РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15656/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 162446/15.12.2016 г., предявена от М.К.Б. – Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
против З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „********
Ищцата твърди, че на 02.08.2014 г., около 23.10 ч., на главен път І-8, в района
на км. 269, в посока гр. Пловдив, А.В.П., при управление на лек автомобил „Рено
Канго“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се, в своята
лента за движение, лек автомобил „Ланчия Ипсилон“, с рег. № *******РК**********По
случая било образувано НОХД № 792/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП е
получила следните увреждания:
-
Политравма. Контузия на главата и тялото с множество
охлузвания и кръвонасядания. Мозъчно сътресение. Счупени зъби;
-
Хеморагичен шок. Контузия на бял дроб с плеврални
изливи с повишена плътност двустранно;
-
Счупване костите на тазовия пръстен, представляващо
счупване на горното и долното рамо на дясна срамна кост и счупване на лявата
хълбочна кост в областта на крилото;
-
Счупване тялото на лявата бедрена кост с дислокация
на фрагменти.
-
Счупване на дясната лакътна
става;
След ПТП, ищцата била приета за лечение в УМБАЛ „С.Г.“ - гр. Пловдив, където била оперирана по
спешност. За периода от 04.12.2014 г. до 07.12.2014 г., ищцата отново била
приета за лечение в УМБАЛ „С.Г.“ - гр.
Пловдив. Болките на ищцата в левия не спирали, тя не можела да ходи, и през
периода от 12.10.2015 г. до 15.10.2015 г., била хоспитализирана в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ – гр. София. За периода от 03.11.2015 г. до 10.11.2015 г., ищцата
била приета отново за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – гр. София, като на
05.11.2015 г. й била извършена нова операция на лявото бедро. За периода от
16.12.2015 г. до 22.12.2015 г., ищцата отново била приета в същото лечебно
заведение и й била извършена още една операция. До предявяване на исковата
молба, ищцата претърпяла 4 операции, като й предстояла нова такава. Налице било
скъсяване на левия крайник с около 2.5 см., хипертрофия на бедрената
мускулатура и частична дегенерация на костите. Ищцата имала ограничени движения
на крайника, съпроводени със силни болки, куцаща походка и използвала патерици,
за да се предвижва. По левия крак, имало няколко огромни и загрозяващи белега,
които щели да останат за цял живот. В следствие на претърпените травми, на
ищцата била наложена забрана за забременяване, въпреки желанието й за това.
В резултат на претърпените увреждания, ищцата
претърпяла неимуществени вреди. В продължение на няколко месеца, ищцата не
можела да става от леглото, претърпяла операции и манипулации, постоянно била
на прегледи, предвижвала се с патерици, чувствала се безполезна и в тежест на
близките си. Преди ПТП, ищцата била енергичен човек, работела като учител по
танци, била шампион по танци в различни конкурси. Всичко това й било отнето
завинаги. Към предявяване на исковата молба, ищцата била неработоспособна и
инвалидизирана с решение на ТЕЛК.
В резултат на ПТП, ищцата претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Рено Канго“, с
рег. № ********, включително и на водача А.В.П..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати: сумата от 200
000 лева (с оглед увеличението в размера на иска, направено с молба от
21.06.2019 г., л. 473, и допуснато с определение от 30.09.2019 г.),
представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането (02.08.2014 г.)
до окончателното й изплащане, както и сумата от 7866.01 лева,
представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба (15.12.2016
г.) до окончателното плащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.В.И.Г.“ е депозирал отговор на исковата
молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на процесното
ПТП - 02.08.2014 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
А.В.П., при управление на лек автомобил „Рено Канго“, с рег. № ********. Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.
Ответникът
оспорва твърденията на ищеца, че процесното ПТП е причинено поради деликтно
поведение на водача на лек автомобил „Рено
Канго“, с рег. № ********. Излага съображения, че представения по делото
Констативен протокол е бил съставен от лица, които не са били на мястото на ПТП
и не са имали възможност лично да възприемат обстоятелствата, свързани с него.
Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като при настъпване на процесното
ПТП, същата е била без поставен предпазен колан.
Ответникът
оспорва и размера на предявените искове, като излага съображения, че
претенцията за неимуществени вреди е недоказана, завишена и не съобразена със
съдебната практика и принципа на справедливостта.
Ответникът
оспорва и претендираната лихва от датата на събитието, като твърди, че задължен
за нея е единствено деликвента.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника, като излага
съображения, че същите са неоснователни.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 02.08.2014 г. (датата на процесното ПТП), по силата на
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във
формата на застрахователна полица № 03113002079205, валидна от 19.08.2013 г. до 18.08.2014
г., З. „Б.В.И.Г.“ е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Рено Канго“, с рег. № ********,
включително и на водача А.В.П.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ
се в отношенията между страните по делото (с определението от 14.05.2019 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 02.08.2014 г., около
23.10 ч., на главен път І-8, в района на км. 269, А.В.П., при управление на лек
автомобил „Рено Канго“, с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по
пътищата, реализирал е пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Ланчия
Ипсилон“, с рег. № *******РК и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на М.К.Б. – Г., която била водач на лек автомобил “Ланчия
Ипсилон“, с рег. № *******РК.
Тези
факти се установяват от присъда № 2/13.01.2017 г. по НОХД № 792/2016 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, с която А.В.П., с ЕГН: ********** е признат за
виновен в това, че на 02.08.2014 г., в землището на с. Бяла река, обл.
Пловдивска, на главен път I-8, в района на 268,4 км., при управлението на МПС -
л.а. „Рено Канго”, с peг. *******, е нарушил правилата за движение: чл. 16, ал.
1 ЗДвП, като е навлязъл в лявата за него (южна) лента на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там
насрещно се е движил л.а. „Ланча Ипсилон”, с рег. № *******; и чл. 20 ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице и телесни повреди на
повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал.3, б. „б”, вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 НК, като на М.К.Б.-Г., с ЕГН:
**********, е причинл средна телесна повреда, изразяваща се в:
-
счупване на тялото на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник;
-
счупване на кости на тазовия пръстен, представящо се със счупване на горното и
долното рамо на дясната срамна кост и лявата хълбочна кост в областта на
крилото, което е довело до трайно затрудняване на движението на двата долни
крайника;
-
счупване на дясната лакътна кост в горната й част, довело до трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник;
С решение
№ 176/19.06.2018 г. по ВНОХД № 189/2018 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, присъдата на ОС-Пловдив е изменена в наказателно-осъдителната й част,
като подсъдимият А.В.П. е признат за невиновен в това при извършеното
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”,
вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал 1 НК, да е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е оправдан по това му обвинение. В останалата
част, присъдата на ОС-Пловдив е потвърдена.
С решение
№ 274/09.01.2019 г. по н.д. № 966/2018 г. по описа на ВКС, І НО, решението на АС-Пловдив е оставено в сила.
Следователно,
в в частта, която е потвърдена, присъда № 2/13.01.2017 г. по НОХД № 792/2016 г.
на ОС – Пловдив е влязла в сила на 09.01.2019 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно
и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от Окръжен съд – Пловдив
присъда, настоящият състав следва да
зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че А.В.П. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че на ищеца е причинена вреда,
изразяваща се в описаните в присъдата увреждания.
Доколкото тези увреждания са елемент от
престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено
нещо на постановената присъда обхваща и установяването на техния вид и
характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 02.08.2014 г., на ищцата са причинени
описаните в присъдата на ОС-Пловдив травматични увреждания:
- счупване на тялото на лявата бедрена кост, довело
до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник;
- счупване на кости на тазовия пръстен,
представящо се със счупване
на горното и долното рамо на дясната срамна кост и лявата хълбочна кост в
областта на крилото, което е довело до трайно
затрудняване на движението на двата долни крайника;
- счупване на дясната лакътна кост в горната й част, довело
до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник;
В
исковата молба са описани още увреждания, настъпили в резултат на процесното
ПТП, а именно – Политравма. Контузия на главата и тялото с
множество охлузвания и кръвонасядания. Мозъчно сътресение. Счупени зъби;
Хеморагичен шок. Контузия на бял дроб с плеврални изливи с повишена плътност
двустранно;
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза, извършена от д-р М.М.Г., което не е оспорено от страните и което
съдът кредитира. Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото
медицинска документация (епикризи, изследвания, история на заболяването, експертни
решения и др.), и след личен преглед на ищцата, извършен на 11.06.2019 г., е
приело, че в резултат на процесното ПТП, М.К.Б.-Г. е получила следните
увреждания:
-
Политравма.
Контузия на главата. Контузия на лицевата част на главата. Разкъсно-контузна
рана на лицето, зарастнала с белег. Счупване на зъби (6-ти долен ляв зъб, 2-ри
горен ляв зъб и 2-ри горен десен зъб);
-
Хеморагичен шок.
Контузия на гръдния кош. Контузия на белия дроб. Хемоторакс.
-
Счупване
на дясната лакътна кост.
-
Счупване
на горното и долно рамо на дясната срамна кост. Счупване на лявата хълбочна
кост в областта на крилото.
-
Счупване
на тялото на лявата бедрена кост.
-
Разкъсно-контузна
рана на дясното коляно.
Видно
от СМЕ, политравмата в съвкупност с всички настъпили постравматични усложнения
е причинила постоянно
общо разстройство на здравето, опасно опасно за живота. Тази опасност е
предотвратена, единствено с предприетите спешни, успешно проведени високо
специализирани интензивни терапевтични мерки, вкл. кръвопреливане и оперативни
намеси.
Контузията
на главата и контузията на лицевата част на главата с разкъсно-контузната рана
на лицето, зарастнала с белег причинява (поотделно) временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като образуваният белег в мястото на
раната причинява малък
козметичен дефект.
Счупването
на зъби (6-ти долен ляв зъб, 2-ри горен ляв зъб и 2-ри горен десен зъб) всеки
един зъб по отделно е причинил трайно затрудняване на дъвченето и говора за срок
по-дълъг от 30 дни.
Хеморагичият
шок причинява разстройство
на здравето временно опасно за живота.
Контузията
на гръдния кош с контузията на белия дроб и хемотораксът са причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Счупването
на дясната лакътна кост причинява трайно затрудняване движенията на десния горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупването
на горното и долно рамо на дясната срамна кост причинява трайно затрудняване
движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупването
на лявата хълбочна кост в областта на крилото причинява трайно затрудняване
движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупването
на тялото на лявата бедрена кост трайно затрудняване движенията на левия долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни.
Разкъсно-контузна
рана на дясното коляно причинява временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Всички
травматични увреждания са били придружени със силни, продължителни болки и
страдания. В резултат на наложилите се оперативни намеси на лявата бедрена
област са се образували келоидни белези, които причиняват обезобразяване на левия долен крайник.
На
ищцата е било проведено спешно реанимационно и по обща интубационна упойка,
оперативно лечение, с поставяне на остеосинтеза на счупената лява бедрена кост.
Приложено консервативно постоперативно лечение с антибиотици и противосъсирващи
средства. Впоследствие се е образувала фалшива става в областта на счупването,
което е наложило допълнителни, оперативни и реанимационни мероприятия. Лечението е продължило в период по-дълъг от
2 години.
Непосредствено
след претърпяното ПТП и след оперативните намеси е бил задължителен постелен
режим, както и по време на проведените реанимационни мероприятия. Била е
необходима чужда помощ за извършване на ежедневни хигиенни и физиологични
нужди. Предписваните санитарни и лекарствени средства са свързани с
провежданото реанимационно и профилактично лечение. Наложило се е и извършване
на продължителна дентална медицинска помощ и възстановяване на зъбните редици.
ВЛ
е посочило, че „към настоящия момент“ (заключението по СМЕ е представено в СГС
на 15.07.2019 г.), ищцата се движи с помощно средство (патерица, тип канадка), поради
скъсяване на крака и чувство за нестабилност при движение. Ищцата носи и до
края на живота й ще се наложи да ползва повдигаща
стелка за левия крак, поради скъсяването му, без да е причинено
осакатяване.
ВЛ
е констатирало, че ищцата е провела и специализирано лечение за счупените зъби
при специалист по дентална медицина.
Видно
от СМЕ, ищцата е претърпяла продължителни, мъчителни, интензивни болки и
страдания, като и към момента на изготвяне на експертизата продължава да има
болки в областта на левия долен крайник.
Скъсяването на левия долен крайник ще е до края на
живота. Белезите също ще съществуват до края на живота. Келоидните белези на
левия долен крайник причинява обезобразяването му. При извършване на
пластичнооперативна намеса за отстраняване на келоидите, не може да се
гарантира добър резултат.
Вещото
лице по СМЕ е посочило, че при извършения преглед, ищцата е била в състояние на
нормално разположена бременности при задължителна оперативната намеса, поради
предходна такава, във връзка с извънматочна бременност. Самата ищца е съобщила
за тесен таз, предхождащ процесното ПТП и свързан със спортуването й.
С
Експертно решение № 2800/109/21.06.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ АД (л.
201), Експертно решение № 0083/014/27.01.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ АД
(л. 277) и Експертно решение № 3239/107/13.06.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Пловдив“ АД (л. 482), на ищцата са определени 50 % трайно намалена работоспособност.
В
служебна бележка от 10.05.2016 г., издадена от ЕТ „С.-С.Я.“ е посочено, че от
26.11.2010 г., М.К.Б.-Г. е упражнявала дейност (по трудов или граждански договор),
свързана с преподаването на таци на деца и възрастни. От есента на 2014 г.,
договорът с М.К.Б.-Г., поради претърпяна от нея катастрофа.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.М.К.,
която е племенница на ищцата. Свидетелката сочи, че след катастрофа през лятото
на 2014 г., ищцата първоначално била настанена в най-тежкото отделение в
болницата за една седмица. След това, била преместена в Отделението по
ортопедия за две седмици, където свидетелката я посещавала всеки ден. Ищцата
била в изключително тежко състояние, цялата били „изпочупена“, не можела да се
движи, не била добре и психически. След като изписали ищцата от болницата, я
закарали до дома й с линейка и я пренесли на носилка. Ищцата била на легло, не
можела да прави нищо сама и за нея се грижели ежедневно съпругът й и
свидетелката. Това продължило около 7 – 8 месеца. Около 5-ия, 6-ия месец,
ищцата била в инвалидна количка, а близо 8 месеца, не можела да става. Едва на
първата година, успяла да се изправи сама.
Свидетелката сочи, че след катастрофата,
ищцата се е променила много. Мислела си, че няма да проходи и че ще остане
инвалид. Била отчаяна и постоянно плачела. На ищцата останали множество белези,
особено на единия крак, където бил пиронът. Този белег бил по целия й крак.
Белезите притеснявали ищцата, защото тя винаги държала на външния си вид.
Ищцата работела като треньор по спортни танци, но след катастрофата, нямало как
да работи това и не се върнала на работа. Свидетелката сочи, че ищцата
продължава да използва патерици (разпитът на свидетелката е проведен на
30.09.2019 г.) и че кракът още я боли.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.В.И.Г.“ дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява М.К.Б. – Г. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (напр. решение
№ 530/23.03.2016 г. по гр.д. № 5405/2015 г. по описа на САС, ГО) и отчете вида и характера на
уврежданията (така, както са описани
по-горе), претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца; ограниченията които е
търпял и продължава да търпи
пострадалия, възрастта на ищеца към
датата на ПТП, неблагоприятните остатъчни последици за здравето на пострадалия
след инцидента и негативното им отражение върху качеството му на живот, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, начинът, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2016 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на М.К.Б. – Г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 120 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени
вреди:
По
делото е представена фактура от 06.08.2014 г., издадена от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, за
„заключващ интрамедуларен фемурален пирон“, с получател М.К.Б. – Г., за сумата
от 1600 лева и фискален бон към фактурата (л. 241), като идентична фактура е приложена и на л.
243 от делото.
Видно
от квитанция от 18.08.2014 г. за (л. 73), М.К.Б. – Г. е заплатила в полза на
УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, сумата от 250.60 лева - за „потребителска такса и VIP
стая“. За същото е представена и фактура от 18.08.2014 г. и фискален бон (л.
240). Фактурата е идентична с
представената на л. 244.
По
делото е представена фактура от 08.11.2015 г., издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, за „оперативна процедура с много голям обем“, с получател М.К.Б.
– Г., за сумата от 802 лева (л. 188, идентична
с фактурата на л. 236) и фискален бон (л. 236).
Представена
е фактура от 09.11.2015 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, като
доставчик на описаните стоки „остеосинтезните материали - пирон и заключващи
винтове“, с получател М.К.Б. – Г., за сумата от 806.17 лева (л. 187, идентична с фактурата на л. 235) и
фискаен бон за заплащане на сумата (л. 235)
Представени
са и следните фактури, всички с получател ищцата:
-
фактура
от 07.06.2016 г., издадена за хранителна добавка (калций), за сумата от 135.76
лева (л. 205),
-
фактура
от 25.03.2016 г. за „патерица – канадка“ за сумата от 20 лв. (л. 217),
-
фактура за сумата от 56,64 лв., за закупуване комплект за
изваждане на пирона (екстракции) – л. 219,
-
поръчки
за хранителни добавки и транспортни разходи за лекарства, общо за сумата от 304.39
лв. (л. 220 – л. 224),
-
фактура
от 25.09.2015 г. за медицински услуги, за сумата от 120 лева (л. 226),
-
фактура
от 21.03.2016 г., за издаване на болничен лист , за сумата от 8.70 лва
(л. 227),
-
фактура
от 14.03.2016 г. за ренгеново изследване, за сумата от 15 лева (л. 228),
-
фактура
от 18.08.2015 г. за медицински услуги, за сумата от 160 лева (л. 229),
-
5
бр. фактури и фискални бонове общо за сумата от 20 лева (5 х 4 лв.) за
електролечение (л. 230 – л. 232),
-
фактура
CD от образна диагностика за 12 лв. (л. 233, идентична с тази на л. 239)
и фискален бон (л. 239),
-
фактура
от 10.11.2015 г. за потребителска такса, за сумата от 40.60 лева (л.
234),
-
фактура
от 05.08.2015 г. за ретгеново изследване, за сумата от 20 лева (л. 237),
-
фактура
от 10.11.2015 г. за хранителни добавки, за сумата от 158.08 лева (л.
238),
-
квитанция
за потребителска такса за 17.40 лв. (л. 240), за което са представени и
фактура и фискален бон за потребителска такса за (л. 242),
-
фактура
и фискален бон за 5 лв. за издаване на медицински документ (л. 241),
-
фактура
от 01.07.2015 г. за рентгеново изследване, за сумата от 20 лева (л.
245),
-
фактура
от 04.04.2016 г. за медицински услуги, за сумата от 95 лева (л. 246).
(Сборът на сумите по посочените фактури е 4667.34 лева).
Представени са копия от фискални бонове за закупени лекарства (фламексин, но-шпа и тироксин и др.), както и за изършени специализирани прегледи от ортопед, изследвания, превръзки, общо за сумата от 863.27 лева, включваща сумите по фискалните бонове за: 16.07 лв. (л. 204), 2.90 лв. (л. 205), за 2,90 лв., 2,90 лв., 2,90 лв., 40,00 лв., 2,90 лв., 2,90 лв., 3,05 лв. (л. 206), 2,90 лв., 2,57 лв., 3,82 лв., 4,27 лв., 5,21 лв. (л. 207), 7,26 лв., 2,90 лв., 10,64 лв., 2,90 лв., 2,90 лв., 10.31 лв. (л. 208), 2,90 лв., 16,40 лв., 11,35 лв., 29,15 лв., 29,15 лв., 9,69 лв., 10,33 лв. (л. 209), 2,90 лв., 2,55 лв., 0,88 лв., 7,26 лв., 7,26 лв.,97,40 (л. 210), 13,02 лв., 3,66 лв., 1,73 лв., 2,90 лв., 37,20 лв., 97,00 лв. (л. 211), 26.29 лв., 63,36 лв., 10,64 лв., 45,54 лв., 10,65 лв. (л. 212), 2,90 лв.,12,30 лв., 15,13 лв., 5,33 лв., 3,07 лв., 30,00 лв. (л. 213), 2,90 лв., 2,90 лв., 2,90 лв., 2,90 лв., 2,90 лв., 26,30 лв., 2,90 лв., 2,90 лв., 19,15 лв., (л. 214), 4,50 лв., 2,90 лв., 11,99 лв., 2,90 лв., 2,90 лв., 3,55 лв., 2,90 лв., 2,90 лв. (л. 215), 2,90 лв.,1,50 лв., 2,90 лв., 8,64 лв., 4,00 лв., 2,90 лв. (л. 216).
Общо сумата по посочените
фактури и фискални бонове е 5530.61 лева (4667.34 лв. + 863.27 лв.).
По делото е представен договор (л. 247 и сл.), в който е посочено, че е сключен на 11.08.2014 г. между М.К.Б. – Г. и свидетелката Д.М.К.. Съгласно договора, Д.М.К. е приела да извърши гледане на ищцата след процесното ПТП срещу възнаграждение от 2000 лева.
При разпита си, свидетелката К. сочи, че след ПТП на 02.08.2014 г., ищцата първоначално е била настанена в най-тежкото отделение в болницата за една седмица.
Видно от история на заболяването (л. 115) и етапна епикриза (л. 125), ищцата е била приета за лечение в Клиника по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (КАИЛ) на 03.08.2014 г. и е преведена в друго отделение на 11.08.2014 г., в 14 часа.
С оглед на така установените факти, а и предвид соченото от свидетелката, че ищцата е била в изключително тежко състояние, не можела да се движи и т.н., достоверността на датата на представения договор е малко вероятна.
Независимо от това, обаче, съдът приема, че представената по делото разписка (л. 249) и показанията на свидетелката К. установяват заплащането от ищцата на свидетелката на сумата от 2000 лева, представляващи възнаграждение по договора от 11.08.2014 г.
Видно от заключението по СМЕ, тези разходи са в причинна-връзка с процесното ПТП и са били необходими за лечението, проведено на ищцата.
Поради
изложеното, съдът приема за установен по делото на разход в размер на 7530.61 лева, представляващ сбора от
посочените по-горе документи и представляващ имуществена вреда за ищцата.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП, същата е
била без поставен предпазен колан.
При
настъпване на процесното ПТП, М.К.Б. – Г. е бил водач на лек автомобил „Ланчия
Ипсилон“, с рег. № *******РК, в който се е ударил лек автомобил „Рено Канго“, с
рег. № ********, управляван от А.В.П..
Видно
от заключението по АТЕ, при настъпване на процесното ПТП, лек автомобил „Ланчия
Ипсилон“, с рег. № *******РК (управляван от ищцата) се е движил с около 77,29
км./ч., т .е. в рамките на разрешената скорост (от 90 км.ч.).
Видно
от заключението по АТЕ (а и нарушението по чл. 16, ал. 1 ЗДвП е установено с
влязла в сила присъда), причината за настъпването на процесното ПТП е
навлизането на лек
автомобил „Рено Канго“, с рег. № ******** в
лентата за насрещно движение, предназначена за движение на лек автомобил
„Ланчия Ипсилон“, като ударът между двете МПС е настъпил изцяло в пътната лента
за движение на лек автомобил лек автомобил „Ланчия Ипсилон“.
В
заключение по комплексната медико-автотехническа експертиза е прието, че
предвид ниския ръст на ищцата, не може да се изключи с категоричност липсата на
поставен предпазен колан при конкретното ПТП, както и че травмите в областта на
лицето и гръдния кош на ищцата са резултат от удар във волана и въздушна
възглавница.
Възражението на ответника
за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин, а по делото
няма данни, дали по време на процесното ПТП, ищецът е бил без поставен
предпазен колан. Така или иначе, с оглед
заключението по комплексната
медико-автотехническа експертиза, съдът приема, че с поведението си пострадалата
ищца не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което
определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Следователно,
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен за
сумата от 120 000 лева, а искът
за имуществени вреди – за сумата от 7530.61
лева. За разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се
отхвърлят.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 02.08.2014 г. Присъденото обезщетение за имуществени вреди е
дължимо от ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба (15.12.2016 г.).
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца – адв. М.И.Д., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3469.26 лева (5687.32 лв. х 0.61).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 156 лева от общо направените разноски в
размер на 400 лева (400 лв. х 0.39) - депозит за КМАТЕ. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 117 лева (300 х 0.39) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 5467.22 лева, включваща
държавна такса - 5101.22 лева (127 530.61 лв. х 4 %), и депозит за АТЕ и
СМЕ – 366 лв. (600 лв. х 0.61), от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, пл. „********да заплати на М.К.Б. – Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, както следва:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 120 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 02.08.2014 г., на главен
път І-8, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2014 г. до окончателното плащане, и
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 7530.61
лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи, ведно със законната лихва, считано от
15.12.2016 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 120 000 лева
до пълния предявен размер от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, и иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 7530.61 лева до пълния предявен размер
от 7866.01 лева – обезщетение за
имуществени вреди.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „********да заплати на адвокат М.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, офис 215,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 3469.26 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.К.Б. – Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З.
„Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 156
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 117 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 5467.22
лева –държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: