Р Е Ш
Е Н И
Е
№ / .02.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На осми декември през две хиляди двадесет и втора
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД №2620
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Варна към ИА „АА” – София чрез мл.експерт
В.С., против Решение № 1258/23.09.2022г по АНД № 30743/2021г на ВРС, II с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП №23-0001166/17.12.2020г
и наложената на „Спедстрой” ЕООД Имуществена санкция в размер на 1 000лв. на
осн.чл.104 ал.3 от Закона за автомобилните превози. На първо място се твърди
недопустимост на решението поради твърдяното просрочие на въззивната жалба
против НП, въз основа на която е образувано съдебното производство пред ВРС, с
изложени подробни съображения. На следващо място се поддържа и касационното
основание по чл.348 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват изводите на
районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и
неправилно избран субект на отговорността. Изложени са подробно мотивирани
съображения, въз основа на които се претендира отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на НП като обосновано, правилно и законосъобразно; претендира се
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за
прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар. В съдебно
заседание, редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява.
С
отговора си по касационната жалба ответното „Спедстрой“ ЕООД, представлявано от
управителя Ж.К.Ж. чрез пълномощника му адв.М.Б. оспорва всяко от твърденията на
касатора като неоснователни, с изложени кратки мотиви в подкрепа на всяко от
тези възражения. Настоява се за отхвърляне на неоснователната жалбаи се
претендират сторените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството не се
представлява.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за
неоснователна.
Касационната инстанция преценява жалбата като
неоснователна.
Анализирайки събраните в производството
пред него релевантни гласни и и писмени доказателства, въззивният съд приел за
установено от фактическа страна, че на 09.10.2020г в хода на извършваната
документална проверка служителите на РД „АА“ – Варна свидетелите К.К.и Б.Г.установили,
че в тахографски лист от 13.01.2020г за управляван от водача Н.М.т.а. „Ивеко“ с
рег. №***, кат.N3, с монтиран аналогов
тахограф „Continental Atm.“, тип 1381.15623, – **********, извършващ
обществен превоз на торави, попадащ в обхвата на Регламен (ЕО) 561/2006, след
приключване на работната смяна на водача в 16:34ч тахографското устройство е
продължило да регистрира дейност „на разположение“ вместо дейност „почивка“. За
така установеното нарушение, квалифицирано по чл.32 §1 изр.2 пр.1 от Регламент (ЕС)
165/2914 компетентното длъжностно лице съставило АУАН от 09.10.2020г против
„Спедстрой“ ЕООД – за това, че на 13.01.2020г в качеството си на превозвач
съгл.Лиценз за превоз на товари №3215 от 01.12.2011г, при извършване на
обществен превоз на товари не е осигурил правилното използване на гореописания
тахограф, монтиран в т.а. „Ивеко“ с рег. №***, управляван от водача Н. Мирчев,
поради което след приключване на работната смяна в 16:34ч водачът не е
превключил превключващия механизъв от режим „на разположение“ в режим
„почивка“. Въззивният съд приел, че в АУАН липсва отбелязване дали при
съставянето му е присъствал представител на въззивното дружество, но пък е
вписано, че свидетелят Б.В.И.с подписа си удостоверява отказ за връчване на
акта; приел също, че в разписката за връчване на АУАН е отразено, че на
09.10.2020г лицето Д.В.Д.е отказал да получи препис от акта, без обаче да са
вписани данни и подпис на свидетел на отказа. Въз основа на АУАН било издадено
и НП от 17.12.2020г, с което АНО възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.104
ал.3 от ЗАвтПр наложил на дружеството-превозвач имуществена санкция в
абсолютния размер от 1000лв. по приложимия текст.
От правна страна въззивният съд приел, че
в производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество,
както и неправилно приложение на материалния закон при избора на субект на
отговорността. На първо място съдът отчел, че описанието на нарушението в АУАН
и в НП е непълно и от него не става ясно по какъв начин превозвачът е следвало
да осигури правилното функциониране на тахографа в конкретния случай и с какво
свое поведение е станало причина за реализиране на твърдяното нарушение. Съдът
е посочил, че описаните в акта и в постановлението факти не сочат наличие на
някаква механична, технологична, хардуерна или софтуерна неизправност на
апарата, която да не е установена и отстранена от превозвача, и която да е
довела до липса на изискуемата промяна на регистрираната от тахографа дейност
на водача. Напротив – и в АУАН, и в НП е описано само неизвършено от този водач
фактическо действие при боравене с превключвателен механизъм, за което обаче не
е посочено да е относимо по някакъв начин към задължението на превозвача за
осигуряване на правилното функциониране на апарата. Липсата на описание на
релевантни действия/бездействия на превозвача е възприето от ВРС като
съществено ограничение на правото му да разбере с какво конкретно поведение е
счетено от АНО, че е нарушил вмененото му нормативно задължение, представляващо
съществено процесуално нарушение като самостоятелно основание за отмяна. Като
второ такова нарушение е отчетена и липсата на надлежни отразявания в АУАН,
удостоверяващи предявяване на акта за запознаване със съдържанието му на
представител на дружеството, както и на връчване на препис от акта, въз основа
на която не може да се приеме за доказано, че на превозвача е предоставена
законоустановената възможност да се запознае със съдържанието на АУАН и да
получи копие от него, за да реализира пълноценно правото си на защита. Независимо
от тези процесуални нарушения, ВРС приел, че при издаване на НП неправилно е
приложен и материалния закон. Като е цитирал приложимите правни норми относно
отговорността на превозвача от една страна, съдът е приел, че с чл.32 §1, §2-§5
от Регламент (ЕС) 165/2014 на превозвача са вменени две задължения – да осигури
правилното функциониране на тахографите, както и правилното им използване. Въззивният
съд е посочил, че конкретно с чл.34 §5 б.“б“ от Регламента е вменено задължение
на водачите да задействат
превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и
различимо съответните периоди от
време, вкл. „на разположеине“ и „почивка“. Така съдът е приел, че незадействането
на превключвателния механизъм в случая се отнася до правилното използване на
тахографа и е вменено като задължение на водача, а не на превозвача. С тези
съображения ВРС отменил НП като незаконосъобразно.
Настоящият
касацонен състав преценява така достигнатия краен правен извод на предходния
като доказателствено обвързан, обоснован и законосъобразен, изцяло го споделя и
се позовава на мотивите на районния съд на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Всички възражения на касаторите са
неоснователни.
На първо място относно срочността на
въззивната жалба срещу НП с определение №896/23.03.2022г по ч.кАНД № 566/2022г
на АС – Варна, VI касационен състав, е
прието, че срокът по чл.59 от ЗАНН е спазен, т.е. че образуваното по същата
жалба съдебно производство е допустимо. Това произнасяне е окончателно, и е
обвързващо както за страните по делото,
така и за съдебните състави, разглеждащи производството в различните му
инстанции, а преразглеждането на въпроса за срочността на въззивната жалба
срещу НП е недопустимо. В този смисъл проверяваното възззивно съдебно решение
не е недопустимо, и не е налице това поддържано от касаторите основание за
обявяването му за отмяната му.
Неоснователни са възраженията относно възприетото
от ВРС допуснато съществено процесуално нарушение при предявяване и връчване на
АУАН. Видно от съдържанието му, в него липсва посочване на лицето, което се е
явило за предявяване на акта и е отказало това действие, вписано е само името
на управителя Ж.К.Ж. като представляващ „Спедстрой“ ЕООД. Така от съдържанието
на акта не става ясно дали лицето, което е отказало предявяване на акта, е
надлежно упълномощено за извършване на това действие, за да се приеме, че то е
редовно извършено; нито е ясно дали Ж.Ж. се е явил лично за предявяването при
положение, че като лице, отказало да му бъде връчен препис, е посочен Димитър
Върбанов Димитров, без описана правна връзка с дружеството и без подпис на
свидетел за отказа да му бъде връчен акта. По делото липсват доказателства,
подкрепящи твърдението на касатора, че Димитър Димитров изрично е положил
подпис, че е получил препис от процесния АУАН – от съдържанието му не се
установява такива действия. Несподеляемо е твърдението, че санкционираното
дружество е следвало да докаже непредявяването и невръчването на екземпляр от
АУАН като противоречащо на основния правен принцип, че на доказване подлежат
само положителните факти; на още по-силно основание в производството по ЗАНН
именно АНО е длъжен да докаже не само фактите, обосновали ангажирането на
административнонаказателната отговорност, но е спазването на процесуалните
правила при издаване на НП. Поради това винаги именно негова е тежестта да
докаже, че АУАН е бил надлежно предявен и връчен на съответното лице. Това
изискване безусловно не е спазено в случая, и тъй като констатираното в случая
съществено процесуално нарушение е неотстранимо в съдебната фаза на
производство, то безалтернативно налага отмяна на НП.
Независимо от горното в случая
действително неправилно е избран и субекта на административнонаказателна отговорност.
Видно от описанието на релевантните за обективната съставомерност на
нарушението факти както в АУАН, така и в НП, те се изразяват в следното: „.. не
е осигурено правилното функциониране на аналоговия тахограф, изразяващо се в
това, че след приключване на работната смяна в 16:34ч водачът не е превключил
превключващия механизъм от режим „на разположение“ на режим „почивка“. (край на
цитата). В акта и в НП е описано конкретно и единствено съставомерно поведение
на самия водач, неизпълнил собственото си задължение по чл.34 §5 б.“б“ от
Регламента. Доколкото в АУАН, в НП а и в кориците на делото липсват
доказателства контролните органи да са изследвали причините за неизпълнение на
това задължение, липсва основание за ангажиране на отговорността на водача по
чл.93в ал.11 от ЗАвтПр, но той подлежи на наказване с идентично по вид и размер
наказание на осн.чл.93в ал.14 от ЗАвтПр за това, че безспорно не е използвал правилно
превключващия механизъм на тахографа. Във всички случаи в акта и в
постановлението липсва описание на елементите от обективния състав на вмененото
на превозвача нарушение по чл.32 §1 изр.2 пр.1 от Регламента, вместо което
единствено е цитиран текста на тази норма в смисъл, че не е осигурил правилното
използване на аналогов тахограф, монтиран в управлявания от водача т.а. При
липсата на конкретика какво точно е направил неправилно или не е направил
конкретно превозвачът, довело до непревключване на превключващия механизъм на
тахографа от страна на водача, констатацията за неизпълнение на задължение по
чл.32 от Регламента е изцяло декларативна и не е достатъчна, за да обосновава
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Вярно е, че превозвачът е
длъжен да осигури функционирането и правилното използване на тахографа, но няма
задължение пряко да контролира дали водачът изпълнява своето задължение по
чл.35 §5 от Регламента, понеже то резултира в ангажиране на личната отговорност
на физическото лице при липса на данни, твърдения и събрани от АНО
доказателства, че се дължи на бездействието на превозвача. Такива в конкретния
случай липсват, което наред с липсата на описано в АУАН и в НП съставомерно
нарушение, осъществено от ЮЛ – превозвач, безалтернативно налага отмяна на
незаконосъобразното НП, с което му е наложена имуществена санкция за извършено
нарушение.
В идентичен смисъл се е произнесъл и въззивният съд с
проверяваното си съдебно решение, което не е обременено с релевираните
касационни основания, а други такива, налагащи неговата отмяна или ревизия, не
бяха констатирани и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, поради което решението следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото претенцията на
касаторите за разноски е неоснователна; уважаването на идентичната претенция на
ответниците е осуетено от липсата на доказателства за сторени разноски в
касационното производство.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221
ал.2 от АПК касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1258/23.09.2022г
по АНД № 3074/2021г на ВРС, II с-в, с което е отменено издаденото от директора на РД „Автомобилна
администрация”-Варна НП №23-0001166/17.12.2020г и наложената на „Спедстрой”
ЕООД - Варна, ЕИК *********, Имуществена
санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.104 ал.3 от Закона за автомобилните
превози.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.