№ 1200
гр. Бургас, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501636 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с въззивна жалба вх.№ 4631/02.06.2022г. на НРС
от Д. В. Лошкарев лично и в качеството си на управител на ЕС в к-с“Амадеус“ в
к.к.Слънчев бряг, гр.Несебър, партер против Решение № 141/15.05.2022г. по гр.д.№
1383/2021г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която е уважена претенцията за заплащане
на законната лихва /върху присъдената по главния иск сума/, считано от датата на
предявяване на исковата молба до заплащането на главницата.
В срока по чл.248, ал.3 ГПК е подадена частна жалба вх.№ 7211/22.08.2022г. от
Д. В. Лошкарев лично и в качеството си на управител на ЕС в к-с“Амадеус“ в к.к.Слънчев
бряг, гр.Несебър, партер против Определение № 937/10.08.2022г., по гр.д.№ 1383/21г. по
описа на РС-Несебър, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на частния жалбоподател за изменение на съдебното решение в частта относно
присъдените в тежест на въззивната ЕС съдебни разноски в размер на 350лв., сторени от
насрещната страна.
Моли, атакуваното решение в обжалваната част да бъде отменено и постановено
ново, с което да се отхвърли претенцията за законна лихва върху главницата, тъй като макар
извода на съда, че плащането на главницата да е извършено след приключване на устните
състезания да е формално верен, това е бил единствено възможния момент на изпълнение на
плащането. Навежда, че въззивника не е изпадал в забава за плащане на главницата, тъй
като не е получавал покана за плащане с посочване на банкова сметка, поради което не
дължи за периода от завеждане на делото – 25.10.2021г. до датата на плащането –
21.03.2022г. сумата от 40,20лв., пердставляваща законната лихва върху главницата.
Счита се, че макар да е отхвърлил претенцията против въззивника поради
плащане извършено в хоа на делото, съдът неправилно е приел, че последния с поведението
си е дал повод за завеждане на делото. Счита, че с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК
1
съдът не е следвало изобщо да присъжда заплащане на разноски, тъй като е длъжен да
присъди такива съразмерно с уважената част от иска, а в случая той е изцяло отхвърлен.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и на посоченото определение, като вместо
последното се постанови друго с което въззиваемия да бъде осъден да заплати на въззивника
сторените разноски.
В законния срок не е депозиран писмен отговор по така постъпилите жалби от
въззиваемия И. В. И., редовно уведомен за постъпилата въззивна жалба чрез пълномощника
си адв. Ексения Колева от АК-София.
В съдебно заседание въззивната етажна собственост се представлява от
управителя Лошкарев, който поддържа подадените жалби. Не желае участие в производство
по медиация. Моли, претендираните отвъззиваемия съдебни разноски, включително и за
въззивното производство да не бъдат присъждани.
Въззиваемият И. И., редовно уведомен не се явява, представлява се от адв.
Георгиев с представено в с.з. пълномощно. Счита решението, включително и произнасянето
на съда досежно съдебните разноски за законосъобразно. Отправя предложение към
насрещната страна съвместно участие в производство по медиация. Представя списък по
чл.80 ГПК, като посочва, че адв.възнаграждение пред въззивната инстанция е съобразено с
изменението на НМРАВ.
Жалбите са депозирани в срок, от легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалването, против подлежащи на обжалване съдебни актове и са допустими за
разглеждане.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта
на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи съществуването
на пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК. В този смисъл НРС правилно е
установил, че в изпълнение на решение по т.7 на ОСЕС от 22.08.2020г., ищецът на
02.03.2021г. е превел по сметка на въззиваемата етажна собственост 977,92лв./500евро
съгласно решението/, представляваща определената такса за ремонт на сградата, в т.ч.
фасадата, препокрИ.е на потрива, укрепване на улуците и др.. В последствие това решение
на общото събрание на процесната ЕС е било отменено по съдебен ред с решение №
8/12.03.2021г. по гр.д. № 775/2020г. по описа на РС-Несебър. С оглед отмяната на
решението на ОСЕС ищецът твърди, че е поискал от управителя връщане на преведената
сума, поради отпадане на основанието за заплащането й, но връщане не последвало. Тогава
ищецът подал жалба до районна прокуратура, която след извършена проверка, отказала
образуване на наказателно производство, но и след това сумата не му била възстановена,
поради това депозирал настоящата искова молба. След приключване на устните състезания в
о.с.з. на 09.03.2022г. по делото е постъпила молба вх.№ 2455/21.03.2022г., подадена от Д. Л.-
управител на въззивната етажна собственост, ведно с приложено към нея платежно
нареждане от 21.03.2022г., видно от което е нареден превод по с/ка на И. В. И. на сумата от
977,92лв., представляваща връщане на такса ремонт на сграда. В посочаната молба Л. е
посочил, че никога не е отказвал връщане на сумата, а насрещната страна е злоупотребила с
права, като не е представяла сметка, по която сумата да бъде върната. По тези съображения
е поискано разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска по чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД
поради установеното пълно погасяване на претендираната главница в хода на съдебното
производство. Именно поради извършеното погасяване на задължението в хода на
съдебното производство съдът е уважил искането на ищеца за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-25.10.2021г., така както е
2
заявено до датата на извършеното плащане-21.03.2022г., като е присъдил обезщетение в
размер на 40,20лв.. С оглед изхода по делото и преценката, че ответникът с поведението си
е дал повод за завеждане на делото, сторените от ищеца разноски са присъдени в тежест на
ответника съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК.
Правилно при постановяване на е извършена преценка, че с отмяната по съдебен ред
на решението по т.7 на общото събрание на въззивната етажна собственост е отпаднало
основанието за извършеното плащане от страна на въззиваемия ищец на определената от
ОС такса за ремонт на общите части на сградата в размер на 977,92лв. и заплатената от
етажния собственик сума подлежи на връщане. Главницата е възстановена от въззивника
ответник в хода на първоинстанционното съдебно производство на 21.03.2022г.. Ищецът е
поискал осъждане на ответника да заплати главницата ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба. По делото липсват доказателства, а и не се твърди ищецът да е
отправял писмена покана до ответника за връщане на недължимо платената сума. Тук
следва да се посочи, че изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално
изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск
за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за
което длъжникът отговаря. При това положение и доколкото кореспондиращото задължение
на ответника е без определен срок, то на основание чл. 69, ал. 1 от ЗЗД неговата
изискуемост е настъпила веднага с възникването му –считано от отмяната с влязло в законна
сила съдебно решение на посоченото решение на общото събрани ена етажната собственост,
но това не поставя длъжника в забава. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Ищецът, съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи тежестта да докаже, че е поставил длъжника в
забава, отправяйки до него покана за изпълнение. В случая ищецът не е релевирал твърдение
и не е представил доказателства, че преди подаване на исковата молба е поканил ответната
етажна собственост да върне платените суми, поради което ответникът не дължи законна
лихва до датата на завеждане на иска, но дължи такава считано от завеждане на исковата
молба, както правилно е посочено в обжалваното решение. Периодът на забавата е
продължил до пълното погасяване на задължението, което е станало на 21.03.2022г.,
съгласно приложеното по делото платежно нареждане. С оглед изложеното решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвъдено.
При този изход на делото съдът правилно е възложил сторените от ищеца съдебни
разноски в тежест на ответната страна, тъй като последната с поведението си е дала повод за
завеждане на делото. В този смисъл правилно и е отхвърлил подадената от ответника молба
по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с обжалваното
определение. По делото своевременно е представен списък по чл.80 ГПК от ищеца и са
налични доказателства за действително извършените съдебни разноски. По делото са налице
данни съдържащи се в постановление от 13.07.2021г. на прокуратурата за отказ да се
образува наказателно производство по подадена от ищеца жалба, че процесната сума не му
се възстановява, че управителя Лошкарев е наясно, тъй като при извършената проверка е
бил уведомен за подадената жалба и претенцията на И. за възстановяване на заплатената от
него сума. Извършеното в хода на съдебното производство/след приключване на устните
състезания/ погасяване на главницата не освобождава ответника от тежестта да репарира
съдебните разходи, които ищецът е бил принуден да направи, за да предяви претенцията си
по съдебен ред поради това, че сумата не му е възстановена. Невярно е твърдението на
управителя Лошкарев, че е бил в невъзможност да възстанови сумата на ищеца, тъй като не
разполагал с банкова сметка на последния. Банковата сметка на ищеца е налична по делото
още при образуването му, като данните за нея са връчени на ответника като приложения към
исковата молба. За пълнота следва да се посочи, че съгласно представените по делото
платежни нареждания ответникът е възстановил процесната сума-такса ремонт, на
ответника по същата банкова сметка, от която ищецът е превел същата сума на етажната
собственост, като така възстановената сума е приета от кредитора.
При тези данни и като взе предвид това, че с оглед извършеното плащане от
3
ответника, претенцията не е отхвърлена като неоснователна а като погасена чрез плащане в
хода на съдебното производство, водещо и до различни правни последици по отношение на
разноските. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като
неоснователен. В случая искът е отхвърлен като погасен чрез плащане след депозиране
на исковата молба. В същото време ответникът моли съда да не му се възлагат разноските
по делото. Молбата правилно е приета за неоснователна. Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е ясен,
точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са
кумулативно дадени, което в процесния случай не е налице. Ето защо настоящият състав
също приема, че отговорността за разноските правилно е възложена на ответника по делото,
тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца - арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното решението в обжалваната част и обжалваното определение са
правилни и законосъобразн, поради което следва да бъдат потвърдени.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски. Отправеното
искане в тази насока е основателно предвид разпоредбите на чл.7, ал.1,т.7, вр.чл.11 от
НМРАВ и чл.7, алл.2, т.1 от НМРАВ и представените по дето списък по чл.80 ГПК и
доказателства за извършването на такива в размер от 630лв. за заплащане на
адв.възнаграждение по двете жалби.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/15.05.2022г., постановено по гр.д. № 1383/2021г.
по описа на РС-Несебър в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 937/10.08.2022г., по гр.д.№ 1383/21г. по описа
на РС-Несебър, постановено по реда на чл.248 ГПК
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на к/с Амадеус с адрес в гр. Несебър, КК
Слънчев бряг-запад, кв. Чайка №183, комплекс „Амадеус“, представлявана от Д. В.
Лошкарев да заплати на И. В. И. с ЕГН - **********, с адрес: гр. Н., КК Слънчев бряг,
комплекс „А.“, със съдебен адрес: гр. сумата от 630лв., представляващи сторените във
въззивното производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4