Териториална дирекция
„Югозападна“ е постановил процесното решение с което е определена нова
митническа стойност на петте групи стоки, описани по-горе, коригирани са
вземанията по двете митнически декларации и са определени публични държавни
вземания за довнасяне.
При така описаното, съдът приема
следното:
Съдът не споделя твърденията в жалбата
за липсата на компетентност на издалата решението Надежда Бочукова в качеството
ѝ директор на посочената дирекция. Това, че Заповед № 3299/23.04.2020г.
на Директора на Агенция Митници, с която ѝ е възложено да изпълнява
длъжността „директор“ е представена под формата на официално заверен препис и
на мястото за подпис фигурира „/П/“, съвсем не означава, че такава заповед не
съществува в оригинал и че същият оригинал не е подписан от директора на Агенцията.
Съгласно чл.179, ал.2 от ГПК официално заверените преписи или извлеченията от
официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Оспореното
решение е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия
съгласно чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 33, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция
"Митници" – от Директора на ТД Югозападна при Агенция
"Митници".
Въпреки това така постановения
индивидуален административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Новелата на чл. 22 § 7 от МКС изисква всяко решение,
което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано. По приложението на
тази разпоредба Съдът на ЕС е имал възможност да заяви, че задължението за
мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на разпоредбите
на кодекса, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са
приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност,
като в решението си митническите органи са длъжни да изложат данните, въз основа на които е
изчислена митническата стойност на стоките. Това е необходимо както за да се позволи
на задълженото лице да защити правата си при възможно най-добрите условия и да
реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва,
но така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност
на това решение. (Решение по Дело C-46/16).
Така описаното задължение в настоящия
случай не е изпълнено.
-Принципът за определяне на митническата
стойност на стоките е заложен в чл. 70, § 1 от МКС – и това е договорната
стойност на продуктите. Само когато не е възможно приложението на това правило,
се прибягва до резервните способи по чл.74 от кодекса. За да откаже
приложението на чл.70 и в решението, предмет на съдебен контрол и в
предхождащия го доклад митническата администрация се е ограничила до лаконичния
израз, „видно от представените документи,
извършените съпоставки и счетоводни проверки са налице необичайно ниски цени на
стоките…, което е достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа
стойност по реда на чл.70 от МКС“. За да бъде изпълнено изискването за
пълно и точно мотивиране е необходимо административният орган да посочи изрично:
-кои точно представени документи; -съпоставки между кои данни; -кои резултати
от кои проверки; установяват необичайността на декларираните цени. Следвало е
да бъде посочена, коя е обичайната цена и въз основа на какви данни е приета за
обичайна, за да бъде проверен извода, че декларираната такава е необичайно
ниска. Такива подробни мотиви в случая липсват.
-налице е противоречие в мотивите на
решението. От една страна за да не приложи първия и втория вторични методи
/тези по чл.74, ал.2, б.“а“ и „б“ от МКС/ административният орган приема, че за
процесните стоки липсвала достатъчна информация за качеството на изделията,
изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н., а от друга
страна за да обоснове новоопределената стойност, органът твърди че е извършен
подробен анализ при който били отчетени „всички
елементи на стоките – физическите, функционалните и качествените им
характеристики, материалите за производство, доброто име на остойностяваните
стоки и други“.
-в приложение № 1 към доклада, към което
приложение препраща и обжалваното решение в клона 19 е посочен рисков праг
лв/кг, в колона 20 – рисков праг лв/бр, а в колона 22 – нова единична цена на
брой. Процесните стоки са отразени в приложението съответно на редове 129, 130,
138, 139 и 140. Липсват данни и не са представени никакви доказателства за това
как са получени стойностите на двата рискови прага /за кг. и за бр./ посочени в
колони 19 и 20. Освен това прави впечатление че новоопределената стойност
/кол.22/ на първите четири стоки /на редове 129, 130, 138 и 139/ е по-висока от
посочения рисков праг в колона 20. Не са изложени никакви мотиви защо е
определена стойност по-висока от рисковия праг, а не поне равна на него. В
доклада се съдържа описание на извършените изчисления /л.11 гръб най-долу и
л.112/ но това описание не внася необходимата яснота. Напротив използвано е понятието
„месечна справедлива цена“ но липсват доказателства за тази цена и освен това
остава открит въпроса, как е определена тази справедлива цена, при твърдяната
от органа липса на информация за основни характеристики на стоките.
-за да отхвърли приложението на третия
вторичен метод /чл.74, §2, б.в/ органът изрично е заявил че „липсва база данни за единична цена на която
се продава на митническата територия на Съюза, най-голямото количество от
внасяните стоки, включително идентични и сходни стоки“, а в същото време за
да определи нова митническа стойност на стоките се е позовал на месечна справедлива
цена.
-налице е и следното противоречие: в
мотивите на доклада е описано как е извършено преизчислението на стойността –
внесеното нетно количество стока било умножено по съответната справедлива цена
и получената стойност била разделена на декларирания брой стоки. В същото време
в приложение № 1 липсва колона „справедлива цена“, а на всеки от редовете в
колона в колона 21 е посочен номера на една „митническа декларация използвана
като база за определяне на новата митническа стойност“. Не става ясно как от
една единствена /разбира се различна за всяка от стоките/ митническа декларация
е определена справедливата цена. Освен това ползваните за база митнически
декларации не са приложени по преписката за да има възможност вносителя, а
впоследствие и съда да упражнят контрол върху относимостта на информацията
съдържаща се в тях.
С оглед изложеното до тук, се налага
извода, че в преписката не се съдържат доказателства, липсват конкретни мотиви,
а доколкото такива са налице, същите са противоречиви, от които да се направи заключението, че в
конкретния случай митническата стойност на внасяните стоки не може да се
определи по договорната им стойност, нито че е спазена поредността предвидена в
чл. 74, § 2 от МКС за определяне на
митническата стойност.
Не на последно място следва да се
отбележи и че по делото бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието
неоспорено заключение, бе прието като доказателство по делото. Видно от
заключението търговските фактури по силата на които дружеството е придобило
процесните стоки са осчетоводени в счетоводните регистри на купувача, стоките
по фактурите съответстват на декларираните с описаните по-горе митнически
декларации стоки, както и че не е установена разлика между стойността на
стоките по фактурите и действително заплатените суми по банков път.
От събраните по делото доказателства и
от заключението по допуснатата СИЕ, се установи, че стойността на процесните
стоки – договорна, декларирана и платена е една и съща, което предопределя
приложение на чл. 70, пар. 1 от МКС, но не и на вторичните методи
по чл.74 от същия кодекс.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че директорът на ТД "Югозападна“ към Агенция
"Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен.
При този резултат на делото, основателна
се явява претенцията на дружеството жалбоподател, да бъдат присъдени в негова
полза, сторените деловодни разноски в размер 1,131.50 лева, съгласно
представения списък, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. “второ” от АПК, и чл. 143, ал.1
от същия кодекс, Административен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № РЗМ-5800-559/32-299932
от 14.10.2020г., издадено от *** – с.д. Директор на Териториална дирекция
Югозападна, Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА
Агенция “Митници” – София да
заплати на “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.****,
представлявано от И. С.П. - управител, сумата 1,131.50 /хиляда сто тридесет и
един лева и петдесет стотинки/, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
Препис
от настоящото да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: