Решение по дело №243/2011 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ………/........10.2011 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Варненският окръжен съд, търговско отделение, в публичното съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

При участието на секретаря Х.А. като разгледа докладваното от съдията Терзийска т.д. № 243/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба „Банка ДСК” ЕАД твърди, че е възникнало правоотношение по договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.04.2008 г. сключен между банката от една страна и С.С. - кредитополучател и С.С. - солидарен длъжник. Предоставена е сума в размер на 51500 евро за закупуване на недвижим имот. Същата е използвана по предназначение, видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95, том І, рег. № 5520, дело 72/2008 г. на нотариус Г.. В полза на банката е вписана законна ипотека върху закупения с кредита недвижим имот.

Съгласно клаузите на договора кредитът е следвало да се издължава чрез разплащателна сметка на С. с месечни вноски по погасителен план и падеж 28-мо число на месеца. Според ищеца, още от м. 08.2008 г. кредитополучателят е започнал да не обслужва срочно кредита - допуснати са забави на някои от вноските. Така е допусната забава на плащанията по главница и лихви над 90 дни, поради което и на осн. чл. 20 т.2 от общите условия вземането на банката е станало предсрочно изискуемо на 04.01.2010 г., когато дължимите вноски са останали непогасени.

По тази причина, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против солидарно отговорните лица за посочените в заповедта суми, в производството по образуваното пред ВРС ч.гр.д. № 12896/2010 г.

Поради депозирано от длъжниците възражение в срока по чл. 414 от ГПК е заведен и настоящият иск с петитум: да се установи в отношенията между страните, че в полза на банката съществува вземане по договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.04.2008 г., срещу солидарно отговорните длъжници С.С. и С.С. за сумата от 50585.67 евро главница, 3724.73 евро - договорна лихва за периода 28.06.2010 г. до 26.08.2010 г., 2171.15 евро - такси за закъснение за периода 09.04.2010 г. до 26.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.08.2010 до окончателното й погасяване, за което вземане Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 12896/2010 г. по описа на ВРС. Претендират се и присъждане на разноските по спора.

Ответниците не спорят относно възникването на облигационно правната връзка по договора за кредит, но оспорват предсрочната изискуемост. Твърдят, че такава не е настъпила, поради редовно погасяване на вноските, отделно следва да има поне две неплатени вноски на падежа /в цялост неплатени/.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен и присъдени сторените по делото разноски.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват, не се представляват по делото.

 

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. № 12896/2010 г. по описа на ВРС състав се установява, че първостепенният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК. На 28.08.2010 г. ВРС издава заповед за изпълнение в полза на „Банка ДСК” ЕАД, с която разпорежда длъжниците С.С. и С.С. солидарно да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 50585.67 евро главница, 3724.73 евро - договорна лихва за периода 28.06.2010 г. до 26.08.2010 г., 2171.15 евро - такси за закъснение за периода 09.04.2010 г. до 26.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.08.2010 до окончателното й погасяване. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист за присъдените в полза на кредитора суми. Поради прието от заповедния съд за постъпило в срок възражение от страна на длъжниците, с Разпореждане № 12896/2010 г. на кредитора са указани правата за предявяване на иск за установяване на вземането.

За успешното провеждане на установителния иск банката следва да докаже, че сумата по кредита е реално усвоена, кои точно вноски са изцяло или частично непогасени и изтичане на срока по чл. 20.т.2 от Общите условия; автоматична предсрочна изискуемост без необходимост от уведомяване към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.

От доказателствата по делото е видно и това не е спорно между страните, че на 10.04.2008 г. е сключен договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на С.С. сумата от 51500 евро за закупуване на жилищен имот. Кредитът е обезпечен с вписване на законна ипотека върху имот, собственост на кредитополучателя и солидарно отговорния длъжник С.С.. Договорът съдържа подписите на всички страни по същия. Страните са приели, че връщането на сумите става по погасителен план с месечни вноски с падеж на всяка 28-мо число. От заключението по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява безспорно, че кредитът е усвоен по предназначение чрез превод на сумата по сметка на продавача на имота, за продажбата на който имот е съставен нотариален акт № 95/2008 г. на нотариус Г.. Обстоятелствата по усвояването на сумите целево също не се оспорва от ответниците.

Спорът се свежда до това дали ответниците са изпълнявали в срок и в съответния размер задълженията си за погасяване на вноските по кредита, респективно при отрицателен отговор, настъпили ли са сочените от ищеца предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и отнасянето му в просрочие.

Становището на ответника С. е, че към момента на предсрочната изискуемост, обявена от банката не са били налице условията за това, тъй като кредитът е обслужван срочно и по банковата сметка е имало в наличност достатъчно парични средства за покриване на вноските, които банката не е усвоила. Идентично е и мнението на ответника С., в дадения отговор по допълнителната искова молба /който съдът не съобразява като допълнителен отговор, доколкото този ответник не е подал отговор, но взема предвид като становище по спора/.

Съгласно твърденията на банката предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на основание чл. 20 т.2 от Общите условия към Договор за жилищен и ипотечен кредит.

В чл. 20.2 от общите условия е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Текстът сочи недвусмислено, че се касае за уговорена автоматична предсрочна изискуемост в цитираната хипотеза. Отделно, длъжниците са уведомени на 30.07.2010 г. с покана за доброволно изпълнение за настъпилата по силата на общите условия предсрочна изискуемост.

В този смисъл единствено спорният въпрос е относно наличието или не на предпоставките по чл. 20 т.2 от общите условия.

В тази връзка са част от задачите на допуснатата и изслушана ССЕ, чието заключение като обективно и компетентно дадено съдът кредитира в цялост. Установява се, че сумите, постъпили по разплащателната сметка са общо в размер на 9817.40 евро. С тези суми и със сумите, внасяне на каса са погасявани както главници, така и лихви и такси за закъснение. Експертът сочи, че последното плащане по главница има на 01.12.2009 г., а последно плащане на лихва на 28.06.2010 г. Поредността на погасяване на задълженията по кредита е наказателна лихва, такси за закъснение, лихви и главница. Вещото лице отчита при отговор на въпросите, поставени от ответниците, че към 26.08.2010 г. по сметките на С.С. в евро и лева наличностите са нулеви, т.е. няма свободни средства, които да служат за погасяване задълженията по кредита. За 2010 г. обаче е имало наличност по две от сметките, които са послужили за плащане на заема по настоящия договор, както и обаче за плащане по други заеми /така във втората таблица от заключението л. 100 по делото/. Видно е, че от сметка с IBAN **************** ПЛАЩАНИЯТА не са по този договор за кредит. Допълнително в съдебно заседание от показанията на експерта се установява, че огромната сума в наличност по тази сметка в размер на 65027.55 лева е отпуснат заем по друг кредитен договор, като тези пари са служебно инкасирани, т.е. не предоставени за усвояване. В този смисъл не може да се направи извод, че е имало в наличност достатъчно суми по сметките на кредитополучателя за погасяване срочно на задълженията му по настоящия кредит.

Погасителният план, представен по делото сочи, че всяка вноска цели да погаси лихва и главница по кредита. След като последното плащане по главницата е на 01.12.2009 г., то към датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение е изпълнена хипотезата по чл. 20 т.2 от общите условия. Хипотезата визира забава над 90 дни за плащане както на лихва, така и на главница, поради което и обстоятелството, че към 28.06.2010 г. има плащания, които са отнесени за погасяване на лихви и такси закъснение не дерогира приложението на цитираната разпоредба. Доколкото съществуването на вземането се установява към момента на депозиране на заявлението, последващи плащания /по твърдения на ответницата на 30.08.2010 г./ не се отразяват на основателността на иска, а се отчитат в образуваното изпълнително производство.

Що се отнася до това в каква поредност се погасяват задълженията, когато изпълнението е недостатъчно да покрие лихви, разноски и главница, то чл. 77 ал.2 от ЗЗД е ясен - първо се погасяват лихви и след това главница. В този смисъл предприетата поредност на събиране на сумите от кредитната институция, а именно - наказателна лихва, такси за закъснение, лихви и главница не противоречи на закона.

По размера на претенцията ответниците не повдигат спор, поради което и съдът приема, че искът е доказан и по размер, отделно ССЕ след проверка на счетоводните данни в банката по партидата на кредитополучателя, установява размер съобразно заявения с исковата молба.

В контекста на изложеното установителният иск ще бъде уважен.

 

Разноски при този изход от спора се следват на ищеца, платими по равно от всеки ответник. Списък по чл. 80 от ГПК не се представя, но това не освобождава съдът от произнасяне и присъждане на разноски при представени доказателства за сторени такива, а е единствено пречка да се упражни последващо право по чл. 248 от ГПК. От ищеца са направени разходи за заплащане на държавна такса в размер на 2209.37 лева, за експертиза - 200 лева. Юрисконсултското възнаграждение се претендира с исковата молба и се изчислява служебно от съда по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. - 2629.37 лева. Така, общо дължимите разноски са в размер на 5038.74 лева или по 2519.37 лева платими от всеки ответник.

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, ************************ съществува вземане по договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.04.2008 г., срещу солидарно отговорните длъжници С.Г.С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** *** за сумата от 50585.67 евро главница, 3724.73 евро - договорна лихва за периода 28.06.2010 г. до 26.08.2010 г., 2171.15 евро - такси за закъснение за периода 09.04.2010 г. до 26.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.08.2010 до окончателното й погасяване, за което вземане Банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 12896/2010 г. по описа на ВРС.

 

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** ***  да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, *********************** от 2519.37 /две хиляди петстотин и деветнадесет лева и 37 ст/ лева разноски в настоящото производство за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** ***  да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, ********************** сумата от 2519.37 /две хиляди петстотин и деветнадесет лева и 37 ст/ лева разноски в настоящото производство за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: