Решение по дело №1194/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 149, ал.5 от АПК.

Образувано е въз основа Решение № 14112/23.10.2024г., постановено по адм. дело № 1795/2024г., по описа на ВАС, Шесто отделение, с което е отменено решение № 800/18.12.2023г., постановено по адм.дело № 410/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е образувано по жалба на Н. С. П., чрез пълномощника - адв. К., срещу Предписание изх. № 13-33197/06.01.2022 год., издадено от и.д. директор на Регионална здравна инспекция – гр. Пазарджик, с което на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗдр и Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 год. на министъра на здравеопазването жалбоподателката е поставена под карантина на адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 5, ап. 8, за срок от 10 дена, считано от 06.01.2022 год. и посочена причина „контактен на заразено лице“, с искане за обявяване на неговата нищожност.

В жалбата и депозирани писмени бележки са изложени доводи за нищожност на оспорения ИАА, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, непреодолими различия с материалния закон и неговата цел. Прави се искане за прогласяване нищожността на оспореното Предписание. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – директорът на Регионална здравна инспекция – гр. Пазарджик – редовно призован, не се явява. Процесуалния му представител и в представено писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Административен съд- гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа страна следното:

 

 

От 24.05.2008г. жалб. П. има активирани мобилни номера *** и *** към Виваком. Собственик е на мобилни номера *** от 28.03.2019г. към Йетел.

В. П. притежава мобилен номер *** към Йетел.

Св. Г.П. притежава мобилен номер *** към Йетел.

Към 16.09.2020г. жалб. П. е с вписан в издадения й документ за самоличност - лична карта постоянен адрес – гр. Пазарджик, [улица], ет.5, ап.8, идентичен с този, посочен като настоящ от 02.09.1998г.

Към 20.06.2019г. – В. П. е с вписан в издадения й документ за самоличност - лична карта постоянен адрес – обл. Пазарджик, с. Юнаците, [улица], и постоянен адрес от 29.11.2013г. – гр. София, [жк], вх.Г, ет.7, ап.716.

На 04.01.2022г. Д. Г. – личен лекар на жалбоподателката издала първичен болничен лист за периода 05-14.01.2022г. с вписана диагноза – други остри инфекции на горните дихателни пътища с множествена локация. Бил издаден и болничен лист – продължение от ЛКК СБАЛПФЗ-Пазарджик за периода 15.01.-04.02.2022г. с вписана диагноза – астма с преобладаващ алергичен компонент.

На 06.01.2022г. и 10.01.2022г. д-р Г. издала амбулаторни листове за преглед на жалбоподателката, в който вписала при снемане на анамнезата, че същата е контактна на пациент – дъщеря /+/ пол ПСР тест.

На 06.01.2022г. ответника издал оспореното Предписание изх. № 13-33197, с което на основание чл. 61, ал. 6 от ЗЗдр и Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 год. на министъра на здравеопазването поставил жалб. П. под карантина на адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 5, ап. 8, за срок от 10 дена, считано от 06.01.2022 год. и посочена причина „контактен на заразено лице“.

Жалб. П. била въведена в регистъра на Националната информационна система Ковид - 19 като карантинирана на 06.01.2022г., контактен на заразено лице - дъщеря, с посочени тел. № *** и адрес – гр. Пазарджик, ул. „***“ [адрес].

В. П. била въведена в регистъра на Националната информационна система Ковид - 19 като карантинирана на 06.01.2022г., с посочени тел. № ***, и адрес – гр. Пазарджик, ул. „К. Ч.“ [адрес], с положителен резултат от РЗИ-София.

На 08.01.2022г. в 14.30 часа Ф. К. / инспектор в дирекция НЗБ, РЗИ-Пазарджик/, определена със заповед № РД-01-29/07.01.2022г. на ИД директора на РЗИ-Пазарджик за извършване на дейности по компетентност свързани с Ковид - 19, съставила писмено удостоверяване за връчване на предписание, в което посочила, че на 08.01.2022г. в 14,30 часа от тел. № ********** е уведомила В. П. /+/ Ковид - 19 за издаване на предписание за поставяне под карантина за 14 дни, считано от 06.01.2022г., а за жалбоподателката – контактен, за издаването на предписание за поставяне под карантина за 10 дни, считано от 06.01.2022г.

На 11.01.2022г. СМДЛ Рамус ООД издала протокол с резултати от изследвания, в който било посочено, че жалбоподателката е с негативен тест за Ковид - 19.

На 08.03.2022г. в амбулаторен лист, издаден на жалб. П. от посещение за диспансерен преглед била посочена основна диагноза – астма с преобладаващ алергичен компонент, придружаващи заболявания и усложнения – състояние след прекаран Ковид-19, неуточнен, неалергична астма.

За периода 17-21.03.2022г. жалб. П. била на лечение в СБАЛПФЗ Пазарджик ЕООД, с окончателна диагноза – астма с преобладаващ алергичен компонент. Бил издаден болничен лист за периода 17.03.-15.04.2022г. с диагноза – астма с преобладаващ алергичен компонент.

Въз основа на заявление вх. № 94-151/16.03.2022г., на 24.03.2022г. на жалб. П. било връчено оспореното Предписание.

Св. Г. П. бил въведена в регистъра на Националната информационна система Ковид - 19 като карантиниран на 12.01.2022г., с посочени тел. № ***, и адрес – гр. Пазарджик, ул. „***“ [адрес], с вписани контактни лица - баща, съпруга и дъщеря +р 06.01.2022г.

В периода 06.01.-23.01.2022г. РУ-Пазарджик не са извършвали проверки по отношение на жалбоподателката на посочения адрес гр. Пазарджик, ул. „***, няма данни за изготвен протокол за предупреждение, съгласно чл. 65 от ЗМВР за спазване на наложената карантина, няма данни същата да е уведомявала служители на РУ-Пазарджик, че ще напусне определеното й за изпълнение място на наложената карантина, не е постъпвал сигнал за нарушаване на наложената карантина.

В периода 01.-30.01.2022г. жалбоподателката не е уведомявала служители на РЗИ-Пазарджик, че ще напусне определеното й за изпълнение на задължителна изолация жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „***“ [адрес].

С постановление от 03.09.2024г. по пр.пр. № 3160/2022г., ДП № 90/2022г., РП-гр. Пазарджик прекратила на основание 24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство, образувано за това, че на 10.01. и 11.01.2022г. в гр. Пазарджик е нарушено предписание за поставяне под карантина изх. № 13-33197/06.01.2022г. на РЗИ-Пазарджик, с което е нарушена Заповед № РД-01-610/22.10.2022г. на министъра на здравеопазването против разпространяването на заразна болест по хората – Ковид - 19, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – престъпление по чл. 355, ал.2, вр.ал.1 от НК.

В показанията си пред съда св. Г. П. посочва, че дъщеря му – В. П. боледувала от Ковид-19 през м.януари 2022 г., като майка й – жалб. П. не е била контактна с нея. Жалбоподателката по това време била домът им, на ул. „***“ в гр. Пазарджик. Дъщеря им работела в гр. София. Обадила им се по телефона, съобщила им, че е положителна на Ковид - 19 и отишла в с. Юнаците, не е ходила в домът на родителите си в гр. Пазарджик. Свидетелят твърди, че както на жалб. П., така и на самия него не се е обаждало длъжностно лице от РЗИ, което да ги уведоми за наложената карантина. Ф. К. не се е обаждала по телефона, не е чувал такова име.

По делото са приложени материалите по ДП № 90/2022г., по описа на Пазарджик, като за прегледност на изложението съдът ще обоснове съображенията си по събраните в хода на наказателното производство доказателства, които са относими към настоящия казус при излагане на мотивите си откъм правната им страна.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена по реда на чл.149, ал.5 от АПК, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен като такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемият административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния – особено съществено. При унищожаемия административен акт, той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще докато при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.

Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има както поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Най-общо казано критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими, както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма. Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това, и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока; Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос; Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Липсата на разпоредителна част в оспорения акт (твърдение, изразено в жалбата) не е основание за неговата нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан. В конкретния случай Предписанието не страда от порока липса на разпоредителна част. Предписанието е издадено въз основа на заложените в т.13 на Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването Приложения №5 и № 6 критерий. В него точно, ясно и конкретно е посочено, че жалб. П. се поставя под карантина на посочения в същото адрес, като контактен на заразено лице, посочена е датата, от която следва да се прилага карантината – 06.01.2022г., за срок от 10 дни. Противно на твърденията на жалбоподателката Предписанието не е издадено на 24.03.2022г. На тази дата й е връчено, след изрично поискване, така, както е отразено в него, от служител на РЗИ – инсп. П., което се потвърждава и от показанията й, дадени в хода на досъдебното производство. Ако оспореният ИАА не беше издаден на датата, посочена в него няма как да е отразен със съответния входящ номер в Националната информационна система „Регистър на поставени под карантина лица Ковид - 19“, като поредността им е очевидна от представените по делото извлечения от системата, идентични с тези, находящи се в ДП № 90/2022г. Дори и да се приеме, че Предписанието е било заведено в информационната система на 24.03.2022г., това обстоятелство по никакъв начин не оборва факта, че то е издадено на посочената в него дата – 06.01.2020г., откогато започва неговото действие и не е обвързано с отразяването му в регистър Ковид - 19.

На следващо място не може да бъде споделено настояването, че жалб. П. не е била уведомена лично, по телефона за издаденото Предписание, което следва от показанията на св. К., дадени в хода на досъдебното производство, от които е видно, че е разговаряла лично не само с В. П., но и с жалб. П., за да ги уведоми за издадените предписания. При разговора с В. П. именно същата е посочила като контактно лице майка си – Н. П.. Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира показанията на св. Г. П., както и на св. В. П. / дадени в хода на досъдебното производство/, тъй като те са явно заинтересовани от изхода на делото, като членове на семейството на жалб. П.. Прави впечатление, че св. В. П. на основни за делото въпроси отговаря с „не си спомням“, а св. Г. П. твърди, че жалб. П. не е била уведомена за издаденото предписание, които твърдения се опровергават не само от показанията на св. К., за която по делото няма данни да има някакво особено, субективно отношение към личността на жалбоподателката, но и от тези на служителите на аптека Софармаси, от които е видно, че жалб. П. е била наясно, че е поставена под карантина, след като е поискала някой от тях да отиде до домът й, за да му даде парични средства. Св. В. П. твърди, че е направила ПСР тест в лаборатория на територията на гр. Пазарджик, което се опровергава напълно от представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че същата е дала /+/ тест за Ковид - 19 в гр. София, и е посочила, че ще изпълнява наложената й карантина на адрес – гр. Пазарджик, ул. „***“ [адрес], самата тя е посочила като контактно лице майка си – жалб. П.. В тази връзка дали св. В. П. е пребивавала на този адрес, посочен от нея пред съответната РЗИ или не, обективно не може да бъде установено, тъй като видно от приложените по делото справки и докладни записки, органите на МВР не са посещавали адреса, за да проверяват дали се изпълняват наложените карантинни мерки. По този повод са налице показанията на св. Г. П., но тъй като същият е баща на св. В. П., съответно съпруг на жалб. П. и при липсата на каквито и да било други доказателства, които да подкрепят изложеното от него, съдът ги намира за едностранчиви, субективни, изложени единствено с цел и обслужване защитната теза на жалбоподателката не само в настоящото, но и в образувано дисциплинарно такова / посочено в писмени бележки на защитата при първото разглеждане на делото /, поради което и не ги кредитира.

Действително, видно от представените по делото копия на документи за самоличност, удостоверения за настоящ адрес, се налага извода, че жалб. П. и дъщеря й – В. П. имат различни настоящ и постоянен адреси, но това не променя обстоятелството, че последната е заявила пред РЗИ-София, че ще изпълнява наложената й карантина на адреса, на който живее жалбоподателката и е посочила като контактно лице именно последната.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.10 от ЗЗдр за издаденото предписание по ал. 4, 6 или 8 на лице по ал. 1, 2 или 3 се съобщава по реда на чл. 18а, ал. 1, 2, 3, ал. 4, т. 1 и ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по един от следните начини чрез: 1. устно уведомяване на посочен от лицето мобилен или стационарен телефонен номер, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като писменото удостоверяване се прилага към преписката; 2. изпращане на електронно или кратко текстово съобщение на посочен от лицето електронен адрес или мобилен телефонен номер. В конкретната хипотеза св. К. е уведомила по телефона В. П. и жалб. П. за наложените мерки, което е вписала и в изготвеното писмено удостоверяване, което не е оспорено по реда на чл.144 от АПК, вр.чл. 193 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав го приема за годно доказателствено средство за вписаните в него обстоятелства и авторство, доколкото на представлява ИАА и производството по оспорването му по реда на чл. 145 и сл. от АПК е прекратено с влязло сила определение. Посочения в писмените бележки чл. 68, ал.2 от ЗЗдр е неотносим към казуса, поради което не следва да бъде обсъждан.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗдр на задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и Ковид-19. Според разпоредбата на чл. 61, ал. 2, изречение второ от ЗЗдр с цел предотвратяване разпространението на заразни болести по, ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Задължителната карантина на лице по ал. 2 или 3 се налага с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция, а срокът  се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор в съответствие с епидемичния риск от разпространение на заразната болест съгласно чл. 61, ал. 6 и ал. 7 от ЗЗ. В чл. 61, ал. 9 от ЗЗдр е посочено, че министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 6 и 8. От разпоредбата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗдр е видно, че компетентен да издаден предписания от вида на оспореното е директорът на съответното РЗИ или оправомощено от него лице. Настоящия съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза е спазена стриктно процедурата по издаване на оспореното Предписание, въз основа на /+/ тест за Ковид - 19 на В. П., която от своя страна е посочила адрес, на който ще изпълнява наложената карантина, както и жалб. П. за контактно с нея лице. Предписанието е било съобщено от Ф. Кабурова по телефон, както на В. П., така и на Н. П., в съответствие с изискванията на чл. 61, ал.1 от ЗЗдр. Липсват нарушения на материалния и процесуален закон, които да са в степен, обуславящи нищожност на издадения ИАА, който е издаден в съответствие с целта на закона по опазване живота и здравето на гражданите.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията, предпоставящи прогласяване нищожността на оспореното Предписание, поради което и подадената срещу последното жалба, следва да бъде отхвърлен като неоснователна.

При този изход на спора, на ответника се дължат разноски, но тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. П., чрез пълномощника - адв. К., срещу Предписание изх. № 13-33197/06.01.2022 год., издадено от и.д. директор на Регионална здравна инспекция – гр. Пазарджик, с искане за прогласяване на неговата нищожност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

СЛЕД влизане в сила на решението, ДП № 90/2022г. да се върне на РП-гр. Пазарджик.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.