РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
***, …………………….
2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова, като разгледа докладваното от съдията гражданско,
дело № 7754 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Подадена е молба за откриване на производство по
несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ с искане за постановяване на
решение по чл.630, ал.2 от ТЗ.
Молителят „П.М.”
ЕАД твърди, че е търговско дружество, чиято основна дейност се състои в
покупко-продажба на строителна механизация. Дружеството поръчва и закупува
съответните стоки, машини, оборудване и инвентар от чуждестранни доставчици и
ги продава на местния пазар. За осъществяване на своята търговска дейност “П.М.”
ЕАД ползвало заемни средства като оборотен капитал за закупуване на стоки.
Дружеството сключило договори за банков кредит (основно с „О.Б.Б.” АД) и
получавало заеми от акционерите си. Отпуснатите кредити/заеми са подновявани
и/или рефинансирани периодично. Предоставените на дружеството банкови кредити
били обезпечавани с притежавани от “П.М.” ЕАД активи.
Към момента на
молбата дружеството било кредитополучател по договор за банков кредит №
66/15.12.2010 г. с „О.Б.Б.” АД, по който останала частично непогасена сума. “П.М.”
ЕАД имало задължения към едноличния си собственик „Ф.****” ЕАД по получен заем.
Възникналата
криза на пазара на недвижими имоти, влошената икономическа обстановка в
страната, водеща до стагнация, наложили свиване на обема на новото
строителство. Това, както и стремежа на строителите и инвеститорите да
минимизират разходите си, ползвайки старо оборудване, довели до влошаване на
финансовите показатели на “П.М.” ЕАД, което постепенно се задълбочило.
Дружеството успявало периодично да погасява частично задълженията си в
очакване на развитието и възстановяването на имотния пазар и увеличаване на
строителните обекти. Дружеството не успяло да стабилизира състоянието си.
Едноличният собственик на “П.М.” ЕАД - „Ф.****” ЕАД също бил в тежко финансово
състояние и бил подал молба за откриване на производство по несъстоятелност.
След анализ на
счетоводната документация и на финансовото състояние на “П.М.” ЕАД, Съветът на
директорите констатирал натрупването на значителни парични задължения към
различни кредитори, плащания на които не се извършвали, като дружеството се
явявало напълно декапитализирано. Дружеството било неплатежоспособно и
свръхзадължено.
“П.М.” ЕАД
твърди, че е неплатежоспособно, тъй като не изпълнявало паричните си
задължения, които произтичат от сключени с кредиторите на дружеството договори
за банков кредит, договори за заем и търговски договори. От обекта на тези
правоотношения, попадащ в обхвата на сделките, посочени в чл. 1 от ТЗ, се
установявало, че задълженията му произлизали от търговски сделки и били
изискуеми, тъй като е настъпил падежът им. Към момента, общият размер на
текущите задължения на “П.М.” ЕАД по търговски и други правоотношения възлизал
на около 1 796 745,11 лева. Били направени множество опити за подобряване на
финансовите постъпления и обслужване на задълженията му, но същите се оказали
безрезултатни. Затрудненията на “П.М.” ЕАД се явявали трайни и продължителни,
без реална перспектива за излизане от финансовия колапс в бъдеще. Следва да се
приеме, че дружеството напълно е спряло плащанията към кредиторите си.
Сстойностите на коефициентите за обща, бърза, абсолютна и незабавна ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост били далеч под установените нормативни
изисквания. Коефициентът за обща ликвидност, представляващ съотношение между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения, за “П.М.” ЕАД бил далеч под
1-ца. Същото се отнасяло и до коефициентите за бърза, абсолютна и незабавна
ликвидност, които също са били отрицателни стойности. Сстойността на
коефициента на финансова автономност на “П.М.” ЕАД била отрицателна.
Коефициентът на задлъжнялост също бил с отрицателна стойност. С оглед на
горното, анализът на посочените коефициенти давали индикация за трайна тенденция на влошаване
финансовото положение на “П.М.” ЕАД, за декапитализацията му и пълната
зависимост на същото от кредиторите му. Налице били всички кумулативно дадени в
разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ предпоставки, сочещи на
неплатежоспособност. За начална дата на неплатежоспособността следвало да се
счита датата, на която дружеството, вследствие трайните си затруднения и след
проведените опити за стабилизиране и изплащане на задълженията си, установило
невъзможност за подобно изпълнение на изискуеми парични задължения по търговски
сделки. „П.М.” ЕАД забавяло изпълнението на паричните си задължения към свои
съконтрагенти, но провело множество опити за стабилизиране и едва през есента
на 2016 г. е преустановило тези опити. Счита, че за начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме 13.10.2016 г.
“П.М.” ЕАД било
свръхзадължено съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, тъй като неговото имущество не
било достатъчно да покрие паричните му задължения. Стойността на притежаваното
от дружеството имущество била по-малка от размера на изискуемите задължения към
неговите кредитори. Под "имущество" по смисъла на чл. 742 от ТЗ
следвало да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, в
това число, дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на
свръхзадължеността.
Молителят иска от
съда да
постанови решение, с което на основание чл. 630, ал. I от ТЗ да бъде
констатирана неплатежоспособността на “П.М.” ЕАД и да бъде открито производство
по несъстоятелност срещу него, като за начална дата на неплатежоспособността да
бъде обявена 13.10.2016г.
В случай, че не бъде констатирана
неплатежоспобността и не бъде уважена молбата за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност, моли, при условията на
евентуалност, да бъде констатирана свръхзадължеността на “П.М.” ЕАД и да бъде
открито производство по несъстоятелност срещу същото, като за начална дата на
свръхзадължеността да бъде обявена 13.10.2016 г.
Моли на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ “П.М.” ЕАД
да бъде обявено в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му
едновременно с откриване на производството по несъстоятелност срещу същото.
В случай, че бъде
открито производство по несъстоятелност, моли за временен синдик да бъде
назначен Борис Любенов Борисов, ЕГН **********, включен в списъка, утвърден от
Министъра на правосъдието и отговарящ на останалите изисквания по чл. 655 от
Търговския закон.
Съдът като обсъди
представените по делото доказателства и доводите на молителя, намира установено
следното:
Представен е препис
от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет на “П.М.” ЕАД
/2015 г./, в който одиторът е обърнал внимание на отчетените загуби и ефекта им
върху собствения капитал на дружеството – отрицателни нетни активи.
Представени са Баланс на “П.М.” ЕАД към 13.10.2016 г.; Опис и
балансова стойност на активите на “П.М.” ЕАД.
Представен е
Списък на кредиторите на “П.М.” ЕАД с описание на вземанията им.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице С.Й., която е направила икономически
анализ на база представените отчети за приходите и разходите и счетоводни
баланси за периода от 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и към 13.10.2016 г.
Вещото лице е установило, че с най-голям дял от нетекущите активи са
дългосрочните финансови активи. С най голям дял от текущите пасиви на
дружеството са задълженията към предприятия от групата. Анализът на
капиталовата структура показвал, че капиталовия ресурс на ответното дружество
за анализирания период се състои само от привлечен капитал /задължения/, които
към 31.12.2015 г. са в размер 1772 х.лв., а към 13.10.2016 г. – 1797 х.лв.,
съставляващи 100 % от капиталовия ресурс. Към 13.10.2016 г. и за финансовите
2015, 2014 г., 2013 г. и 2012 г. е реализирана загуба от дейността на
дружеството, в резултат на което собствения капитал към 13.10.2016 г. е
редуциран до размер минус 1571 х.лв. „П.М.” ЕАД няма задължения към НАП. Вещото лице е описало
задълженията на молителя към 13.10.2016 г., както и вземанията му. Експертизата
е изчислила коефициентите за ликвидност, които:
1./ към 13.10.2016 г. са коефициент на обща ликвидност – 0.1089;
коефициент на бърза ликвидност – 0.0229; коефициент на незабавна и на абсолютна
ликвидност – 0.0019; 2./ към 31.12.2015 г. са коефициент на обща ликвидност –
0.1086; коефициент на бърза ликвидност – 0.0171; коефициент на незабавна и на
абсолютна ликвидност – 0.000; 3./ към 31.12.2014 г. са коефициент на обща
ликвидност – 0.9013; коефициент на бърза ликвидност – 0.0125; коефициент на
незабавна и на абсолютна ликвидност – 0.000; 4./ към 31.12.2013 г. са коефициент
на обща ликвидност – 1.1640; коефициент на бърза ликвидност – 0.1098;
коефициент на незабавна и на абсолютна ликвидност – 0.0053 и 5./ към 31.12.2012
г. са коефициент на обща ликвидност – 1.4092; коефициент на бърза ликвидност –
0.1554; коефициент на незабавна и на абсолютна ликвидност – 0.0015. За да може
дружеството да посрещне краткосрочните си задължения, краткотрайните му активи
трябва да бъдат поне равни на задълженията или съотношението им трябва да бъде
стойност равна или по-голяма от 1-ца. Към 31.12.2015 г. и 13.10.2016 г.
коефициентът на обща ликвидност е значително под 1-ца. Към 31.12.2015 г. с
наличните краткотрайни активи дружеството може да изплати 10.86% от текущите си
задължения. Експертизата е изчислила, че за анализирания период 2012 г., 2013
г., 2014 г., 2015 г. и към 3.10.2016 г. коефициентът на финансова автономност
има отрицателна стойност, които означава, че дружеството е декапитализирано и е
зависимо от кредиторите си. Посочено е, че показателите за автономност
характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от
кредиторите или степента на използване на привлечения капитал. Самият
коефициент на финансова автономност показва какъв собствен капитал съответства
на единица привлечен капитал. В случаите, в които коефициентът на финансова
автономност е под единица е налице превишение на задълженията спрямо собствения
капитал или съществуващите задължения не са обезпечени с имуществото на
предприятието. За норматив на Коефициента на финансова автономност е приет 0.33.
Коефициентите на задлъжнялост на „П.М.” ЕАД
за анализирания период са с отрицателни стойности. Коефициентът на
задлъжнялост е показател, който показва какъв привлечен капитал съответства на
единица собствен капитал или какъв размер дългове се падат на 1 лев собствен
капитал. Рентабилността е способността на дружеството да носи полза на
собствениците, способността на капитала да произвежда резултат – да носи
печалба. За финансовите 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и
към 13.10.2016 г. дружеството е реализирало загуба от дейността си поради което
показателите за рентабилност имат отрицателни стойности и всеки от тях
определял декапитализацията на предприятието. За анализирания период
дружеството е реализирало финансов резултат загуба. Вещото лице е посочило, че
неизплащане на задълженията към кредиторите се дължи на липса на оборотни
средства. Дружеството не притежава способността да генерира приходи от
продажби, поради което не е в състояние да възстанови извършените разходи за
дейността си и да осигури доходи за собствениците. Общата балансова стойност на
наличните активи на „П.М.”
ЕАД към 2012
г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и към 13.10.2016 г. не са били достатъчни за
покриване на краткосрочните му задължения. Нетният оборотен капитал на
дружеството е отрицателен. Съгласно балансите на дружеството към 2012 г., 2013
г., 2014 г., 2015 г. и към 13.10.2016 г. общата балансова стойност на всички
притежавани активи не са били достатъчни за покриване на всички негови
задължения – текущи и нетекущи. Последното плащане по търговска сделка е
извършено от „П.М.” ЕАД на
12.10.2015 г. в размер 565.19 лв. за внос на резервна част от Китай.
Задълженията към НАП се заплащат регулярно като последното плащане към НАП е
извършено на 10.11.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически
състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ,
съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла
на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно
от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1
от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му
съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.
Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Молителят поддържа, че е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е
правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал.
1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми
парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни
вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест
при доказване на състоянието на неплатежоспособност
на търговеца, поради което под „спиране на плащанията" по см. на чл.608
ал.2 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да
се разбира не
спиране на плащанията
на задълженията на
длъжника изобщо, а
единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на
плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно
ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за
правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
В настоящият случай към датата на подаване на молбата молителят е спрял
плащанията по търговските
сделки, както и на публичните задължения,
поради което на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице
състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
Това се установява и от изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза като по отношение на финансово-икономическото
състояние на молителя следва да се посочи и следното:
Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения
на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си,
са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част
от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри
групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства
/акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в
тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността
един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко
отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй
като предприятието може незабавно да ги трансформира
в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към
краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на
всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при
коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни
активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти
на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен / както беше
посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори
няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно
предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на
паричните средства като част от него, то
този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност,
следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ
възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен
капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и
краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява
при стопанските операции, се трансформират в парични средства.
Следва да се отбележи, че делението на
краткотрайните активи на 4-ри вида според
тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй като с оглед слабата
развитост у нас на финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се
приеме, че корпоративните ценни книжа имат по-голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае
единствено на ДЦК/. На следващо място, помощните коефициенти на
ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните
активи т.е. от
това колко са
материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните
активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност,
която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или
абсолютна ликвидност се дължи на малкото
тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и
паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям
дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/,
порази което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по
себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Съдът възприема за
меродавни коефициентите по заключението на вещото лице, тъй като показателите,
с които работи експертът, отразяват реалното
положение на предприятието към посочения момент /който е и последният
най-близък момент към хода на устните състезания
- чл.188 ал.З от ГПК /, с оглед на това, че са взети предвид всички фактори. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй
като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то
може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на
ответника за целия анализиран период от съдебно-икономическата експертиза е под
единица при норматив 1-ца, което сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Ето защо, въз основа
на коефициента на обща ликвидност, съдът приема, че не се оборва презумпцията
на чл.608 ал.2 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.608 ал.З от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори,
какъвто е настоящия случай. Трябва да се
отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на
длъжника се използват различни икономически показатели, но те са
носители на различна информация и на тази плоскост относими за състоянието на
неплатежоспособност на длъжника са единствено показателите на ликвидност. Останалите показатели, като
показателите за автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга,
макар и значима информация за предприятието,
служеща за други цели, различни от тези, за които се използват показателите за
ликвидност.Така например, коефициентите за рентабилност са съотношение
на финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и активите и в случая са
отрицателни, тъй като предприятието е на загуба. Коефициентът на
финансова автономност сочи, че предприятието
не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като
активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени
средства. На база на гореизложеното, съдът намира, че длъжникът не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
Съдът намира, че
цялостният анализ на предприятието на молителя и неговото
финансово-икономическа състояние сочи на недобро финансово здраве и
невъзможност на молителя да посреща задълженията си, както и да ги обезпечи с
притежаваните от него активи.
Пред вид осъществяването на състава на
чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата по чл.625 и чл.629
ал.З от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да се уважи.
По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в
който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Видно от представените
писмени документи и заключението на вещото лице като дата на настъпване на
неплатежоспособност следва да бъде определена 13.10.2016 г.
Съдът намира, че с оглед дълго
продължилото състояние на неплатежоспособност
продължаването на дейността на молителя би увредило масата на
несъстоятелността. Самият длъжник иска заедно с решението за откриване на
производство по несъстоятелност, да бъде обявен в несъстоятелност и дейността
му да бъде прекратена, поради което молбата следва да бъде уважена.
Видно от изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза длъжникът не разполага с достатъчно парични средства, които да
обезпечат началното развитие на производството по несъстоятелност, а от друга
страна въпреки дадената от съда възможност с определение № 5591/26.10.2016 г.
кредиторите не са внесли средства за разноски. По тази причина производството
по делото следва да бъде спряно по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на
„П.М.” ЕАД,
ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, п.к.***, ***, бул. *******, офис 5 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 13.10.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по
отношение на „П.М.” ЕАД, ЕИК *******със седалище
и адрес на управление ***, п.к.***, ***, бул. *******, офис 5.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.М.” ЕАД,
ЕИК *******със седалище и адрес
на управление ***, п.к.***, ***, бул. *******, офис 5
и
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „П.М.” ЕАД,
ЕИК *******със седалище и адрес
на управление ***, п.к.***, ***, бул. *******, офис 5.
НАЛАГА общ
запор и възбрана върху имуществото на „П.М.” ЕАД,
ЕИК *******със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к.***, ***, бул. *******, офис 5.
СПИРА
производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 7754/2016 г.
Препис от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, съгласно чл.61За ал.1
от ТЗ.
СЪДИЯ: