Р Е Ш Е Н И Е №
54
Гр. Сливен, 09.06.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 45 по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1722 по описа на Сливенски Районен
съд за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение
№ 63/10.02.2020 год., постановено по АНД № 1722/2019 год. на Районен съд гр.Сливен е
потвърдено Наказателно постановление № 20 - 002751 от 19.11.2019 год. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Сливен, с което на ЗП Р.М.В. с
ЕИК *******, с адрес ***, за нарушение на чл. 8 ал. 2 т. 5 от Наредба № 4/2002
г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични
агенти при работа и на основание чл. 416 ал. 5, във вр.
с чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно.
Изложени са доводи за допуснати от наказващия орган процесуални нарушения,
които не били взети под внимание от съда и не били обсъдени. Не му била дадена
възможност да ангажира доказателства, както и съдът не обсъдил липсата на
мотиви в НП относно размера на наложеното административно наказание. Моли се съдът
да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и потвърденото
с него наказателно постановление.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с надлежно
упълномощен адв. П. П., който поддържа касационната
жалба и моли съда да отмени първоинстанционния
съдебен акт.
Ответникът
по касационната жалба - Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Сливен, се представлява от надлежно упълномощен ст. юрк. Г., който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен застъпва становище за неоснователност на
жалбата и предлага решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.
Административен
съд Сливен, като взе предвид доводите в жалбата, материалите по делото и
доводите на страните в процеса намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 16 и 23.10.2019
г. длъжностни лица инспектори към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Сливен
извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство в
обект – животновъдна ферма в стопански двор на с. С., общ. Т., стопанисван от
ЗП Р.М.В.. Проверяващите установили, че В. като работодател не е поставил на
видно място в животновъдната ферма с крави и овце знак за биоопасност.
Описаното било обективирано като констатация в
Протокол за извършена проверка № ПР 1933863/23.10.2019 г. На същата дата за
така установеното от фактическа страна длъжностно лице при Д „ИТ“ съставило
срещу В. Акт за установяване на административно нарушение № 20-002751, с
определена правна квалификация на деянието чл. 8 ал. 2 т. 5 от Наредба № 4/2002
г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични
агенти при работа. Въз основа на съставения акт, Директорът на Дирекция
“Инспекция по труда” -Сливен издал Наказателно постановление № 20 - 002751 от
19.11.2019 год., с което на ЗП Р.М.В. с ЕИК *******, с адрес ***, за нарушение
на чл. 8 ал. 2 т. 5 от Наредба № 4/2002 г. за защита на работещите от рискове,
свързани с експозиция на биологични агенти при работа и на основание чл. 416
ал. 5, във вр. с чл. 415в ал. 1 от Кодекса на труда
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева. Към преписката и по
доказателствата е приобщена декларация от В., в която същият е заявил, че няма
извършени измервания и няма поставен знак за биоопасност.
За да
потвърди наказателното постановление, Районният съд е приел за безспорно
установено, че нарушението е извършено и доказано. Решаващият съд е приел още,
че е ирелевантно в случая дали по време на проверката
е констатиран риск. Позовал се е на Приложение № 2 от Наредба 4/2002 г.,
съгласно който, при работа, при която има контакт с животни и/или продукти от
животински произход, винаги е възможен контакт с биологични агенти, поради
което задължително се изисква поставянето на такъв знак. Районният съд е
приел още, че липсват процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването
на НП, с каквито мотиви е потвърдил наказателното постановление.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Видно от административнонаказателната преписка, като административно
нарушение е квалифицирано бездействие на з. п. - собственик и стопанисващ ж.
ф.за о. на к.и о. по спазване нормативно изискване за поставяне на предупредителна
табела за наличие на биологична опасност. Съгласно чл. 8 ал. 1 от Наредба № 4/2002
г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични
агенти при работа, в случаите, в които резултатите от оценяването на риска
показват риск за здравето и безопасността на работещите, работодателят е
задължен да предотврати експонирането им на биологични агенти, а съобразно ал.
2 т. 5, когато предотвратяване е технически невъзможно, работодателят намалява
риска от експониране чрез употреба на знак за биоопасност
съгласно Наредба № 4 от 1995 г. за знаците и сигналите за безопасност на труда
и противопожарна охрана (ДВ, бр. 77 от 1995 г.) и други подходящи
предупредителни знаци. Както правилно е приел Районният съд, съобразно Приложение
№ 2 към чл. 6, ал. 2 чл. 6, ал. 2, дейности, при които е възможен контакт с
биологични агенти са тези, при които има контакт с животни и/или продукти от
животински произход. Следователно, за В., като собственик на животновъдна ферма
е налице задължение да обезопаси обекта, като съобрази нормативно
регламентираната превантивна мярка, чрез поставяне на изискуемата табела за
наличие на биологична опасност. В случая е установено от контролните органи и
доказано по безспорен начин в хода на първоинстанционното
производство, че това си задължение същият не е изпълнил, поради което и
правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на решаващия съд,
че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочат процедурата и
доведат до отмяна на санкционния акт.
Ето
защо настоящата касационна инстанция приема, че изложените в касационната жалба
доводи са неоснователни, а първоинстанционното
решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или
необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите,
при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение
и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че релевираните отменителни
основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд - Сливен е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани
по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно
постановление № 20 - 002751 от 19.11.2019 год. на Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” гр.Сливен, с което на ЗП Р.М.В. с ЕИК *******, с адрес ***,
за нарушение на чл. 8 ал. 2 т. 5 от Наредба № 4/2002 г. за защита на работещите
от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа и на
основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 415в ал. 1 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева.
По изложените съображения,
обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията
на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски в производството. Същите следва
да се определят
в размер на 100,00 (сто) лева
на основание чл. 63 ал.
5 от ЗАНН.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 63/10.02.2020 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 1722/2019
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р.М.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен разноски в
размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: