Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 25.11.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори граждански състав
На двадесет и осми октомври две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Господарска
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 261 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, вр с чл.266,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, предявен от „Б.“ ЕООД, ЕИК: **********,
със седалище:*** и адрес на управление ***, представлявано от Н.Х.Х., чрез адвокат А.Г.С. ***, офис 7 против О.К.
БУЛСТАТ *******, от гр. К., ул. „П. С.” №***, представлявана от кмета Е.С.К..
В исковата
молба се твърди, че през месец май 2017
г. по възлагане от ответната Община „Б.“ ЕООД извършили: почистване коритото на
р. Тунджа с верижен багер, услуга с комбиниран багер и със самосвал, за което
била издадена данъчна фактура №**********/31.05.2017 г., на обща стойност 5
472.00 лева с ДДС.
Твърди се, че услугите били приети от ответника без
възражения, а фактурата била отразена в счетоводните му книги. Фактурираната
сума не била платена. Многократно канили ответника да изпълни доброволно
задълженията си, но без резултат. На 28.09.2018 г. му изпратили нарочна писмена
покана, с която го уведомили за неблагоприятните последици, в случай на
неплащане от негова страна. Поканата била получена на 01.10.2018 г., видно от
известие за доставяне № ИД PS 6100 00EZW2Z.
През месец октомври 2018 г. от ищцовото
дружество подали Заявление за издаване на заповед зa
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано частно гражданско дело №1499/2018 г. по описа на PC К.. Била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за дължимите от Общината
суми: 5472.00 лв. – главница по фактурата и 770.60 лв. – мораторни
лихви за периода от 01.06.2017 г. – денят, следващ датата на издаване на
фактурата, до датата на подаване на заявлението в съда. Присъдени били и
направените в заповедното производство разноски.
Срещу заповедта в законовия срок постъпило
възражение от ответника, което породило правния интерес от предявяване на иск
за вземането.
Ищецът
моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че О.К. ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета на Общината Е.К.
дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. № 1499/2018 г. по
описа на РС К.е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата 5 472.00 лв. (пет хиляди четиристотин
седемдесет и два лева), представляваща главница, дължима сума по договор за
възлагане от месец май 2017 г., за което е издадена данъчна фактура
№**********/31.05.2017 г.;
- сумата от 770.60 лв. (седемстотин и седемдесет
лева и шестдесет стотинки), представляваща мораторна
лихва дължима за периода от датата, следваща деня на издаване на фактурата –
01.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 23.10.2018 г.
до окончателното плащане.
Претендират се направените разноски по делото, включително
и тези в заповедното производство.
Ответната
Община, чрез юрк. Т., намира иска за допустим, но
неоснователен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства било
видно, че между ищцовото дружество и О.К. липсвали
каквито и да било облигационни отношения. Последната нито била възлагала, нито приемала
извършени от ищцовото дружествоСМР.
Представената фактура била частен документ, който не съставлявал доказателство
за дължимост на посочените в нея суми. Освен това
фактурата не била осчетоводена от Общината и не била включвана в дневниците за
покупки и в справките-декларации по ЗДДС.
Отношенията
били породени само и единствено между ищцовото
дружество и Кметство гр. К.. Кметът на кметство бил орган на местната власт на
територията на населеното място, но нямал правомощия да представлява общината,
която била юридическо лице, представлявано от своя кмет или упълномощените от
него, тогава когато законът изрично допуска или не забранява прехвърлянето на
неговите правомощия. В конкретния случай, макар чл. 44, ал. 1, т.9 от ЗМСМА да
предвиждал, че кметът на съответната община може да делегира свои пълномощия на
кметовете на кметствата, такова упълномощаване за възлагане на работата и
сключване на договор с ищцовото дружество не било
дадено на Кмета на гр. К.. Тъй като в случая не била спазена нито една норма от
действащото законодателство, то било невъзможно и да бъде извършено плащане,
което щяло бъде в нарушение на всички приложими финансово правни норми и
правила. Недопустимо било кмет на кметство да извършва някакви договорености с
трети лица и след това последните да искат плащане от О.К.
Кметство
гр. К. било второстепенен разпоредител с бюджетни средства и можело да бъде
носител на права и задължения отделно от О.К. поне що се касаело за малки суми
и договори, които не изискват провеждането на обществена поръчка или друга
процедура по реда на ЗОП. Кметство гр. К. имало самостоятелен бюджет и за какви
дейности ще изразходва средствата си били неща, които се преценяват от кмета на
населеното място. При наличие на явни отношения с Кмета на гр. К. и липса на
каквото и да било одобряване на извършената работа от страна на О.К. последната
не следвало да отговаря за задълженията на Кметство гр. К..
Алтернативно,
в случай, че съдът приемел, че О.К. е надлежен ответник, юрк.
Т. прави възражение по отношение на претенцията за мораторна
лихва. Твърди, че поради липсата на писмен договор, на основание чл.84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора.
Следователно не можело да се претендира лихва за забава от деня, следващ този
на издаване на фактурата.
С
оглед изложеното моли съда да отхвърли иска и да присъди на ответната община разноските
по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №1499/2018 г. по описа на PC
К. е видно, че е образувано по заявление на ищцовото
дружество с пощенско клеймо от 23.10.2018 г. Издадена е Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
О.К. да изплати на дружеството следните суми: 5 472.00 лева, представляващи
главница; 770.60 лева, представляващи мораторна лихва
дължима за периода от датата, следваща деня на издаване на фактурата –
01.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2018г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 23.10.2018г. до окончателното
плащане; направените по делото разноски в размер на 124.86 лева за внесена
държавна такса и 540.00 лева за платено адвокатско възнаграждение. В Заповедта
изрично е посочено, че сумите се дължат на основание договор за възлагане от
месец май 2017г. и извършени в тази връзка СМР – почистване на коритото на р.
Тунджа с верижен багери и самосвал. Срещу заповедта в срока по чл.414, ал.2 ГПК
е постъпило възражение от длъжника, а от своя страна заявителят депозира искова
молба в законовия едномесечен срок.
По делото е прието като доказателство копие на данъчна
фактура №**********/31.05.2017 г., на обща стойност 5 472.00 лева с ДДС, в
която се сочи като получател О.К. с представител Е.К. и издател – „Б.“ ЕООД с представител Н. Х.. В нея е отразено,
че се издава във връзка с почистване на коритото на р. Тунджа в гр. К.; услуга
с верижен багер; услуга с комб. багер; услуга със
самосвал – триосен „К.“; транспорт с машини. Фактурата
е подписана от Н. С. – като съставител, а в графата „получил“ липсва подпис.
Представено е заверено копие от покана за доброволно
плащане отправена от „Б.“ ЕООД до О.К. на сумата от 5472 лева,
както и на начислена лихва за забава от още 737 лева. От приложеното извесетие за доставяне се установява, че поканата е
получена от адресата на 01.10.2018 г.
Представено е от ответната община в заверен препис
решение № 478, взето с протокол № 19 от заседание на Общински съвет К.,
проведено на 26.01.2017 г., с което е приет бюджета на О.К. за 2015 г. С т.10
от решението са определени второстепенните разпоредители на бюджетни средства,
съгласно приложение № 11 към решението на общинския съвет, измежду които и
Кметство К..
От показанията на свидетеля С. М. А. се установява, че
от създаването на „Б.“ ЕООД е
служител на фирмата на длъжност „Оператор на пътни строително машини“. През
2017 г. работил на обект в гр. К.– почистване на коритото на реката. Работата
продължила общо пет дни, през които почистването се осъществявало с верижни
трактори. Свидетелят участвал в работните дейности на последния пети ден, като
управлявал по-малък верижен трактор и почиствал там, където по-големите машини
на негови колеги не могли да влязат. Лично кметът на гр. К. посочвал на
свидетеля кои участъци да почиства и къде да извозва отпадъците. В края на
работния ден кметът им благодарил и работата приключила. Единствено кметът на
гр. К. отговарял за обекта, друг човек от страна на възложителя не бил
идвал. Свидетелят не бил наясно кой с
кого се е договарял и какви документи са подписвани, тъй като само изпълнявал
възложената му работа.
От показанията на свидетеля Р. В.С. се установява, че
към м. май 2017 г. заемал длъжността Кмет на гр. К.. От О.К. имало отделени
средства, предназначени за почистването на реките и деретата в населените
места. Устно било разпоредено на кметовете по места да си търсят изпълнители,
не било извършено изрично упълномощаване от Кмета на общината или упълномощено
от него лице. В тази връзка свидетелят в качеството си на Кмет на гр. К.
осъществил контакт с „Б.“ ЕООД и
им възложил да извършат почистване на коритото на река Тунджа. Доколкото
свидетелят си спомня, договорената за услугата сума била около 2000 лева, като
тя следвало да бъде заплатена от О.К. Фирмата изпълнител още преди да започне
работа била уведомена, че впоследствие следва да си търси парите от О.К. СМР
били извършени за около една седмица, като свидетелят лично се убедил, че
работата извършена качествено и според договореното. Била издадена фактура,
която свидетелят указал на изпълнителя да я представи в Общината. Въпреки това
оттам отказвали да заплатят. Свидетелят не знаел причините за това, но от
проведените разговори със зам. кмета г-н К. установил, че последният също бил
учуден защо не е платено на фирмата.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна такава, които не са оспорени от страните и са приети по делото
като компетентно и обективно изготвени. От експертните заключения е видно, че
по фактура №**********/31.05.2017 г., на обща стойност 5 472.00 лева с ДДС няма
извършено плащане нито от ответната
Община, нито от Кметство гр. К.. Фактурата не е осчетоводена при тях, а
единствено е посочена в дневника за продажби на „Б.“ ЕООД за данъчен период м.
май 2017 г. и данните от нея са включени в данните към ТД на НАП за м. май 2017
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Претендира се вземане, възникнало по устен договор за
услуга и изпълнение на строително-монтажни работи (СМР), който по естеството си
съставлява договор за изработка. С договора за изработка изпълнителят се
задължава да извърши или изработи нещо на свой риск съгласно задачата на
другата страна – възложител, която на свой ред е длъжна да приеме изработеното
и да го заплати. Договорът е консенсуален, двустранен,
възмезден, каузален и неформален – създава задължения и за двете страни: за
едната – да изработи нещо; за другата – да приеме изработеното и да плати.
От доказателствата по делото се установява, че
Кметство К., а не избрания ответник – О.К. са били в облигационни отношения във
връзка с договор за предоставяне на услуги и изпълнение строително-монтажни
работи. Процесният договор не е породил насрещно права и задължения
за страните по делото, поради което изпълнителят не може да търси изпълнение на
договорно основание по реда на чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Страна
по договора за изработка, с оглед поддържаните обстоятелства по исковата молба,
а и видно от събраните писмени и гласни доказателства, е Кметство гр. К., а не О.К.
в качеството на възложител. По силата на чл. 14 от ЗМСМА във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА, кметствата представляват
административно-териториални единици, които нямат юридическа самостоятелност
(нямат право на собственост и на самостоятелен бюджет), а оттам и юридическа правосубектност. Тези административни образувания не могат
самостоятелно да бъдат страни по граждански правоотношения, включително и по
облигационни такива. Всички действия, които извършват трябва да бъдат от името
и за сметка на Общината. Тези изводи на съда се подкрепят и от текстовете на
чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Кметът на
кметство, както вече се посочи, няма представителна власт и по отношение на
физически, юридически лица и на съда. Такава представителна власт има само
кметът на общината. Безспорно кметът на общината може да възложи изпълнението
на свои функции на кметовете на кметствата, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА, но в случая няма доказателства това да е било сторено по повод сключване
конкретно на процесния договор, доколкото по делото липсват доказателства
Кметът на О.К. да е възложил на Кмета на гр. К. сключването на договори от
името и за сметка на Общината. Не е налице хипотезата за потвърждаване на
договорите по смисъла на чл. 301 от ТЗ. По силата на посочената правна
норма, приложима в случая по арг. от разпоредбите на
чл. 286 и чл. 287 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Договорът, предмет на настоящия спор не
е потвърден от Кмета на О.К. С отговора на исковата молба е оспорено
задължението към изпълнителя поради липса на сключен договор, липса на
възлагане на такъв и оспорване на действията на лицето, действало без
представителна власт. Изявленията на ответника представляват противопоставяне
по смисъла на чл. 301 от ТЗ, при което действията на Кмета на гр. К. се явяват
непотвърдени, респективно – същите не пораждат правно действие по отношение на
общината. Вземането е дължимо от Кметство гр. К., което нито към момента на
сключване на договора за извършване на СМР, нито към предявяване на иска е било
потвърдено по реда на чл. 301 от ТЗ.
Издадената във връзка с изпълнението фактура също не
навежда на извод за облигационни отношения между ищцовото
дружество и О.К. Трайната
съдебна практика на ВКС приема, че фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяваното им от ответника, включването им в дневника
за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват
недвусмислено признание на задължението по тях /решение №42 от 19.04.2010 г. по
т.д.№593/2009 г. на ІІ Т.О., решение №166 от 26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г.
на ІІ Т.О., решение №23 от 07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г., ІІ Т.О./. Нещо
повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба
или от възложителя по договор за изработка (както е в настоящия случай), може
да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако
съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея.
В случая обаче изготвените съдебно-счетоводни експертизи установиха, че
фактурата, издадена от ищцовото дружество не е
осчетоводена при ответната Община, поради което няма как да се приеме, че е
налице признание на това вземане.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и
съдът не следва да обсъжда доводите на ищеца за дължимостта
на претендираните суми, обусловена от изпълнение на
задълженията по договора от м. май 2017 г., доколкото това изпълнение не може
да бъде противопоставено на ответника.
ОТНОСНО разноските:
Ответникът претендира разноски своевременно и такива
му се следват с оглед изхода на спора. Представя списък по чл.80 от ГПК. Ето
защо следва да се осъди ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.8
от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ сумата от 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение и още 30 лева за възнаграждение на вещо лице.
В с. з. от 12.09.2019 г. на основание чл.91, ал.1 вр. чл.85, ал.1 от ГПК на свидетеля Р.В.С. е наложена глоба
за неоснователното отлагане на делото в размер на 50 лева, която следва да бъде
присъдена по сметка на РС К..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК, вр с чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявен от „Б.“ ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище:*** и адрес на управление ***, представлявано от Н. Х. Х., чрез
адвокат А.Г.С. ***, офис 7 против О.К. БУЛСТАТ *******, от гр. К., ул.
„П. С.” №***, представлявана от кмета Е.С.К., за признаване за установено, че О.К. дължи на
дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. № 1499/2018 г. по описа на РС
К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а
именно:
- сумата 5 472.00 лв. (пет хиляди четиристотин
седемдесет и два лева), представляваща главница, дължима сума по договор за
възлагане от месец май 2017 г., за което е издадена данъчна фактура
№**********/31.05.2017 г.;
- сумата от 770.60 лв. (седемстотин и седемдесет лева
и шестдесет стотинки), представляваща мораторна лихва
дължима за периода от датата, следваща деня на издаване на фактурата –
01.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 23.10.2018 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище:*** и адрес на
управление ***, представлявано от Н. Х.Х. да заплати на Община К., БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от кмета Е. С. К. сумата от общо 330.00 лв. (триста
и тридесет лева), представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА Р.В. С., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на РС К. в полза на
бюджета на съдебната власт глоба в размер на 50.00 лв. (петдесет лева),
наложена на основание чл.91, ал.1 вр. чл.85,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.