МОТИВИ по НОХД № 252/19
год. по описа
на МРС
На подсъдимия З.М.А. е предявено обвинение подробно описано по време, начин
и място в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата в с.з. поддържа така
предявеното обвинение и счита, че са установени изцяло фактическите обстоятелства посочени в обвинителния
акт. По отношение на наказанието, с оглед на обстоятелството, че същия е
погасил задължението, което се установи в с.з. моли съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия А. за виновен и на основание чл.183, ал.3 от НК да
не му налага наказание.
В съдебно заседание подсъдимия моли съда с оглед на обстоятелството, че е
заплатил задължението си, като е платил цялата сума да не му налага наказание.
Защитника на същия адв.Динчер Хабиб
също моли съда да признае подзащитния му за виновен и
на основание чл.183, ал.3 от НК да не му налага наказание.
В открито с.з. на
15.10.2019год., след разпоредителното заседание е провел
предварително изслушване по реда на
чл.370 от НПК, като на основание
чл.372, ал.4 от НПК с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието направено от подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Тъй като събраните на досъдебното производство доказателства: справка,
жалба, обяснения, Решение на МРС, писмо от СИС -МРС, протокол за уведомяване
на пострадал, писма до и от
Агенция по вписванията, ОбА Момчилград, свидетелство за съдимост, характеристична
справка и декларация за семейно състояние,
обяснения на обвиняемия и свидетелски показания и представеното удостоверение издадено от СИС при РС Момчилград и другите документи приложени към делото, както и представените в с.з.: копия от вносни бележки напълно подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание,
на основание чл.373, ал.3 от НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени във внесения
от РП – Момчилград обвинителен акт против този подсъдим.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подс.А. и св.Фатме Абдула
Мустафа живеели на семейни начала от 2005 г.
до 2007 г. На 10.02.2005г. се родил
сина им М.З.А. с ЕГН:**********. С Решение № 55/20.03.2015 година по гражданско
дело № 341/2014 год. на РС Момчилград, влязло в сила на 14.04.2015 година, подс.А. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето
си М.З.А. в размер на 150.00 лева, платими чрез майка му, и законна
представителка - Фатме Абдула Мустафа, считано една година назад от датата на
предявяване на иска -19.07.2013г, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на основания за прекратяване или изменение на
този размер. В Съдебно изпълнителна служба при МРС било образувано изпълнително
дело № 130/2015год. По делото нямало постъпили суми. Видно от приложената по
делото справка от ОбА - Момчилград, за периода от
14.04.2015 год. до момента не е изплащана издръжка от общината, вместо подс.З.М.А., по реда на НОРИДПИ /ПМС № 167/2011 г/.
Установено било, че подс.А.
не е бил уведомен за бракоразводното решение и се е запознал с решението,
когато е разпитан като свидетел по настоящето досъдебно производство. Въпреки
че му е била дадена на 04.10.2016г. възможност да се запознае с решението подс.А. не е направил никакви плащания по дължимата
издръжка до месец август 2019 година /включително/.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия и е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1
от НК.
От обективна страна подсъдимия, след като е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на своето дете не е изпълнил това си свое задължение, за повече от две
месечни вноски. От субективна страна подсъдимия е имал представа, че се касае
до неправомерно действие – с решението на съда същия е следвало да заплаща
издръжка на детето си или същия е действал при форма на вината – пряк умисъл.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът, като
съобрази обществената опасност на деянието – типична за този вид деяние, при
които се засягат интересите на деца, като
съобрази, че обществената опасност на дееца е ниска – подсъдимия прави пълни
самопризнания, същия е с необременено съдебно минало, както и обстоятелството,
че същия е заплатил задължението си намира, че не следва да му налага
наказание.
Водим от изложеното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :