О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 874 16.05.2019година град Бургас
Бургаският окръжен съд,втори въззивен
граждански състав в закрито заседание на 16 май през две хидяди и деветнадесета
година ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При
секретаря…………………………………………..като разгледа докладваното от съдията
Темелкова…………….гр.д.№656 по описа за 2019година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
постъпилата въззивна жалба от „Уни инвест мениджмънт“ ЕООД ,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к/с“Изгрев“, бл.192, ап.114, чрез
процесуален представител адв.А.П. против
решение №470/28.02.2019г, поставеното по гр.д.№5497/2018г на районен
съд-Бургас, с което е отхвърлен предявеният установителен иск по чл.415 ГПК на въззивното дружество против П.Ц.Л.
да се приеме за установено,че ответницата дължи на дружеството сумата в размер
на 450 лв,представляща дължимо възнаграждение по договор за управление и поддръжка
от 04.01.2017г на ап.905, находящ се в
сграда с адм.адрес: гр.Бургас,ж.к.“Изгрев“,бл.192 за периода от м.август 2017г
до месец май 2018г, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4306/2018г по описа на БРС.Отхвърлен е
искът за присъждане на законна лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане и е осъдено дружеството да заплати на ответницата
разноски в размер на 500лв.Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК –
решението е връчено на процесуалния представител на 11.03.2019г ,а жалбата е
входирана на 25.03.2019г; от лице имащо правен интерес да обжалва; съдържа
реквизитите на чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК; отговаря на изискванията на чл.261 ГПК и
е допустима.В нея се твърди ,че атакуваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.От една страна се
твърди, че сградата с административен адрес : гр.Бургас, к/с“Изгрев“, бл.192
отговаря на изискванията на ЗУЕС по
смисъла на пар.1,т.3 от Допълнителните разпоредби и е жилищен
комплекс от затворен тип. Процесният
договор, на основание на който се претендира исковата сума, е квалифициран в
жалбата като договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл.ЗЗД, като въззивникът излага съображения за правната
характеристика на договора за поръчка и неговите отлики от други правни фигури-
договор за изработка и трудов
договор.Твърди се ,че районният съд не е обсъдил всички представени по делото
доказателства, от анализът на които може да се направи извод за
характеристиката на правоотношението
между страните ,като договор за поръчка.Този анализ би довел до извод ,че предметът на договора е извършване на правни
действия от страна на ищеца, които да осигурят поддръжка, организационно,
техническо и административно управление на сградата.Съдът не осъществил
тълкуване на уговорките в договора,съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД ,а освен
това е приел,че договорът не обвързва ответницата, без да е обсъдил
представените доказателства и без да е изложил мотиви дали е налице изпълнение
на задълженията на дружеството по този договор.По този начин съдът е
допуснал неоснователно обогатяване на
ответницата, която е ползвала услугите ,без да е заплатила такса за това.Сочи
се също,че провеждането на общо събрание на ЕС ,което е взело решение по
въпроси,свързани с управлението на общите части
не е пречка да се сключи самостоятелен договор за поддръжка на тези
части.Според въззивника само поради това,че не е налице затворен комплекс не
означава, че договорът не е действащ, с правна характеристика на договор за
поръчка.Ирелеватно е дали ответницата се е ползвала от услугите по договора,
след като ,според въззивникът, се е съгласила с извършването на дейностите по
него.Счита,че със сключването на договора за покупко-продажба на имотите в
сградата е възникнало и задължението на ответницата да заплаща уговорената в
договора за поддръжка цена.Твърди се процесуално нарушение- отказ да се назначи
исканата експертиза , която е имала за цел
да установи изпълнението на
задълженията на дружеството по договора. Изложени са съображения, че липсва
законодателно определение на понятието „инвеститор“, както в ЗУЕС ,така и в
ЗУТ.Тексът на чл.2 от ЗУЕС изисква страни по договора за управление на общите
части на жилищен комплекс от затворен тип да са собствениците и инвестора, като
тълкуването, според въззивника, следва да е разширително,а не стриктно, както е
направил районният съд .Моли да бъде отменено атакуваното решение ,като бъде
уважен предявеният установителен иск по чл.415 ГПК.
По делото е постъпил отговор на
въззивната жалба от П.Ц.Л. ,чрез адв.В.Б., в срока по чл.263 ГПК.В него жалбата
е оспорена като неоснователна,като се излагат
съображения,че процесният договор няма характеристика на такъв по чл.2 ЗУЕС,а също и независимо от
характеристиката си,той не обвързва ответницата ,тъй като тя не е страна по него.Ирелеватно е според
въззиваемата дали има изпълнение по
договора. Оспорени са оплакванията за наличие на неоснователно обогатяване, тъй
като иск на такова основание не е предявен.Оспорено е и твърдението за
приложение на разпоредбата на чл.22 ЗЗД,тъй като може да се сключва договор в полза на трето
лице,но не и да се вменяват задължения на третото лице.Възразява се против
направеното докозателствено искане, като се твърди ,че не са налице основанията
по чл.266,ал.3 ГПК. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да се
присъдят разноските по делото.
Във въззивната жалба се
съдържа искане за назначаване на съдебно –техническа
експертиза, с формулирани задачи , като въззивникът твърди,че е допуснато
процесуално нарушение от страна на районния съд, който е отказал да назначил
такава експертиза ,от значение за доказване на изпълнението на договора.В
исковата молба се съдържа искане за
назначаване на съдебно –техническа експертиза ,със задача: вещото лице да
отговори на въпроса:дружеството „Уни инвест мениджмънт „ЕООД извършва ли услугите по поддръжка ,така както
са описани в чл.15 от договора за поддръжка ,как ,с какви средства ,има ли
наети служители и работници, както и сключени договори с подизпълнители за част
от извършваните услуги? С определението си от 31.10.2018г, съдържащо проекто-
доклада, съдът е отказал да назначи
експертизата, с мотив, че за установяване на фактите ,изложени в исковата молба
,за които се иска допускане на
експертиза, не са необходими специални знания. В първото по делото
заседание на 3.12.2018г съдът е обявил
за окончателен проекта за доклад ,изготвен в закрито заседание, като
процесуалният представител на ищеца изрично е заявил ,че не възразява по
доклада.Това означава,че оплакването за процесуално нарушение по чл.266,ал.3 ГПК е неоснователно.Независимо от това следва да се отбележи, че за част от въпросите към вещо лице ,поставени
във въззивната жалба не се изискват специални знания в областта на
науката,изкуството и занаятите и могат да се установят с други доказателствени
средства/ напр.има ли наети служители,има ли сключени договори с подизпълнители
за част от извършените услуги/.Друга част въпросите, поставени във въззивната
жалба не са били поставени в исковата молба и представляват искане за събиране на нови
доказателства,което е преклудирано - това е въпрос №1/ бл.192 в един урегулиран
парцел ли е/,въпрос № 3/има ли изградена
метална ограда/, въпрос №4 / колко на брой самостоятелни обекти има в бл.192 и
колко на брой паркоместа/,въпрос № 5/ има ли озеленяване ,ако да, в какво се
състои то ,как се поддържа- дали е изградена поливна система/,въпрос №6
/изградено ли е видеонаблюдение ,домофонна
система,асансьорна уредба,вентилационна система, пожарозащитна система, дизелов
генератор,както и вътрешно осветление/,въпрос №7/има ли други обекти,обслужващи
собствениците и обитателите/,въпрос №8/заплатени ли са консумативните разноски
за вода и ел.енергия/.Освен, че са преклудирани , отговорът на тези въпроси също не изисква
специални знания из областта на науката,изкуството ,занаятите и други ,по
смисъла на чл.195 ГПК ,страната е ангажирала доказателства в първата инстанция
за част от фактите, за които се иска установяване чрез експертиза.Поради тези
съображения искането за допускане на
експертиза е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от
„Уни инвест мениджмънт“ ЕООД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, к/с“Изгрев“, бл.192, ап.114, чрез процесуален представител адв.А.П. и отговора на П.Ц.Л.,чрез адв.В.Б. ,съобразно
мотивите на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивното дружество за
назначаване на съдебно-техническа експертиза ,с поставени във въззивната жалба
въпроси.
Препис от доклада да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: