Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 513/16.03.2018 година, гр.Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 3003/2017 година.
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по
жалба на И.А.Т. с ЕГН ********** *** против заповед № 599/23.10.2017 година на началникa на Бургаски затвор.
С оспорената
заповед, за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, на основание чл.195 и чл.206 ал.1 - 4 от ЗМВР, на основание чл.15 ал.1
т.3 и чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, във връзка с чл.204 т.4 от ЗМВР, чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен акт, издадена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби, както и в несъответствие с фактическата
обстановка. Жалбоподателят посочва, че в заповедта се твърди, че е извършил две
нарушения, а е наказан само за едно от тях. Изтъква още, че наказващият орган
неправилно е посочил, че в конкретната ситуация е била изкъртена заключена
врата, а в действителност била изкъртена само бравата. Сочи се още неправилна
правна квалификация на констатираното нарушение, което е довело налагане на
неправилно наказание.
Иска се, съдът
да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят – чрез процесуален представител, поддържа жалбата и
иска съдът да постанови решение, с което заповедта да бъде отменена. Представя
писмени бележки (лист 45).
Ответникът –
началника на Бургаски затвор, поддържа, че жалбата е неоснователна. Представя
дисциплинарната преписка. Ангажира доказателства.
След като се запозна с доказателствата, събрани по
делото и изложеното от страните, съдът установи от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят И.А.Т.
изпълнява длъжността младши инспектор, надзирател I-ва степен, I-ва категория в Бургаски затвор.
С докладна
записка рег. № 3994/08.08.2017 година (лист 12) мл. експерт Д.Д. – командир на
отделение в затвора е уведомил началника на затвора, че 05:15 часа на
08.08.2017 година е установил, че е изкъртена вратата на първия етаж в корпуса
на затвора, след като е била заключена. Д. е посочил още, че постовите на
първия етаж мл. инспектор И.Т. – 13 пост и мл. инспектор Г.М. – 12 пост
отказват да дадат писмени обяснения относно случилото се.
С резолюция от
същия ден, началникът на затвора е указал ст. инспектор М.да установи кой е
разбил вратата и да бъде предложено съответното дисциплинарно наказание.
С докладна
записка рег.№ 3994/06.10.2017 година ст.
инспектор М.е докладвал до началника на затвора, че на 08.08.2017 година в 05:15
часа мл. експерт Д. е констатирал, че вратата на стая с ел. табло, която е била
заключена е отворена принудително. По това време постови надзиратели на първия
етаж в корпуса на затвора са били мл. инспектор И.Т. – пост 13 и мл. инспектор Г.М.
– пост 12. В хода на проверката, от обясненията на двамата надзиратели се
установило, че вратата на стаята с ел. табло е била изкъртена още на 07.08.2017
година около 22:00 часа. На същата дата, мл. инспектор М.е участвал в
претърсване на третия етаж в корпуса на затвора, което продължило до 22:00
часа. След претърсването М.слязъл на първия етаж и се отправил към стаята с ел.
табло, за да си измие ръцете, при което отворил вратата принудително. М.посочил,
че не искал да изкърти вратата и съжалява за случилото се. Мл. инспектор Т.
твърдял, че не видял М.да отваря вратата принудително. Ст. инспектор М.обърнал
внимание на двамата служители да опазват държавното имущество и е направил
предложение да не им се налага дисциплинарно наказание (лист 13).
Към докладната
записка са приложени рапорти на И.Т. (лист 14) и Г.М. (лист 15) с обяснения за
инцидента.
В рапорта на Г.М.
е описано, че на 07.08.2017 година, същият е приел пост № 12 от мл.инспектор Д.Д.З..
След 20:30 часа е било извършено претърсване в салона на V
и IX група.
След приключване на претърсването, около 22:00 часа, М.слязъл на първия етаж и
тъй като бил мръсен и потен отишъл да се измие в стаята до постовата кабинка.
Опитал да отвори вратата, но му се сторило, че заяжда и я натиснал по-силно и
тя се отворила. Влязъл, измил се и на
излизане видял, че езикът на патрона, на бравата е излязъл. Посочва, че не е
искал да разбива вратата, а само да се освежи.
От своя страна,
в рапорта си Т. сочи, че на 07.08.2017 година, като постови на пост №13, около
20:30 часа видял колегите си да се насочват на претърсване нагоре по етажите.
Около 22:00 часа в района на поста слязъл колегата Г.М., който влязъл в стаята
с ел. табло, за да си измие ръцете, защото бил мръсен от претърсването.
С т.2 от своя
резолюция (лист 13), началникът на затвора е указал да бъде установено
наличието на архивиран видеозапис от процесната дата.
С докладна
записка рег. № 3994/10.10.2017 година (лист 17) Д. С.– инспектор „НОТ“ е
посочил, че записи по докладна записка рег.№ 3994/08.08.2017 година не са
сваляни и не са налични в системата за архивиране на цифровите видеорекордери.
В покана за
даване на писмени обяснения рег. № 4998/19.10.2017 година (лист 18) до мл. инспектор
И.Т., началникът на затвора е посочил, че Т., в качеството на постови
надзирател, докато е изпълнявал служебните си задължения на пост № 13 за
времето от 20:00 часа на 07.08.2017 година до 08:00 часа на 08.08.2017 година
(съгласно ежедневна ведомост), не е информирал непосредствения си ръководител
за повреденото държавно имущество на територията на поста. Посочено е, че с
това бездействие по време на изпълнение на служебните задължения Т. е извършил
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, във
връзка с чл.312 ал.1 т.2 от ППЗИНС, както и на чл.43 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГДИН. Служителят е уведомен, че за
установеното нарушение, на основание чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за от 6 месеца до 1 година.
Указан е срок от 24 часа от получаване на поканата, в който служителят да
представи писмени обяснения и да посочи доказателства.
Поканата е
връчена лично на служителя в 9:30 часа на 20.10.2017 година (лист 19).
При връчването
на поканата на мл. инспектор Т., той отказал да представи писмени обяснения.
Отказът е удостоверен с подпис от двама свидетели.
В протокол за
изслушване на
служител, извършил нарушение на служебната дисциплина
рег.№ 4999/19.10.2017 година (лист 20), началникът на затвора е описал деянията
на служителя Т., които според него осъществяват състав на нарушение на
служебната дисциплина, посочил е правната квалификация и предвиденото
наказание. Протоколът е предявен на служителя на 20.10.2017 година, като същият
е отказал да го подпише. Отказът е удостоверен с подпис на двама свидетели.
Съгласно
протокол с рег.№ 5040/23.10.2017 година (лист 22), съставен от А.Й.С., на
същата дата е извършена проверка в регистрационния дневник на деловодството на
затвора, при която се установило, че до 09:20 часа на 23.10.2017 година не са
постъпвали обяснения от мл. инспектор Т., във връзка с отправената покана за
даване на писмени обяснения.
Въз основа на
проведеното дисциплинарно производство и събраните доказателства, началникът на
затвора е издал процесната заповед. Същата е връчена срещу подпис, лично на
служителя на 24.10.2017 година. Служителят е декларирал, че при връчването не
се намира в законно разрешен отпуск.
По делото, в
качеството на свидетел е разпитан Д.Т.Д. – дежурен главен надзирател в
затворническо общежитие – Дебелт. Свидетелят дава обяснения, че в 05:15 часа на
08.08.2017 година е установил, че процесната врата на първия етаж в корпуса на
затвора е леко отворена. Това направило впечатление на Д., защото тази врата
вечер се заключва. При огледа установил, че целостта на вратата е нарушена,
езикът стърчи от насрещника на касата, а не от пантата и вратата е изкъртена. Д.
поискал обяснение от постовите Т. и М.. След това Д. докладвал на главния
надзирател и изготвил докладна до началника на затвора. Свидетелят уточнява, че
12-ти пост отговаря за района на първия етаж, а 13-ти пост за първа зона с
повишена сигурност. Към онзи момент жалбоподателят Т. е бил постови на 13-ти
пост. Свидетелят твърди, че обикновено тази врата е заключена. Вечерта преди
нарушението свидетелят Д. лично е заключил вратата, тъй като тази стая се е
ползвала преди време, но впоследствие е останала заключена. В момента на
установяване на нарушението, главният надзирател е бил в почивка и според
свидетеля е следвало някой от двамата постови, без значение кой, да го уведоми за
случая. Д. е информирал главния надзирател, след приключване на почивката му.
При така
изложените фактически данни, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна
(адресата на заповедта).
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като е
задължен да провери дали същият е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма, без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразно относимите материалноправни
разпоредби и съответно на целта на закона.
По делото не се
спори, че жалбоподателят И.А.Т. изпълнява длъжността мл. инспектор, надзирател I-ва степен в Затвора, град Бургас I-ва категория. Това квалифицира същия като държавен служител по смисъла на чл.19 ал.1 т.1 от ЗИНЗС.
Според
чл.19 ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители
по ал.1 т.1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон
не е предвидено друго.
Разпоредбата на чл.15
ал.1 т.3 от ЗИНЗС, възлага на началника на затвора компетентността за налагане на дисциплинарно наказание
по чл.197 ал.1 т.1 – 3 от ЗМВР
(сред които е наказанието „порицание“). Оспорената
заповед, с която на жалбоподателя И.Т. е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ е издадена от началника на затвора, поради което същата се явява
издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК.
В хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални
нарушения. На жалбоподателя е дадена възможност да се запознае с резултатите от
дисциплинарното производство и да формулира възражения срещу констатациите на
помощния орган в производството. Т. не се е възползвал от тази възможност.
Съгласно чл.194 ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря
лично за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на
служебната дисциплина. Следователно нарушение на служебната дисциплина е
виновното неизпълнение на задължения, произтичащи от служебното правоотношение,
при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на
правнодължимото поведение на служителя.
Отнесени
към спора по делото, изложените мотиви сочат, че в тежест на дисциплинарно наказващия
орган е да докаже, че:
1)
за времето от 20:00 часа на 07.08.2017 година до 08:00 часа на 08.08.2017
година на жалбоподателя Т., лично, в качеството на постови надзирател на пост №
13 (по ежедневна ведомост) са били вменени задължения по -
-
чл.312 ал.1 т.2 от ППЗИНЗС – надзирателите, независимо от поста, на който
изпълняват служебните си задължения, са длъжни: да знаят оперативната
обстановка в района на поста и настъпилите изменения;
-
чл.43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН – при
изпълнение на служебните си задължения, служителят опазва повереното му
имущество и е длъжен своевременно да информира непосредствения си ръководител
за загубата или повреждането на повереното му имущество;
2)
Т. виновно не е изпълнил вменените задължения, като не е познавал оперативната
обстановка в района на поста и настъпилите изменения и не е информирал
своевременно непосредствения си ръководител за повреждане на повереното му
имущество.
По
делото се спори относно това, в обхвата на кой от двата поста № 12 и № 13 на
първи етаж в затвора се намира процесната врата. Жалбоподателят посочва, че
отговорност за помещението с изкъртената врата носи надзирателят на пост № 12,
поради което не е било негово задължение да следи за цялостта й. От своя страна,
дисциплинарно наказващият орган е вменил виновно бездействие на жалбоподателя Т.,
без да сочи изрично, че вратата се намира в обхвата на неговия пост - пост № 13.
Не
се спори между страните, че за времето от 20:00 часа на 07.08.2017 година до
08:00 часа на 08.08.2017 година жалбоподателят е бил разпределен в наряд като
постови на пост № 13 в корпуса на затвора. Ежедневната нарядна ведомост не е
представена, но в рапорт до началника на затвора (лист 14) самият жалбоподател
потвърждава този факт. Това означава, че в този период Т. е изпълнявал
служебните си задължения и по отношение на него са действали всички правила за
носене държавната служба, включително посочените от дисциплинарно наказващия
орган.
Вмененото
на жалбоподателя нарушение – неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР е мотивирано с твърдение, че същият не
знае оперативната обстановка в района на поста и настъпилите изменения, както и
че не е опазил повереното му имущество, и не е информирал непосредствения си
ръководител за загубата или повреждането на повереното му имущество.
Съдът
счита, че твърдението на дисциплинарно наказващия орган във връзка с конкретния
случай, че Т. не е знаел оперативната обстановка в района на поста и
настъпилите изменения не може да бъде споделено. Това е така, тъй като самият
жалбоподател е депозирал писмен рапорт след установяване на инцидента, в който
е описал, че е възприел движението на колегите си по етажите с цел претърсване,
както и че след приключване на мероприятието постовият на пост № 12 – М.е
влязъл в стаята с ел таблото, за да се измие. Посоченото от Т. сочи, че същият
пряко е възприел движението на колегата си М.през процесната врата. Т.е. същият
е знаел оперативната обстановка и настъпилото изменение – отваряне на врата, за
която има данни, че обикновено е
заключена.
Не
може да бъде споделено и твърдението на дисциплинарно наказващия орган, че Т.
не е опазил повереното му имущество
(процесната врата), и не е информирал непосредствения си ръководител за
загубата или повреждането на повереното
му имущество. За да бъде възприето като правилно това твърдение, в тежест
на органа е да докаже, че вратата е в обхвата на пост № 13 и като имущество е
била поверена за опазване на жалбоподателя Т., в качеството му на постови. По
делото, от страна на дисциплинарно наказващия орган, не са представени и
ангажирани доказателства, от които по безспорен начин да се възприеме в обхвата
на кой от двата поста – пост № 12 и пост № 13, се намира процесната врата, за
да може да се прецени на кой постови е определена в задължение за охрана. Това
е необходимо, за да може да бъде преценено на кой служител същата е поверена в
качеството му на постови надзирател за периода на наряда/смяната, съответно
дали той (в случая - Т.) е бездействал при повреждането ѝ. Посочената
като нарушена разпоредба изисква именно поверяване на имущество, което
поверяване в конкретния случай се извършва с приемането на поста в началото на
смяната. Такова поверяване, по отношение на жалбоподателя, по дисциплинарната
преписка не е доказано, тъй като не е доказано в обхвата на кой пост се намира
вратата. От твърденията на страните и от представените доказателства се
установява единствено, че същата е на първия етаж в сградата на затвора.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че за да бъде едно нарушение,
квалифицирано като дисциплинарно, следва да бъде доказано и че то е извършено
виновно. Нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, задължава наказващия орган, при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид и
формата на вината. В конкретното дисциплинарно
производство въпросът за вината не е изследван. Оспорената заповед не съдържа
констатация за виновно поведение и не е определена форма на вина.
По изложените съображения
заповед № 599/23.10.2017 година на началника на Бургаски затвор следва да бъде отменена.
При този изход от спора, следва да бъде уважено своевременно направеното
искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, за които е представено
доказателство, че са в размер на 610 лева (внесена държавна такса и
възнаграждение на адвокат – лист 7,8 и 39).
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и като взе
предвид процесуалната ангажираност на защитника на жалбоподател по делото,
намира размера на претендираното адвокатско възнаграждение за разумен съобразно
минимума, предвиден в чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004 година.
представеният договор за правна защита и разпоредбата на чл. 2 от него са
достатъчно основание да се приеме, че адвокатското възнаграждение е било реално
заплатено (лист 39). По делата за оспорване на дисциплинарни наказания не се
събира предварително държавна такса. Такава, обаче, е внесена с подаването на
жалбата и е дължима от ответника. Бургаски затвор не е юридическо лице. Той е
съставна единица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра
на правосъдието, а началникът на затвора не е разпределител на бюджетни
средства. Така неблагоприятните последици за ответника, свързани с осъждането
за разноски, възникват в правната сфера на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която следва да заплати 610 (шестстотин и десет) лева –
разноски.
Затова
и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 335/07.06.2017
година на началника на Бургаски затвор.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на И.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата
от 610 (шестстотин и десет) лева –
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: