№ 229
гр. Плевен, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430104449 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на предявени от ЦВ.
СТ. СТ., ЕГН ********** от гр. ***, срещу ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** с
адрес: гр. *** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на
окончателен на сключения между наследодателя на ответника Е.Ц. С. и
ищеца предварителен договор от 25.02.2020 г. за покупко – продажба на 2/6
идеални части от следния невижим имот, а именно: ВТОРИ ЕТАЖ от
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 100 кв. м., построена в УПИ
XVIII *** в кв. *** по плана на град Плевен, а съгласно схема № 15‐
640274/15.06.2021 година на самостоятелен обект в сграда на СГКК - град
Плевен, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** с
адрес град ***, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с
предназначение жилищна сграда -многофамилна, разположена в ПИ с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, на 1 ниво, с площ от 100.00 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта-***.1 и над обекта-няма,
заедно с прилежащите на етажа избени и тавански помещения, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж на сградата.
В обстоятелствената част на ИМ твърди, че на 16.05.2008 г. общите им
наследодатели с ответника- С.И. С. и Е.Ц. С. са прехвърлили на ответника по
време на брака му с Л. С. целия процесен недвижим имот, срещу
задължението за гледане и издръжка и с правото да ползват имота пожизнено
и безвъзмездно. Твърди, че с влязло в сила решение по гр. д. № 5689/2019
година по описа на ПлРС договорът за покупка продажба срещу задължение
1
за издръжка и гледане е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, до размер
на 5/6 ид. части или 4/6 ид. ч. за наследодателка Е.Ц. С., лично и като
наследник на С.И. С. починал на 21.03.2016г., и 1/6 ид. ч. за ищеца. Сочи, че
решението на ПлРС е обжалвано както пред ПлОС, така и пред ВКС. Излага,
че на 25.02.2020 г. той и Е.Ц. С. са сключили предварителен договор с
нотариална заверка на подписите за продажба на собствените на Е. С. 4/6
идеални части от процесния недвижим имот. Твърди, че имотът предмет на
договора е уговорено да бъде прехвърлен за сумата в размер на 9 700 лева, от
която сума той е платил 5 000 лева по банков път по сметка на Е. С., а
останалата част от 4 700 лева в деня на подписване на предварителния
договор, който договор служил като разписка. Излага, че имота предмет на
предварителния договор е следвало да се прехвърли в двуседмичен срок от
влизане на решението постановено по гр. д. № 5689/2019 година по описа на
ПлРС, което решение е влязло в сила на 20.04.2021 година. Сочи, че Е.Ц. С., в
качеството си на продавач по предварителния договор е починала на
25.09.2020 година и е оставила наследници него и ответника по настоящето
дело.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски. Сочи, че по делото безспорно е доказано, че продавачът е
собственик на процесния имот и, че е платена цената по него.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказана, за което развива подробни съображения.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че е процесният предварителен договор е
нищожен, поради невъзможен предмет. Излага, че по смисъла на чл.26 ал.2
пр.1 от ЗЗД, за да е налице основанието за нищожност - невъзможен предмет,
е необходимо предметът на сделката да не съществува в обективната
действителност, да се установи, че определената в съдържанието на договора
престация се отнася до действия и обекти, които са извън гражданския
правооборот. Сочи, че според константната съдебна практика недвижимия
имот, предмет на предварителния договор, трябва да бъде точно определен,
да бъде вещ, която се намира в гражданско обръщение, т.е. да бъде конкретен
имот или такава част от недвижим имот, която да бъде обособена в такъв.
Твърди, че към датата на подписване на предварителния договор
наследодателят му не е притежавал права върху недвижимия имот, подробно
описан в договора, поради което не е могъл да ангажира себе си, респ. своите
наследници с ефекта на договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД, т.к. в тази си
част този договор е нищожен. Счита, че ищецът не е заплатил цената, описана
в предварителния договор в размер на 9 700лв. Излага, че с приложената към
исковата молба операционна бележка по сметка на наследодателката е
преведена сумата от 4700лв. като основание е посочен „превод” и то в месец,
в който не кореспондира с уговорките по процесния предварителен договор.
2
Твърди, че подобно основание не би могло да бъде отнесено „по индиция”
към плащане на част от цената по предварителен договор.излага в първото по
делото о.с.з., че процесната сделка е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, тъй като е налице несъпоставимост на престациите.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото НА за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане №*** г. по описа на нот. ***
на НК София, с район на действие ПлРС, че Е.Ц. С. и С.И. С. са прехвърлили
на ИВ. СТ. СТ. процесния недвижим имот срещу задължението за издръжка и
гледане.
Установява се, че с влязло в сила на 20.04.2021 г. решение
№253/20.02.2020 г. по гр.д. №5689/20219 г. описа на ПлРС, че е развален до
размера на 5/6 идеални части НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №*** г. по описа на нот. *** на НК София,
с район на действие ПлРС.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници на Е.Ц. С. се
установява, че същата е починала на 25.09.2020 г. и е оставила за наследници
страните по делото.
Видно е от представения по делото Предварителен договор за
покупко- продажба на недвижим имот от 25.02.2020 г., нотариално заверен
под рег. №2298/25.02.2020 г. по описа на нот. С. И., че Е.Ц. С. е продала на
ЦВ. СТ. СТ. притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния недвижим
имот за сумата от 9700 лева, платими по следния начин: сумата от 5000 лева,
платими в деня на подписване на договора и, които продавачът е заявил, че е
получил и сумата от 4700 лева ще бъде изплатена от купувача на продавача в
дена на прехвърляне на правото на собственост, чрез нот. акт. Договорено е и,
че договорът служи като разписка за получените средства.
Установява се от приложената по делото операционна бележка, че на
12.08.2020 г. ЦВ. СТ. СТ. е превел на Е.Ц. С. сумата от 4700 лева с основание
„превод“.
По делото е изслушана и съдебно оценителна експертиза,
заключението, на която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните и, от което се установява, че пазарната
стойност на целия процесен недвижим имот към 25.02.2020 г. е 74 100,00
лева.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите З.Д.М. и С.Ц. С..
3
Свидетелят З.Д.М. свидетелства, че познава от около 10 години
семействата на ищеца и ответника. Сочи, че родителите им, които не са живи
имали къща на ул. ***. Сочи, че в двора са построени две къщи, като вторият
етаж от къщата, която граничи с ул. *** бил продаден на ищеца от неговата
майка.Разказва, че Ц. и майка му ходили при нотариус, за да сключат
предварителен договор, тъй като имотът тогава бил процесен. Твърди, че
присъствал на сделката, тъй като помогнал на С. /синът на ищеца/ да закара
баба си при нотариус, тъй като притежавания от него автомобил бил по –
голям. Сочи и, че помогнал на приятели си тъй като баба му Е. била по-
трудно подвижна. Излага, че Е. живеела в маза, която не била заключена.
Разказва, че видял как Ц. пред нотариуса е дал на майка си в брой 5000 лева.
Твърди, че Е. е продала на Ц. имота, защото „искала да развали едно дарение
и да продаде имота“. Навежда доводи, че Ц. щял да купи имота за 10 000 лева,
а останалите пари трябвало да даде след окончателно изповядване на
сделката. Обяснява, че сделката не била сключена, тъй като Е. починала.
Свидетелят С.Ц. С., син на ищеца разказва, че бил наясно с
намерението на баща си да купи дела на баба му от къщата. Твърди, че
присъствал на при съставянето на предварителния договор при нотариус.
Излага, че присъствал, тъй като трябвало да закарат баба му при нотариус.
Твърди, че била заведена там от него с помощта на негов приятел З.М., като
отишли да я вземат от мазата, в която живеела, тя му подала ключовете през
решетката и те отключили и влезли. Обяснява, че нотариуса позволил на него
и неговият приятел да присъстват по време на сделката. Разказва, че
договорката между баба му и баща му била баща му да купи притежаваните
от баба му идеални части за сумата от 9700 лева. Твърди, че уговорката била
при съставяне на договора да й се плати сумата от 5000 лева, а като приключи
делото за отпадане на дарението да се преведе по банков път останалата сума
от 4700 лева. Твърди, че такава била волята на баба му. Обяснява, че при
съставяне на предварителния договор при нотариуса баща му дал на баба му
5000 лева в брой, които били в копюри по 50 лева, които тя взела, преброила
и казала, че са точно и ги прибрала. Излага, че предаването на парите е било
пред нотариуса. Разказва, че останалите 4700 лева баща му превел на баба му
през август 2020 г., след като му се обадил техния адвокат, че делото е
приключило. Твърди, че баща му лично го е помолил да го закара до клон на
Банка ***, където внесъл сумата от 4700 лева по сметка на баба му. Обяснява,
че не могли да сключат окончателния договор, тъй като здравословното
състояние на баба му се влошило и тя починала 25.09.2020 година. Сочи, че
баба му била оперирана от гуша, имала проблем с щитовидната жлеза и със
сърцето, я впоследствие причина за смъртта й бил инфаркт.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи елементите от
фактическия му състав, а именно: сключен валиден предварителен договор, в
4
установената от закона писмена форма, съдържащ съществените условия на
окончателния договор, които с оглед правната същност на подготвяния
окончателен договор в случая /договор за продажба на недвижим имот/ са
възможност и индивидуализация на вещта и цената на вещното право, до
степен, че да може решението за обявяване на предварителния договор за
окончателен да замести окончателния договор. Необходимо е също падежът
на задължението за сключване на окончателен договор да е настъпил.
Съгласно разпоредбата на чл.363 ГПК когато задължението е за прехвърляне
на право на собственост върху имот, съдът следва да провери и дали са
налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред,
включително дали отчуждителят е собственик на имота.
Предварителният договор, предмет на предявения иск, сключен между
ищеца и наследодателя на ответника на 25.02.2020г. е действителен, отговаря
на изискванията за форма и съдържание на чл. 19, ал.1, ал.2 от ЗЗД. - сключен
е в писмена форма и съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателния договор. От доказателствата по делото се установява
безспорно, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка.
Представеният по делото предварителен договор за покупко - продажба
отговаря на законовите изисквания за редовност на предварителното
съглашение с оглед възможността същото да бъде обявено за окончателно, а
именно: писмена форма, страни, индивидуализиран имот по площ, граници,
местонахождение и цена. Подписаното съглашение е валидно, доколкото с
подписване на договора страните са демонстрирали воля да се обвържат от
неговите клаузи за продажба, съответно покупка на имота. Цената на имота
видно от предварителния договор страните са определили на 9700 лева, от
които 5000 лева са дадени в брой при подписване на предварителния договор
и 4700 лева да бъдат прехвърлени в деня на прехвърляне на правото на
собственост по нотариален ред. Уговорено е между страните, че срокът, в
който продавачът следва да прехвърли на купувача притежавания от него
имот е двуседмичен, считано от влизане в сила на решението по г.д. №
5869/2019 г. по описа на ПлРС. Видно е, че непосредствено след
постановяване на решението от първоинстанционния съд и преди влизането
му в сила ищецът е изпълнил задължението си и превел на продавача
дължимият остатък от договорената продажна цена от 4700,00 лева.
Съдът намира на първо място за неоснователно направеното от
ответника възражение с правно основание чл.26, ал.2, предложение първо ЗЗД
за нищожност на процесния предварителен договор като такъв с невъзможен
предмет, тъй като към датата на сключване на предварителния договор
наследодателят му не е притежавал права върху процесния имот, поради
което и не е могъл да ангажира себе си, съответно своите наследници с
ефекта на договора по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Съгласно ТР 3/2014г. на ОСГК на ВКС приложното поле на чл. 26, ал.
2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен
предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на
5
предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по
сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални
правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е
налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет.
Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или
правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне
според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката
и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната
пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на
сделката или ограничения за обособяването на обекта.
Видно е от представените по делото доказателства, че процесният
имот, предмет на предварителния договор не е нито фактически, нито правно
невъзможен. Точно обратното – същият е съществувал в правния мир и не е
имало непреодолима правна пречка такъв договор да се сключи. Още повече,
че предварителният договор е договор, с който страните по него се уговарят
да сключат друг договор, който условно може да бъде наречен „окончателен”,
поради причини, които могат да бъдат най-различни, но най-често те са
породени от липсата на готовност у страните в момента да сключат
окончателен договор, наличието на тежести, които страните искат да бъдат
отстранени и други. При предварителния договор няма разместване на
имущество, той е организационен, а не престационен договор. Макар и да е
самостоятелен вид договор, а не само подготвително действие
предварителният договор има основание, което е коренно различно от това на
окончателния договор. Предварителният договор няма вещно-правно
действие. По същество именно в такива случаи, когато страните по
предварителния е необходимо да се подготвят за сключване на уговорената в
предварителния договор сделка, намират приложение предварителните
договори.
В настоящия случай наследодателя на ответника не е бил придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като не е било
приключило воденото дело за разваляне на сключения договор за покупко-
продажба срещу задължение за издръжка и гледане. Със сключения
предварителен договор, наследодателя се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесния имот, за който е получил част от уговорената
цена в размер на 5000 лв. след като приключи воденото гражданско дело,
съответно след като придобие правото на собственост върху него.
Предварителният договор за продажба на бъдеща вещ не е нищожен, поради
6
невъзможен предмет. Както е възможно една бъдеща вещ да бъде продадена и
договорът да е валиден и да обвързва страните, независимо че към момента
на сключването му вещта не е налице, а ще бъде създадена или обособена по-
късно, така е възможно същата обвързаност да бъде постигната и с
предварителен договор, като окончателният бъде сключен след създаването
или обособяването на вещта. Такъв договор е напълно възможен и обвързва
валидно страните. Той има действие, щом като към момента на сключването
или обявяването на окончателния договор вещта съществува и продавачът е
неин собственик. В този смисъл е и решение, постановено по реда на чл. 290
ГПК (№ 485/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4774/2008 г., ІІ го., ГК). Във
всички случаи меродавно е към датата на извършване на продажбената сделка
по нотариален ред, респ. към датата на обявяването на предварителния
договор за окончателен, вещта да съществува. Това прави подобно
съглашение валидно, тъй като предметът му е възможен. /Определение
№199/20.02.2012 по дело №1633/2011 на ВКС, ГК, IV г.о./
Спорно на следващо място е дали процесният предварителен договор
не е нищожен, като противоречащ на добрите нрави.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи
на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната
практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с
добрите нрави до колкото те са опредени като граница на свободата на
договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е
рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка
действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са
накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля на
страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на
договорите да установява действителната обща воля на страните, формирана
от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е казуална
сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й
целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона
интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна
следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните
цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес.
В настоящия случай процесният недвижим имот е продаден на
стойност близка до данъчната оценка на имота.Законът за местните данъци и
такси и ЗННД изрично допускат възможността сделки да се сключват и под
данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея, или уговорената по-
висока цена. Щом не се нарушават тези императивни разпоредби и закона
предвижда възможност да се договаря цена, равна на данъчната оценка, то не
е налице значителна нееквивалетност на престациите / Р-е № 452/25.08.2010 г.
по гр. д. № 4277/2008 г. на I гр. о. на ВКС. Съдът отчита и факта, че в
конкретния случай е налице отклонение от пазарната цена на продаваните
7
идеалните части, което е 1 към 5, но това отклонение от пазарната стойност и
заплащането на цена на имота, близо до данъчната му оценка не налага извод
за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на
"добрите нрави " и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация, която макар да се отклонява
от обичайната не говори за такава недопустимост, която да прави самата
сделка нищожна.
Поради изложеното съдът намира, че предварителния договор не
страда от сочените от ответника пороци и същият е действителен, което води
до извод за основателност на предявената искова претенция по чл.19, ал.3
ЗЗД.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на ищеца направени по делото разноски в размер на
965,32 лева.
На основание чл. 364, ал.1 от ГПК във вр. чл. 44, във вр. чл. 47, ал.2 от
ЗМДТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Община
Плевен, отдел "МДТ", местен данък за прехвърляне на процесния недвижим
имот- 2.85% върху данъчната оценка на имота, а именно сума в размер на
193,42 лева.
На основание чл. 364, ал.1 от ГПК във вр. чл. 85, ал. 2 и 3 от ЗННД,
във вр. чл. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата 118.73 лв - държавна
такса по прехвърлянето на процесния недвижим имот.
Следва да бъде вписана възбрана върху недвижимия имот за
обезпечаване на събирането на горните такси, както и следва да бъде
забранено издаването на препис от решението, докато ищците не докажат, че
са заплатени разноските по прехвърлянето и данъчните и други задължения
на праводателя му на основание чл. 364, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН за 2/6 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ на
основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителния договор, сключен на 25.02.2020
г. между Е.Ц. С. ЕГН **********, заместена от наследника си ИВ. СТ. СТ.,
ЕГН ********** с адрес: гр. ***, в качеството му на продавач и ЦВ. СТ.
СТ., ЕГН ********** от гр. ***, като купувач, за продажба на следния
недвижим имот: ВТОРИ ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с
площ от 100 кв. м., построена в УПИ XVIII *** в кв. *** по плана на град
Плевен, а съгласно схема № 15640274/15.06.2021 година на самостоятелен
обект в сграда на СГКК - град Плевен, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № *** с адрес град ***, находящ се на етаж 2 в
сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда -
8
многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, на 1 ниво, с площ от 100.00 кв.
м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под
обекта-***.1 и над обекта-няма, заедно с прилежащите на етажа избени и
тавански помещения, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж на сградата, при договорена цена от
9700,00 лв. /девет хиляди и седемстотин лева/ за 4/6 идеални части, която
цена е заплатена от купувача изцяло на продавача по предварителния договор.
ОСЪЖДА ЦВ. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр. *** да заплати
разноските по прехвърлянето на недвижимия имот, както следва: 1. да заплати
на Община Плевен съгласно чл. 45-46 от ЗМДТ сумата 193,42 лв. /2,85 %
върху продажната цена/; а в полза на Плевенски районен съд да заплати
нотариална такса за прехвърляне на имота съгласно чл. 8 от Тарифа за
нотариалните такси в размер на 118,73 лв.
НАРЕЖДА на осн. чл. 364, ал.1 от ГПК да се впише ВЪЗБРАНА
върху 2/6 идеални части от следния недвижим имот, а именно: ВТОРИ
ЕТАЖ от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с площ от 100 кв. м.,
построена в УПИ XVIII *** в кв. *** по плана на град Плевен, а съгласно
схема № 15640274/15.06.2021 година на самостоятелен обект в сграда на
СГКК - град Плевен, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № *** с адрес град ***, находящ се на етаж 2 в сграда с
идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда -многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, на 1 ниво, с площ от 100.00 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта-***.1 и
над обекта-няма, заедно с прилежащите на етажа избени и тавански
помещения, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж на сградата, до изплащането на посочените
разноски по прехвърлянето на имота - сумата 193,42 лв. / 2,85 % върху
продажната цена /дължима на Община Плевен и сумата 118,73 лв., дължима
на Плевенски районен съд / нотариална такса за прехвърляне на имота
съгласно чл. 8 от Тарифа за нотариалните такси / .
Да не се издава препис от решението, докато ищецът не представи
доказателства за заплащането на дължимите разноски по прехвърлянето на
имота.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** с адрес: гр. *** да заплати на
ЦВ. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 965,32 лв. направени по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10