Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С решение № 29/02.05.2011г, постановено по гр.д. № 275/2010г. районен съд Е. е отхвърлил предявения от Д. К. Х. против Й. И. П., М. Й. П. и П. П. П. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност на недвижим имот, находящ се в с.Х., община Е., представляващ поземлен имот с площ от 1198 кв.м. представляващ имот с идентификатор ...по кадастралната карта на НУПИ в с. Хъневци, при граници, подробно описани. Със същото решение е отхвърлен искът за отмяна на нотариален акт № 133н.д.№ 901/2006г. на нотариус Й.Ц.. Със същото решение искът предявен от ищеца против ответниците за отменяване на нотариален акт № 134/н.д. № 902/2006г. на Нотариус Й.Ц. е оставен без разглеждане като процесуално недопустим и производството по делото е прекратено в тази му част. Против това решение в частта му, с която е отхвърлен установителният иск за собственост, е постъпила въззивна жалба от Д. К. Х. . В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд относно собствеността на спорния имот, лицата, които са полагали грижи за имота след 1997г, осъществяването на непрекъснато владение в продължение на пове¸е от 5 години, са неправилни. Те не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Развиват се доводи относно неправилността на всеки от горепосочените изводи. Навежда се и оплакване, че съдът не е посочил показанията на кои от свидетелите кредитира и на кои – не. В изводите си съдът се позовал на мотивите на друго влязло в сила решение, което било недопустимо, макар и делото да е било водено между същите страни. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения установителен иск. Ответниците по жалба чрез своя процесуален представител заемат становище за неоснователност на жалбата. Сочат, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно и молят да се потвърди. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд приема, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. По същество решението в обжалваната му част е правилно. С исковата си молба ищецът твърди, че е закупил спорния имот през 1997г. от своята майка с нотариален акт № 64/н.д. № 272/1997г. на Нотариуса при РС Елена, без да знае, че неговият праводател не е бил собственик на имота. Твърди се, че праводателят на ищеца/неговата майка/ по цитирания нотариален акт е установил фактическата власт върху имота и го е владял като собственик от 1986г. насетне до 04.04.1997г. Ищецът твърди да е владял имота след закупуването му, като фактическата власт продължавала и към момента на завеждане на делото пред първата инстанция. В края на 2007г. ищецът узнал, че за собствения му недвижим имот е бил издаден нотариален акт, с който ответницата Й. П. е призната за собственик на имота, като същата го продала на дъщеря си и нейния съпруг- другите двама ответници по делото. Според ищеца нито първата ответница, нито пък лицата, на които тя е продала спорния имот, са собственици на същия. Претендира се да бъде прието за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на спорния имот по силата на изтекла придобивна давност, като се твърди ищецът да е бил добросъвестен владелец. Ответниците заемат становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят да са собственици на имота. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд, като са преценени всички доказателства и са направени правилни правни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. Въззивният съд изцяло възприема така установената по делото фактическа обстановка и поради това не я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя. В случая е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. С чл. 79 от ЗС, който е неоснователен и недоказан. От данните по делото е установено по безспорен начин, че праводателят на ищеца по цитирания от него нотариален акт не е бил собственик на спорния имот, а оттам и ищецът не е могъл да придобие собствеността върху имота по силата на сключения между него и майка му договор за покупко- продажба. В този смисъл се произнася РС Елена с влязло в сила решение по гр.д № 84/22.12.2009г. постановено по гр. Д. № 256/2009г. по описа на съда. Твърдението на ищеца в настоящото исково производство е, че е придобил спорния имот по силата на изтекла петгодишна придобивна давност, понеже неговото владение, установено по отношение на имота, било добросъвестно. Твърди да е установил фактическата власт върху имота още през 1997г., когато е сключен договорът за покупко-продажба между него и майка му. За да се приеме, че едно лице е придобило правото на собственост върху недвижим имот по силата на изтекла придобивна давност, следва на първо място да е доказано по безспорен начин, че то е упражнявало фактическата власт върху имота, който държи като свой. Освен тези два признака на владението, за да бъде прието то като добросъвестно, следва да се докаже и наличието на основание, годно да направи владелеца собственик, както и да се докаже наличието на субективния елемент на добросъвестното владение, който в случая се явява незнание от страна на владелеца, че праводателят му не е бил собственик. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното, а по делото не са налице доказателства, които да сочат обратното. Пак съгласно разпоредбата на чл. 70 ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание и към този момент следва да се преценява наличието й. Според настоящата инстанция в конкретния казус ищецът доказва, че е разполагал с основание, което е било годно да го направи собственик, като не е знаел при придобиването на имота, че праводателят му не е собственик. Последното обстоятелство следва и от цитираното вече решение на РС Елена по гр.д. № 256/2009г. В този смисъл изводите на районния съд, че няма как ищецът да не е знаел, че майка му не е собственик на имота още към момента, в който е сключил с нея договор за покупко-продажбата му, са неправилни. От друга страна обаче, според настоящия състав, ищецът не е доказал, че е владял спорния имот в рамките на пет години, а оттам и не е могъл да придобие правото на собственост върху него. Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелски показания, които установяват, че както ищецът, така и ответниците в периода след 1997г. са стопанисвали спорния имот. Ищецът е пращал хора да окосяват мястото, берял е плодове, ответниците от своя страна също са обработвали мястото и са събирали плодовете от овошките. Едва през 2005-2006г. ищецът е поставил ограда на имота-факт, който не се оспорва от ответниците. Според настоящия състав именно от този момент той е установил явно и несъмнено фактическата власт върху имота и е започнал да го свои. До този момент действията, които е извършвал спрямо имота, не могат да бъдат възприети като установяване на владение по смисъла на чл. 68 ЗС. Владението по смисъла на горния текст се характеризира с фактическа власт/ corpus / и държане на вещта /имота като свой /animus/.Освен тези два съществени признака на владението, които следва да са налице, в конкретния случай е необходимо още владението върху имота да е било постоянно, непрекъснато и несъмнително. От събраните по делото свидетелски показания, които настоящият състав кредитира, се установява, че през периода от 1997 до 2005г. владението на ищеца върху имота е било съмнително. Не може да се заключи от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че ищецът е владял спорния имот за себе си и че действително е имал намерение да го държи като свой. Намерението от своя страна е следвало да бъде манифестирано по несъмнен начин, като не се допускат чужди действия спрямо имота. След ограждането на имота през 2005г. ищецът вече очевидно го е завладял и е манифестирал намерението си да го свои по несъмнен начин спрямо ответниците, които претендират собствени права върху имота. При това положение обаче придобивната давност не е изтекла и ищецът не е станал собственик на имота на основание чл. 79 от ЗС. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на РС Елена в обжалваната си част е правилно и законосъобразно. То не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата М. П. сумата от 150лв. разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. водим от горното , Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29/02.05.2011г, постановено по гр.д. № 275/2010г. районен съд Елена, в частта му , с която е отхвърлен предявения от Д. К. Х. против Й. И. П., М. Й. П. и П. П. П. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност на недвижим имот, находящ се в с.Х., община Елена, представляващ поземлен имот с площ от 1198 кв.м. представляващ имот с идентификатор ...по кадастралната карта на НУПИ в с. Х., при граници, подробно описани. ОСЪЖДА Д. К. Х. да заплати на М. Й. П. сумата от сто и петдесет лева разноски за водене на делото пред въззивния съд. Решението, с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |