№ 1537
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110143540 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на „.........”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл. Пловдив, общ. Родопи, с.
Първенец, ул. „Съединение“ № 41, представлявано от Е.Х.Д., против солидарните длъжници
„.......“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 132, представлявано и управлявано от КР. СТ. СТ. (наемател) и КР. СТ. СТ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Проф. Христо Вакарелски“ № 13А
(поръчител). Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения
иск:
На 21.01.2019 г. е бил сключен между ищеца и ответното дружество договор за наем
№ 0103/19 г., по силата на който ищецът, като наемодател, е предоставил на ответника, като
наемател, за временно и възмездно ползване движимо имущество, описано подробно в
договора, срещу насрещното задължение за заплащане на наемна цена от 6900 лв. без ДДС,
платима месечно, ведно със задължение за заплащане на техническо обслужване с гресиране
на стойност 250 лв. без ДДС, платима месечно. Уговорено било и заплащане от наемателя на
3500 лв. за демонтаж на крана и транспортни разходи в размер 1 лв./км. без ДДС в посока.
КР. СТ. СТ. бил поръчител по договора. С анекс № 1 от 22.01.2020 г. към горния договор
страните са се 1 споразумели да удължат срока на договора за наем до 15.04.2020 г., а
наемната цена се променя на 7900 лв. без ДДС, платима месечно. След обявеното на
13.03.2020 г. извънредно положение между страните по договора е договорено опрощаване
на един месечен наем – за м. април 2020 г.. От м. март 2020 г. до настоящия ответното
дружество не е платило наемите за м. март и май 2020 г., не са платени и разходите за
демонтаж на наетото имущество и за превоза му до базата на ищеца. Плащане не е
направено и от страна на поръчителя по договора. На дружеството длъжник били изпратени
и били приети от него три фактури, описани в ИМ
На тази база се претендира осъждане на ответниците като солидарни длъжници да
заплатят на ищеца: 1) сумата от 9780 лв., представляваща незаплатена наемна цена и цена за
техническо обслужване по договор за наем с анекс към него, за месец март 2020 г., ведно с
1
мораторна лихва в размер на 399, 35 лв. за периода от 20.03.2020г. до 13.08.2020 г. и ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане; 2) сумата от 8748 лв., представляваща незаплатена наемна цена и
цена за техническо обслужване по договор за наем с анекс към него, за месец май 2020 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 153,09 лв. за периода от 12.06.2020г. до 13.08.2020 г. и
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане; 3) сумата от 7080 лв., представляваща цена за демонтаж и
извозване на наетото имущество, ведно с мораторна лихва в размер на 106,20 лв. за периода
от 21.06.2020г. до 13.08.2020 г. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
В срок е подаден писмен отговор. Ответниците твърдят, че наемната цена не се
дължи за м. май, т.к. тогава имуществото не било реално използвано от наемателя. Сочат, че
увеличената наемна цена е недължима за периода след обявяване на извънредно положение,
т.к. наетото имущество не е ползвано оптимално. Твърдят, че договорът следва да се счита
прекратен по право поради непреодолима сила на осн. чл. 306 ТЗ, считано от м. април 2020
г. Намират наемната цена за неоснователно завишена на 22.01.2020 г. Завишена била и
цената на превоза на наетото имущество. Сочат, че не следва да дължат лихва за периода на
извънредното положение. Твърдят, че няма валиден договор за наем, т.к. договорът и анекс
1 не са подписани от наемодателя. Сочат, че наемателят е платил 8280 лв. депозит по
договора, както и недължим наем за м. февруари 2019 г., като правят в условията на
евентуалност възражение за прихващане на вземането на наемодателя с тези суми.
Ответникът С. твърди, че се е задължил като поръчител само до 21.01.2020 г. Договорът за
поръчителство сключил само защото ищецът отказвал да отдаде под наем имуществото си
без подобно обезпечение. Твърди, че договорът за поръчителство е сключен поради крайна
нужда при явно неизгодни условия и че изпълнението макар и възможно, би било
икономически унищожително за него. Ответниците твърдят прекомерност на
претендираните от ищеца деловодни разноски и искат присъждане на разноски в своя полза.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
На 21.01.2019 г. е бил сключен между ищеца и ответното дружество договор за наем
№ 0103/19 г. на техника, по силата на който ищецът, като наемодател, е предоставил на
ответника, като наемател, за временно и възмездно ползване движимо имущество, описано
подробно в договора, срещу насрещното задължение за заплащане на наемна цена от 6900
лв. без ДДС, платима месечно, ведно със задължение за заплащане на техническо
обслужване с гресиране на стойност 250 лв. без ДДС, платима месечно.
Уговорено било и заплащане от наемателя на 3500 лв. за демонтаж на крана и
транспортни разходи в размер 1 лв./км. без ДДС в посока. КР. СТ. СТ. е подписал договора
като представител на наемателя и в лично капчесто като поръчител по договора.
С анекс № 1 от 22.01.2020 г. към горния договор страните са се 1 споразумели да
удължат срока на договора за наем до 15.04.2020 г., а наемната цена се променя на 7900 лв.
без ДДС, платима месечно. След обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение между
страните по договора е договорено опрощаване на един месечен наем – за м. април 2020 г.
Видно от представения анекс същият е подписан за ответника от неговия управител КР. СТ.
СТ., ЕГН **********, но липсва подпис за поръчител. По тази причина съдът приема, че не
2
е възникнало поръчителство за вземанията произтичащи по анекса. По тази причина иска
срещу КР. СТ. СТ., ЕГН ********** като поръчител за наемите за март и май следва да се
отхвърлят. Срещу поръчителя следва да се отхвърли и иска за демонтаж и превоз,
доколкото те са извършили при вече прекратен договор спрямо поръчителя, доколкото той
не е обвързан от продължаването на срока.
Съгласно приетото по делото съдебно счетоводна експертиза за м. март, май 2020 г. за
наем и в м. юни за демонтаж на Кулокран ищецът е издал процесиите фактури:.№100000
5097/10.03.2020 за 9780.00 лв.;№**********/13.05.2020 г. за 8748.00 лв.№
**********/11.06.2020 г. за 7080.00 лв.
Съгласно заключението на вещото лице същите фактури са редовно осчетоводени от
ищеца и от ответника. Процесиите фактури са отразени в Дневника за покупките по ДДС.
Включени са в подадената Справка - Декларация по ДДС, в общата сума на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит. Дружеството ответник е ползвало данъчен
кредит в размер на 4265,00лева, но към момента на проверката няма извършени плащания
по процесиите фактури. Изводите на експертизата се кредитира изцяло доколкото те са в
съответстват на всички писмени доказателства по делото и отразяват работата и на давете
счетоводства.
По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е
постановена последователна съдебна практика /ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. №
413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006
г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК/, разрешенията на която са споделени в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г.
на ВКС, III г. о., споделяно и от настоящия състав. Вписванията в счетоводните
/търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на
доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се
презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички
обстоятелства по делото - / чл. 182, ал. 1 ГПК/. В този смисъл Решение № 187 от 24.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г., II т. о. По делото се установи, че има първични документи
които обосновават вторичните записвания в счетоводните книги на ответника, както и се
установи, че счетоводството на ответника е водено редовно, поради което съдът изгражда
изводите си на база на счетоводните записвания.
Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и
вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност
и съобразно другите доказателства по делото. Отразяването на фактурата в счетоводството
на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. В този смисъл изрично решение № 67
от 31.07.2015 г по т. Д. № 631 / 2014г. на II т.о. ВКС.
По тази причина съда приема е възникнало валидно облигационно отношение за тези
суми между ставните по делото, включително за месец май.
По тази причина става ясно, че ответникът „.......“ ЕООД, ЕИК ********* е признал
изцяло своите задължения по процесните фактури.
Неоснователно ответника се позова на непреодолима сила, доколкото не са налице
предпоставките по чл. 306 ТЗ, тъй като не се установява събитие от извънреден характер да
е попречило на изпълнение по договора, като се вземе предвид, че задължението на
3
дружеството е за парична престация.
Неоснователно е възражението за това, че за процесиня период техниката ползване
много малко време и е имало затруднение при ползването. Кога и как използва техниката
зависи от ответното дружество, дължимостта на наема зависи от периода на отдаване без
значение е реалното ползване.
По изложените съображения предявеният иск е изцяло основателен и следва да се
уважи срещу търговското дружество наемател, а ответникът следва да бъде осъден да плати
и разноските на ищеца.
Исковете за лихвите са основателни, доколкото е налице забава от страна на наемателя
и срока на изпълнение е уговорен изрично в договора. За периода от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г., действа първоначалната редакция на чл. 6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), предвиждаща че до отмяната му, не се прилагат последиците от забава на
плащане на задължения на частноправни субекти, вкл. лихви и неустойки за забава. Със
ЗИД на закона, обнародван в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., обхватът на
забраната за начисляване на лихва за забава е стеснен до тези вземания, произтичащи
от договори за кредит и лизинг, предоставени от банки и финансови институции по чл. 3
от Закона за кредитните институции. Съобразно мотивите към законопроекта, това е
първоначалната воля на законодателя и с нея той уточнява смисълът и.
По тази причина съдът намира, че към настоящия случай, посочената от ответника
разпоредба не е приложима и лихва за забава се дължи, поради което и исковете за лихва
следва да се уважат иззцяло.
Исковете срещу поръчителя следва да се отхвърлят изцяло, доколкото той не се счита
обвързан от анекса, с който е продължено действието на договора за наем.
Воден от гореното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.......“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „.........” ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следните суми:
сумата от 9780 лв., представляваща незаплатена наемна цена и цена за техническо
обслужване по договор за наем с анекс към него, за месец март 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане, сумата в
размер на 399, 35 лв. мораторана лихва за периода от 20.03.2020г. до 13.08.2020 г.
сумата от 8748 лв., представляваща незаплатена наемна цена и цена за техническо
обслужване по договор за наем с анекс към него, за месец май 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане, сума в
размер на 153,09 лв. мораторна лихва за периода от 12.06.2020г. до 13.08.2020 г.
сумата от 7080 лв., представляваща цена за демонтаж и извозване на наетото
имущество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до
4
окончателното изплащане, сумата в размер на 106,20 лв. мораторна лихва за периода от
21.06.2020г. до 13.08.2020 г.
сумата от 1250 лв., разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от .........” ЕООД, ЕИК ********* срещу КР. СТ.
СТ., ЕГН **********, на основание чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми:
сумата от 9780 лв., представляваща незаплатена наемна цена и цена за техническо
обслужване по договор за наем с анекс към него, за месец март 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане, сумата в
размер на 399, 35 лв. мораторана лихва за периода от 20.03.2020г. до 13.08.2020 г.
сумата от 8748 лв., представляваща незаплатена наемна цена и цена за техническо
обслужване по договор за наем с анекс към него, за месец май 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане, сума в
размер на 153,09 лв. мораторна лихва за периода от 12.06.2020г. до 13.08.2020 г.
сумата от 7080 лв., представляваща цена за демонтаж и извозване на наетото
имущество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 106,20 лв. мораторна лихва за периода от
21.06.2020г. до 13.08.2020 г.,
ОСЪЖДА да заплати на „.............., ........., сумата от 1577,35 лв.,представляваща
разноски по делото на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5