О П Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
№.
. . . . . . ./20.09.2019 г., гр. Варна
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година като разгледа докладваното от съдия
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело №2348/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Краун“ ООД, ЕИК ********* с ликвидатор Л.А.Б., чрез адв. Л. К. срещу Агенция
по вписванията, с цена на иска 310 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар и държавна такса в съдебното производство по търговско дело № 1029/2019
г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Ищецът
сочи, че с Решение № 632/08.07.2019 г. по търг. д. № 1029/2019 г. на ОС – Варна
е отменен Отказ на длъжностно лице по регистрация в ТР №
20190613182613/17.06.2019 г. постановен по заявление Б6 вх. № 20190613182613 с
искане за вписване на ликвидатор и срок на ликвидация на „Краун“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна, представлявано от Л.А.Б.. За обжалване на отказа дружеството е
сторило разноски: 10 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за
адвокат. Счита, че същите са вреди от незаконосъобразен акт и поради липса на
друга възможност за възстановяване на претърпените вреди на основание чл.28,
ал.2 от ЗОДОВ /вероятно се има предвид ЗТРРЮЛНЦ, поради това, че ЗОДОВ няма
чл.28/ вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ претендира за обезщетение.
Отправено
е искане за уважаване на иска, присъждане на сторени разноски и възнаграждение
за адвокат в настоящото производство.
От Агенция по вписванията е подаден отговор по
исковата молба - с. д. №
14022/18.09.2019 г. Ответникът счита иска за неоснователен, а в условията на
алтернативност за прекомерен.
Исковата
молба е недопустима, поради следното:
С
Решение № 632/08.07.2019 г. по търг. д. № 1029/2019 г. на ОС – Варна е отменен
Отказ на длъжностно лице по регистрация в ТР № 20190613182613/17.06.2019 г.
постановен по заявление Б6 вх. № 20190613182613 с искане за вписване на
ликвидатор и срок на ликвидация на „Краун“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна,
представлявано от Л.А.Б. и е указано на Агенцията по вписванията да извърши
исканото вписване.
Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да
извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 от
ЗАКОН за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Отказът подлежи на
обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на
чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на
чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в
състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа
"Обжалване на определенията" чл. 274 – 279 от
Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение
е окончателно. Това производство е по оспорване на акт от едно регистрационно
търговско правоотношение - чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предявеният иск от "Краун“ ООД, се основава на чл. 28,
ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който агенцията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Нормата е приета с § 20, т.
2, б. "в" от ЗИД на ТЗ, обн. ДВ бр. 105 от
30.12.2016 г., след приемането на Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на съдиите
от ГК на ВКС и ВАС, като определя реда за предявяване на исковете за
обезщетение на вреди.
Независимо от това, предвид предмета и характера на предявената претенция –
държавна такса и адвокатски хонорар, съдът приема, че реда за защита по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ е
неприложим. Съгласно чл. 8,
ал. 3 ЗОДОВ, във
вр. с чл. 28,
ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или указ е предвидил специален
начин на обезщетение, този закон не
се прилага. В случая такъв ред е налице, тъй като се претендира обезщетяване на
причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по
регистрацията, в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, които представляват
сторените от страната разноски в спорното производство.
Пренасянето на въпроса за разноските - чл. 78,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 278,
ал. 4 от ГПК от бързото търговско, регистрационно
производство в двуинстанционно исково по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ е
неправилно от правна страна - чл. 81 от ГПК, нерационално с оглед ангажираните ресурси и
продължителността на времето за лицето, което ги е сторило.
В тези хипотези не намира приложение принципа, че разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя. Постановяването на акт от
несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред съд, по предвиден в закона
процесуален ред, отрича приложението на чл. 541 от ГПК. Специалният закон - ЗТРРЮЛНЦ не
препраща към разпоредбите на чл. 530 и
сл. ГПК, а урежда процесуалния ред по чл. 274 - 279 от ГПК, по
който следва да се осъществи контрол върху акта на длъжностното лице по
регистрация – чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е
охранително, защото в него се разглежда правилността на постановен от
извънсъдебен орган отказ. Отказът, като последици има правораздавателен
(правоизключващ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект). За разлика от
производството по вписване – чл. 19,
ал. 1, чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, което е едностранно, безспорно
производство, производствата по обжалване - чл. 25,
търсене на отговорност - чл. 28 и
търсене на защита срещу вписано обстоятелство - чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ имат спорен, състезателен характер.
Производството по обжалване не е охранително, а има контролно отменителен
характер - чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Налице е правоотношение с предмет на
разглеждане - правилен и законосъобразен ли е отказа, т. е. спорно,
правно-аналитично производство - чл. 276,
ал. 1, чл. 278,
ал. 1, изр. второ, ал. 2,
изр. второ от ГПК, във вр. с чл. 25,
ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая разноските за адвокатско възнаграждение в съдебното гражданско
производство - чл. 78,
ал. 1 от ГПК не са еднозначни на вреда по чл. 28,
ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не може да се приеме аргумента, че
няма друго средство за защита. Поради това, настоящото производство не е по чл. 128,
ал. 1, т. 6 от АПК. Като характерен случай отговорността за
разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор - чл. 78,
ал. 1, ал. 2 от ГПК и
следва да се осъществи по висящия граждански процес - чл. 81 от ГПК.
Налице е процесуален ред, по който може да се реализира правото на
възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение и дължимата се държавна такса в производството по обжалване,
определен в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Налице е ефективно правно средство на защита, процесуален ред, по който
изведеното като искова претенция вземане да се претендира - чл. 278,
ал. 4, вр. с чл. 81 от ГПК, което изключва приложимостта на исковия ред по чл. 203,
ал. 1 и сл. АПК и обосновава извод за недопустимост на
предявения иск. В този смисъл е: Определение № 10927 от
18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11043/2018 г., Определение № 9311 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2019 г., Определение
№ 9745 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7245/2019 г., Определение № 6686 от 7.05.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 3931/2019 г., Определение № 5061 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
3355/2019 г., Определение № 3734 от 14.03.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 2540/2019 г., Определение №
15622 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2018 г. и Решение № 15391 от 11.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8925/2018 г.
В случая промяната в имущественото състояние представлява платени съдебно
деловодни разноски по чл. 78,
ал. 1 от ГПК в
едно гражданско съдопроизводство - чл. 274 и
сл. от ГПК, съответно няма характеристиката на вреда - чл. 203,
ал. 1 от АПК и не попада в хипотезата на чл. 28,
ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е налице процесуална възможност за
тяхното своевременно присъждане - чл. 278,
ал. 4, във вр. с чл. 236,
ал. 1, т. 6, във вр. чл. 81 от ГПК.
С оглед изложеното предявената претенция е процесуално недопустима, което налага
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба от „Краун“ ООД, ЕИК *********
с ликвидатор Л.А.Б. срещу Агенция по вписванията, с цена на иска 310 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар и държавна такса в съдебното
производство по търговско дело № 1029/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 2348/2019 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: