Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.07.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2726 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2726/2020 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗД “Б.И.” АД
ЕИК ******гр.София срещу решение №1287401 от 27.11.2019 г
по гр.д.№873/2019 г на СРС , 167 състав , с което е отхвърлен иска на въззивникът да се осъди Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да му заплати на основание чл.213
ал.1 КЗ /отм/ сумата от 15 041,27 лева – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за вреди върху
л.а.Ауди Ку 7 с рег.№******от
ПТП на 23.06.2016 г на
път III-102
км.70+40 в Община Монтана ; ведно със законната лихва от 07.01.2019 г до окончателното заплащане на главницата.
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като механизмът на ПТП е доказан от
свидетелските показания и САТЕ . Не е установено от ответника , че на мястото
на ПТП е имало маркировка и сигнализация , както и обозначаване дупката на
пътното платно .
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не трябва да се кредитират показанията на свидетеля , че на място са
липсвали маркировка и сигнализация , че пътят е в ремонт . Била е въведена
временна организация на движението с ограничение на скоростта от 40 км/ч според
протокол от 08.06.2016 г . Виновен за ПТП е самият водач , защото при скорост
от 40 км/ч същият би могъл да съобрази по чл.20 ал.2 ЗДвП пътната обстановка и
да спре .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
13.12.2019 г и е обжалвано в срок на 23.12.2019 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания
не се констатират
. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска със законните последици
първоинстанционният съд е приел , че е безспорно доказано процесното ПТП .
Л.а.Ауди Ку 7 с рег.№******е преминал през изкоп на пътното платно с
големина 0,20/0,30 м запълнен с камъни и неполиран , при което получил
множество щети – спукани предна и задна дясна гума и пр. Към датата на ПТП за
въпросния път е била въведена временна организация на движението поради
извършвани ремонтни работи и ограничението на скоростта е било 40 км/ч .
Съставен е протокол за въвеждане на временна организация на движението от
08.06.2016 г , а показанията на св.Н.Б.за липса на такава сигнализация не
трябва да се кредитират . Според САТЕ при движение със скорост от 40 км/ч
водачът Б.е можел да избегне ПТП , но вместо това той се е движел с по-голяма
скорост .
Решението на СРС е правилно . Със заповед №РД-11-51 от 02.06.2016 г на директора на
ОПУ-Монтана е въведен временен режим на движение в процесния участък , както и
ограничение на скоростта . На 08.06.2016 г след инспекция на място е съставен
протокол за въвеждането на място на временната организация на движението ,
който е официален документ и установява първоначално поставяне на знак за
ремонтни работи и за ограничение на скоростта .
Правилно СРС не е кредитирал
показанията на водача на МПС Н.Б.,
който дава противоречиви показания . От една страна твърди , че пътят бил
разкопан „навсякъде“ и „в една от дупките“ колата поднесла и се ударила „в
камъка“ , но „никъде нямало знак за ограничение на скоростта „ . От друга страна свидетелят твърди , че се
движел с 60 км/ч – скорост , която не е адекватна при ОЧЕВИДЕН ремонт и
„дупки навсякъде“ . Тежките повреди по автомобила свидетелстват за движение
с превишена скорост , а при скорост от 40 км/ч водачът е можел да спре и да
избегне дупката .
Следва да се отбележи , че в протокола
за ПТП липсва констатация , че на място са се извършвали ремонтни работи ,
както и че става въпрос за необозначена дупка т.е. въпросният протокол не
отразява пътната обстановка и няма никаква доказателствена стойност .
Показанията на св.Б.правилно са преценени по реда на чл.172 ГПК , тъй като
водачът е заинтересован да твърди , че не е виновен за ПТП и да прехвърли
вината на ответника и да се плати обезщетение по „Каско“ .
Не доказано при условията на пълно
доказване , че вината за ПТП е на лице , на което ответникът е възложил
определена работа .Като е отхвърлил иска СРС е постановил правилно решение ,
което трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноските на въззиваемата страна пред
СГС – 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с
оглед материален интерес по всеки от исковете под 20 000 лева по търговско
дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1287401 от 27.11.2019 г по гр.д.№873/2019 г на СРС , 167 състав .
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД
ЕИК ******гр.София да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София сумата от 300 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.