Р Е
Ш Е Н
И Е № 602
гр. Стара Загора, 19.02.2024г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, трети касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА- ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева КАНД № 215 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 25 от 12.06.2023 г., постановено по АНД № 51/2023 г. Районен съд Гълъбово отменил
Наказателно постановление № 22-0447-000557 от 10.03.2023 г., издадено от Началник
РУ в ОДМВР, гр. Стара Загора, с което на Н.И.Ц., ЕГН ********** за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3 от с.з.,
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване
от права за управлява МПС за срок от 6 месеца, както и осъдил ОДМВР Стара
Загора да заплати на Н.И.Ц. разноски за
един адвокат в размер на 900 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно наказващият орган, който го обжалва в срок
чрез процесуален представител гл. юрк. А.. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН.
Касаторът
оспорва изцяло изводът на РС за недоказаност на елемента вина от фактическия
състав на вменяваното нарушение. Твърди, че при издаване на НП органът се
съобразил изцяло със събрания в хода на производството писмен доказателствен
материал /докладна записка на мл. инсп. С./, както и
от сведение на служителя С. Г. П., които данни сочели, че наказаният е знаел,
че регистрационните табели на управляваното МПС са били с изтекъл срок на
валидност.
Иска се
отмяна на въззивния съдебен акт. Претендират се разноски и в условия на
евентуалност се прави възражение за прекомерността на уговореното такова за
един адвокат в полза на ответника по касация.
От същия касатор е подадена и частна касационна жалба против
Определение № 58/02.10.23г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, като с нея
отново се пледира за неправилност, поради нарушение на закона.
Касаторът,
редовно призован в с.з., не се представлява.
Ответникът
по касационната и по частната жалба – Н.Ц., редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява. Не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, тъй като правилно РС отменил НП при липса на доказаност на
елемента „вина“. Не изразява становище по частната жалба.
По същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за процесуално допустими,
като подадени в срок и от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Разгледани по същество, същите са изцяло ОСНОВАТЕЛНИ.
По касационната жалба – за да отмени процесното НП, въззивният съд
приел за установено от фактическа страна, че на 26.12.2023г. в 16,44 часа по
републикански път III-5504, км. 10+500, в посока юг-север Ц. управлява лек автомобил
марка БМВ, с регистрационни табели /временни/ на Кралство Нидерландия номер 65-ZG-JJ, който автомобил бил собственост на трето лице /майка на
наказаното лице/. Съдът възприел от фактическа страна и посоченото в НП, че
табелите били с изтекъл срок на валидност /до 09.12.2023г./. Съдът още възприел
от фактическа страна, че за същото деяние било образувано и наказателно
производство за престъпление по чл.245, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, но с Постановление на прокурор при РП Стара Загора същото било
прекратено поради извод за липса на субективния елемент и преписката била
изпратена на органа за поизнасяне и преценка дали деянието не съставлява
административно нарушение.
Горната обстановка РС приел за доказана пред него от събраните
писмени доказателства, вкл. приел, че на посочените в НП дата, час и място
наказаният управлявал посоченото МПС, собственост на неговата майка, който
автомобилът нямал валидна регистрация по чл.12 и сл. от Наредба № I-45/2000г. От правна
въззивният съд мотивирал, че съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП приобритател
на регистрирано ППС бил длъжен в посочения срок да регистрира ППС в съотв. служба за регистрация, а съгласно ал.4 от същия
текст, ал.2 намирала приложение и когато придобиването на собствеността било
извън Р. България или при придобиване чрез публична продажба. РС мотивирал, че
тъй като в случая приобритател на автомобила не бил
наказаното лице, то не било негово задължението за регистрация, а на
собственика – неговата майка, която също носела административно-наказателна
отговорност на осн. чл.177, ал.6 от ЗДвП за неизпълнение на задължението й по
чл.145 от същия закон.
Съдебният състав на РС Гълъбово посочил, че не били налице
доказателства, че на инкриминараната дата Ц. бил
наясно, че автомобилът не бил регистриран по надлежен ред. Това дало повод на
съда да изведе извода, че не се запълвал от субективна страна признаците на
състав на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и съотв. издаденото против Ц. наказателно постановление за
извършено от това лице нарушение на въпросния текст бил възприет за
незаконосъобразен. По тези правни съображения НП било отменено, а с оглед на
този изход на спора Съдът уважил претенцията за разноски на жалбоподателя, като
присъдил в негова полза разноски в размер на 900 лева.
Касационната инстанция не споделя за правилни правните доводи и
изводи на РС Гълъбово. Същите са изградени в противоречие с доказателствения
материал, въпреки, че същият е възприет изцяло от съда и без оспорване от
жалбоподателя.
Преди всичко обаче следва да се посочи, че фактическата
обстановка, която визира органа е безспорно установена пред РС чрез приложената
АНП и чрез показанията на разпитаните свидетели. Правилен е изводът на съда, че
на инкриминираната дата, време и място Цветано е управлявал по път отворен за
обществено ползване МПС, чужда собственост, което е било с поставени
регистрационни табели на Кралство Нидерландия. Също правилен е фактическият
извод на РС, че тези табели не са били валидни, защото срокът на тяхната
валидност е изтекъл и това е безспорно удостоверено пред съда от наличното на
л. 43 от делото писмено доказателство /вж. горен ляв ъгъл/. Неправилен е
изводът на РС, че Ц. не съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС.
Чл.140, ал.1 от ЗДвП установява, че по пътищата отворени за
обществено ползване се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер. Както се посочи по-горе, РС е възприел за установено, че
управляваното на 26.12.23г. МПС е било с поставени табели на Кралство
Нидерландия. От представеното доказателство на л.43 пред органа, а и пред самия
съд, е потвърден фактът от обективна страна на обвинението, че тези табели към
датата на нарушението вече не са валидни, поради изтекъл срок на тяхното
действие /до 09.12.2023г./. Доколкото обаче има безспорни данни /вж.
показанията на собственичката на МПС/, че лекият автомобил е закупен от самия
наказан в Нидерландия, то същият несъмнено е съзнавал факта, че поставените на
автомобила регистрационни нидерлански табели са с един
кратък срок на валидност /до превоза на автомобила на територията на страната
ни/. Това знание се потвърждава и от други писмени доказателства по АНП,
/л.18-19 от делото/, както се потвърждава и от показанията на св. С.. Т.е.,
наличен е достатъчен обем от доказателства, които сочат, че Ц. има знанието
/наясно е/, че на 26.12.2023г., което е след датата 09.12.2023г., която е
крайната дата на валидност на издадения от нидерланска
страна документ за валидност на поставените на МПС транзитни регистрационни
номера, той управлява това МПС, както е налице и достатъчен обем от данни, че Ц.
има съзнанието и знае, че нидерланските
регистрационни табели, поради изтичането на техния срок са невалидно, а МПС не
е регистрирано в Р. България. При условие, че собственик на процесното МПС е
майката на Ц., то същият следва да знае, че тя не е регистрирала автомобила в
съответната служба, въпреки това го управлява, а законът забранява такова
поведение.
Съдът е длъжен да се произнесе по спор, с който е сезиран, а
именно дали Ц. е извършил /от обективна и субективна страна/ нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за
което да носи административно наказателна отговорност на осн. чл175, ал.3 от
ЗДвП. Няма спор, че въпросният автомобил към 26.12.2023г. не е регистрирано по
см. на закона ППС в страната, поради което същото не следва да се управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване, а именно това е констатирано от
полицаите на 26.12.2023г., че на път, отворен за обществено ползване водачът Ц.
в 16.44 часа управлява такова нерегистрирано по надлежен ред ППС. Тези факти
самият Съд изрично сочи, че възприема за безспорно доказани пред него. Именно
това поведение е санкциеруемо на осн.
чл.175, ал.3 от ЗДвП. Същото е извършено при наличие на субективния елемент у
неговия деец. Дори и да се възприеме теза за непредпазливо поведение на дееца,
то на осн. чл.7, ал.1 от ЗАНН, същият отново носи административно наказателна
отговорност. В случая обаче се касае за съзнателно поведение при управлението
на въпросното ППС от водача Ц., поради което крайният правен извод за РС, че не
е налице субективния елемент от ФС на деянието, определяно от закона за
административно нарушение е изграден в противоречие с доказателствата и закона.
Налице е пълна доказаност на вмененото на ответника по касация от обективна и
субективна страна административно-наказателно обвинение за извършено нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Липсват констатирани съществени нарушения на АНП, вкл.
и е налице правилно индивидуализиране на наказанието, като определено в
минималните законови граници.
В случая и за конкретния спор е ирелевантно обстоятелство, че
формалният собственик на МПС не е изпълнил задължението си по чл.145 от закона.
Релевантно е, че се доказва по убедителен начин от събрания доказателствен
материал, че Ц. знае, че управлява на път отворен за обществено ползване
нерегистрирано по надлежен ред в страната МПС, което той е закупил от трета
държава и за превоза на което МПС, същото е било с поставени нидерлански регистрационни табели с кратък срок на
валидност – до 09.12.23г., която дата е предхождаща датата 26.12.2023г. Т.е.
към последната несъмнено е изпълнен от обективна и субективна страна състав на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказуемо на осн. чл.175, ал.3 от ЗДвП.
При този изход на спора, следва въззивното решение да се отмени
изцяло, вкл. и в неговата осъдителна част, която е акцесорна по своя характер и
следва от изхода на основния спор, като
се постанови друго решение, с което се потвърди изцяло процесното НП.
Основателна е и частната жалба против определението, постановено по реда на
чл.248 от ГПК, поради което следва да се постанови също неговата отмяна.
При извод за основателност на касационната жалба, основателно е
искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции,
което Съдът приема, че следва да определи в размер от по на 80 лева за всяка
съдебна инстанция при съобразяване на процесуалната активност на пълномощника
на органа.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№ 25 от 12.06.2023 г., постановено по АНД № 51/2023
г. на Районен съд Гълъбово, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 22-0447-000557
от 10.03.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР, гр. Стара Загора, с което на
Н.И.Ц., ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175,
ал.3 от с.з., е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от права за управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОТМЕНЯ
Определение № 58, постановено в закрито с.з. от
02.10.2023г. по анд № 51/2023г. по описа на РС
Гълъбово.
ОСЪЖДА Н.И.Ц.,***
да заплати на ОДМВР Стара Загора, възнаграждение за юрисконсулт за пред
касационна инстанция в размер на 80,00 лева и 80,00 лева възнаграждение за
юрисконсулт за пред въззивна инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване/протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.