№ 278
гр. Варна, 14.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20203100901221 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът „Юробанк България“ АД, представляван от Изпълнителните
директори Д.Ш. и П. Д., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не
изпраща представител.
Ответниците М. Д. Д. и АНГ. Д. Д. , редовно уведомени, не се явяват,
представляват се от адв. М. К., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Вещото лице Б. Сл. Б., редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 8922/12.04.2022 г.,
изходяща от ищеца чрез процесуален представител, в която е изразено
становище да бъде даден ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 8173/05.04.2022 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна
1
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Б. Сл. Б., 52 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Б.Б.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. К.:
В. л. Б.: На страница 27, в отговора по точка 7, табл. 14 разликата която
съм получил е общо сумирано по всички пера, в размер на 26 802.66 лева.
Разликата в главницата е в размер на 48 308.00 лева. Тъй като има „плюс“ и
„минус“, съм го направил като общ сбор, за да се види, каква е разликата
между общото задължение. За да получа главница в размер на 134 021.00 лева
съм направил паралелен погасителен план, т.е. първоначалният погасителен
план и съм съпоставил плащанията, които са извършени. Това съм го
разработил във Вариант 2 и са Приложения от 9 до 12.
На страница 27 от Приложение 10, посочената главница е към дата
07.08.2020 г. При този вариант приемам, че вноската е толкова и всички
плащания, които постъпват разпределям по реда – такси, наказателна лихва,
лихва, главница и се получава този вариант. Не съм имал такава задача, но за
да бъда коректен, трябва да се направи така, защото няма как да се погасява
главница, а да седи наказателна лихва.
В Приложение № 9, на страница 3, на 02.06.2009 г., при този вариант по
самата сметка на кредитополуателите е имало пари. Аз съм работил до
първото споразумение, без увеличаване на погасителната вноска. Когато
кредитополучателят внася, аз го отнасям както е по задачата и излиза с по
300.00 – 400.00 лева разлика, която остава. С течение на времето, тази
разлика, която е на салдо по сметка, я отнасям за покриване на следващи
вноски. С тези надвнесени вноски, около 400.00 лева, за следващия месец
погасявам следващата вноската. При моя вариант по сметката има още пари,
докато при банката няма. Това се случва до 02.04.2010 г., когато парите
стават 0.00 лева. Т.е. при извършване на изчисленията сумите, които са се
получавали като надвнасяне по месечните вноски, съм ги използвал за
погасяване на следващите падежирали вноски.
2
С вноската от 5 000.00 лева на 10.05.2010 г., парите се увеличават.
Също така на 03.05.2010 г. има плащане. В периода от 06.01.2010 г. до
03.05.2010 г., това са четири месеца и няма вноски. Тогава се отнасят тези
„плюсове“ в последната колона, до изчерпването им. При този механизъм,
редовната главница е 134 021.00 лева.
Адв. К.: В тази връзка ще направя допълнително искане към
експертизата. На този етап нямам други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 8922/12.04.2022 г.,
изходяща от ищеца чрез процесуален представител, в частта, в която е
отправено искане да бъде зададен на вещото лице, като същото да отговори
на следния въпрос:
Дали в отговора на въпрос № 7 е взело предвид как би се изменил
размерът на дълга, ако „Не“ се прилагат условията за облекчено погасяване,
уговорени в допълнителни споразумения, както и дали е разместило
респективно компонентите на месечните анюитетни вноски?
В. л. Б.: Нямам за задача да не вземам предвид периода на облекчено
погасяване. През този период, кредитополучателите правят вноски, които са
съобразени с допълнителните споразумения. Например, по допълнителното
споразумение вноската е 1 000.00 лева и те превеждат 1 000.00 лева. Ако бяха
превели, както е била първоначално – 1 538.00 лева, тогава става друго, но се
изпълняват условията на облекчено погасяване. Т.е. съобразил съм условията
на облекчено погасяване.
По частта от въпроса касаеща разместване на компоненти на месечните
анюитетни вноски, не мога да отговоря, тъй като за мен въпроса е неясен.
На въпросите на Съда:
В. л. Б.: Вторият вариант, на отговора на въпрос № 7, съм го изпълнил
като не съм отчел капитализации на лихви, такси и разноски. Вариант1 е с
капитализации на лихви, такси и разноски, а Вариант 2 е без капитализиране
на лихви такси и разноски. В самите приложения съм ги изчислил без да
капитализирам лихва, а погасявам такива, които банката е капитализирала и
при моя вариант отнасям плащания към просрочените вноски за главници,
лихви и такси. При втория вариант като не се капитализира лихвата,
главницата е по – малка. При първия вариант с капитализацията главницата е
3
по – голяма. Главницата в размер на 156 733.23 лева е само главница, т.е. без
капитализирани такси и разноски. Това по – добре се вижда в Приложение №
10.
В началото на страница 11 от Приложение № 10, капитализираната
главница е в размер на 172 528.59 лева. Нарочно не съм я написал
капитализирана, тъй като така се води в банката като термин. На 12.06.2012 г.
имаме допълнително споразумение и на страница 10 съм описал, какво
капитализира банката. При това споразумение, сравнявам според банката и
банката капитализира тези 2 797.08 лева, които освен просрочена главница, са
и възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси. При Вариант 1, показвам
какво е по изчисленията на банката и не капитализирам в точка 3. Това се
вижда на страница 11, където пиша „без капитализация“. Това е остатъка от
главницата, от самото отпускане на кредита и към нея не прибавям нищо
допълнително.
Вариант 2 съм го възприел без абсолютно никакви капитализации, а не
само капитализации на възнаградителни лихви. Няма как да изключа таксите
и наказателните лихви, тъй като на падежна дата, вървят заедно с лихви и
наказателни такси. Ако не капитализирам само лихви, таксите ако ги
капитализирам към главницата, пак няма да е коректно.
Адв. К.: Не се противопоставям да бъде приета експертизата, но ще
имам допълнителен въпрос към вещото лице.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията в днешно
съдебно заседание.
Въз основа на депозираната справка – декларация към съдебно –
счетоводна експертиза, следва да бъде определено окончателно
възнаграждение, съобразно чл. 23 – чл. 26, ал. 3 от Наредба 2 от 29.06.2015 г.,
в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет/ лева.
Страните следва да бъдат задължени да внесат сумата от 150.00 /сто и
петдесет/ лева, платими поравно, съобразно определения окончателен размер
на възнаграждението на вещото лице.
4
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводна експертиза, ведно с
уточненията в днешно съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Б. Сл. Б.,
в размер на 950.00 /деветстотин и петдесет/ лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесения депозит от страните, в размер на 800.00
/осемстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд. 2 броя РКО –
400.00 /четиристотин/ лева – „Токуда Банк“ АД от 12.01.2022 г. и 400.00
/четиристотин/ лева – „Юробанк България“ АД от 31.01.2022 г./.
ЗАДЪЛЖАВА страните, да внесат допълнителен депозит в размер на
150.00 /сто и петдесет/ лева, платими поравно от тях, а именно: ищецът
сумата от 75.00 лева и ответниците общо сумата в размер на 75.00 лева, в
едноседмичен срок считано от днес като представят доказателства за това в
същия срок.
УКАЗВА на страните, че при липса на представени доказателства,
съдът ще постанови осъдително определение с решението си по същество на
спора по чл. 81 вр. чл. 77 от ГПК.
Адв. К.: Моля, да бъде допусната допълнителна задача на експертиза, в
следния смисъл: При изчисляванията в точка 7 от първоначалната задача,
Вариант 2, да бъде изготвен вариант на експертизата, в който надвнесените
суми от доверителите ми, в конкретни месеци, погасяват следващи
задължения. Това е с оглед установяване на възраженията ни за прихващане,
по размер и основание и на действителен остатък на главници и лихви.
В. л. Б.: Във връзка с искането за допълнителна задача желая да поясня,
че редовната главница, която съм получил към 07.08.2020 г., в размер на
134 000.00 лева, отразява всички плащания направени от ответниците.
Разликата посочена в последната колона на таблица 14, сумата посочена
с „минус“ –26 802.66 лева, не представлява надвнесена сума от ответниците, а
представлява разлика между колона 1 от таблица 14 и колона 2 от таблица 14.
В колона 1, при изчисляване на всички задължения на ответниците по
отделните пера, съм съобрази поставената задача да не бъдат вземани предвид
5
извършвани капитализации от банката и при съобразяване на извършените
плащания от ответниците.
Адв. К.: С оглед изявлението на вещото лице заявявам, че оттеглям
искането си за допълнителна задача.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 8922/12.04.2022 г.,
изходяща от ищеца чрез процесуален представител, в частта, в която е
отправено искане за поставяне на допълнителна задача, за изготвяне на
отговор на Въпрос № 7, в който вещото лице да не взема предвид никоя от
уговорките по допълнителните споразумения, като съответно изчисли, как
биха се изменили дължимите: договорна лихва, наказателна лихва и такси,
респективно общия размер на дълга? Също така, при изготвяне на варианта на
задачата, молят вещото лице да съобрази и размести компонентите на
анюитетните вноски, съобразно месечните погашения за възнаградителна,
наказателна лихва и главница.
Адв. К.: Не се противопоставям.
С оглед дадената възможност на ищеца в предходно съдебно заседание,
проведено на 02.02.2022 г. СЪДЪТ намира, че представените с молба с вх. №
8922/12.04.2022 г. писмени доказателства следва да бъдат приети и
приобщени към доказателствения материал по делото.
СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за поставяне на допълнителна
задача, за изготвяне на вариант на изчисленията на вещото лице по Въпрос
№7, следва да бъде уважено, като допълнителната задача бъде допусната.
От своя страна, СЪДЪТ намира, че на вещото лице следва да бъде
поставена още една допълнителна задача.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с молба с вх. № 8922/12.04.2022 г. документи, както следва: Копие от
Застрахователен сертификат № 0810206126001721; Копие от Добавък № 1
към застрахователен сертификат № 0810206126001721 / 12/06/2020 от
12.06.2020г.; Копие от преводно нареждане за кредитен превод от 26.06.2020
г.; Копие от Въпросник – приложение, имуществена застрахователна полица
0810206126001721 – 2 листа; Копие от Застрахователен сертификат към
6
полица № 111403023554 „Пожар и други опасности“; Копие от Преводно
нареждане от 06.08.2019 г.; Копие от 2 броя Вносна бележка за сумата от
349.12 лева; Копие от Въпросник – приложение, имуществена
застрахователна полица 111403023554 – 2 броя; Копие от 2 броя Вносна
бележка за сумата от 154.11 лева – 2 броя.
ДА СЕ РАЗШИЯТ и ПРИЛОЖАТ КЪМ КОРИЦАТА на делото,
незаверените за вярност документи представени от ищеца, съдържащи се от
лист 121 до лист 130, включително по делото, представени с уточняваща
молба с вх. № 26443/21.12.2020 г., с оглед представяне на заверени преписи
от същите с молба вх. № 8922/12.04.2022 г., като листите по делото бъдат
преномерирани.
ДОПУСКА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО – СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА, като вещото лице да даде отговор на следните въпроси:
по задача на ищеца:
Вещото лице, след като съобрази и размести компонентите на
анюитетните вноски, съобразно месечните погашения за възнаградителна,
наказателна лихва и главница, да изготви вариант на отговора на Въпрос
№7, в който да НЕ взема предвид никоя от уговорките на допълнителните
споразумения, като съответно изчисли:
Как биха се изменили дължимите договорна и наказателна лихва и такси,
респективно – общият размер на дълга?
по задача на Съда:
Какъв би бил размера на дълга по пера (главница, възнаградителна
лихва, наказателна лихва, такси, застраховки и разноски) ако не беше
извършвана капитализация на възнаградителни лихви към главницата
(но при зачитане на капитализацията на останалите компоненти).
При даване отговор на въпроса: - възнаградителната лихва за
периода 28.06.2007 г. – 12.06.2012 г. да бъде изчислена съобразно прилагания
от банката лихвен процент, но не повече от първоначалния – 6.5 %, при
зачитане на фиксираната лихва за периодите на облекчено погасяване, а за
периода 12.06.2012 г. – 07.08.2020 г. да бъде изчислена съобразно посочените
в сключените споразумения конкретни лихвени проценти (без съобразяване
на евентуални едностранни изменения на БЛП и ПРАЙМ); - наказателната
7
лихва до 29.07.2016 г. (влизане в сила на Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребители) да бъде изчислена по уговорения в договора лихвен
процент, а след тази дата в размер на законната лихва. Евентуално
начислените след 07.08.2020 г. (датата на предсрочната изискуемост)
договорни и наказателни лихви да не се съобразяват при извършване на
изчисленията.
При извършване на изчисленията извършените от ответниците
доброволни плащания да се приспаднат от установения размер на дълга
в поредността разноски, такси, наказателна лихва, възнаградителна
лихва, главница.
Вещото лице да посочи при този вариант, считано от коя дата дългът би
бил в просрочие.
ЗАДЪЛЖАВА страните да внесат депозит, в едноседмичен срок от
днес по сметка на Окръжен съд – Варна, в размер общо на 500.00 /петстотин/
лева, платими поравно от тях, а именно: ищецът сумата от 250.00 лева и
ответниците общо сумата в размер на 250.00 лева, с представяне на
доказателства за внасянето в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. Сл. Б..
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 8922/12.04.2022 г.,
изходяща от ищеца чрез процесуален представител, в частта, в която е
отправено доказателствено искане да бъде допуснат, при режим на довеждане
един свидетел, съобразно разпределената в предходно съдебно заседание
доказателствена тежест, който свидетел да установява индивидуалното
договаряне на договорните клаузи.
Адв. К.: Считам, че несвоеобразно е извършено това доказателствено
искане, поради което Ви моля, да го оставите без уважение.
СЪДЪТ, по така релевираното от страна на ищеца доказателствено
искане в докладваната писмена молба намира, че доказателствената тежест
между страните е разпределена в първото съдебно заседание до приключване
на което ищецът е следвало да направи доказателствените си искания във
връзка с вменената му доказателствена тежест. Ищецът не е сторил това, а
8
доказателственото искане е направено за първи път с докладваната в днешно
съдебно заседание писмена молба с вх. № 8922/12.04.2022 г., поради което
същото се явява преклудирано и не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца, за
ангажиране на гласни доказателства в процеса.
Адв. К.: Нямам други искания за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ, предложи на страните датата за следващото съдебно
заседание да бъде 25.05.2022 година.
Адв. К.: На тази дата ми предстои отсъствие. Отделно от това, предвид
поставените допълнителни задачи и предстоящите празнични дни, едва ли
вещото лице ще успее да се справи с допълнителната задача в срока по ГПК.
СЪДЪТ, предложи на страните датата за следващото съдебно
заседание да бъде 08.06.2022 година.
Адв. К.: Датата ми е удобна.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответниците и с
оглед необходимостта от събиране на допуснатите специални знания,
СЪДЪТ намира, че производството следва да бъде отложено за друга дата,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 08.06.2022 година от 10:30 часа, за която дата и час, ищцовата
страна се счита за редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, а
ответната страна и вещото лице се считат за редовно уведомени от съдебно
заседание.
За изпълнение на задачата, ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Б.Б.,
след постъпване на определения депозит.
На ищцовата страна, ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола от
съдебното заседание на електронна поща – delyan.manchev@manchev-
ratkov.com, съобразно искане обективирано в молба с вх. № 8922 от
12.04.2022 година.
9
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
11:24часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10