О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.
Ловеч, 27.11.2018 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като
разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр.д.№ 511по описа за 2018 г. на съда
и за да се
произнесе съобрази:
Подадена е частна жалба №3831/13.09.2018
г.от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж
Мецанин, представлявано Тервел Янчев Кънчев, чрез юрисконсулт Д.А. срещу Р.А.В.
разпореждане №680/16.08.2018 г.по ч.гр.д. №537/2018 г. на ЛРС, в частта в която
е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
относно претендираното вземане за неустойка и
за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението. Посочва,че
атакуваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е неправилно. Изтъква,, че целта на
производството по чл. 410 от ГПК е бързина, съдът не проверява дали вземането
съществува, а и заявлението отговаря на
изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 ГПК, каквото е изискването на чл.410 от ГПК. Твърди, че в закона липсва
препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се
прилагат доказателства за установяване на вземането, тъй като целта на
производството е само да се провери дали вземането е спорно. Конкретизира, че съдът
дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на
Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения следва да се
решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира
възражение по чл. 414 ГПК. По отношение на претендираната неустойка, в жалбата
се заявява, че тя е уговорена в съответствие с чл. 9 от ЗЗД.Посочва се, че
предвид уговорената клауза по договора, неустойката е резултата от неизпълнение
на длъжника и обезщетява евентуалните вреди на кредитора. Жалбоподателят не
споделя мотивите на съда, че сумата, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като са направени неверни правни изводи. Заявява, че същността на
процесните разходи и такси за извънсъдебно събиране е в съответствие с
предвиденото в чл.10а, ал.1 от ЗПК, като в ал.4 на цитираната разпоредба е
уточнено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В заключение
изтъква, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя
факти за установяване на едно спорно вземане, основателността на което ще бъде
изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. Като краен извод е
заявено, че заповедният съд е превишил своите правомощия по преценката и
обсъдил обстоятелство, което е извън предмета на проверка. Моли да бъде
отменено разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде
издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл.
410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 12.09.2018 г.с връчване на съобщението от Луковитски районен съд.
Частната жалба е подадена на 12.09.2018 г. и настоящата инстанция преценява, че
е спазен законовоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Формирани
са облигационни отношения между Р.А.В. и „Аксес Файненс" ООД по договор за кредит –международна кредит
„Бяла карта” от 22.03.2017 г. с разрешен
кредитен лимит 250 лева. Предсрочната изискуемост е обявена на 06.01.2018 г. ,
като не е посочено как е уведомен длъжника.Вземането е цедирано
на 11.05.2018 е подписано приложение №1 към рамков договор и длъжника е
уведомен за цесията в полза на жалбоподателя. На 31.10.2017 г. кредитодателя е
предоставил на длъжника сумата по договора и към момента на подаване на
заявлението дължимата главница възлиза на 247.50 лева. В договора е
уговорено,че при просрочие на задължението кредитополучателят
е длъжен да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство в тридневен
срок. При непогасяване на текущото си задължение, длъжникът е задължен да
представи обезпечение чрез поръчителство и да заплати сума в размер на 15 % от
максималния кредитния лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението в тридневен срок до представяне на обезпечението. Уговорено е, че
при просрочие на това плащане се следват разходи за
събиране на за всеки ден до заплащане на сумата и е определена дължима сума в
размер на 120 лв.На длъжника е начислена неустойка в размер на 47.75 лева за
периода от 06.12.2017 г. до 06.01.2017
г. и обезщетение за забава в размер на 14.75 лв. За конкретният длъжник е
посочено,че е начислена такса разходи за събиране в общ размер на 200 лева.
Подадено е заявление № 3461/14.08.2018 г. от “Агенция за
контрол на просрочени задължения”, ООД с адрес: гр. София, бул. "Васил
Левски" № 114, етаж Мецанин, ЕИК *********, представлявано от Росен
Георгиев Антов и Тервел Янчев Кръстев - управители, подадено чрез пълномощника
юрисконсулт Нина Ангелова Стоянова, за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.А.В.
с ЕГН ********** *** за парично вземане
в размер на 247,50 лева – главница по договор за кредит, 16,58 лева – договорна
лихва за периода от 09.11.2017 г. до 06.01.2018 г., 47,75 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 06.12.2017 г. до 06.01.2018 г., 200,00
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 14,75 лева - лихва за забава
за периода от 07.01.2018 г. до
04.08.2018 г. и законна лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски – 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25.00
лева държавна такса.
Луковитски районен съд е произнесъл разпореждане №680/16.08.2018 г.по ч.гр.д. №537/2018 г. като отхвърлил
заявление № 3461/14.08.2018 г. от “Агенция за контрол на просрочени
задължения”, ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.А.В. с ЕГН **********
***, в частта за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 47,75 лева
– неустойка за изпълнение на задължение за периода от 06.12.2017 г. до
06.01.2018 г.; 200,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, за
останалите суми издал заповед
№350/16.08.2018 г.
Съдът приема, че претенцията на
заявителя за заплащане на сумата 47.75 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода 06.12.2017 г. до 06.01.2018 г е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на
задълженията си и в казуса, предвид твърденията на заявителя, се касае за
договорна неустойка.Една от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да
гарантира точното изпълнение на задължението. С оглед уговорения размер,
неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено. Същевременно тя
обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване на вредите за
него. Настоящата инстанция обаче съобрази,че страните са уговорили неустойка за
непредоставяне на поръчителство от длъжника в три дневен срок след просрочие на дълга и намира, че по естеството си тази сума
не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Следователно при
действие на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК процесния договор в частта за
неустойката е нищожен и съдът служебно констатира това обстоятелство.
Втората
заявена сума в размер на 200,00 лв. - разходи за извънсъдебно събиране, настоящата инстанция също счита за недължима. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е
установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Предвид твърденията на
заявителя съдът установява,че към момента на сключване на договора за кредит
претендираната сума е била обусловена от забава на плащане, фиксирана е по
размер- като 2.50 лева за всеки ден до заплащане на сумите и следователно тя не попада в хипотезата на чл.
10а, ал.1 от ЗПК.Механизмът на формиране на тази сума навежда извода на съда,
че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора и в тази му част.
Ловешки окръжен съд намира, че
изводите на двете инстанции относно неоснователност на искането по заявление №
3461/14.08.2018 г.по чл. 410 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД против Р.А.В. относно неустойка и разходи и такси за
извънсъдебно събиране съвпадат . Следователно атакуваното разпореждане №680/16.08.2018
г.по ч.гр.д. №537/2018 г. на ЛРС е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №680/16.08.2018 г.по
ч.гр.д. №537/2018 г. на Луковитски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.