Р Е Ш Е Н И Е
Номер 769
Година 17.07.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на единадесети
юли две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1016 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба на И.Д.Г. с ЕГН: **********,***, чрез адв.С.П. ***, със съдебен
адрес *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0335-000043/13.04.2023 г. издадена от началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, към РУ Руен, с която му е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, считано от 10.04.2023 г. Счита, че заповедта е неправилна
и незаконосъобразна, поради издаването ѝ при липса на компетентност на
административния орган, при неспазване на установената форма, при нарушение на
административно производствените правила и несъответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона и прави искане за нейната отмяна и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът – Началник група към ОД на МВР гр.Бургас,
РУ Руен – Ниязи Али Мехмед, редовно уведомен, в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
Акт за установяване на административно
нарушение серия АД № 142941 от 10.04.2023 г.
(л.9 от делото) е съставен на Димо Иванов Г., за това, че на 10.04.2023 г. в 16,25
часа на път III клас, №208, 82+700 км.
на КПП Руен посока от с.Руен към гр.Айтос управлява товарен автомобил с рег.№ А9004НН,
собственост на И.Д.Г., след като е лишен от правоспособност по административен
ред със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0769-000061/23.01.2023 г. на сектор „Пътна полиция“ Бургас към ОД на МВР.
С наказателно постановление № 23-0335-000086
от 16.05.2023 г. (л.16 от делото), за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на Димо Г. е наложена глоба в размер на 100
лева.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0335-000043/13.04.2023 г. издадена от началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, към РУ Руен, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена на И.Г. принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
10.04.2023 г.
Заповедта е връчена на 02.05.2023 г., видно от
направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ **********/16.05.2023 г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
т.6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.29 от делото),
на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4, във връзка с ал.3, т.1 от ЗМВР, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително
и началник група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР гр.Бургас, да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия.
При издаване на обжалваната заповед са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като посочените в нея фактическите
основания не съответстват на действителното фактическо положения.
В заповедта е посочено, че АУАН № АД
142941/10.04.2023 г. е издаден на Ивано Д.Г. на 10.04.2023 г., за това, че като водач на
МПС с рег.№ А9004НН, управлява товарен автомобил, негова собственост, след като
е лишен от правоспособност по административен ред със заповед №
23-0769-000061/23.01.2023 г. във връзка с АУАН № АД 337476/22.01.2023 г.
Видно от АУАН № АД 142941/10.04.2023 г. той е съставен
на Димо Иванов Г.. Съответно на посочената дата 10.04.2023 г. товарния
автомобил е бил управляван от Димо Г., което обстоятелство не се оспорва от
ответника, тоест неправилно в заповедта е посочено и че И.Г. е бил водач на
автомобила.
От представената справка за нарушител/водач на
името на Димо Иванов Г., се установява, че заповед №
23-0769-000061/23.01.2023 г. във връзка с АУАН № АД 337476/22.01.2023 г., за които
се сочи, че жалбоподателя е бил лишен от правоспособност по административен ред
са издадени на Димо Г.. Ето защо,
посредством тях не се установява към момента на издаване на заповедта И.Г. да е
бил лишен от правоспособност по административен ред, като по делото не са ангажирани
доказателства той да е бил лишен от правоспособност въз основа на друг
административен акт.
От ответника в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 11.07.2023 г. се твърди, че се касае за допусната
техническа грешка, но реда за нейното поправяне е предвиден в нормата на чл.62,
ал.2 от АПК, като по делото липсват твърдения и не са ангажирани доказателства
за издаване и влизане в сила на решение за поправка. Ето защо, дори и в случая
да е налице очевидна фактическа грешка, тя е следвало да бъде поправена от административния
орган, като съдът не разполага с правомощия да стори това в хода на съдебното
производство. Съответно съдът не разполага и с правомощия, в случай на отмяна
на заповедта, да върне производството за издаване на нова заповед, както се
иска от ответника.
На следващо място така допуснатото процесуално
нарушение е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а именно
да разбере за какво точно му е наложена процесната ПАМ, тъй като той не е бил
водач на товарния автомобил на 10.04.2023 г., не му е съставен АУАН на тази дата и не е бил
лишен от правоспособност по административен ред, към този момент. Така допуснатото
несъответствие в заповедта го поставя в ситуация в която едва при съдебно
обжалване, въз основа на представената административна преписка, да разбере
действителните фактически основания за издаване на заповедта, което е
недопустимо.
С оглед на изложеното обжалваната заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 10,00 лева платена държавна за образуване на
съдебното производство.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0335-000043/13.04.2023 г. издадена от началник група към ОД на МВР
гр.Бургас, към РУ Руен.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза на И.Д.Г. с ЕГН: **********,***, разноски по делото в размер на 10,00 лева
(десет лева).
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: