Определение по дело №5217/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260104
Дата: 31 август 2020 г.
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20195530105217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

Номер   …….…………….……31.08.2020 година………...……Град Стара Загора    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…..………..Седми граждански състав

На тридесет и първи август………………….………………………...Година 2020

В закрито заседание в следния състав: 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ   

 

Секретар……………………………………………………………………………….                        

Прокурор………………………………………………………………………………                

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

гражданско дело номер 5217…………………...по описа за 2019…..…….година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 248, ал. 1 предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

          Постъпила е молба от адв. Н.Н. като пълномощник на К.Н. за изменяне на постановеното по делото решение № 858/23.07.2020 г. в частта му за разноските, чрез допълнително осъждане на ответника да заплати държавна такса в размер на още 4,36 лв., тъй като при нейното изчисление не било взето предвид, че ответникът по делото дължал и законна лихва считано от 09.10.2019 г. и допълнително осъждане на ответника да заплати сума за адвокатско възнаграждение над присъдената /433,00 лв./ до размера на 619,00 лв.

Ответникът по молбата Застрахователна компания „Лев Инс“ АД излага становище за неоснователност на молбата.

Съдът като обсъди доводите в молбата и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба, с която К.И.Н. и Д.П.Н. /производството досежно втората ищца е прекратено със съдебното решение по делото/ са предявили срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск по чл. 405, ал. 1 КЗ. С решение № 858/23.07.2020 г. Старозагорски районен съд е осъдил ответника за заплати на ищеца сума в размер на 5784,22 лв. и е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 12 020,00 лв.

При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен съд приема следните правни изводи:

Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори „Държавни такси и разноски“. Спорен в практиката е въпросът дали се касае за обективна, безвиновна отговорност или за отговорност за вреди, вследствие неоснователно воден процес. Конкретните норми, касаещи общия исков процес са обективирани в чл. 78 ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски /ако такива са поискани своевременно/, съответно - при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част - ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част.

1/ По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение неправилно ищецът счита, че същото следва да се изчислява единствено върху сумата от 5784,22 лв. и тогава действително би се получило възнаграждение в размер на 619,00 лв. Ищецът обаче не отчита, че искът е предявен за 12 020,00 лв., а уважен за 5784,22 лв., т.е. налице е частично уважаване на иска и частично отхвърляне /12 020,00 лв. – 5784,22 лв. е равно на 6235,78 лв./.

Следователно по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска /а не изцяло спрямо уважената част както неправилно счита ищеца/. Затова формулата за изчисление е следната: 5784,22 /уважена част от иска/ разделено на 12 020,00 лв. /предявена част от иска/ и получения резултат е умножен по 900,00 лв. адвокатско възнаграждение /след неговото намаляване поради прекомерност, вж. съдебното решение/ или сума в размер на 433,00 лв. разноски следващи се на ищеца за адвокатско възнаграждение. Както се посочи тезата на ищеца в молбата не държи сметка, че искът е частично, а не изцяло уважен.

2/ По отношение на дължимата държавна такса ищецът неправило счита, че като база в нейното изчисляване следва да се включи законната лихва, тъй като както се посочи 78, ал. 1 ГПК предвижда заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Не съставлява отделен иск заявяването на искане за присъждане на законна лихва само за период след завеждането на исковата молба /така определение №117/20.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 997/2015 г, I т.о., също срв. т. 9 от Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС/. Поради това тя не може да служи като основа за изчисление на разноски по делото, тъй като чл. 78, ал. 1 ГПК използва ясно израза уважена част от иска. Затова в случая държавната такса е изчислена по следната формула 5784,22 /уважена част от иска/ разделено на 12 020,00 лв. /предявена част от иска/ и получения резултат е умножен по 470,00 лв. държавна такса или сума в размер на 227,00 лв. разноски следващи се на ищеца за държавна такса.

3/ Сборът от 433,00 лв. и 227,00 лв. е 660,00 лв. и това е общия сбор на дължимите на ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска. Същият резултат се получава и при общо изчисляване на разноските - 5784,22 /уважена част от иска/ разделено на 12 020,00 лв. /предявена част от иска/ и получения резултат е умножен по 900,00 лв. /адв. възнаграждение/ + 470,00 лв. /държавна такса/, т.е. общо 1370,00 лв. е сборът на разноските на ищеца или сума в размер на 660,00 лв. разноски следващи се на ищеца.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 20135/31.07.2020 г. на К.И.Н. за изменяне на постановеното по делото решение № 858/23.07.2020 г. в частта му за разноските чрез допълнително осъждане на ответника да заплати държавна такса в размер на още 4,36 лв. и допълнително осъждане на ответника да заплати сума за адвокатско възнаграждение над присъдената /433,00 лв./ до размера на 619,00 лв.

 

        Определението подлежи на въззивно обжалване с частна въззивна жалба в седмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: