Решение по дело №2863/2020 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

260405/19.3.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.03.2021 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 2863 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Т.к.в." ЕАД с ЕИК *********, представлявано от управителя Бойко Ангелов, против  Наказателно постановление № 519593F538554/22.06.2020г. на Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите и чл.118 от ЗДДС.

Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното НП, с довод незаконосъобразността му.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана в съдебно заседание.

Въззивната страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата и ангажира доказателства.

         Въззиваемата страна, редовно призована,  в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

 

На 04.02.2020 година е извършена оперативна проверка в търговски обект офис – каса стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката било установено, че 20.12.2019г. е било прието плащане от клиент за следните услуги: инсталационна такса в размер на 50 лева и рутер за 42 лева или общо 92 лева., съгласно протокол за предоставени услуги №072093/20.12.2019г. Проверяващите приели, че сумата е била заплатена в брой от потребител на услуги предоставяни от въззивното дружество, като за приетото плащане не бил издаден касов бон. При извършена справка в предоставените ЕКЛ се установява в хода на проверката, че няма издаден фискален бон за такава сума на посочения ден.

Посочените обстоятелства обусловили съставянето на АУАН. В него било описано установеното нарушение,  което било квалифицирано като такова за нарушаване разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. ал.3 от Наредба № Н – 18 / 2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. 

            Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в него фактическа обстановка, но посочил, че нарушението е извършено на 20.12.2019г. Била възприета и правната му квалификация  по чл.25 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на Министъра на финансите и чл. 188 ЗДДС.  За него, на основание чл.185 от ЗДДС  наложил на въззивното дружество адм. наказание “Имуществена санкция” в размер на 1000 лв.

          В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан свид.А., актосъставител чийто показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях се установи, че при проверка в офис на въззивното дружество при проверка на Протокол за представяне на услуги е установено извършено плащане за което не е бил издаден касов бон. Акта е съставила за неиздаване на касов бон на клиента при извършено плащане.

         В хода на съдебното дирене бе установена свидетелката получила услугите описани в предоставени услуги №072093/20.12.2019г. Д. Ангелова. В разпита си свидетелката заяви, че плащането по протокола е осъществила по банков път на 24.02.2020г. въз основа на фактура №46127 от 20.12.2019г. Свидетелката представи на съда разпечатка от банковите си плащания и преводно нареждане от които безспорно се установява извършено плащане от нейна страна по посочената фактура издадена от въззивното дружество.

         В хода на адм. производство са били снети писмени обяснения от служители на въззвното дружество в които се сочи, че плащането е било прието “на ръка“ от служител извършващ монтажа на услугите и за него не бил издаден касов бон.

По преписката е приложен протокол за предоставени услуги иззет от търговския обект съгласно който служителят Р.Р. е приел плащане от 92 лева за предоставени услуги по инсталация на интернет на потребителят Д.А..

         Представената по делото фактура №46127 от 20.12.2019г. е издадена от страна на въззвното дружество като доставчик на Д.А. и е за сумата от 92 лева – данъчна онова 76.67лева и ДДС 15.33 лева.  В нея е посочен краен срок за плащане 14.01.2020г.

         Представен е договор за електронни съобщителни услуги сключен между въззивното дружество и Д.А..

         За пълното съда изиска от въззвното дружество доказателства дали фактура №46127 от 20.12.2019г. е включена в месечния отчет за м.12.2019г. или е създадена с оглед нуждите на делото. От представения дневник за продажби на въззвното дружество за м.02.2020г. е установено, че фактурата е включена в него. Не са представени доказателства тази фактура да е включена в отчета за м. 12.2019г. – месеца в който е била е била издадена, въпреки изричното искане на съда, дружеството е регистрирано по ДДС.

        В хода на адм. производство са били снети писмени обяснения от служители на въззвното дружество в които се сочи, че плащането е било прието “на ръка“ от служител извършващ монтажа на услугите и за него не бил издаден касов бон. По преписката е приложен протокол за предоставени услуги иззет от търговския обект съгласно който служителят Р.Р. е приел плащане от 92 лева за предоставени услуги по инсталация на интернет на потребителят Д.А..

         С цел изясняване на обективната истина съда допусна до разпит служителят Р., който заяви с категоричност, че при извършване на услугата не е вземал парични средства. Свидетелят е категоричен, че в протокола за монтаж са били описани дължимите пари по услугата, а не получени такива. Според него дължимите суми се заплащали на каса в офиса на дружеството.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното производство, от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:  

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.

        Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,  поради което е процесуално допустима.

        Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ - 1582 /23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

       Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете и незаинтересоваността на свидетелите от изхода на делото.

         Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че нарушение не е било извършено. Задължение на данъчните субекти е да монтират, въведат в експлоатация и използват фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност от започването на дейността на обекта. По делото безспорно беше доказано, че в търговския обект – офис, има регистриран и действащ ЕКАФЛ. Във визираната норма е възведено задължение за данъчните субекти да регистрират и отчитат чрез касов апарат всяко прието плащане, с изключение на тези, които са безкасови. По делото не бе установено за посочения ден въззивното дружество да е приело плащане по протокол за предоставяне на услуги №072093/20.12.2019г., съответно на това е то нямало и задължение да издаде и касов бон.

      От страна на въззивното дружество бяха ангажирани доказателства за издаване на фактура и за осъществено плащане по нея, макар това да е извършено след реализиране на проверката на НАП в търговския обект. Безспорно от тях се установява, че плащането е извършено по банков път. Сумата преведена от потребителят съответства тази посочена в протокола за поръчка. Не е спорно между страните, че има издадена фактура и прието по нея плащане, като наличието на фактура и извършено плащане по банков път по нея съответно неизисква издаването на касов бон от посочения ден в НП – 20.12.2019г.. Освен това фактурата по приетото плащане и е надлежно отразена в месечния отчет на въззивното дружество за което са представени доказателства за включването и в дневника с продажби за м.2 на 2020г. 

       По делото се установи, че на посочената дата в НП не е прието плащане от страна на въззивното дружество и съответно, то е нямало задължение да издаде касов бон. По представения протокол за извършване на услуги от страна на въззивното дружество на 20.12.2019г. не е прието плащане. Заплащането на услугата е сторено от клиента Д. Анатасова по банков път на 24.02.2020г., за което е издаден и фактура.  С оглед на изложеното до тук съдът намира, че от страна на въззивното не е допуснато административно нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.3 от Наредба № Н – 18 / 2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.  Посоченият за нарушен текст от закона чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, сочи че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В така посочената за нарушена правна норма не е предвиден състав за прието плащане без представяне на касов бон. Доколкото не се установи извършено плащане на посочената дата, то и търговеца не е следвало да издаде касов бон за извършената услуга.

   Принципно правилно АНО е определил санкционата правна норма по чл. 185 ал.1 ЗДДС за описаното нарушение.

   Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

 

   Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на адв.А., следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представените доказателства в размер на 420 лева.

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,  съдът

                                               

                                                       Р  Е Ш  И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 519593F538554/22.06.2020г. на Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на „Т.к.в." ЕАД с ЕИК ********* е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите и чл.118 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Т.к.в." ЕАД с ЕИК ********* сумата от 420.00 лева, представляващи съдебни разноски, направени в производството по  НАХД№ 2863/2020г. по описа на  РС-ВАРНА за 2020 г.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

 

        

                                                                  РАЙОНЕН   СЪДИЯ :