РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Чепеларе, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седемнадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Нина Горялова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Административно наказателно дело №
20245450200080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. В. К., EГН **********, с постоянен адрес: гр.
*********, кв. *********, бл. **, вх. *, ет. **, ап. ** и адрес за призоваване: гр. *********,
пл. *********, х-л "*********", ет. **, офис ** против наказателно постановление № 23-
0373-000248/01.07.2024 г., издадено от началника на РУ Чепеларе към ОДМВР Смолян, с
което за виновно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183,
ал. 3, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
на 30 лева, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10
точки.
В депозираната жалба са изложени оплаквания, че в обжалваното наказателно
постановление липсват мотиви по въпросите, които са включени в предмета на
задължителното произнасяне по чл. 53, ал. 1, чл. 54 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, което сочи на
извод, че не е извършена проверката, обезпечаваща спазването на изискванията на
посочените норми от ЗАНН, вменяващи на наказващия орган задължение да изследва
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, имащи значение за правилното
решаване на съответните въпроси /фактически и правни/. Жалбоподателят счита, че
допуснатите в административнонаказателното производство нарушения на процесуалните
правила, са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Поради изложеното
моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено изцяло наказателното
постановление като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С
писмено заявление с вх. № 3279/10.12.2024 г. поддържа жалбата. В писмено заявление с вх.
№ 772/17.03.2025 г. изразява становище по съществото на спора, като заявява, че от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства
безспорно се установявало, че на посочената дата, място и време, като водач на
установеното МПС и при наличие на пътен знак В24, е осъществил маневра изпреварване,
което като последица представлявало несъобразяване на поведението с въведената с пътния
знак забрана, по което не спори. Поддържа, че е налице пълна липса на мотиви от страна на
АНО, което представлявало съществено нарушение на задължението му, произтичащо от
нормата на чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Оспореното наказателно
постановление разкривало пълна липса на съображения по въпросите, отнасящи се до
субективната страна на деянието, в частност до вината. Липсвали съображения и оценка от
страна на АНО съобразно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, което било в
1
отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в т. 5 от ТР № 2/22.12.2016 г.
по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, а също и от гледна точка на решение №
7/30.06.2020 г. по конст. дело № 11/2019 г. на КС на РБ. С оглед изложеното моли за отмяна
на оспореното НП, като материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител в първото и следващите съдебни заседания. В последното
съдебно заседание същият се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител - юрисконсулт Ш., който в хода на съдебните прения пледира за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Представя и писмени
бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и като взе предвид становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 26.09.2024 г.
Жалбата е подадена чрез АНО на 04.10.2024 г. Ето защо настоящият състав прие, че срокът
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на наказателното постановление е спазен, доколкото
същото е връчено на наказаното лице.
Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на
обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 21.06.2024 г. полицейските служители при РУ Чепеларе Т. Г. М. и А. Й. К. били
назначени в наряд и разпределени да извършват контрол на движението по улиците "Васил
Дечев" и "Беломорска", като им бил даден времеви период от два или три часа да
контролиларт по двете улици. Бил им предоставен избор на точката за контрол. Около 11:25
часа двамата контролирали движението на ул. "Беломорска" до входа на ПГ по СГСТ
"Никола Йонков Вапцаров", на отбивката, когато установили, че водачът, който се движел в
посока от гр. Смолян към гр. Пловдив, предприел маневра "изпреварване". Свидетелите не
си спомнят марката и модела на автомобила, управляван от жалбоподателя, скоростта му на
движение, автомобилът, който водачът е изпреварил или наличие на колона пред него, нито
кой от тях двамата го е спрял. Поясняват, че по принцип, когато работят, който от двамата
установи, че се извършва маневра "изпреварване", съобщава на другия, т.е. и двамата са
свидетели на нарушението и който от двамата е по - близо или е по - свободен, той подава
сигнал със стоп - палка. Твърдят, че знакът за забранено изпреварване се вижда и че той
винаги е там, като свидетелят К. посочва и че има непрекъсната маркировка, която
показвала, че на този участък е забранено изпреварването, която и понастоящем не е
заличена. Знакът, забраняващ изпреварването, бил след кръстовище, образувано от ул.
"Кокиче" с ул. "Беломорска". Не знаят дали общината е подменяла знаци, включително и на
въпросната отсечка, но водачите имали възможност да възприемат знака за забранено
изпреварване.
За извършеното нарушение свидетелят М. съставил против жалбоподателя АУАН Серия GА
№ 1093798 от 21.06.2024 г. в присъствието на свидетеля К., очевидец, присъствала и при
установяване на нарушението, за това, че на 21.06.2024 г. в 11:25 часа в гр. Чепеларе, на ул.
"Беломорска" до входа на ПГСГСТ "Н. Й. Вапцаров" в посока към гр. Пловдив управлява
лек автомобил "**********" с рег. № *******, като допуска следното нарушение: водачът
предприема и извършва маневра изпреварване на друг автомобил след пътен знак В 24
/забранено изпреварване на МПС/, който е поставен след кръстовище с улица "Кокиче", като
по този начин не съобразява своето поведение с указанието на пътния знак, с което виновно
2
е нарушил чл. 6, ал. 1 от ЗДвП - не съобразява поведението си с пътен знак В24, В25. Така
съставеният АУАН е предявен на жалбоподателя на 21.06.2024 г., който същият е подписал
без възражения, като му е връчен и препис от акта.
Въз основа на съставения АУАН Серия GА № 1093798 от 21.06.2024 г., АНО е издал
атакуваното в настоящото производство наказателно постановление № 23-0373-
000248/01.07.2024 г. срещу Й. В. К. за несъобразяване на поведението си с пътен знак В24,
В25, с което виновно е нарушил на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП на същия е наложено административно наказание глоба в размер на
30 лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са
отнети 10 точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Т. М. и А. К., както и от
приобщените писмени доказателства.
Липсват основания за съмнение относно достоверността на който и да било от
доказателствени материали, които на практика са безпротиворечиви. Няма нищо
неестествено в това разпитаните като свидетели служители на МВР да нямат спомен
относно дадени детайли от ситуацията, включително с оглед изминалото време и
общоизвестната им служебна натовареност, но съдът кредитира с доверие техните
показания, тъй като същите кореспондират с останалите източници на доказателствена
информация - АУАН, Генерален план за организацията на движението в гр. Чепеларе и
обяснителна записка към него, писмо с изх. № 11-00-33/14.11.2024 г. от ОПУ - Смолян, писмо
от РУ Чепеларе с № 373000-696 от 21.02.2025 г., график за изпълнение на ППД от
автопатрулите за деня от ООР и ПП при РУ Чепеларе на територията на гр. Чепеларе за
периода от 16.06.2024 г. до 30.06.2024 г, разпореждания за патрулно - постова дейност на
МВР за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от РУ
Чепеларе територия в периода от 08:30 часа на 20.06.2024 г. до 08:30 часа на 21.06.2024 г. и
от 08:30 часа на 21.06.2024 г. до 08:30 часа на 22.06.2024 г., служебна бележка № 345000-
2498/11.03.2025 г., издадена от ОДМВР Смолян за заеманата длъжност от полицейски
служител Т. М., ежедневни ведомости от 08:30 часа на 21.06.2024 г. до 08:30 часа на
22.06.2024 г. и др., въз основа на които се установява релевантната фактическа обстановка.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на
техните правомощия. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН - тримесечен за съставяне на
АУАН, съставен на 21.06.2024 г., и шестмесечен за издаване на НП, издадено на 01.07.2024
г., считано от момента на установяване на нарушението - 21.06.2024 г.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са датата на съставянето на акта и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.
Релевантно в случая е несъобразяването с пътен знак В24. Упоменаването и на пътен знак
В25 /наред с пътен знак В24/ е съвсем очевиден резултат на използване на типова бланка за
описание на административно нарушение, неудачността на който подход е повече от
очевидна, но с оглед конкретното съдържание на процесния АУАН, към което препраща и
НП, то липсва всякакво съмнение каква е действителната фактическа обстановка по
3
обвинението, респективно за жалбоподателя не е била налице неяснота относно
нарушението и ограничено правото на защита/в този смисъл решение № 8/14.01.2016 г. по
КАНД № 131/2015 г. на Административен съд - Смолян/. Поради това съдът счита, че не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила в тази връзка – арг. от чл. 335, ал.
2, във вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Изискванията на ЗАНН за описание на административното нарушение и на обстоятелствата,
при които то е извършено, имат за свой действителен смисъл даването на възможност за
осъществяване на защита по същество срещу съответното обвинение и очертаване рамките
на обвинението, че за съда да е ясен самият предмет на административнонаказателното
производство, така че да не се получи ситуация, при която съдът би изместил органите на
изпълнителната власт от техните властнически функции. В случая обвинението е напълно
ясно и именно тази яснота е дала възможност на жалбоподателя да упражни процесуалното
си право на защита посредством излагане на доводи по същество срещу обвинението, което
е съвсем очевидно както от съдържанието на процесната жалба, така и от изложеното в
писменото му заявление заявление с вх. № 772/17.03.2025 г. В продължение на така
коментираното следва да се посочи, че изискване за излагане в АУАН и НП непременно и на
съставомерни от субективна страна признаци на административното нарушение /т.е. на
факти от т. нар. "вътрешен душевен мир" на дееца/ уредбата по ЗАНН не съдържа.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението следва да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Съгласно чл. 76 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, пътен знак В24 забранява изпреварването на МПС с изключение
на мотоциклети без кош и мотопеди, а съгласно чл. 47 от ППЗДвП със знак В24 се забранява
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. Жалбоподателят К. е обвинен,
че нарушава забраната, въведена с пътен знак В24, тъй като е извършил изпреварване на
друг автомобил в зоната на неговото действие. Нарушението му се доказва по несъмнен
начин и от показанията на свидетеля М. и свидетеля К., които непосредствено са възприели
действията на водача К., в нарушение на пътен знак В24. По извършването на нарушението
не се спори и от страна на нарушителя. Жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, при форма на вина - пряк
умисъл, поради факта, че като правоспособен водач на МПС не е съобразил поведението си
с пътен знак В24, съзнавайки, че с действията си нарушава императивно установени и
вменени му със закон задължения. При това положение правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност за посоченото нарушение с приложимата
санкционна норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с
глоба 30 лева водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за
движението. Поради това съдът счита, че размерът на глобата е правилно индивидуализиран
в съответствие с установения в закона фиксиран размер - 30 лева.
Административното наказание е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН
и отговаря на целите на наказанието, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Правилно е посочен и нормативният акт - Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР /изм.
ДВ, бр. 27 от 24.03.2023 г./Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 16 предвижда отнемането на 10
контролни точки за нарушението - за неправилно изпреварване, без да се създава опасност за
движението /чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП/. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, което подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна /по отношение на
водачите/ и информационно-статистическа /от гледна точка на контролните органи/
функция. Поради това липсата на изчерпателна правна квалификация на основанието за
отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от нормативния акт, не се отразява
на законосъобразността на наказателното постановление. Отнемането на съответния брой
4
контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП
има характер на констативен административен акт. То няма самостоятелен характер и
действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се
отнемат и предвидените контролни точки от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението.
Извършеното от жалбоподателя нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно
по смисъла на чл. 28, във вр. с § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП.
Изложеното по – горе налага за съда извод, че като е наложил административно наказание за
съставомерно от обективна и субективна страна нарушение, АНО е издал законосъобразно
НП, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка ОД на
МВР – Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0373-000248 от 01.07.2024 г., издадено от
началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с което за виновно нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП на Й. В. К., EГН
**********, с постоянен адрес: гр. *********, кв. *********, бл. **, вх.**, ет. **, ап. ** и
адрес за призоваване: гр. *********, пл. *********, х-л "*********", ет. **, офис ** е
наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, като за това нарушение на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 точки.
ОСЪЖДА Й. В. К., EГН **********, с постоянен адрес: гр. *********, кв. *********, бл.
**, вх. **, ет. **, ап. ** да заплати по сметка ОД на МВР – Смолян юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
5