Решение по дело №2595/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 235
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520202595
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Русе, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202595 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Т. Б., ЕГН:**********, от с.Голямо Враново, обл.Русе,
срещу електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 2519837, издаден ОДМВР -
Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1,
т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на НП – счита
последното за неправилно -издадено при изтекла давност.
Наказващият орган не изпраща представител, счита депозираната жалба за
неоснователна.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 07.04.2018г. МПС - ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, вид лек автомобил
регистрационен номер Р9600Р, управлявано от жпод.Б., се движило по
бул.”България”, в гр.Русе, посока изхода на гр.Русе – ГКПП Дунав мост. До
бензиностанция „Лукойл”, бил заснет с автоматизирано техническо средство -
дигитална стационарна радарна установка Sitraffic ERS 400, установило че
1
превишава разрешената максимална скорост от 50км, като се движило с 84км/ч.
Справката за регистрация на МПС посочила, че същото било собственост на жпод.Б..
Предвид на това и на основание чл. 188, ал.2 ЗДвП, на последния бил издаден
Електронен фиш, с който му била наложена горепосочената глоба от 400лв. ЕФ бил
връчен на 24.11.21год.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на
хартиен носител, протокол, техническа спецификация, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, фотоснимки, обратна разписка.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:




Жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.




Съдът счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш, установено с
автоматизирано техническо средства, не са допуснати нарушения на процесуалния и
материален закон. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, изброени изрично и изчерпателно в
изречение второ на посочената разпоредба, поради което право на защита на
жалбоподателя е охранено в пълен обем.
Отговорността на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по реда на чл.
182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Санкцията от 400лв. е абсолютно определена, поради което не
съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда.
Относно възражението, че е изтекла давност:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т. д. № 1/2014г на
ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложима
по препращане от чл. 11 от ЗАНН, давността за нарушението е три години, а
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и половина. Съгласно чл. 81, ал.
2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
2
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След
извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност.
По арг. от чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на
нарушението - в случая от 07.04.2018 г. По арг. от чл. 81, ал. 2 от НК и съгласно
установената съдебна практика, давността се прекъсва със съставянето на АУАН,
издаването на НП или ЕФ, предприемането на действия за тяхното връчване и от
самото връчване на НП, ЕФ. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова
тригодишна давност. Относно ЕФ, чл. 189, ал. 5 предвижда, че електронният фиш се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Едва след връчване
електронния фиш подлежи на обжалване и може да влезе в сила и се смята за влязло в
сила НП – чл. 189, ал. 11 ЗДвП. За действието по връчване на електронните фишове в
ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, поради което следва
субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на
ЕФ фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. При липса на
датата на издаване на ЕФ / чл. 189, ал.4 от ЗДвП не предвижда такъв реквизит/, следва
да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на деянието. От датата на
извършване на нарушението /07.04.2018 г. / до датата на връчване на ЕФ /24.11.2021 г. /
са изминали повече от три години, но съдът преценява че изтеклата давност била
прекъсната на 18.05.20год. , когато бил напранет опит да бъде връчен ЕФ, видно от
приложената обратна разписка /л.14/. Съдът преценява, че този опит представлява
действие, прекъсващо давността по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като
действието е съобразено с указания, законоустановен начин за връчване на ЕФ в чл.189
ал.5 от ЗДвП. По своята същност издаването на ЕФ и последващите действия,
предприети за връчване на адресата му по реда на чл. 189, ал. 5, изр. първо от ЗДвП,
както и самото връчване, представляват действия на наказващия орган, предприети за
преследване на нарушителя по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, доколкото целят
приключване на административнонаказателното производство с влязъл в сила акт.
Явно в разглеждания случай ОД на МВР – Русе е срещнало затруднения при
връчването на ЕФ, но това не променя факта, че в изброените действия по естеството
си са такива, прекъсващи изтичането на давността за административнонаказателното
преследване. В този смисъл от 18.05.2020год. е започнала да тече нова 3годишна
давност.
Към момента не е изтекла и абсолютната давност по 81, ал. 3 от НП, т. к. считано
от 07.04.2018 г. не е изтекъл срокът от четири години и половина.
С оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай
3
обикновената преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което
жалбоподателя не може да се позовава на тях.
Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и процесният
електронен фиш следва да бъде потвърден.




Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, Серия К № 2519837, издаден ОДМВР - Русе,
с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.4
от ЗДвП, на П. Т. Б., ЕГН:**********, от с.Голямо Враново, обл.Русе, е наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от съобщаването
му до страните, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Т. Б., ЕГН:**********, от с.Голямо Враново, обл.Русе,
срещу електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 2519837, издаден ОДМВР -
Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1,
т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на НП – счита
последното за неправилно -издадено при изтекла давност.
Наказващият орган не изпраща представител, счита депозираната жалба за
неоснователна.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 07.04.2018г. МПС - ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, вид лек автомобил
регистрационен номер Р9600Р, управлявано от жпод.Брисов, се движило по
бул.”България”, в гр.Русе, посока изхода на гр.Русе – ГКПП Дунав мост. До
бензиностанция „Лукойл”, бил заснет с автоматизирано техническо средство -
дигитална стационарна радарна установка Sitraffic ERS 400, установило че
превишава разрешената максимална скорост от 50км, като се движило с 84км/ч.
Справката за регистрация на МПС посочила, че същото било собственост на жпод.Б..
Предвид на това и на основание чл. 188, ал.2 ЗДвП, на последния бил издаден
Електронен фиш, с който му била наложена горепосочената глоба от 400лв. ЕФ бил
връчен на 24.11.21год.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на
хартиен носител, протокол, техническа спецификация, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, фотоснимки, обратна разписка.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:




Жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.




Съдът счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш, установено с
1
автоматизирано техническо средства, не са допуснати нарушения на процесуалния и
материален закон. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, изброени изрично и изчерпателно в
изречение второ на посочената разпоредба, поради което право на защита на
жалбоподателя е охранено в пълен обем.
Отговорността на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по реда на чл.
182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Санкцията от 400лв. е абсолютно определена, поради което не
съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда.
Относно възражението, че е изтекла давност:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т. д. № 1/2014г на
ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложима
по препращане от чл. 11 от ЗАНН, давността за нарушението е три години, а
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и половина. Съгласно чл. 81, ал.
2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След
извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност.
По арг. от чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на
нарушението - в случая от 07.04.2018 г. По арг. от чл. 81, ал. 2 от НК и съгласно
установената съдебна практика, давността се прекъсва със съставянето на АУАН,
издаването на НП или ЕФ, предприемането на действия за тяхното връчване и от
самото връчване на НП, ЕФ. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова
тригодишна давност. Относно ЕФ, чл. 189, ал. 5 предвижда, че електронният фиш се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Едва след връчване
електронния фиш подлежи на обжалване и може да влезе в сила и се смята за влязло в
сила НП – чл. 189, ал. 11 ЗДвП. За действието по връчване на електронните фишове в
ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, поради което следва
субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на
ЕФ фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. При липса на
датата на издаване на ЕФ / чл. 189, ал.4 от ЗДвП не предвижда такъв реквизит/, следва
да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на деянието. От датата на
извършване на нарушението /07.04.2018 г. / до датата на връчване на ЕФ /24.11.2021 г. /
са изминали повече от три години, но съдът преценява че изтеклата давност била
прекъсната на 18.05.20год. , когато бил напранет опит да бъде връчен ЕФ, видно от
приложената обратна разписка /л.14/. Съдът преценява, че този опит представлява
действие, прекъсващо давността по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като
действието е съобразено с указания, законоустановен начин за връчване на ЕФ в чл.189
ал.5 от ЗДвП. По своята същност издаването на ЕФ и последващите действия,
предприети за връчване на адресата му по реда на чл. 189, ал. 5, изр. първо от ЗДвП,
както и самото връчване, представляват действия на наказващия орган, предприети за
преследване на нарушителя по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, доколкото целят
приключване на административнонаказателното производство с влязъл в сила акт.
Явно в разглеждания случай ОД на МВР – Русе е срещнало затруднения при
връчването на ЕФ, но това не променя факта, че в изброените действия по естеството
си са такива, прекъсващи изтичането на давността за административнонаказателното
2
преследване. В този смисъл от 18.05.2020год. е започнала да тече нова 3годишна
давност.
Към момента не е изтекла и абсолютната давност по 81, ал. 3 от НП, т. к. считано
от 07.04.2018 г. не е изтекъл срокът от четири години и половина.
С оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай
обикновената преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което
жалбоподателя не може да се позовава на тях.
Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и процесният
електронен фиш следва да бъде потвърден.




Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
3